Мартин Карбовски
в-к Новинар
Познайте кой ще дойде на вечеря? Шести американски флот. В петък CNN направи своите брейкинг нюз, за да ни съобщи, че може би дясната ръка на Осама - терористът Зауахири, е убит при бомбардировка. След това CNN не направи своите брейкинг нюз, за да ни разкаже подробно как всъщност в бомбардировката са загинали повече от 18 жени и деца и че бомбардираното село се намира на пакистанска територия, в държава, която е съюзник на САЩ.
Освен това световните медии, след като разбраха, че Зауахири не е бил в селото, дълго време твърдяха, че убитите са талибани. Сиреч, спокойно, намериха си майстора. Още по-късно, след като се разбра, че това са жени и деца, САЩ все пак поискаха ДНК проби на Зауахири - медийните съветници на Пентагона заслужават заплатите си.
Но никой друг в Пентагона не може да се похвали, че заплатата му е заслужена - нито разузнавачи, нито топографи, нито висши военни. Американската авиация имала данни, че в това село същата вечер Зауахири щял да вечеря. Добре че нашата полиция не действа като световната - като разберат от МВР, че някой бандит ще вечеря в рибен ресторант, те не взривяват целия ресторант само и само да го заловят. Но американците не искат да се възползват от световните демократични практики при залавяне на бандити, защото нямат подкрепата на населението дори в съюзнически страни като Пакистан. Никой не се решава да търси Зауахири пешком в селото, да види кой точно вечеря там - американците трепят мухите с фугасни бомби и затова губят войната.
Освен това за тях териториалното право и цялост на страните абсолютно не важи, двадесет километра встрани от границите на войната всъщност се оказва допустима грешка. И колкото по-точни стават оръжията, толкова повече се греши с тях. И колкото повече са убитите, толкова повече медиите ги обявяват за талибани, терористи и бунтовници, за да ни е чиста съвестта. И колкото повече стават тези жертви, толкова повече никой не ги брои. 18-те загинали при тази бомбардировка отиват в океана на омразата и потвърждаването на мнението, че силата се използва не за налагане на един по-справедлив свят, а за нещо друго.
Това не би трябвало да ни засяга, ние сме си добре. Но ако утре американската авиация получи информация, че Зауахири обядва в българския парламент, защото там кюфтетата държат добра цена, можем ли да бъдем спокойни, че няколко US самолета от Косово няма да се вдигнат и да бутнат "Цар Освободител" от пиедестала му заедно с коня.
То ако информацията е за парламента, много хора дори ще се зарадват, но ако Зауахири и компанията му реши да преспи в "Младост" или Пазарджик, тогава ще разберете защо пакистанците са побеснели и каква точно война се води срещу тероризма.
11.1.06
Емил Иванов
Областният управител на Софийска област и бивш кмет на Своге Емил Иванов е осъден на 2 години и шест месеца затвор за побой през март 1990 г. Присъдата му е издадена за нанасяне на средна телесна повреда от Свогенския районен съд.
Настоящият губернатор пребил на 26 август 1989 г. Георги Атанасов, който по това време е бил управител на Клуба на културните дейци в Своге. На пострадалия е нанесена "средна телесна повреда, изразяваща разстройство на здравето, неопасно за живота". Шест месеца по-късно жертвата умира.
С такова съдебно минало Иванов е изкарал два мандата като кмет на Своге и впоследствие стана управител на софийска област. На последния си пост той беше назначен от квотата на ДПС.
Иванов има бурна история като кмет на Своге. Той управлява града от 1995 г. до есента на 2005, когато беше назначен за губернатор. За този период е успял да овладее 90 % от местната икономика и тя се държи от фирми, които са близки до него, твърдят местните.
Според запознати, Своге е първата частна община в България.
10.1.06
Как да бутнем Първанов?
Юлиан Попов, Медиапул
Не съм сред тези, които са обладани от антипървановска истерия, само не мога да разбера защо идеята, че той е следващият президент така спокойно се загнезди в съзнанието на българина. Та затова, макар и от чист демократичен нагон, се замислих как да бутнем Първанов? Ето го планът.
Що за президент е Първанов?
