Агент Алберт срещу мутрата Пенков

- Започва "Коритаров Live". Днес точно 23 декември, ден преди коледните празници, ще ни гостува зам.-министър на вътрешните работи. Това е г-н Камен Пенков. Темата, както сме я обявили, е: "От какъв тип граждански контрол има нужда МВР".
Иначе в пресата тази сутрин има още достатъчно сериозни допълнителни поводи за разговор с него. Добро утро, сега казвам на г-н Пенков.

- Добро утро.

- Нека да започнем с една публикация от днешния брой на в. "Стандарт", която всъщност цитира информация на световноизвестната британска радиостанция Би Би Си.

Хазартен бос е №1 в мафиотския списък - става дума за това, че български хазартен бос е №1 в мафиотския списък на поверителния доклад на Европейската комисия. - Това стана ясно от излъчен в сряда по Би Би Си материал, в който отново се твърди, че ЕС има неофициален регистър на български престъпни босове. Според материала на журналиста Малкълм Брабънт, когато името на въпросния бизнесмен се спомене пред български полицаи, те започват да треперят.

Г-н Пенков, има ли такъв хазартен бос или бизнесмен, от чието име българските полицаи започват да треперят?

- Г-н Коритаров, аз бих искал да започнем нашия разговор по един друг начин. Обикновено, идвайки в студио, е нормално гостът, поканеният, да благодари за поканата.

- Ами благодарете.

- Така. Нямам повод да благодаря предвид факта, че не съм поканен.

- Неканен ли сте?

- Точно така.

- А как дойдохте?

- Ами, за зрителите ще поясня, вие знаете много добре как дойдох.

- Как дойдохте?

- Ще обясня, имайте търпение. Както много добре знаете, по предварителен сценарий днес на моето място трябваше да седи друг колега.

- Иван Чобанов.

- Иван Чобанов, точно така.

- Директор на Национална служба "Сигурност" (НСС).

- Така. Предвид някои негови неотложни ангажименти от пресцентъра вчера към вас бе отправено предложение да бъде заменен с мен.

- Да. И аз казах на Явор Симов добре, щом имате такава идея, нека дойде г-н Камен Пенков.

- Така. Това вероятно сте го казал, но сте го казал в един втори разговор с г-н Явор Симов, който е директор на нашия пресцентър. Първата ви реакция е била, че... аз не желая да разговарям с този престъпник, тъй като неговото място е в съдебната зала, а не в студио.

- Колеги, обадете се на Явор Симов тутакси, включете го в ефир, защото това, което говори Камен Пенков, меко казано, е абсолютна инсинуация. Не само че не отговаря на истината, но аз дори не бих го определил и като недоразумение, защото това не е недоразумение. Светкавично Явор Симов в ефир, ако обичате.

- Аз също настоявам.

- Тутакси Явор Симов да се обади, защото това, което говори Камен Пенков, е скандално. Веднага да се включи Явор Симов.

- Да, аз също го намирам за скандално.

- Това е абсолютен скандал, първо. И ако това беше вярно, на ваше място не бих дошъл.

- Дойдох знаете ли защо, г-н Коритаров?

- Не, нямам представа.

- Ами защото храня някакви симпатии към предаването, което водите вие.

- А, предполагам че е така.

- Така е. Така е и ще ви обясня защо.

- Имате възможност. Нека да ви кажа само едно нещо. Аз се бях обаждал на вашия личен мобилен телефон, дори имам го тук в моя апарат. Вие знаете как да ми се обадите, можехте да ме питате. Яворе, добро утро.

Явор Симов: Добро утро.

