Royal Problems

Разговор №801 между Виктор Емануил и Пиерпаоло Черани от 21.02.2006 г.

В.Е.: Ало?
Ч.: Ето ме...
В.Е: Ето го и него! Всичко ли е наред?
ч.: Можеш ли да говориш сега?
В.Е.: Да, абсолютно!
Ч.: Исках да ти кажа, че те почувствах... От много време не съм те виждал! Почувствах те...
В.Е: Точно така.
Ч.: Почувствах те така...
В.Е.: Ама ти вече си станал американец, значи!
Ч.: А, не, не, знаеш, че единственият приятел в живота ми си ти, никой друг!
В.Е.: Така ли? Добре, добре!
Ч.: Разбира се! Почувствах те така дистанциран, стана ми малко неприятно...
В.Е.: Не! И аз! Но си помислих, че...
Ч.: Единственият, към когото съм привързан в живота, си ти! Мисля, че го знаеш добре...
(липсва)
Ч.: Исках да ти кажа това:
Няма да зарежа България!
В.Е.: Така ли?
Ч.: Да, няма да я зарежа.
Ч.: Представи си, обади ми се един техен министър, докато бях в Америка, да ме пита дали ще доведа Андреа Бочели да пее за рождения ден на техния, на царя!
В.Е.: Безплатно естествено.
Ч.: Безплатно друг път! Защото аз за него няма да похарча и стотинка повече. По-скоро с тебе ще ходим по проститутки, докато сме здрави и можем.
В.Е.: По-добре. Наши пари, да. Защото после за Бочели ще трябва частен самолет.
Ч.: Да бе, друг път ще му го платя!
В.Е.: Естествено!
Ч.: Стотинка няма да похарча за това повече.
В.Е.: Не, не, не! Абсолютно, ние отиваме... (кашля) Мамка му, каква кашлица!
(липсва)
В.Е.: Значи имаме всички тези неща там и нищо не се придвижва!
Ч.: Нищо не се придвижва.
В.Е.: И какво казва нашият Спас (фонетично)?
Ч.: Казва същото, което казваме ние: че тоя цар не иска да си размърда задника!
В.Е.: А не можем ли да минем без царя?
Ч.: Обаче той е, който поддържа правителството, разбираш ли? Аз социалистите не ги познавам. Четири-пет години разхождам министрите му по света.
В.Е.: Да.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прецака!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
Ч.: Исках да ти разкажа лично нещата, които ми каза Симеон.
В.Е.: Ама ще стане ли, или е приключила работата?
Ч.: Не, не, не, продължаваме! Даже придвижих всички работи!
В.Е.: А това с болницата?
Ч.: Да, и това го придвижих доста успешно, трябва да ти кажа, че той ми даде пълна подкрепа.
В.Е.: Да, ама той казва така винаги, а после нищо не върши.
Ч.: Но сега не зависи... него, зависи само що се отнася до гласуването в парламента. Нали? Слушай...
В.Е.: Да...
Ч: Ако дойда при теб към 7,30-7,45, в бара ли си?
В.Е.: Да, да, там съм.
Ч.: На хотела...
В.Е.: Да.
Ч.: Тогава ще мина там, ще ти разкажа всичко.
В.Е.: Все пак обясни ми...
Ч.: Знам, съкровище, знам, но ще ти го обясня на място, всичко после...

Разговор №873 между Пиерпаоло Черани и Виктор Емануил Савойски от 14.03.2006 г.