Енергичен, скучен, дори досаден, натякващ, мрънкащ, посредствен, с много добро чувство как да не разсърди клиентите на женския пазар и дори да се хареса на всички на пазарджишкия пазар, слаб (отслабнал), сресан, разхождащ се сред хората, прегръщащ бабички, международно кротък, с три портрета на камината (Путин, Милошевич и Евтушенко), рускоговорящ, плахо европеизиран, постоянно учещ се, необидчив и крайно домашен. Ако президентите си имаха гербове, неговият би бил две кръстосани чехли. С две думи нещо като добре опечена замразена океанска скумрия, поднесена с изящно подредена студена гарнитура в най-елегантния ресторант на Балкантурист по Черноморието в средата на 70-те години. Как де не му се радваш като постоянно ти напомня на времето, когато картите за почивните станции струваха по 21 лева за две седмици?
Надали и той самият би отрекъл подобна характеристика, пък и тя далеч не е отрицателна. Просто сдържано обективна. Все пак тя подсказва, че на българина може да му предложиш и нещо по-прясно, по-екзотично или по-калорично.
Какво би предпочел българинът?
Това, че Първанов е безкрайно популярен, е илюзия. Той е президент и като такъв се зъби на всички партии, включително и на своята. Избирателят, на когото му е писнало от политици, харесва някой да ги мъмри от връх Шипка и затова цяла България сега него гледа.
Мрънкащата политика обаче може лесно да бъде разсеяна, ако се появи някой, който може да артикулира нещо смислено, конструктивно и радикално. Или поне нещо ново. Някой силен и членоразделен мъж или някоя чаровна и безстрашна жена, който или която да бъдат видени от хората хем като политическа хем като извънполитическа фигура – като Бойко Борисов, който няма да се кандидатира, защото си има по-интересна работа от това да бъде президент.
Кипърския въпрос
Къде да го намерим тоя човек, който може да бутне Първанов? Имам двама-трима кандидати наум, но няма да се опитвам да ги натрапвам. По-важен е принципът. Човекът трябва да е чаровен скандалджия. Някой, който не само приятелите му знаят, че е почтен и прекрасен (тоест Гаврийски не става), но и всеки, който не иска и да знае за него, е чувал за него. Обикновен тест би бил да се обадиш на някой български келнер в Кипър и да го питаш – “Чувал ли си за Горан Панков?”. Като ти каже: “Не, не съм чувал.”, това означава, че Горан Панков не става за президент.
Когато се спрем на десетина кандидата, за които българският келнер в Кипър е чувал, трябва да му зададем въпроса: “Кой от тия хора си знае работата?” Тогава той ще ти каже: “А бе Слави е голяма работа, ама това неговото не е работа.” Така Слави ще отпадне, но ще останат 4-5 души с професии.
Третият въпрос е да питаш келнера за всеки поотделно: “Знаеш ли от коя партия е този?” Ако ти каже, “А бе не знам от коя партия е, ама не им цепи басмата ни на едните, ни на другите!” тогава вече ще знаеш, че си намерил човека.
И как все пак да бутнем Първанов?
Имаме ли си кандидат, останалото е лесно. Но не толкова лесно, колкото някои си мислят. Първо, Кандидатът не бива да вади компромати по телевизията. Това се прави от щаба на Кандидата, а Кандидатът се разграничава категорично от подобни действия. (Така Първанов спечели миналия път.) Всеки път, когато някой публикува писмото на Първанов до Милошевич, Кандидатът категорично ще се разграничава от подобен подход.
Второ, Кандидатът се заканва на всички, включително и на нас, които ще го издигнем, че като стане президент, няма да ни цепи басмата.
Трето, Кандидатът не трябва да бъде подкрепен от партии на власт и партии, които едва ли съществуват. Събиране на партии-трохички само показва слабост.
Четвърто, нашият човек трябва да поведе яростна кампания срещу Филчев, Първанов и Газпром накуп.
Пето, Кандидатът по никакъв повод не би трябвало да споменава каквото и да било за Европейската народна партия.
Шесто, думата “дясно” трябва да бъде категорично зачеркната от речника му.
Седмо, от момента, в който си го изберем за кандидат, той не бива да напуска и за миг границите на страната, освен за 3 часа да иде в Македония на събор.
Осмо, Кандидатът трябва да заяви, че политическите мизерници са разсипали българските училища и той няма да ги остави на мира, докато те не оправят този въпрос.
Девето, да проведе кампанията си под лозунга : “В какво превърнахте страната?”
