Г-н Мърдок е бизнесмен преди всичко останало, така че може да му се прости натягането пред силният на деня в дадена държава.
Непростимо е обаче държането на българските "журналисти" в неговата медия - подлизурщината, премълчаването на неудобни въпроси, мазненето всяка сутрин на платеният шут на Пловдивските мутри Ники Дудука пред другарите и бат Бойко в студиото на БТВ.
По-долу прилагам обяснението за скандала Иво Инджев - БТВ - Първанов, идващо от "извора" - г-н Инджев. Един от малкото истински журналисти в България, по мое мнение, е дал нагледно обяснение на колегите си как се прави журнализъм. Жалко, че повечето от тях не възприемат лесно.
Гледам да не досаждам с личните си истории, но доколкото питаш ( а и в аспекта, който не е само личен): на 8 октомври 2006-та в предаването ”В десетката” по Би Ти Ви зададох въпрос на човек от щаба на (кандидат)президента Първанов дали може да потвърди разпространяваната в Интернет информация, че президентът е получил подарък от оръжейния търговец Манджуков мезонет на бул. “България” в София. Изрично подчертах, че информацията е анонимна и непроворена (с което спазих изискването на етичния кодекс на жуналистите, подписан от Би Ти Ви-там ясно е казано, че “когато информацията е анонимна, това трябва да бъде упоменато от журналиста”). Въпросният член на щаба, социологът Михаил Мирчев (противник съм на това децата да бъдат “представяни” в настоящето чрез миналото на бащите им, но Мирчев е син на бившия секретар по идеологията на ЦК на БКП Стоян Михайлов, все пак…) ми отговори с насмешка, че не знае, но смята за нормално един президент да си купи апартамент за 100 000 евро. Същият, вече след гузната реакция на Първанов, се държа в медиите по май-адрес доста хулигански. Беше сменил тона тотално…
Смятах, че с това темата е изчерпана и едва ли щях да правя “сериал” по анонимното съобщение, което впрочем, както по-късно разбрах, е било получено в още много редакции, но никой не си е направил труда да го провери. Ще кажеш:правилно, на анонимки не бива да се обръща внимание. Да, само че под анонимката се беше подписал ” Джеймс Бонд”, същият чиято анонимна информация, че президентът Петър Стоянов е бил агент на ДС с псевдоним “Виктор” дефилираше дни наред на първите страници на вестници като “Труд” и др., както и в сутрешния блок на самата Би Ти Ви (по-късно, когато припомних този факт за двойния стандарт в третирането на анонимната информация ми беше казано, че всъщност сутрешният блок на Би Ти Ви само цитирал вестниците…което си е лъжа, защото хипотезата за “Виктор” беше обект на обилни коментари и интервюта…) Наглият Бареков, инициатор в тези интервюта и коментари, имаше нахалството да ме обвини публично, когато вече нямах трибуна да се защитя, че с цитирането на анонимна информация съм се бил държал като “жълтата” преса.
Мина се денят, никой не забеляза да е станала “сензация” в предаването ми и изведнъж в централните новини на Би Ти Ви чак вечерта гръмна нещо като “декларация” на президента Първанов по повод моя въпрос, четена от А до Я (вместо просто да бъде цитирана, както се прави по правилата на новинарството) с такава сериозност и натъртеност, сякаш главнокомандващият обявава война. Всъщност точно така, бил съм сложил началото на “компроматна война”…
Мина се още един ден. От началниците на Би Ти Ви-нито дума. В следобен час обаче пряк началник ми се обажда с истеричен тон-изведнъж забелязали, че съм направил огромно престъпление, за което съм подлежал на уволнение, но като начало спирали предаването ми за..две седмици (т.е. точно за толкова, колкото оставаше до края на кандидатпрезидентската кампания). Не ,шефът Албърт Парсънс не е гледал “огромния ми гаф”, той е в Ница, но ме заплашил с уволнение (т.е. по “сигнал”, без да се е запознал кой крив и кой прав).