Черани: Ало!
Виктор Емануил: Извинявай, Виктор се обажда. Как си?
Ч.: (неясно) Добре, ти?
В.Е.: И аз. Обадих ти се по-късно, защото ми го казаха едва в...
Ч.: Не се притеснявай. Сега приключих с Виктор, с... Виктор, със Симеон.
В.Е.: Така ли.
Ч.: Връщам се в хотела, гадните австрийци не искат и да чуят да ходят при онзи другия, искат да изчакат още един месец. Обаче има отлични новини за телекомуникациите, даже трябва да ти кажа изключителни.
В.Е.: Така.
Ч.: Да, изключителни. Сега се връщам в хотела, аз съм с онези приятели ливанци, за които ти бях казал. Тук е... (неясно) и ме чака. Обаче при... (неясно) тук нещата се развиха много добре и за Украйна се развиха много добре, до два-три месеца трябва да сме там.
В.Е.: Добре. Но е жалко, че не искат да го направят с... оня там.
Ч.: Те са кретени. Ciatobox (фонетично) е наистина тъпанар, разбираш ли?
В.Е.: Да.
Ч.: И му казах - добре. Аз не мога да упражнявам натиск, ако не искат. Сега в три ще се върна при Симеон, след два часа с тях. И без това няма да има смисъл, защото Симеон дори не е успял да ми организира среща с министъра на здравеопазването
В.Е.: Уф, дори и това ли (неясно)?
Ч.: (неясно) Не, изобщо не му е обърнал внимание.
В.Е.: Значи е изпаднал малко в немилост.
Ч.: Не. Но не е успял, защото онзи министър не иска, ако няма нареждане от премиера. Така или иначе сега в три съм там, ще ти се обадя около чет... в три и половина по твое време. Така ще ти кажа последните подробности на спокойствие, защото сега влизам с тези в хотела.
В.Е.: Да. Но се надявам нещата с телекомуникациите да потръгнат добре. Нали?
Ч.: Да, много добре се развива, защото са направили споразумение с турците, но после ще ти обясня, защото съм тук с тези хора и те не разбират италиански и не ми е приятно.
В.Е.: Окей, добре. Кога ще ми се обадиш? Когато искаш.
Ч.: Ок, така или иначе много съм доволен. Много съм доволен.
В.Е.: Ако си доволен, добре.
Ч.: Да, да, много, много. Ако този път с частниците...
В.Е.: Значи ще ми се обадиш по-късно?
Ч.: След два часа, става ли?
В.Е.: (неясно) Прегръщам те.
Ч.: Чао, Виктор, чао.
В.Е.: Благодаря. Чао, благодаря.

Разговор № 501 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 23.01.2006, 12,41 ч.

Ч.: И исках да ти кажа, че говорих с... бях ти звъннал, за да ти кажа, че ми се обадиха от Австрия да ми кажат, че нещата са се задвижили и е потръгнал новият проект за болницата, австрийците и министърът са се размърдали и той идва на официално посещение във Виена на 13 или 14 февруари и би трябвало да подпишат новия договор.
В.Е.: Това е договорът за онази в България!
Ч.: Все за онази, да.
В.Е.: Аз... на 13-и ще съм в Сестриере, защото знаеш, че...
Ч.: Ама, разбира се, но ...
В.Е.: Да, знаеш.
Ч.: Да, но аз даже няма да ходя, аз даже няма да ходя във Виена: няма нужда да ходим. И без това вече нашия договор го имаме!

Разговор № 801 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 21.02.2006, 13,36 ч.