Десето, човекът трябва да се откаже от блянове за привличане на ДПС и трябва да нападне фронтално Ахмед Доган и да каже, че който иска да гласува за Доган, Газпром и Филчев, да ходи при Първанов. (Тази кампания се комбинира с лозунга “Достойно отношение към малцинствата”.)
Единадесето, напълно игнорира Атака на принципа, че за луди и умрели лошо не се говори.
Дванадесето, да добави Жак Ширак към Доган, Газпром, Първанов и Филчев.
Останалото е упорита работа. Първанов е много енергичен и методичен. Той има чудесно чувство за всяка баналност, за която избирателят ще каже: “Добро момче е този Георги. Събира пари за децата, слага знамена на училищата, прави туршия за зимата.”
Нашият човек трябва да го изпреварва на всяка енергична старческа крачка и да му подлива по една голяма кофа вода с нещо по-смислено и интересно. Тогава ще видите, че Първанов е всъщност много слаба ракия.
Не съм сред тези, които са обладани от антипървановска истерия, само не мога да разбера защо идеята, че той е следващият президент така спокойно се загнезди в съзнанието на българина. Та затова, макар и от чист демократичен нагон, се замислих как да бутнем Първанов? Ето го планът.
Що за президент е Първанов?
Енергичен, скучен, дори досаден, натякващ, мрънкащ, посредствен, с много добро чувство как да не разсърди клиентите на женския пазар и дори да се хареса на всички на пазарджишкия пазар, слаб (отслабнал), сресан, разхождащ се сред хората, прегръщащ бабички, международно кротък, с три портрета на камината (Путин, Милошевич и Евтушенко), рускоговорящ, плахо европеизиран, постоянно учещ се, необидчив и крайно домашен. Ако президентите си имаха гербове, неговият би бил две кръстосани чехли. С две думи нещо като добре опечена замразена океанска скумрия, поднесена с изящно подредена студена гарнитура в най-елегантния ресторант на Балкантурист по Черноморието в средата на 70-те години. Как де не му се радваш като постоянно ти напомня на времето, когато картите за почивните станции струваха по 21 лева за две седмици?
Надали и той самият би отрекъл подобна характеристика, пък и тя далеч не е отрицателна. Просто сдържано обективна. Все пак тя подсказва, че на българина може да му предложиш и нещо по-прясно, по-екзотично или по-калорично.
Какво би предпочел българинът?
Това, че Първанов е безкрайно популярен, е илюзия. Той е президент и като такъв се зъби на всички партии, включително и на своята. Избирателят, на когото му е писнало от политици, харесва някой да ги мъмри от връх Шипка и затова цяла България сега него гледа.
Мрънкащата политика обаче може лесно да бъде разсеяна, ако се появи някой, който може да артикулира нещо смислено, конструктивно и радикално. Или поне нещо ново. Някой силен и членоразделен мъж или някоя чаровна и безстрашна жена, който или която да бъдат видени от хората хем като политическа хем като извънполитическа фигура – като Бойко Борисов, който няма да се кандидатира, защото си има по-интересна работа от това да бъде президент.
Кипърския въпрос
Къде да го намерим тоя човек, който може да бутне Първанов? Имам двама-трима кандидати наум, но няма да се опитвам да ги натрапвам. По-важен е принципът. Човекът трябва да е чаровен скандалджия. Някой, който не само приятелите му знаят, че е почтен и прекрасен (тоест Гаврийски не става), но и всеки, който не иска и да знае за него, е чувал за него. Обикновен тест би бил да се обадиш на някой български келнер в Кипър и да го питаш – “Чувал ли си за Горан Панков?”. Като ти каже: “Не, не съм чувал.”, това означава, че Горан Панков не става за президент.
Когато се спрем на десетина кандидата, за които българският келнер в Кипър е чувал, трябва да му зададем въпроса: “Кой от тия хора си знае работата?” Тогава той ще ти каже: “А бе Слави е голяма работа, ама това неговото не е работа.” Така Слави ще отпадне, но ще останат 4-5 души с професии.
Третият въпрос е да питаш келнера за всеки поотделно: “Знаеш ли от коя партия е този?” Ако ти каже, “А бе не знам от коя партия е, ама не им цепи басмата ни на едните, ни на другите!” тогава вече ще знаеш, че си намерил човека.
И как все пак да бутнем Първанов?