От обвинителна реч по телефона стана ясно, че съм осъден без право на защита, че шефовете не правят и най-малко усилие да защитят своя журналист, а се солидаризират 100на сто с началника на държавата (и техен, като се оказва-толкоз за тяхната независимост).
На мига взех решение да напусна незабавно при тези обстоятелства.
Малко предистория: през юли същата година Бойка Башлиева, шефката на пресцентъра на Първанов, направи грандиозен скандал заради това, че съм й отказал (което е мое право) да поканя в предаването един професор, който да защитава Първанов от “нападките” на опозицията по повод негово участие в партийно мероприятие в чест на Димитър Благоев в Благоевград. В резлуттат на натиска от президентството, моите шефове ме убеждаваха близо час по телефона (отново от чужбина) как трябва да отстъпя, че това е добре за телевизията и т.н. Обаче не стана. Отказах и заявих, че ще напусна телевизията и ще обявя защо го правя. Подейства. Отказаха се, но временно, както се видя после…Първанов, както се доказа, е и отмъстителен…Освен , че е дребна душа, която започна да ехидничи след моето напускане, като лицемерно изрази учудване от моята скоропостижна раздяла с Би Ти Ви, защото съм бил един “безобиден” журналист (в отговор на подличък въпрос в интервю на Йовка Димитрова във в. ” 24 часа” дали ще му липсвам на екрана…).
“Труд”, който така вкусно предъвкваше “досието на Агент Виктор” по твърдение на анонимния Джеймс Бонд в интернет, направи първото интервю с шефа ми Парсънс по телефона от Ница(то се оказа и последно, защото след това г-н Парсънс светкавично изчезна от България под формата на повишение на регионална позиция). Парсънс, според ” Труд”, бил заявил, че Инджев е нарушил високите американски стандарти на журналистиката. В коментар на Валерия Велева към това беше добавено, че съм бил изпълнил политическа поръчка, което на нея й било ясно…
Въпросните, наистина високи стандарти, бяха заявени половин година по-късно в доклад на Държавния депатамент на САЩ, в който моя случай беше упоменат като нарушение на свободата на словото и политически натиск върху журналист. ”Труд” и подобните, включително Би Ти Ви, наложиха поредната цензура и не “забелязаха” опровержението на техните лъжи.
Най-интересното обаче се случи на 11 октомври 2006-та. Само за 3 дни колега разследващ журналист направи елементарното, което всеки друг би могъл: провери и установи, че Първанов наистина е получил въпросния подарък. Колегата ми се обади да ми съобщи, че матералът му ще бъде публикуван и че коректно ме пита за моята гледна точка и евентуално повече информация по случая (това е същият колега, който на практика свали с разследването си “батко” от шефския му пост в държавна агенция и повлече крак за спирането на еврофондове за България с всички известни в момента последици). Разследането обаче не видя бял свят…Свидетелят се бил изплашил и си изтеглил направените пред вестника потвърждения…Така ми обясниха( не споменвам вестника, защото не ми се иска още един враг, самите колеги явно не са виновни…).
Друг колега, споменат впрочем в същия доклад на Държавния департамент като обект на натиск срещу журналистиката в България, е направил разследване, което стигнало до извода, че да, Първанов е корумпиран, но…И това разследване беше похлупено…
Ако някой журналист чете този текст и случайно иска да направи нещо повече, но не се сеща какво, да му кажа: да отиде с картата си в службата по вписвания и да види на съответния адрес кое е подставеното лице, на чието име се води съответния апартамент (възможно е оттогава собствеността да е “препрана” многократно, но следите остават). Уверявам желаещите, че няма да се затруднят да го отрият, защото е публично лице…И ще му бъде много трдно да излъже, че не е близък с Първанов.
Моя милост няма журналистическа карта и чиновниците имат формално право да ми откажат информация като на някакъв си журналист на свободна практика, но въпреки това знам какво пише в съответния регистър.
