Глупаво червено

Мартин Карбовски
в-к Новинар

Нормалните нации живеят по правило - имат на едно село само по един Мунчо. У нас цялото село е от мунчовци, а нормалният е само един, заради което у нас свестните ги смятат за луди. Страшно е обаче, когато мунчовците се обединят в партия. Още по-голяма лудница става, като тази партия е социалистическа.
Социалистическата партия днес наистина прилича на малка лудница - нормални са само шефовете, които водят малката си общност към Европа. Добре че паството на тази малка лудница е надрусано с екзалтация и дисциплина, защото иначе не знам какво ни чака.
За първи път в историята си главатарите на тази партия са що-годе нормални хора, докато електоратът и делегатите им са просто вярващи в правотата им (както винаги досега). Червеният електорат е толкова вярващ в правотата на главатарите си, че дори главатарите да кажат: от утре ще сме капиталистическа партия, всички ще се съгласят, вярвайки, че това е просто още един трик в борбата срещу фашизма, капитализма и империализма. Просто хора, които се сугестират лесно, е лесно да убедиш да вървят понякога и в правилната посока.
Днес символът на партията не е Станишев обаче, а облеченият целият в червено делегат Младен Костов. Това е разбирането за политически и личен PR на обикновения БСП депутат - да се облечеш като ферари. А вие се чудите откъде Азис взима идеите си. Клоунадата с партийните символи в БСП се взима съвсем насериозно като модернизация на партията. Ретро-соц-кич концепцията на облечения с червено делегат е символ за липсата на промени в съзнанието на обикновения социалистически партиец. Той е съгласен да влезе в НАТО, ако го водят вождовете, както е съгласен да се приватизира партията, стига да го водят вождовете му. БСП си остава вождистка партия от костовистки тип и еднолично този път е взела правилните решения - съпорт на усилията за влизането ни в ЕС.
БСП не вярва в знамения - тя вярва в победата на здравите сили, без да може да дефинира кои са здравите сили. БСП не иска квота за млади кадри, докато в тоалетната на НДК на стария митеранец Барух Шамлиев му става лошо и издъхва. Никой ли не прави връзката?! БСП продължава да е партия на фиксацията - делегатите червени старци смятат, че са вечни и наричат младите социалисти "изкуствен тор". Безумни партийни егоисти са червените - мантрите "стар партиен кадър", "партийно родословие", "червена аристокрация" им пречат да виждат партийното приватизиране и срастването на партия с държава. Пречат им да чуят Янаки Стоилов, който за цвят внесе малко интересни истини на конгреса, но никой не го чу. Има критика, но няма резултат от нея - значи критиката е градивна.
Партията на социалистите трябва да поспре на пътя до табелката "регенерация и вулканизация" - надпис, който обикновено се отнася до стари соц евтини гуми, които не вършат работа в хлъзгавото време на промяната. Партийната машина занася - просто защото партийните кадри не могат да критикуват държавните кадри - те са едни и същи. Червената феодализация на партия и държава отново ще влезе във владение - няма как Румен Овчаров да бъде критикуван от софийската партийна организация, защото е неин шеф. Ето ти сблъсък на интереси - партия, държава и много бизнес в един човек. Дълбоко нереформираната и ретроградна маса на БСП не може да контролира избраниците си и така тя ги обрича да се корумпират. А БСП и не иска да контролира никого, защото "партийното доверие" е също част от фиксациите и мантрите, облечени в червено.
А хора, които никой не контролира, рано или късно правят грешки, но най-вече започват да крадат. При тази слаба опозиция и доволни коалиционни партньори БСП е неконтролиреума и опасна. Вярата, че Станишев и двамата Руменовци са свестни хора, не стига, за да сме сигурни в правотата на партийните постъпки и политика. Социалистите, вместо да се обличат глупаво в червено, трябва да се облекат официално и да са коректив на управляващите. Няма шега - толкова я закъсахме, че до тях опряхме.