Имаме ли си кандидат, останалото е лесно. Но не толкова лесно, колкото някои си мислят. Първо, Кандидатът не бива да вади компромати по телевизията. Това се прави от щаба на Кандидата, а Кандидатът се разграничава категорично от подобни действия. (Така Първанов спечели миналия път.) Всеки път, когато някой публикува писмото на Първанов до Милошевич, Кандидатът категорично ще се разграничава от подобен подход.
Второ, Кандидатът се заканва на всички, включително и на нас, които ще го издигнем, че като стане президент, няма да ни цепи басмата.
Трето, Кандидатът не трябва да бъде подкрепен от партии на власт и партии, които едва ли съществуват. Събиране на партии-трохички само показва слабост.
Четвърто, нашият човек трябва да поведе яростна кампания срещу Филчев, Първанов и Газпром накуп.
Пето, Кандидатът по никакъв повод не би трябвало да споменава каквото и да било за Европейската народна партия.
Шесто, думата “дясно” трябва да бъде категорично зачеркната от речника му.
Седмо, от момента, в който си го изберем за кандидат, той не бива да напуска и за миг границите на страната, освен за 3 часа да иде в Македония на събор.
Осмо, Кандидатът трябва да заяви, че политическите мизерници са разсипали българските училища и той няма да ги остави на мира, докато те не оправят този въпрос.
Девето, да проведе кампанията си под лозунга : “В какво превърнахте страната?”
Десето, човекът трябва да се откаже от блянове за привличане на ДПС и трябва да нападне фронтално Ахмед Доган и да каже, че който иска да гласува за Доган, Газпром и Филчев, да ходи при Първанов. (Тази кампания се комбинира с лозунга “Достойно отношение към малцинствата”.)
Единадесето, напълно игнорира Атака на принципа, че за луди и умрели лошо не се говори.
Дванадесето, да добави Жак Ширак към Доган, Газпром, Първанов и Филчев.
Останалото е упорита работа. Първанов е много енергичен и методичен. Той има чудесно чувство за всяка баналност, за която избирателят ще каже: “Добро момче е този Георги. Събира пари за децата, слага знамена на училищата, прави туршия за зимата.”
Нашият човек трябва да го изпреварва на всяка енергична старческа крачка и да му подлива по една голяма кофа вода с нещо по-смислено и интересно. Тогава ще видите, че Първанов е всъщност много слаба ракия.
3.1.06
Софийска вода
Димитър Илиев, Божидар Димитров
в-к Стандарт
"Софийска вода" АД не изпълнява системно инвестиционната си програма, което е основание за Столичната община да прекрати концесионния договор. Това е един от общо 31 извода за нарушения в дейността на концесионера в доклад на фирмата за мониторинг на концесията "Омонит" ООД. Той е представен в края на миналата година пред парламентарната комисия за борба с корупцията, а за неправомерните действия е сезирана Софийската градска прокуратура.
Шефът на "Софийска вода" Кевин Старлинг не се посвенил да осребри такси за 4 лв. и кафе за 6 лв., след като прибира по 68 000 лв. месечно
Много такт, дипломатичност и оперативно-тактически комбинации ще са нужни през 2006 г. на столичния кмет Бойко Борисов. Разчистването на авгиевите обори от предишното управление задължително минава през предоговарянето на концесиите за водоснабдяването и почистването на София.
"Двете концесии ощетяват сериозно столичани. Няма да се поколебаем да стигнем до шумни разводи, ако не се възприемат сериозни промени в схемите на работа", твърдят от общината.
През последните 4 години и половина след май 2001 г. столичани усетиха като дамоклев меч как от парите им като данъкоплатци изтичат милиони евро към концесионера "Софийска вода" АД. Едва след смяната на Стефан Софиянски те разбраха как изпълнителният директор на фирмата прибира по 68 000 лв. месечна заплата, а всеки ден консултантите на концесионера прибират по 6300 евро.
Преките резултати за столичани са плачевни - водата скочи от 0,47 до 0,84 лв. на кубик. Сега се иска цената да скочи до 1,47 лв. на кубик!? Загубите на вода, които се калкулират в сметките на софиянци, вместо да намаляват заради инвестициите, напротив, увеличават се от 58 на 68 на сто. Шампанското от сватбата между столичани и "Софийска вода" горчи вече пета година. През това време сладостта му усещат само управата на Столична община. И всеки опит да се изкаже на глас колко невярна е невестата, завършва с насилствените уговорки колко неизгодно бил сключен предбрачният договор, как по него ще се произнесе арбитражен съд в Лондон и как съпругът ще трябва да се бръкне с 35 млн. евро неустойки. Сега на бял свят излезе и поредната порция мръсно бельо. Разводът става още по-невъзможен заради потенциалната загуба на 84,5 млн. евро. Това е безлихвен кредит, взет за изграждането на водоснабдителната мрежа на столицата по програмата ИСПА. Той ще бъде безвъзвратно изгубен, ако концесията бъде развалена.
