Как да бутнем Първанов?

Юлиан Попов, Медиапул


Не съм сред тези, които са обладани от антипървановска истерия, само не мога да разбера защо идеята, че той е следващият президент така спокойно се загнезди в съзнанието на българина. Та затова, макар и от чист демократичен нагон, се замислих как да бутнем Първанов? Ето го планът.
Що за президент е Първанов?
Енергичен, скучен, дори досаден, натякващ, мрънкащ, посредствен, с много добро чувство как да не разсърди клиентите на женския пазар и дори да се хареса на всички на пазарджишкия пазар, слаб (отслабнал), сресан, разхождащ се сред хората, прегръщащ бабички, международно кротък, с три портрета на камината (Путин, Милошевич и Евтушенко), рускоговорящ, плахо европеизиран, постоянно учещ се, необидчив и крайно домашен. Ако президентите си имаха гербове, неговият би бил две кръстосани чехли. С две думи нещо като добре опечена замразена океанска скумрия, поднесена с изящно подредена студена гарнитура в най-елегантния ресторант на Балкантурист по Черноморието в средата на 70-те години. Как де не му се радваш като постоянно ти напомня на времето, когато картите за почивните станции струваха по 21 лева за две седмици?
Надали и той самият би отрекъл подобна характеристика, пък и тя далеч не е отрицателна. Просто сдържано обективна. Все пак тя подсказва, че на българина може да му предложиш и нещо по-прясно, по-екзотично или по-калорично.
Какво би предпочел българинът?
Това, че Първанов е безкрайно популярен, е илюзия. Той е президент и като такъв се зъби на всички партии, включително и на своята. Избирателят, на когото му е писнало от политици, харесва някой да ги мъмри от връх Шипка и затова цяла България сега него гледа.
Мрънкащата политика обаче може лесно да бъде разсеяна, ако се появи някой, който може да артикулира нещо смислено, конструктивно и радикално. Или поне нещо ново. Някой силен и членоразделен мъж или някоя чаровна и безстрашна жена, който или която да бъдат видени от хората хем като политическа хем като извънполитическа фигура – като Бойко Борисов, който няма да се кандидатира, защото си има по-интересна работа от това да бъде президент.
Кипърския въпрос
Къде да го намерим тоя човек, който може да бутне Първанов? Имам двама-трима кандидати наум, но няма да се опитвам да ги натрапвам. По-важен е принципът. Човекът трябва да е чаровен скандалджия. Някой, който не само приятелите му знаят, че е почтен и прекрасен (тоест Гаврийски не става), но и всеки, който не иска и да знае за него, е чувал за него. Обикновен тест би бил да се обадиш на някой български келнер в Кипър и да го питаш – “Чувал ли си за Горан Панков?”. Като ти каже: “Не, не съм чувал.”, това означава, че Горан Панков не става за президент.
Когато се спрем на десетина кандидата, за които българският келнер в Кипър е чувал, трябва да му зададем въпроса: “Кой от тия хора си знае работата?” Тогава той ще ти каже: “А бе Слави е голяма работа, ама това неговото не е работа.” Така Слави ще отпадне, но ще останат 4-5 души с професии.
Третият въпрос е да питаш келнера за всеки поотделно: “Знаеш ли от коя партия е този?” Ако ти каже, “А бе не знам от коя партия е, ама не им цепи басмата ни на едните, ни на другите!” тогава вече ще знаеш, че си намерил човека.
И как все пак да бутнем Първанов?
Имаме ли си кандидат, останалото е лесно. Но не толкова лесно, колкото някои си мислят. Първо, Кандидатът не бива да вади компромати по телевизията. Това се прави от щаба на Кандидата, а Кандидатът се разграничава категорично от подобни действия. (Така Първанов спечели миналия път.) Всеки път, когато някой публикува писмото на Първанов до Милошевич, Кандидатът категорично ще се разграничава от подобен подход.
Второ, Кандидатът се заканва на всички, включително и на нас, които ще го издигнем, че като стане президент, няма да ни цепи басмата.
Трето, Кандидатът не трябва да бъде подкрепен от партии на власт и партии, които едва ли съществуват. Събиране на партии-трохички само показва слабост.
Четвърто, нашият човек трябва да поведе яростна кампания срещу Филчев, Първанов и Газпром накуп.
Пето, Кандидатът по никакъв повод не би трябвало да споменава каквото и да било за Европейската народна партия.
Шесто, думата “дясно” трябва да бъде категорично зачеркната от речника му.
Седмо, от момента, в който си го изберем за кандидат, той не бива да напуска и за миг границите на страната, освен за 3 часа да иде в Македония на събор.
Осмо, Кандидатът трябва да заяви, че политическите мизерници са разсипали българските училища и той няма да ги остави на мира, докато те не оправят този въпрос.
Девето, да проведе кампанията си под лозунга : “В какво превърнахте страната?”
Десето, човекът трябва да се откаже от блянове за привличане на ДПС и трябва да нападне фронтално Ахмед Доган и да каже, че който иска да гласува за Доган, Газпром и Филчев, да ходи при Първанов. (Тази кампания се комбинира с лозунга “Достойно отношение към малцинствата”.)
Единадесето, напълно игнорира Атака на принципа, че за луди и умрели лошо не се говори.
Дванадесето, да добави Жак Ширак към Доган, Газпром, Първанов и Филчев.
Останалото е упорита работа. Първанов е много енергичен и методичен. Той има чудесно чувство за всяка баналност, за която избирателят ще каже: “Добро момче е този Георги. Събира пари за децата, слага знамена на училищата, прави туршия за зимата.”
Нашият човек трябва да го изпреварва на всяка енергична старческа крачка и да му подлива по една голяма кофа вода с нещо по-смислено и интересно. Тогава ще видите, че Първанов е всъщност много слаба ракия.