- Току-що г-н Камен Пенков съобщи, че когато... хайде, ще си говорим на "вие", въпреки че си говорим на "ти" неофициално - когато ми съобщихте, че тук няма да може да бъде г-н Иван Чобанов, директорът на НСС - и впрочем аргументите, с които мотивирахте, че той няма да бъде, бяха доста различни от това, което казва г-н Камен Пенков.
Не заради негови неотложни ангажименти, а заради това, че той би искал (което е абсолютно, споделям го като принцип) работата на НСС да остане в пълна дискретност, което е нормално и професионално за всяка такава служба.
И г-н Пенков твърди, че когато сте ми предложил той да дойде, аз съм казал - не искам да разговарям с този човек, защото той е престъпник и мястото му е в съдебната зала. Кой сега какво си измисля, искам да знам?

Я. Симов: Значи, точните думи, ако трябва да бъда честен, това, което беше ваша реакция първоначална, бяха - за какво ми е този престъпник, той не е за мен, той е за съда.

- Ама не съм казал такова нещо, Яворе, не си измисляй. Това сега евтино активно мероприятие ли е или е някаква друга простотия?

- Не, аз съм далеч... Значи много хора мен ме познават, като колеги, какъв човек съм аз. И не бих измислил такова нещо.

Аз също се учудих на вашата реакция. И вие сам казахте, че ви трябват няколко минути да помислите, тъй като не знаете какво да правите този човек във вашето предаване.

И след около десет минути, след като мислихте, ми се обадихте. И тогава ми казахте, че...

- Моите думи бяха, че няма смисъл да идва г-н Камен Пенков, Яворе... Моите думи бяха, че след като г-н Чобанов няма възможност и не желае да бъде в това предаване, няма особен смисъл да идва г-н Пенков, защото г-н Бойко Коцев беше вече в друго предаване. Други зам.-министри бяха на други места... и няма смисъл да правим евтин PR на МВР.

- Да, точно така. Но ние не говорим за местен PR, а говорим за събеседник във вашето предаване, с който да дискутирате в края на годината проблеми, мероприятия, факти, които са се случили в това министерство.

- Яворе, доста елементарно, моето момче. Позволявам си така да ти кажа, защото си по-малък от мен. Доста елементарен трик, Яворе.

Толкова елементарен, че дори не си струва да се учи някакво по-специализирано образование, за да се направи. Не се прави така, не се прави така.

- Това е вашата оценка. Истината е друга. Вие най-добре разбирате как се прави.

- Не се прави така, защото когато общуват медии, знаеш, че има един елемент на коректност. И аз не случайно пожелах да се включиш в ефир, защото нямам никакви притеснения от това какво съм казал.

- Да, аз нямам нищо против да се включа в ефир и да кажа това какво си говорихме вчера с вас. Само че не ви прави чест, когато говорите по телефона едно, в ефир да казвате съвсем друго, което не ви е във ваша полза.

- Яворе, Яворе.

- Да, слушам ви.

- Така, изслушайте ме сега. Абсолютен факт е, че от известно време аз говоря принципно за това, че на МВР и на българската полиция не бива и не трябва да им се позволява да превишават своите правомощия, както това се случи в случая с Ангел Димитров-Чората, когато практически беше извършено едно престъпление.

Ако имате някаква обида или имате нещо да ми казвате, не по този инсинуативен начин, Яворе. Това не е случайно предаване. Това не е предаване, в което могат да се правят евтини полицейски трикове...

- Аз не казвам, че е случайно предаване, г-н Коритаров. Извинявайте, че ви прекъсвам. Гледам го почти всяка сутрин.

- ... елементарни, толкова елементарни, колкото е културата на поведение на цялата тази система. Аз не съм човек, който може да каже такова нещо.

К. Пенков: Протестирам срещу подобна...

- Аз не мога да разбера, бе... Чакайте! Ало?

- Г-н Коритаров, протестирам срещу подобни квалификации.

- Ало?

Я. Симов: Да, чувам ви, г-н Коритаров, но всичкото това, което казвате, показва за пореден път вашия стил. Значи вие говорите неща, които са определени квалификации.

Вие нямате коректност във вашето предаване, ако трябва да си говорим по този начин, както вие започвате разговора.