И последно: многобройни свидетели са ми казвали, че лично са виждали г-жа Първанова да наставлява работниците при довършителните работи в апартамента. Никой не ги търси…
Сещате ли се какво означава всичко това за българската журналистика (за прокуратура и подобни да не говорим изобщо…). И сещате ли се също, защо предпочитам да съм на “свободна практика”, толкова свободна, че съм освободил медиите от себе си напълно, само да не преча на милата картинка…
Е, хайде, още едно напомняне. Междувремено стана ясно, че уж големите конкуренти на медийния пазар Манджуков и Гергов (консултантът на Би Ти Ви, както той се самоомпределя скромно), всъщност са ортаци. Размениха си едни услуги за тв ефир, допълват се идеално…
Чудни обръчи, нали. Направо скачени съдове.
Дано да не съм бил прекалено “подробен”…
Иво Инджев
Смятах, че с това темата е изчерпана и едва ли щях да правя “сериал” по анонимното съобщение, което впрочем, както по-късно разбрах, е било получено в още много редакции, но никой не си е направил труда да го провери. Ще кажеш:правилно, на анонимки не бива да се обръща внимание. Да, само че под анонимката се беше подписал ” Джеймс Бонд”, същият чиято анонимна информация, че президентът Петър Стоянов е бил агент на ДС с псевдоним “Виктор” дефилираше дни наред на първите страници на вестници като “Труд” и др., както и в сутрешния блок на самата Би Ти Ви (по-късно, когато припомних този факт за двойния стандарт в третирането на анонимната информация ми беше казано, че всъщност сутрешният блок на Би Ти Ви само цитирал вестниците…което си е лъжа, защото хипотезата за “Виктор” беше обект на обилни коментари и интервюта…) Наглият Бареков, инициатор в тези интервюта и коментари, имаше нахалството да ме обвини публично, когато вече нямах трибуна да се защитя, че с цитирането на анонимна информация съм се бил държал като “жълтата” преса.
Мина се денят, никой не забеляза да е станала “сензация” в предаването ми и изведнъж в централните новини на Би Ти Ви чак вечерта гръмна нещо като “декларация” на президента Първанов по повод моя въпрос, четена от А до Я (вместо просто да бъде цитирана, както се прави по правилата на новинарството) с такава сериозност и натъртеност, сякаш главнокомандващият обявава война. Всъщност точно така, бил съм сложил началото на “компроматна война”…
Мина се още един ден. От началниците на Би Ти Ви-нито дума. В следобен час обаче пряк началник ми се обажда с истеричен тон-изведнъж забелязали, че съм направил огромно престъпление, за което съм подлежал на уволнение, но като начало спирали предаването ми за..две седмици (т.е. точно за толкова, колкото оставаше до края на кандидатпрезидентската кампания). Не ,шефът Албърт Парсънс не е гледал “огромния ми гаф”, той е в Ница, но ме заплашил с уволнение (т.е. по “сигнал”, без да се е запознал кой крив и кой прав).
От обвинителна реч по телефона стана ясно, че съм осъден без право на защита, че шефовете не правят и най-малко усилие да защитят своя журналист, а се солидаризират 100на сто с началника на държавата (и техен, като се оказва-толкоз за тяхната независимост).
На мига взех решение да напусна незабавно при тези обстоятелства.
Малко предистория: през юли същата година Бойка Башлиева, шефката на пресцентъра на Първанов, направи грандиозен скандал заради това, че съм й отказал (което е мое право) да поканя в предаването един професор, който да защитава Първанов от “нападките” на опозицията по повод негово участие в партийно мероприятие в чест на Димитър Благоев в Благоевград. В резлуттат на натиска от президентството, моите шефове ме убеждаваха близо час по телефона (отново от чужбина) как трябва да отстъпя, че това е добре за телевизията и т.н. Обаче не стана. Отказах и заявих, че ще напусна телевизията и ще обявя защо го правя. Подейства. Отказаха се, но временно, както се видя после…Първанов, както се доказа, е и отмъстителен…Освен , че е дребна душа, която започна да ехидничи след моето напускане, като лицемерно изрази учудване от моята скоропостижна раздяла с Би Ти Ви, защото съм бил един “безобиден” журналист (в отговор на подличък въпрос в интервю на Йовка Димитрова във в. ” 24 часа” дали ще му липсвам на екрана…).
