Невежеството като оръжие

Светлана Георгиева
Дневник


Какво може да обедини достолепна пенсионирана учителка, съкратен военен на средна възраст, земеделски стопанин с деца, научен работник без амбиции и необуздан младеж все още в пубертета? Доскоро бихме казали: нищо, между тези хора зее пропаст - например между учителката и младежа, между земеделеца и научния работник. Те са от различни възрасти, всекидневието им е "на двата полюса", а ценностите им (ако ги имат) са без допирни точки.

Митингът на "Атака" на 3 март обаче успя да слепи тези разнородни типажи в гневна тълпа, която ни върна към позабравените митинги в зората на демокрацията, само че с обратен знак - тогава се викаше против национализацията, а сега - за нея. Тогава масата искаше падане на желязната завеса, а сега - вдигането й отново. Тогава митингуващите не деляха нацията на българска, турска, ромска и т.н., а сега това е основното кредо. Бунтът на гладните, разочарованите и неудовлетворените в стил Емил Зола.

"Лепилото" на този феномен е направено от една доза разочарование от традиционните партии, две дози носталгия по социалистическото минало, когато всички бяха "равни", три дози натрупан адреналин, смесен с традиционното българско недоволство от другите, но не и от себе си, и равно количество алчност и заблуда, че би могло да се вземе от имащите и да се даде на "нищите духом".

С две думи, сюжетът си е направо библейски а лидерът на тази сплав май наистина е повярвал, че е месията. Което е задължително условие тълпата да му повярва, че той "ще оправи нещата". Всъщност Волен Сидеров използва до болка познати исторически модели, като разчита на това, че обожателите му не ги познават. И те наистина нямат представа, защото нито са чели хилядите книги, в които са описани, нито са гледали филмите, заснети за тях. Нито пък искат да ги знаят.

Невежеството по отношение на историята и законите е най-силното оръжие, с което Сидеров разполага, и той затова го размахва със самочувствието на едноокия, който е цар сред слепите. Защото, ако не беше така, всички на площада биха се разсмели на екзалтираните призиви за "национализация на всички приватизирани предприятия от 1992 г. насам". Или биха се уплашили, когато огромен плакат призовава Доган да намери смъртта си.

В коментари след празника беше споменато, че сред привържениците на "Атака" имало интелигентни хора. Но какво се разбира тук под интелигентност? И откога незнанието или пък първичните инстинкти и необузданият гняв се приравняват към интелигентността? Или това е поредното сбъркано понятие в България? Възможно е, доколкото скромните, с нищо неблестящи хора, отрудени и без претенции, с чисто съдебно минало, до вчера кротували в панелните си жилища, получават информация за живота предимно от телевизора. Свидетели сме как медийно-политическата чорба почва да завира и на повърхността изплува пяна - класическа готварска ситуация, в която хубавото стои на дъното.

Едно разбъркване по невнимание обаче обърква работата и мръсната пяна полепва по качествените продукти. Такъв е и нашият случай и затова учителката стои редом със скинаря и двамата скандират: "А-та-ка!". И те са учудени, че са един до друг и че крещят едно и също, но го приемат за даденост. Ситуацията е същата като на опашка за топъл хляб, който обаче не стига и тогава недоволството обединява всички, които преди това са се ритали по кокалчетата и са се опитвали да се предредят един другиго. Само че, когато разграбят магазина и се разотидат всеки с някакъв къшей в ръка, те отново ще са разединени. Просто такива общности и колективи имат извънредно кратък живот, те са невъзможни по обективни причини, екзалтацията в един момент свършва, а с нея и "приказката".

Последователите на "Атака" ще станат безобидни в мига, в който осъзнаят, че нямат нищо общо помежду си, че не са съмишленици, че дори илюзиите им се разминават. Докато осъзнаят, че силата на Волен и компания е, докато са в опозиция и могат само да кряскат. Че ако случайно вземат властта, ще увехнат като горски теменужки, преди да бъдат занесени вкъщи, защото нямат потенциал да "оправят нещата". Все пак митът за селския цар не е актуален в България от цели седем века. Това, от което има нужда, е студеният душ на познанието, смислена информация, която да вади от транса. От просвещение, което така и не се състоя. Да си спомним как изчезнаха сектите, които в началото на 90-те като че ли заплашваха да срутят православието в страната - ами всички разбраха, че водачите им са лишени от чудодейната сила, която си приписваха. Въпросът е кога ще дойде този момент на отрезвяване и в политиката и какви бели ще се случат дотогава.

Рецепта има, но проблемът е, че консервативните партии едва ли ще могат да я изпълнят. Защото не знаят коя е противоотровата и за беда продължават да тънат в шаблонната стилистика, която отблъсква и интелигентните. Те не умеят да говорят с хората, не владеят кодовете към различните прослойки и затова са обречени да стоят неразбрани там на върха (в парламента), докато не бъдат изместени от него. А опасността става все по-голяма, защото след Волен идва Бойко, а след него ще има и други. Те владеят жаргона и езика на улицата (без значение дали влагат здрав разум) и колкото по-рядко слагат вратовръзки, толкова по-големи шансове имат да отскочат нависоко. Свирейки на тънките струни на етническата ненавист и класовата омраза.

Защото кой да каже на тези, които с надежда подтичват след новия си лидер, че точно на Васил Левски (до чийто портрет Волен умира да се снима) принадлежат думите: "Готов съм да се потурча, само да продължа делото." Кой да обясни на научния работник и на земеделеца, че всеобщият просперитет е свързан и с личния им принос към икономиката на държавата и събарянето на същата тази държава не е пътят към забогатяването на отделните граждани. И кой да им обясни въобще що е това икономика, какви закони движат човешкото развитие и след колко време и при какви условия сегашните участници в митинга биха могли да заживеят по-добре. "Биха могли", а не "ще".

Традиционните партии за беда са убедени, че не дължат такива отговори на избирателите си, защото вече ги били дали, но масите не ги били разбрали. И докато мълчат от безсилие, Волен и други като него ще продължат да си вярват.