Мълчанието на декларациите

Веселина Седларска
Новинар


Висшият съдебен съвет подкрепи идеята за операция "Чисти ръце" сред съдебния елит. Подкрепи я "по принцип". Декларирането на доходи и имоти ще бъде доброволно. Декларациите могат да бъдат проверявани при сигнал. Няма наказания за вписването на невярна информация. Не се предвижда декларациите да се огласяват публично. Всичко това беше направено, за да се отправи положителен сигнал в посока Брюксел.
Спряхте ли да се смеете?
Аз още не съм. Чудя се дали горните няколко изречения са най-смешното нещо на тема "чисти ръце", което съм чувала, или една история, разказана от Петер Юхас. Юхас е унгарски писател, който знае всичко за българския език и за българите. Точно тази история на Петер Юхас обаче е унгарска. Нужно е да уточним, защото в нея има една баба без гащи, което не е много типично за българските баби. Действието се развива в едно унгарско село в горещ летен ден. Толкова непоносимо горещ, че споменатата баба е с блуза и пола, а под тях - по организъм. Бабата меси хляб. От това й става още по-усилно. Затова бабата решава да си почине. Да поседне. Тя си вее с полата, за да се разхлади, след което я повдига и присяда. Едва когато започва да потъва в нещо меко, разбира, че е седнала върху тестото. Подскача бързо, но късно - тестото вече е залепнало за нея. В този критичен момент от другия край на двора се задава дядото. Бабата го поглежда с надежда и пита: "Чисти ли са ти ръцете, да отлепиш от мен тестото?"
Хайде сега да си представим Висшия съдебен съвет на мястото на бабата, за да си дойде всичко на мястото: положението е наистина напечено, все по-ясно става каква е голата истина, тестото е компрометирано, никакви чисти ръце няма да свършат работа. Какъвто и положителен сигнал да отправя бабата към дядото, положението с тестото е очевидно. Това тесто магистратите в България си го месиха, ядоха, преядоха, а сега искат - когато е неспасяемо съмнително - да го отлепят от себе си и да ни го пробутат за курабийки. Че и на Брюксел.
Не че не сме яли и такива курабийки, но вече - мерси!
Само дни преди магистратите, депутатите също скриха доходите и имотите си. Тъй като няма как да ги скрият от публичния регистър, решиха да скрият публичния регистър от нас. Медиите няма да могат да публикуват доходите и имуществото на народен избраник, без да имат неговото писмено разрешение - тоест публичният регистър вече не е публичен. Ръководствата на медиите ще имат достъп до информацията в публичния регистър, но няма да могат да я съобщават на своите читатели, слушатели, зрители - тоест медиите в това отношение няма да могат да бъдат медиатори. Мога да вляза в Интернет и за секунди да установя, че годишната заплата на Джордж Буш е 400 000 долара, на Дик Чейни 181 000, на сенатор - 162 100, а на член на Върховния съд - от 199 200 до 208 000 долара годишно, но ако ме интересува в каква кола се вози Ахмед Доган, трябва да попитам Йордан Цонев, пък той да ми каже, че този месец е виждал шефа си, но не бил точно в такава кола, в каквато аз си мисля, че е бил. Малко повече, около минута, ще ми отнеме, ако искам да разбера какъв точно бизнес има сенатор, да речем, от щата Айова и на кого го е връчил на "сляпо доверие" - какъвто е терминът за управление на нечий бизнес, докато собственикът пребивава във властта. Но никога няма да разбера какъв бизнес се крие зад най-обикновен селски кмет, камо ли зад депутат.
Висшите магистрати нямат право на други доходи, освен от заплата и лекции. Халал да са им лекциите, не ни интересуват. Но нека да публикуват заплатите си. И те, и всички надолу по системата. Тези заплати им ги плащаме ние. Нека видим какви пари плащаме, за да се чувстваме незащитени и невъзмездени. Нека видим срещу какви пари не работят съд, прокуратура, следствие, полиция. Ние им знаем и къщите, и колите, и колежите на децата, ние ще преценим съответства ли едното на другото. Нека видим какви заплати получават хора, които ни наредиха след Румъния. И заради които ни депресират с предпазни клаузи.
"Парите не говорят, те ругаят", това го пееше едно време Боб Дилън. Нещастни депутати, нещастни магистрати... Не само ние, а и собствените им пари ги ругаят, щом ги скриха от нас.