- Яворе, Яворе, ако знаех, че такова нещо ще ми сглобиш, толкова евтино, щях и аз да се подготвя, бе.

- Съжалявам, но аз съм бил абсолютно коректен винаги с вас и с абсолютно всяка друга медия, с която съм имал контакти. Но просто начинът, по който и вие контактувате и обяснявате нещата... аз не съм съвсем съгласен с това, което казвате.

Но мисля, че това не е спор, който трябва да водим по този начин.

- Яворе, виж сега, значи не ме принуждавай, аз трудно мога, първо, да ти кажа...

- Да?

- Един разговор по телефон няма доказателствена стойност. И аз нищо друго не мога да ти кажа... че не съм казал, защото няма как да го докажа.

- Значи ние не говорим за разговор по... за доказателства... ние говорим за принципни неща. И вие, ако сте човек, който държите на думата си и сте честен, бихте го признали това нещо. Аз не съм човек, който ще си измислям такива неща, нали?

- Яворе, ама аз първо нека да обясня. Не съм поканил Явор Симов да си говоря, защото ако исках да си говоря с Явор Симов, той щеше да е тук, в залата.

- Съжалявам, вие ме набрахте по телефона, за да ме питате за моята позиция. Аз ви казах каква е, защото това беше фактът.

- Инсинуатори, спекуланти и интриганти, това са... само такива хора могат да сглобят подобна нелепост. Когато си говориш с един човек по телефона...

- Това е ваше твърдение.

- ... когато си говориш с един човек по телефона, си говориш с един човек по телефона. Когато си поканил един човек в студио, говориш пред ефир...

- Това го разбрах. И вие искате сега да ми кажете, че това, което вие ми казахте по телефона, трябва си остане само по телефона, а не в ефир, така ли?

- ...аз го казах, че когато Иван Чобанов не може да дойде, няма смисъл да идва човек, който да прави евтин PR. Г-н Камен Пенков ми беше предложен и аз казах - добре, ще говорим и с г-н Пенков.

Предполагах, че имаме добри отношения, но сега от това, което чувам, смятам, че за пореден път българското МВР нещо се е объркало. Дълбока грешка.

- Това е вашата квалификация, г-н Коритаров, защото вие не искате да си признавате това, което говорите.

- Грешка. Яворе?

- Да, чувам ви.

- Не ти прави чест, мойто момче. Хайде дочуване, весели коледни празници. Много долен...

- Мерси, и на вас, г-н Коритаров. И лека работа.

- ... изключително долен... И лично аз просто няма да се занимавам повече с пресцентъра на МВР. Благодаря, благодаря на Явор Симов. Чудя ви се, г-н Пенков. Тогава защо...

К. Пенков: И аз ви се чудя. И аз ви се чудя, г-н Коритаров.

- За какво ми се чудите?

- Как може да си позволявате подобни квалификации. Знаете ли защо съм тук?

- Вие, честно, от мен чухте ли да съм ви казал? Аз ви казах - добро утро, добре дошъл. Тази инсинуация, г-н Пенков, не знам каква е нейната цел, мога само да предполагам, мога да предполагам и какъв е нейният характер, но това са нелепости.

А за да бъдете вие в това студио, вие сте гост, официален и ако на някого бъде казано - този престъпник по-добре да е в съдебната зала, а той дойде, значи той просто няма достойнство. Следователно аз си правя някакви други изводи.

Но аз не си ги правя, защото не съм казал такова нещо. И не това е целта. Между другото как се развива вашият застрахователен... охранителен бизнес?

- Никога не съм се занимавал със застрахователен бизнес. Сега, ще ви моля, нека да не изместваме темата. Дошъл съм тук именно воден от чувство за собствено достойнство и воден от чувство на отговорност към институцията, която представлявам.

- Много елементарен трик. Изключително елементарен трик. Просто, да ви кажа, будите у мен една... такава енергия събуждате точно на 25 декември. Защо така елементарно бе, г-н Пенков? Толкова примитивно...