Затова сегашният столичен кмет ще трябва да преглътне доста от нелицеприятните "изневери" на британската невеста. Като например фактът, че към възнагражденията на английските консултанти са начислявани дори семестриалните такси по колежанското образование на децата на прокуриста на "Софийска вода" Кевин Старлинг - Анна и Едуард.
Въобще британците редовно осчетоводяват като капиталови вложения лични разходи - било то за самолетни билети, комуникации, такси за обучение или ресторантски фактури. В тези суми влизат смешни прищевки като сметка за такси за 4 лв.
и кафе по 6 лв., които британецът с месечна заплата от 68 000 лв. би могъл да си позволи да плати от собствения си джоб.
За последните две години, откакто начело е прокуристът Кевин Старлинг, подобни разходи са за 3,5 млн. евро.
За източването на средства от фирмата се използва ловка финансова схема. Разходите първо се начисляват на фирмата "Юнайтид Ютилитис", която впоследствие ги префактурира на дъщерната си "Софийска вода". Оказва се, че нито един от мениджърския състав на фирмата няма висше техническо образование и не е познат сред експертите от водния сектор в света.
Впрочем още първото извънбрачно похождение на британската невеста през 2001 г. даде да се разбере, че полигамията силно тресе "Софийска вода" и ще донесе много горчилка на вярната Столична община. Семейните скандали около изнесената в чужбина инвестиция от Европейската банка за възстановяване и развитие за 42 млн. евро продължават да стоят в арбитражния съд и търсят своето решение. Заради спорната сума докладите за дейността на фирмата останаха незаверени от контрольора "Омонит" и неприети от общината.
Още тогава стана ясно, че британците използват умело цял наръчник от финансови хватки за източване на парите, които досущ копират операциите по пране на пари. Те издаваха документи за различни плащания на консултанти, застраховки, покупка на софтуерни продукти и различни други услуги. Проследяването на пътя на парите се затруднява от непрекъснато преливане от левовата сметка на фирмата към тази в евро. И сигурно не е изненадващо, че парите по договорите винаги са към дружества, близки на концесионера. "Ако британците не са съгласни с условията ни и не започнат да "обичат" столичани, ще търсим нова невеста, заяви кметът Бойко Борисов. - Готов съм да стигна докрай."
Общината загърбила сигналите за злоупотреби
Доскорошните шефове в Столичната община и Столичния общински съвет са бездействали и не са взимали адекватни мерки по сигналите на фирмата контрольор "Омонит" за крещящите злоупотреби при изпълнението на водната концесия. "Резултатите от предоговарянето на концесионния договор между "Софийска вода" АД и общинската комисия с председател Минко Герджиков са крайно незадоволителни за софиянци", предупреждава фирма "Омонит" в доклада си до парламентарната комисия по корупция от 21 декември 2005 г. Подписаните от Минко Герджиков две допълнителни споразумения със "Софийска вода" от лятото на 2004 г. досега са неизгодни, твърдят експертите от "Омонит". Не са в интерес на общината договорените промени в механизма за корекция на тарифата за водата. За инвестиции отново се приемат разходите за консултантски услуги, което не променя действащия досега механизъм. "Постигнатите нови договорености или не са значими по своя ефект, или се изискват по закон. Останалите точки от задълженията за предоговаряне не са обсъждани или по тях не е постигнато споразумение", сочи докладът на "Омонит". "Софийска вода" в нито един момент досега не е изпълнила инвестиционна програма по договор, но в същото време продължава да плаща консултантски хонорари на хора от персонала на фирмите майки. Като консултант изпълнителният директор на "Софийска вода" получава 8500 евро седмично. Останалите директори взимат по 6600, 7900 и 3100 евро седмично. Така само изпълнителният директор получава годишно 818 000 лева - повече от фирмата за мониторинг "Омонит" (700 000 лева). Хонорарите се превеждат в чужбина и се отчитат като нематериални активи на дружеството. За инвестиции са приемани и всички разходи по настаняването и пребиваването на чуждестранни експерти и техните семейства в България. Само от това концесията е била оскъпена от 5% до 20% в различни периоди. "Не е чудно, че за реални инвестиции във ВиК мрежата не са останали пари", е основният извод на "Омонит". Междувременно концесионерът отчита загуби - 8 млн. лв. за 2002 г. и 11,5 млн. лв. за 2003 г. През 2003 г. дружеството е декапитализирано и изпада в търговски фалит заради източването на собствения си капитал, сочи "Омонит". Реално извършените от "Софийска вода" инвестиции са по-малки не само от отчетените от самото дружество, но и от предвидените в концесионния договор. През първата година "Софийска вода" е изпълнила едва 48% от задълженията си, през втората - 90%, през третата - 60%, и през четвъртата - 50%. В нито един момент концесионерът не е спазил задължението си да инвестира поне 75% от предвиденото за всеки две последователни години. Вследствие на това са включени като инвестиционни разходи 38 милиона лева. В същото време предложените от "Софийска вода" проекти за 140 милиона лева са с надути разходи и без точни разчети за нуждите и развитието на града.
