Овчаров срещу Волкър

Пенко Гаджев
В-к Капитал, 7.11.2005

През изминалата седмица двама икономисти се изправиха в косвена битка един срещу друг. Първият е световно признат специалист, образован в Принстън, Харвард и London School of Economics. Вторият е Московски възпитаник. Първият собственоръчно успя да трансформира американската икономика през 80-те години, изкоренявайки двуцифрената инфлация и високата безработица. Вторият участва в правителството, което нокаутира българската икономика през 1996-97. Първият е надпартиен специалист, участвал еднакво успешно в леви и десни правителства. Вторият е изявен член на Българската Социалистическа Партия. Вероятно вече се сещате, че става въпрос за Пол Волкър и Румен Овчаров.
Изявлението на министъра на икономиката и енергетиката Овчаров, че изнесеното в доклада за програмата “Петрол срещу храна” са “пълни глупости” може само да навреди на БСП и България, и най-малкото е обида към почти двугодишния труд на комисията. Логичното продължение на това обобщение е, че създателите на доклада са глупаци, а това съвсем не е така, колкото и да му се иска на министъра. Професионализма, педантичността, и прямотата на 79-годишния Волкър са неоспорими и световно признати. През 1999 година, ръководена от него независима комисия разследва ролята на Швейцария в укриването и източване на банковите сметки на евреите загинали през Втората Световна Война. След фалита на Енрон, на него беше възложена комисията която разследва ролята на “Артър Андерсън” в скандала, и по-късно доведе до закриването на компанията. Едва ли човек от този ранг ще рискува безупречната си кариера и име, за да злепостави безпричинно БСП.
Вече е пределно ясно, че БСП или определени кръгове в БСП, са участвали в сделки с режима на Садам Хюсеин. Още в началото на 2004 БСП беше спомената като един от участниците в сделките от иракски вестник. Всеки, който си е направил труда да се запознае с материалите по разследването се е убедил, че всяко твърдение е стабилно подкрепено с квитанции, номера на договорите, писма, и множество документи от банките използвани за депозиране и трансфер на парите. Пътят на всеки цент и барел с нефт е документиран и проследен от начало до край. Дори БСП да не беше назована в доклада на Волкър, бегъл поглед върху фирмите, изпълнители на сделките е достатъчен за да се види откъде са дошли парите и къде са отишли. Всички участници са по един или друг начин свързани с партията. Людмил Дионисиев от Бейойл, който беше арестуван в САЩ за финансови злоупотреби, и който поне засега не се свързва от американските власти с България по никакъв начин освен с това че е българин, е приближен на покойният Андрей Луканов. Носителят на орден “Стара Планина” Петър Манджуков пък финансира издаването на в-к Дума и е близък с висши партийци, включително с президента Първанов.
Реакцията на БСП като цяло беше също толкова неадекватна, колкото и тази на Овчаров. Татяна Дончева, лишена от възможността геройски да пребори корупцията в София, посъветва журналист да “се гръмне”. Вечния член на висшето партийно ръководство Захари Захариев определи данните като “машинация на администрацията на Буш”. Странно твърдение, при положение че комисията не е американска и е напълно независима както от САЩ, така и от ООН. Факт е също, че много повече американски компании са назовани в доклада отколкото български. Премиерът Станишев пък сподели, че когато са се сключвали сделките партията е нямала пари да си покрие дори най-належащите разходи. Младият и неопитен премиер явно все още не знае, че парите от подобни сделки не влизат в партийните каси а се разпределят из Бояна, Драгалевци, и в чужбина.
Ако целият скандал е манипулация отвън или недоразумение, съществува много лесен начин левицата да изчисти името си. Просто някой трябва да попита фирмите участнички за кой е бил предназначен нефта? Ако не е бил за БСП, защо са записали партията като получател в контрактите? Вместо това, главният прокурор Филчев ще праща Спартак Дочев на разузнаване в Ирак.
Най-жалкото в случая е, че България можеше да излезе победител ако политиците ни знаеха как да се защитят. Българските фирми, участнички в програмата “Петрол срещу храна”, са едни от малкото които не са плащали подкупи в Ирак и това е видно от доклада. Единствената въпросителна, на която трябва да се отговори е защо БСП фигурира като получател на нефта, кой в партията е отговарял за сделките, и къде са потънали печалбите?