- Вие сте енергичен човек и сте го показал.

- Такава омраза лъха от вас.

- Искам още веднъж в ефир да чуя от вас, вие казахте ли това нещо по отношение на мен?

- Току-що обясних на Явор Симов, че такова нещо не съм казал. Дори му поисках мобилния телефон на Иван Драшков, за да му честитя повишаването в чин.

Използвам ефира, ако ни гледа, да му кажа - честито. Заради това, че е генерал-майор, един много симпатичен човек, професионалист, ерудит, който не би си позволил такова нещо.

- Аз вярвам на това, което казва колегата Симов, тъй като той го потвърди и в присъствието на министъра на вътрешните работи.

- Е, г-н Пенков, ето, уважаеми зрители, случая "Чората" - вярата, че МВР не е нарушавало правата си при убийството на Чората. След това се наложи втора медицинска експертиза, която показа, че убийството на този човек е причинено в резултат на неправомерно употребена сила.

Те си вярват помежду си и представят тази вяра за истина. Аз ви казвам, такова нещо не съм казал.

Те сега ми сглобяват някаква (не знам как се нарича това и на какъв език) постановка и аз какво трябва да направя? Аз какво трябва да направя сега, г-н Пенков?

- По отношение на постановките, струва ми се, че се изразявате твърде професионално. Това показва известен опит, квалификация.

- Разбира се, че се изразявам професионално, г-н Пенков. Да, точно така, професионално. Само че ще ви кажа, вие дори нямате въображение какво правите в момента.

Какво искате да ви кажа, а? Как работи румънското контраразузнаване, това ли да ви разкажа, или югославското? А, г-н Пенков, хайде, моля ви се, ако искате, отивайте си.

- Пъдите ли ме?

- Ако искате, ако не се чувствате комфортно, заповядайте, вратата е зад вас.

- Ако ме пъдите, на изпроводяк искам да ви кажа нещо. Не само аз, колегите от тази система, за която вие употребихте една оскърбителна квалификация, за нейното ниско ниво на култура на системата...

- Абсолютно ниска постановка е това, примитивна...

- Така. Сме възмутени, г-н Коритаров, от двойния стандарт, който вие използвате. Категорично. И веднага мога да го докажа това нещо. И веднага мога да го докажа. Вие посветихте изключително много време да манипулирате...

- А, ето къде е истината... За Ангел Димитров-Чората.

- ... общественото мнение по повод онзи трагичен инцидент, свързан със смъртта на Ангел Димитров, вие го наричате убийство, убийство.

- Убийство, извършено от български полицаи, точно така го наричам.

- Подобна квалификация е единствено в правото си да даде само съдът. Обърнахте изключително много внимание и отделихте време да коментирате инцидента между студентите и полицаите пред синагогата...

- Истинския мотив да ми сглобят тази постановка, току-що разказва г-н Пенков. Продължавайте, г-н Пенков.

- А, съвсем, съвсем мимоходом отбелязахте една перфектна операция на българските специални служби, свързана с освобождаването на английски гражданин, заложник...

- Много добър мониторинг прави МВР, но много зле се ориентира в съдържанието, г-н Пенков.

- За разлика от вас 70 международни информационни агенции отделиха пространно време...

- Г-н Пенков, аз не съм човек, който прави изкуствен позитивен PR на нещо, което не мисля, че заслужава похвала. Аз съм човек, който се ръководи от принципите и от съвестта си.

От принципите и от съвестта си ви казвам, че такова нещо, което засягаше лично вас, не съм казвал. Това беше причината и да включа Явор Симов.

Вие току-що разкрихте мотивите, за да ми сглобите тази постановка. Това, че не ви харесва как това предаване, единствено може би в България, се противопоставя на опитите за установяване на полицейски произвол.

В една демократична държава има съд и този съд трябва да прецени какво е извършила българската полиция, г-н Пенков. А не вие и не който и да било чиновник или дори той да е министър, зам.-министър или какъвто и да е.