в-к Стандарт
"Софийска вода" АД не изпълнява системно инвестиционната си програма, което е основание за Столичната община да прекрати концесионния договор. Това е един от общо 31 извода за нарушения в дейността на концесионера в доклад на фирмата за мониторинг на концесията "Омонит" ООД. Той е представен в края на миналата година пред парламентарната комисия за борба с корупцията, а за неправомерните действия е сезирана Софийската градска прокуратура.
Шефът на "Софийска вода" Кевин Старлинг не се посвенил да осребри такси за 4 лв. и кафе за 6 лв., след като прибира по 68 000 лв. месечно
Много такт, дипломатичност и оперативно-тактически комбинации ще са нужни през 2006 г. на столичния кмет Бойко Борисов. Разчистването на авгиевите обори от предишното управление задължително минава през предоговарянето на концесиите за водоснабдяването и почистването на София.
"Двете концесии ощетяват сериозно столичани. Няма да се поколебаем да стигнем до шумни разводи, ако не се възприемат сериозни промени в схемите на работа", твърдят от общината.
През последните 4 години и половина след май 2001 г. столичани усетиха като дамоклев меч как от парите им като данъкоплатци изтичат милиони евро към концесионера "Софийска вода" АД. Едва след смяната на Стефан Софиянски те разбраха как изпълнителният директор на фирмата прибира по 68 000 лв. месечна заплата, а всеки ден консултантите на концесионера прибират по 6300 евро.
Преките резултати за столичани са плачевни - водата скочи от 0,47 до 0,84 лв. на кубик. Сега се иска цената да скочи до 1,47 лв. на кубик!? Загубите на вода, които се калкулират в сметките на софиянци, вместо да намаляват заради инвестициите, напротив, увеличават се от 58 на 68 на сто. Шампанското от сватбата между столичани и "Софийска вода" горчи вече пета година. През това време сладостта му усещат само управата на Столична община. И всеки опит да се изкаже на глас колко невярна е невестата, завършва с насилствените уговорки колко неизгодно бил сключен предбрачният договор, как по него ще се произнесе арбитражен съд в Лондон и как съпругът ще трябва да се бръкне с 35 млн. евро неустойки. Сега на бял свят излезе и поредната порция мръсно бельо. Разводът става още по-невъзможен заради потенциалната загуба на 84,5 млн. евро. Това е безлихвен кредит, взет за изграждането на водоснабдителната мрежа на столицата по програмата ИСПА. Той ще бъде безвъзвратно изгубен, ако концесията бъде развалена.
Затова сегашният столичен кмет ще трябва да преглътне доста от нелицеприятните "изневери" на британската невеста. Като например фактът, че към възнагражденията на английските консултанти са начислявани дори семестриалните такси по колежанското образование на децата на прокуриста на "Софийска вода" Кевин Старлинг - Анна и Едуард.
Въобще британците редовно осчетоводяват като капиталови вложения лични разходи - било то за самолетни билети, комуникации, такси за обучение или ресторантски фактури. В тези суми влизат смешни прищевки като сметка за такси за 4 лв.
и кафе по 6 лв., които британецът с месечна заплата от 68 000 лв. би могъл да си позволи да плати от собствения си джоб.
За последните две години, откакто начело е прокуристът Кевин Старлинг, подобни разходи са за 3,5 млн. евро.
