Червените не могат да управляват

Мартин Карбовски
Новинар

Българската политическа приказка е извратена до смърт. Преди 10 години червените извършиха погром над държавата, наречен масова приватизация - тоталният капиталистически акт бе извършен от най-неподходящите хора - комунистите, разбира се, по волята на народа. Днес, десет години по-късно: тоталният исторически акт на присъединяване към мегадържавата Европа се извършва отново от наследниците на комунистическия манифест. Десет години по-късно едно червено правителство допуска и американски бази на територията на святата ни и чиста република. Разбира се - по волята на народа. Логиката е мъртва по тези земи.
Какъвто и толеранс да дадем на социалистите, каквато и симпатия да изпитваме към лидера им от ново поколение, буксуването вече е регистрирано. Целият ни български свят се крепи на Голямата Чакалня, в която ни вкараха червените - чакаме, стоим спокойно, пристъпваме от крак на крак, мируваме, не клатим лодката, само и само да ни приемат. Докато чакаме в чакалнята обаче, държавният влак влиза в задънен коловоз с преголяма скорост. Животът започва да изглежда зле (от заплатата до мръсотията по улиците) - и някак това е мистично свързано със социалистите.
Къде може да е причината? Червените управляват успешно само едно единствено нещо - престарелия си електорат, повече от два милиона пенсионери. Те се справят добре със заблудата, че са "социални" управници. Сиреч взимат от бизнеса и го дават на избирателите си, които не произвеждат нищо. Парите са асфалт, образование, чистота, сигурност, инфраструктура са щипнати сериозно от социалните фондове - помощи за цигани и пенсии. Но това е твърде частично обяснение, макар че е близо до истината.
По-интересната причина за неуспеха на червените управления е генезисът на бизнеса у нас - той е червен. Когато идваха на власт за малко сините, те тормозеха червения бизнес, пускаха му кръв и той се държеше прилично - държавните поръчки бяха контролирани малко от малко, управленията на СДС и царя бяха прогресивни и промяната в живота на обикновения човек се забеляза. Когато обаче властта е червена и бизнесът по произход е червен, двете части на държавната машина започват да си преливат кръв взаимно, ощетявайки държавната поръчка, която създава общия ни хабитат.
Чичо е червен бизнесмен. Чичовото е червен политик. Защо си мислите, че чичи и чичовото ще асфалтират една улица, като могат да се разберат да не я асфалтират. Друго си е, като чичо е червен бизнесмен, но властта е окупирана от гладни царисти и седесари - в дебненето кой какво прави държавата се самоконтролираше.
И това обяснение, макар близо до истината, също е частично.
Сигурно има и трета причина - днес червените не могат да управляват сами, БСП е слаба и разкъсана от противоречия, а партньорите й си късат черните потници и заплашват да се махнат от коалицията. Ако не живеехме в чакалнята на живота и на Европейския съюз, досега да сме влезли в предсрочни избори.
Нещата са ясни - народът, колкото и да е прост, усеща кога, в кой ден животът му се изплъзва от контрол. Нацията не иска много - само работа и да се гордее, че е българска. Червените ощетиха гордостта на българите с навеждането си към все по-необоснования Доган. Работата, заетостта като граждани на ЕС, е измерена като заплата в мерките на ранния соц - 120 евро заплата при хляб от 30 цента нагоре (като през 70-те). А нацията иска прогрес - основно тя очакваше капиталът да подобри условията на труд и да бъде притиснат да печели по-малко за сметка на повишено потребление. Това беше задача на червените и това не се случи - потреблението се увеличава за сметка на кредитите, които отново носят печалба на капитала. Левите у нас са десни експлоататори, те са най-лошите възможни капиталисти и поради това са и най-неподходящите управници.
За извратената политическа приказка у нас ситуацията в София дава нагледна яснота - това е приказката за Червената шапчица (БСП) и вълка (Вълка), които имат сериозни проблеми с Ловеца (спасителя на електората - Генерала).
Сюжетът е усукан много лошо за гражданите на тази държава - Червената шапчица (БСП) никога досега не е имала проблеми с Вълка (бизнесът, хранещ се с държавни поръчки). Червената шапчица и Вълка са биз-бизе и са се наговорили да изядат бабата (електората) заедно и въобще не желаят появата на Ловец, който да им попречи. Вълкът е в бойна готовност и само чака Червената шапчица да му каже, за да се опита да изяде Генерала - ловец. А той, милият, седи отстрани, седи и плаче - със сълзите на народа - дайте ми да одера Вълка или ще се кандидатирам за президент, казва. Обаче Червената шапчица е яростна и зла - тя не може да управлява, но яде яко от месата на баба си заедно с Вълка и сега й е паднало да не изпусне мръвката. Как ще свърши тая приказка, не знам, но обикновено в нея бабите най-много страдат. И именно затова се чудя - как може тая баба, целият електорат, как може да е толкова дементна, че да избира червените винаги в най-неподходящите исторически моменти от най-новата ни история.