- Г-н Коритаров, аз ви давам последен шанс.

- Какво ми давате вие?

- Давам ви последен шанс да ми поднесете публично своите извинения по отношение на квалификациите, които сте отправили към мен. В противен случай, тъй като заговорихте за съд, аз възнамерявам да потърся своите права в съдебна зала, където ще бъдем ние двамата с вас, заедно с още други хора, но ние двамата ще бъдем с различен статус.

И на изпроводяк, тъй като заговорихте за съвест, аз си тръгвам, искам да ви кажа нещо. Впечатлява ме...

- Вижте сега, чакайте да ви обясня какво прави г-н Пенков...

- Г-н Коритаров, нали сте ме поканили да кажа нещо.

- Един телефонен разговор, който е за поканване на гост. В резултат на това ръководителят на пресцентъра твърди, че аз съм казал нещо, което не съм казвал.

Човекът, който е засегнат, казва: "Искам да ми се извините, иначе ще ви съдя. За какво да ви се извинявам, след като не съм го казвал?"

- За това, че сте ме нарекли престъпник, за трети път го повтарям.

- За какво да се извинявам, след като не съм го казвал. Единственото, което съм направил наистина, това е работата ми по случая "Чората", чиято цел беше да покажа... в опит да се покаже какво наистина се е случило.

- Не коментираме случая "Чората".

- Напротив, вие започнахте с това.

- Не, вие започнахте.

- Не, вие започнахте сега да ми говорите за Чората.

- Не коментираме случая "Чората", аз ви казах, очаквам от вас извинение, а чрез мен и към институцията, която представлявам, защото вие, ако атакувате лицето Камен Пенков, бих го подминал, естествено с необходимото достойнство.

- Г-н Пенков, не е това начинът в една демократична държава да се разговаря с журналист. Аз съм в правото си да задавам въпроси.

- Как, ето, ние разговаряме пред една, надявам се, многомилионна аудитория.

- И аз се надявам. Но искам да ви кажа, че това не е достойно за разговор, защото аз задавам въпроси, аз не употребявам квалификации. Вие тук дойдохте агресивен, нападателен и казвате вие сте ме нарекъл престъпник, мястото ми е в съда. Откъде накъде, аз кой съм, та да ви пращам в съда.

- Позволявам си...

- Кой съм аз, та да ви пращам в съда?

- ... да ви дам една препоръка - да не злоупотребявате с категориите морал, съвест, чест и вие знаете защо ви го казвам. И така, г-н Коритаров, вие знаете много добре защо акцентирам върху това нещо.

- Не ми давайте препоръки.

- Позволявам си.

- Не си позволявайте да ми давате препоръки.

- Може да ги приемете, може да не ги приемете.

- Аз съм ви поканил да водим разговор. Не съм очаквал от вас такава безумна агресия за нещо, което не се е случило. Вие разбирате ли?

- Няма никаква агресия, отново правите опит за...

- Ако искате да защитите МВР, защитете го с дела, защитете го с дела, защото, ето какво пишат вестниците. От обявените вчера дела няма нито едно срещу босове от престъпния свят, в. "Стандарт". Защитете името на МВР с работа, с професионализъм.

- Ние го правим.

- Направете го и тогава ще бъдете подкрепени, но не с агресия. Просто се чудя за какво става дума? Изненадахте ме наистина.

- Няма място за никаква агресия, просто едно адекватно на вашето поведение.

- Истински ме изненадахте, просто ме учудихте. Макар че, като се замисля, няма нищо за чудене. Аз от МВР не се страхувам, г-н Пенков. От всичко мога да се стресна, от МВР - не.

А от вас още по-малко. Вашата фирма, когато бяхте шеф на охранителната фирма "Скорпио", тя охраняваше "Позитано" навремето...

- Тя още охранява "Позитано" и не виждам повод да се срамуваме от това нещо.