“Труд”, който така вкусно предъвкваше “досието на Агент Виктор” по твърдение на анонимния Джеймс Бонд в интернет, направи първото интервю с шефа ми Парсънс по телефона от Ница(то се оказа и последно, защото след това г-н Парсънс светкавично изчезна от България под формата на повишение на регионална позиция). Парсънс, според ” Труд”, бил заявил, че Инджев е нарушил високите американски стандарти на журналистиката. В коментар на Валерия Велева към това беше добавено, че съм бил изпълнил политическа поръчка, което на нея й било ясно…
Въпросните, наистина високи стандарти, бяха заявени половин година по-късно в доклад на Държавния депатамент на САЩ, в който моя случай беше упоменат като нарушение на свободата на словото и политически натиск върху журналист. ”Труд” и подобните, включително Би Ти Ви, наложиха поредната цензура и не “забелязаха” опровержението на техните лъжи.
Най-интересното обаче се случи на 11 октомври 2006-та. Само за 3 дни колега разследващ журналист направи елементарното, което всеки друг би могъл: провери и установи, че Първанов наистина е получил въпросния подарък. Колегата ми се обади да ми съобщи, че матералът му ще бъде публикуван и че коректно ме пита за моята гледна точка и евентуално повече информация по случая (това е същият колега, който на практика свали с разследването си “батко” от шефския му пост в държавна агенция и повлече крак за спирането на еврофондове за България с всички известни в момента последици). Разследането обаче не видя бял свят…Свидетелят се бил изплашил и си изтеглил направените пред вестника потвърждения…Така ми обясниха( не споменвам вестника, защото не ми се иска още един враг, самите колеги явно не са виновни…).
Друг колега, споменат впрочем в същия доклад на Държавния департамент като обект на натиск срещу журналистиката в България, е направил разследване, което стигнало до извода, че да, Първанов е корумпиран, но…И това разследване беше похлупено…
Ако някой журналист чете този текст и случайно иска да направи нещо повече, но не се сеща какво, да му кажа: да отиде с картата си в службата по вписвания и да види на съответния адрес кое е подставеното лице, на чието име се води съответния апартамент (възможно е оттогава собствеността да е “препрана” многократно, но следите остават). Уверявам желаещите, че няма да се затруднят да го отрият, защото е публично лице…И ще му бъде много трдно да излъже, че не е близък с Първанов.
Моя милост няма журналистическа карта и чиновниците имат формално право да ми откажат информация като на някакъв си журналист на свободна практика, но въпреки това знам какво пише в съответния регистър.
И последно: многобройни свидетели са ми казвали, че лично са виждали г-жа Първанова да наставлява работниците при довършителните работи в апартамента. Никой не ги търси…
Сещате ли се какво означава всичко това за българската журналистика (за прокуратура и подобни да не говорим изобщо…). И сещате ли се също, защо предпочитам да съм на “свободна практика”, толкова свободна, че съм освободил медиите от себе си напълно, само да не преча на милата картинка…
Е, хайде, още едно напомняне. Междувремено стана ясно, че уж големите конкуренти на медийния пазар Манджуков и Гергов (консултантът на Би Ти Ви, както той се самоомпределя скромно), всъщност са ортаци. Размениха си едни услуги за тв ефир, допълват се идеално…
Чудни обръчи, нали. Направо скачени съдове.
Дано да не съм бил прекалено “подробен”…
Иво Инджев