За източването на средства от фирмата се използва ловка финансова схема. Разходите първо се начисляват на фирмата "Юнайтид Ютилитис", която впоследствие ги префактурира на дъщерната си "Софийска вода". Оказва се, че нито един от мениджърския състав на фирмата няма висше техническо образование и не е познат сред експертите от водния сектор в света.
Впрочем още първото извънбрачно похождение на британската невеста през 2001 г. даде да се разбере, че полигамията силно тресе "Софийска вода" и ще донесе много горчилка на вярната Столична община. Семейните скандали около изнесената в чужбина инвестиция от Европейската банка за възстановяване и развитие за 42 млн. евро продължават да стоят в арбитражния съд и търсят своето решение. Заради спорната сума докладите за дейността на фирмата останаха незаверени от контрольора "Омонит" и неприети от общината.
Още тогава стана ясно, че британците използват умело цял наръчник от финансови хватки за източване на парите, които досущ копират операциите по пране на пари. Те издаваха документи за различни плащания на консултанти, застраховки, покупка на софтуерни продукти и различни други услуги. Проследяването на пътя на парите се затруднява от непрекъснато преливане от левовата сметка на фирмата към тази в евро. И сигурно не е изненадващо, че парите по договорите винаги са към дружества, близки на концесионера. "Ако британците не са съгласни с условията ни и не започнат да "обичат" столичани, ще търсим нова невеста, заяви кметът Бойко Борисов. - Готов съм да стигна докрай."
Общината загърбила сигналите за злоупотреби
Доскорошните шефове в Столичната община и Столичния общински съвет са бездействали и не са взимали адекватни мерки по сигналите на фирмата контрольор "Омонит" за крещящите злоупотреби при изпълнението на водната концесия. "Резултатите от предоговарянето на концесионния договор между "Софийска вода" АД и общинската комисия с председател Минко Герджиков са крайно незадоволителни за софиянци", предупреждава фирма "Омонит" в доклада си до парламентарната комисия по корупция от 21 декември 2005 г. Подписаните от Минко Герджиков две допълнителни споразумения със "Софийска вода" от лятото на 2004 г. досега са неизгодни, твърдят експертите от "Омонит". Не са в интерес на общината договорените промени в механизма за корекция на тарифата за водата. За инвестиции отново се приемат разходите за консултантски услуги, което не променя действащия досега механизъм. "Постигнатите нови договорености или не са значими по своя ефект, или се изискват по закон. Останалите точки от задълженията за предоговаряне не са обсъждани или по тях не е постигнато споразумение", сочи докладът на "Омонит". "Софийска вода" в нито един момент досега не е изпълнила инвестиционна програма по договор, но в същото време продължава да плаща консултантски хонорари на хора от персонала на фирмите майки. Като консултант изпълнителният директор на "Софийска вода" получава 8500 евро седмично. Останалите директори взимат по 6600, 7900 и 3100 евро седмично. Така само изпълнителният директор получава годишно 818 000 лева - повече от фирмата за мониторинг "Омонит" (700 000 лева). Хонорарите се превеждат в чужбина и се отчитат като нематериални активи на дружеството. За инвестиции са приемани и всички разходи по настаняването и пребиваването на чуждестранни експерти и техните семейства в България. Само от това концесията е била оскъпена от 5% до 20% в различни периоди. "Не е чудно, че за реални инвестиции във ВиК мрежата не са останали пари", е основният извод на "Омонит". Междувременно концесионерът отчита загуби - 8 млн. лв. за 2002 г. и 11,5 млн. лв. за 2003 г. През 2003 г. дружеството е декапитализирано и изпада в търговски фалит заради източването на собствения си капитал, сочи "Омонит". Реално извършените от "Софийска вода" инвестиции са по-малки не само от отчетените от самото дружество, но и от предвидените в концесионния договор. През първата година "Софийска вода" е изпълнила едва 48% от задълженията си, през втората - 90%, през третата - 60%, и през четвъртата - 50%. В нито един момент концесионерът не е спазил задължението си да инвестира поне 75% от предвиденото за всеки две последователни години. Вследствие на това са включени като инвестиционни разходи 38 милиона лева. В същото време предложените от "Софийска вода" проекти за 140 милиона лева са с надути разходи и без точни разчети за нуждите и развитието на града.
Абонамент за:
Публикации (Atom)