- Не, аз не казвам за се срамувате, само ще разкажа един случай. Имаше многочасови пленуми на "Позитано" и в зимните часове, когато зимно време се правеха пленуми по няколко часа, нормално е на човек да му се доходи до тоалетната.

До тоалетната се ходеше, аз поне... мен поне ме придружаваше човек от охраната. Само с придружител от охраната ме допускаха до тоалетните на "Позитано" 20. Това са свидетели всичките колеги, които са били там.

Сега, този манталитет, ако искате да го пренесете и в нашето общуване, което се случва за първи път, сега, аз съжалявам...

- Нямам никакво намерение, още повече че не знам дали ви е известен фактът, от 2000 г. аз не се занимавам с охранителен бизнес.

- Не, аз говоря за случай отпреди това, в интерес на истината, 90 и... няма значение, това са детайли, въобще не ме интересува това.

- Направи ми впечатление една фраза във вашето изказване преди малко, че вие не се страхувате от МВР.

- Да, не се страхувам.

Да, това е нещо, което ме радва, че вие виждате в лицето на МВР една сериозна институция, която е в състояние и която го прави, да гарантира...

- Аз виждам в МВР това, което виждат, както вие се изразихте, многомилионната аудитория - вас, вас виждам. А какво си мислят за вас? Добро утро. Добро утро, оправете телефона.

Зрителка: Ало.

- Добро утро, какво мислите за този разговор, който водим с г-н Камен Пенков?

- Ще ви кажа какво мисля.

- Кажете.

- Той е дошъл тук просто с някаква цел. Предаването ви е превъзходно. Показвате цялата истина на цяла България. А те зад гърба ви явно вършат нещо.

- Така, благодаря ви, че има още обаждания. Добро утро.

Зрител: Добро утро, г-н Коритаров...

- Какво мислите, че иска да ми каже г-н Камен Пенков?

- Аз смятам, че малко се прекалява с хуленето на МВР.

- Така?

- Смятам, че там работят много достойни хора, те са част...

- Работят, разбира се, аз споменах името на един от тях.

- Те са част от гражданското общество и тези цветове черно и бяло, едва ли ще бъдат полезни. Не смятам, че МВР заслужава такова отношение.

- Добре, благодаря ви. Добро утро.

- Добро утро.

- Какво иска да каже г-н Камен Пенков? Не се чува нещо. Последно, добро утро.

Зрителка: Добро утро.

- Какво иска да ми каже според вас г-н Камен Пенков?

- Според мен той просто иска да ви заплаши. Искат да превърнат България в една полицейска държава. Искат всички да треперим, да се страхуваме, да убиват безнаказано. Това иска да каже.

- Е, няма да стане, госпожо, няма да ме заплаши, няма... по никакъв начин не може да ме сплаши.

- И аз така смятам, защото вие сте личност, уважавана от многомилионната ви аудитория.

- Благодаря ви. Всъщност аз няма да бъда сплашен, не мога да бъда сплашен или накаран да мисля по различен начин, от начина, по който мисля.

Можете да направите така, че да бъда махнат от това предаване, в силата ви е, в правото ви е да окажете натиск и въздействие да бъда отстранен. Можете да направите всичко, каквото си пожелаете, само не и да ме сплашите.

Българското МВР заслужава наистина професионализъм и патриотизъм такъв, какъвто наистина хора, които обичат България, могат да му го дадат, г-н Пенков.

- Съгласен съм абсолютно с вас. Надявам се, че...

- Така е, ако някой на някого трябва да се извинява, това трябва да бъде не аз, а може би вие за този разговор, който проведохме, защото аз никога не съм си позволявал да ви нападам лично и да ви обиждам.

- Имам свидетел на казаното от вас.

- Нямате свидетел.

- Не, имам и вие го чухте. Той го повтори в ефир. По същия начин ще го повтори пред съответните институции, г-н Коритаров.

- Не ме заплашвайте.

- Не ви плаша.

- Всичко хубаво ви желая.

- Благодаря.

- Дочуване и довиждане.