Днес присъствах на предаването на подписите за спасяването на Рила пред Европейската комисия. Комисарят по Environment Ставрос Димас лично излезе да приеме подписите и да поговори с присъстващите.Две неща ми направиха впечатление. Първо, липсата на съпричастни на идеята българи. Нямаше никой освен двадесетината, мисля, пристигнали специално от България с подписите. Явно липсата на кебапчета и бира си е казала думата.
Преди няколко дни минавах покрай Комисията, и имаше протест на грузинци срещу "демократичните" намеси на Русия в политиката на Грузия. Присъстваха поне 700-800 души, със знамена, плакати, и т.н. А в Брюксел, мисля, има много повече българи отколкото грузинци.
Другата, по-приятна изненада, бяха присъстващите. За първи път съм очарован от български политически фигури (не знам дали се приемат за такива, но Зелените в Европа все пак са политическа партия). Млади, умни, английско-говорящи. След мънкането на Жан и Костов, умопомрачителните проблясъци на Царо, бат Бойко, Р.Пет. и Р.Овч., лъскавите костюми на българските депутати, всеобщата неадекватност на сегашното правителство, и на трагедиите на които съм се натъквал в Брюксел, да видиш млади и умни българи е радващо събитие.
Има някаква едва блещукаща светлинка в края на тунела...
Няма коментари:
Публикуване на коментар