Оставката на министъра

С този текст участвах в конкурса "Оставката на министъра", където не спечелих НИТО ЕДНА точка.

Румен сънуваше. Задремеше ли напоследък, все Плевен му беше пред очите – Кайлъка и разпивките с Богдан, фонтана на площада, лицата на подкрепящата го интелигенция… Едва издържаше вече в София – открай време понамразваше шопите, все накриво го гледат и с едно такова подозрение. Откъде това самочувствие, като и един фонтан за пред света нямат? Пред НДК все празен. Веднъж пък се позавъртя край онзи на Славейков, ей така, без причина… Така го тресна тока, че три седмици после притреперваше. И досега подозираше, че това беше опит за атентат срещу него, ама ходи доказвай.

Телефона му звънна пронизително и го стресна. Сто пъти се беше опитвал да го намали, но и той като Вальо знаеше само зеленият и червеният бутон. Погледна часовника, беше два през нощта, кой ли идиот звъни по това време? Светещия дисплей на телефона премигваше „Goce”. Вдигна:

— Жоре, кво става бе?
— Шефе, ама ти спиш ли? Никой ли не те събуди? – Гоце звучеше разтревожен. Обаждаше се от Израел.
— Не, какво има? – „Тия мекерета от охраната пак са се запили някъде” помисли ядосано Румен. Откакто изчезнаха камерите пред входа, никой не ги виждаше какво правят, и бяха почнали вече да му лазят по нервите.
— Аз шефе, както знаеш, не съм уведомен за проблемите в страната, но току що се обадиха от някаква терористична група. Отвлякли са цялото правителство, заедно със заместник-министрите. В момента всички са строени под паметника на Альоша в Пловдив, искат да си подадеш оставката, иначе започват след един час да застрелват по един на всеки десет минути. Аз в момента не мога да си дойда, евреите тук са ме натиснали да им се извинявам за Холокоста. Тръгвай веднага за Пловдив, че ще си отидат мърцина другарите.
— Жоре, чакай сега малко, то си има процедури, не може така набързо. То ако почнем да преговаряме с терористи, къде ще му излезе края? – Наля си една малка водка.
— Шефе, те не искат да преговарят, единственото им условие е оставката ти.
— Добре, добре, тръгвам. Ако се обадят пак, кажи им поне да почнат с НДСВ-то. Понеже за час не мога да стигна. – Затвори телефона, пи още една малка, облече се, и излезе.

По пътя мислеше какъв късмет извади. Предишната вечер имаше среща с оперативно интересни лица, и не беше казал на никому къде отива. Разбраха се с Любо Стойков и колегите му, през следващите два-три месеца да крадят по-дискретно от САПАРД, докато се разминат проблемите с онези серсеми от Брюксел. „Не можело министър да се среща с оперативно интересни лица” мислеше с насмешка „не може, ама ако не се бях срещнал с ония от Дупница щяхме да видим Европа през крив макарон.”

Пристигна в Пловдив два часа след като говори с Гоце. Няколко тела вече лежаха на плочките пред паметника, Сергей плачеше встрани, останалите се бяха скупчили пред дулата на терористите, а Елена се беше скрила зад един дъб и заснемаше всичко.

Румен успя да разпознае няколко от загиналите. Най-отгоре лежеше Нихат, под него две вкочанени ръце стискаха новото издание на читанката за трети клас, Даниел май беше. Най-отдолу се подаваше една обувка от крокодилска кожа. „Господи” помисли разстроен „и на жени не прощават. Горката Емилия!”

— Айде бе, шефе, ще ни изтрепят заради теб! – Изрида Сергей. – Къде беше?
— Я се дръж по-мъжки! — Отвърна Румен. – Какво искате бе, ашлаци? – Обърна се той към терористите.
— Как какво? – Сопна се един от тях, ръгайки дулото на Калашника в ребрата на Доган – Оставката ти!

Доган подскочи от болка и извика:

— Дай им я бе, Румен челеби, дай им я. Твоето не се губи. Ще задвижа обръча от фир… – Проехтя изстрел, и Сокола се просна по очи до обувката на Масларова. Емел изпищя и се хвърли върху него:
— Вьх, ефенди, на кой ни оставяш? Как ще борим стихиите без теб? Аллах, Аллах, къде си та не виждаш тази мъка? – Делян Пеевски се присъедини към нея – Чичо Меди, какво ще правим без теб? Шефе, дай си оставката бе, мама ще те позлати, само да оживея – Обърна се към Румен. Сълзи се стичаха по кръгловатите му бузи.

Нещо се прекърши в коравото сърце на Румен. Дали двете малки водки си казваха думата, или сълзите на Сергей и Делянчо, така и не разбра. В странен унес протегна ръка, пое напечатаната оставка от убиеца на Сокола, и с едно отсечено движение се подписа. Сергей се усмихна и извика:

— Елена, ела да снимаш този исторически момент отблизо! Другарят Петков току що спаси правителството от сигурна смърт. Молодец, другарю Петков, молодец!

Румен се обърна и си тръгна без да каже дума.

Същата вечер Гоце, който се беше завърнал благополучно от Израел след като се извини че България не е успяла да спаси всички евреи в Европа, в извънредно включване по БНТ съобщи:

— Скъпи съотечественици! Както вече знаете, трагедия сполетя България през изминалата нощ. След като част от правителството беше зверски избита от терористи, само геройската намеса на другаря Петков, спаси държавата от гибел. Поради тази причина, и поради факта, че другаря Станишев изпадна в тежка нервна криза, прие отново съветското си гражданство, и емигрира в Украйна, назначавам другаря Петков за министър-председател. За да се запази тройната коалиция и да довърши успешно мандата си, мястото на незаменимият Ахмед Доган ще заеме шестнайсет-годишния му братовчед Мехмет Доган. Благодаря ви за вниманието!