В.Е.: А! Пак за болницата! Я слушай: работата с телефоните защо не стана?
Ч.: Защото царят и там има пръст!
В.Е.: Тоест?
Ч.: Тоест той е спрял договора за цесия и оттам вече нищо не ми е ясно! Пак ще ходя! Защото ние имаме: телефоните, самолетите, това... мамка му, как се казваше?... болницата, диализата...
В.Е.: Ама той иска, иска да изкара нещо от това и толкова!
Ч.: Значи той ми се обади, докато бях в Америка.
В.Е.: Да.
Ч.: И ми каза, че ще ходи на Олимпийските игри.
В.Е.: Аз не съм го виждал.
Ч.: И той ми каза: Кога ще се видим? Че трябвало да говори с мен, че имало интересни неща.
В.Е.: А! Хм.
Ч.: Не му се обадих повторно, защото исках да говоря с теб на спокойствие. Значи аз смятам...
В.Е.: Остави го да си троши главата, така ...
Ч.: Да, но знаеш, че няма да го оставя да си троши главата ...Аз ще се върна в България! Като съм казал "А", ще кажа и "Б", защото не мога...похарчил съм толкова пари!
В.Е.: Кога?
Ч.: Ще ми се да отида на 6-и, 7-и и 8 март.
В.Е.: Аха.
Ч.: И ще им се тропна там, ако ти си съгласен, и да видим какво ще стане!
В.Е.: Абе! Аз на Олимпийските игри не го видях, нито по телевизията, нито на откриването.
Ч.: Аха. Значи може да не е отишъл. Той ми се обади само за да ми каже това. Или пък е искал аз да изпратя да го вземат.
В.Е.: А! Да! Това е!
Ч.: Това е претекстът, а после, като е видял, че съм в Америка, не си е помръднал задника.
В.Е.: Аха!
Ч.: Иначе нямам представа. Но аз не мога да зарежа това нещо.
В.Е.: Но той блокира всичко, защото видя, че няма да му дадем директно паричен процент.
Ч.: Не е вярно, защото аз му дадох както онези пари, така и парите за изборите. Помниш ли, че ходих дотам да му ги нося? И той парите ги взе! Прецака ме и после ме остави с пръст в устата. Защото аз ходих, направих всичко за него, водих го в "Ла Скала"...
В.Е.: Ама зле ли се държа с теб?
Ч.: Не! Той винаги се е държал добре с мен, любезно. Ама дреме ми на оная работа, че е любезен!
В.Е.: Откачена история.
Ч.: Ама, какво да ти кажа. Аз трябва да отида, Виктор. Толкова много съм похарчил, здравето си съсипахме. Аз, аз...
В.Е.: Нервите! Нервите!
Ч.: Нерви и пари! И все: един ден, един ден, един ден! В сряда, не, във вторник, не, в понеделник, не, във вторник, не, в четвъртък!
В.Е.: А сега какво има да ти казва това лайно?
Ч.: Не знам. Не съм му се обаждал след деня, в който той ми се обади. Исках да съгласувам с теб дали си съгласен да отида.
В.Е.: Това е най-доброто и е последен опит, иначе оставаме прецакани.
Ч.: Да, ама аз няма да се откажа!
В.Е.: Няма.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прееба!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
В.Е.: Какво?
Ч.: Неговия терен.
В.Е.: А, терен! Да, извинявай, чух трен. Да, да, терена.
Ч.: Помниш ли, че ходих при него?
В.Е.: И той какво иска да го прави?
Ч.: И той иска да намери... междувременно той иска да държи парите в чужбина, а не там. Защото той се прави на голям пич, но в това отношение е едно копеле...
В.Е.: Да.
Ч.: И той иска да му намеря, както говорихме, някой, който да му купи терена...
В.Е.: За сто милиона?
Ч.: Сто милиона, да! Това е един голям имот, който той е получил. Според мен целият му интерес е да спаси тази своя собственост, преди да му я вземат, и прави какво ли не и затова ни прееба, за да си спаси той задника!
В.Е.: Аха! Я слушай...
Ч.: Аз обаче му казах, че мога да пробвам да продам терена, но той трябва да ми подпише договор, с който да сме сигурни, че ще ни даде пари, а не после да го продаде на друг, а ние да сме работили като луди, нали?
В.Е.: Кой мислиш, че може да купи терен в България? Аз, уфф..
Ч.: Има българи, които биха купили веднага, защото неговият терен... Помниш ли къде беше къщата?
В.Е.: Да, да.
Ч.: Съвсем близо до магистралата, съвсем близо до Царския парк, може да се застроява, може да се направи, дето се казва, търговски център, жилищна зона, един от най-хубавите райони: сделка е, защото той има стотици хектари: има 150 хектара.
В.Е.: Да.
Ч.: Не е дребна работа! Дебела работа е!
Ч.: За тази работа с къщата му може да се говори с Дзунино.
В.Е.: Така! Веднага! Аз ще говоря. Веднага щом затворя. Ясно, веднага.
Ч.: Обаче първо той ще ми подпише, че ще правим бизнес.
В.Е.: Симеон. После? Дзунино ще ми подпише на мен.
Ч.: И после ти може да говориш с...
В.Е.: Защото с него трябва да се... Дзунино е тарикат!
Ч.: Голям!
В.Е.: Не, аз на Дзунино ще му кажа по телефона. Защото аз вече имам една фирма с Дзунино, но това няма нищо общо, защото, ако направим това, влизаш ти, аз и иначе фирмата ще ни отмъкне още 50 процента, които ще са на Дзунино, разбираш ли?
Ч.: Да, обаче ако Симеон приеме да напише, че ни дава права за преговори, тогава можем да действаме, иначе...
В.Е.: Права да водим преговори за какъв срок? За колко години искам да кажа?
Ч.: Поне за една.
В.Е.: Да.
Ч.: Но изключителни, Виктор, защото иначе...
В.Е.: Да, и да не досажда после!
Ч.: Защото иначе пак ще ни преебе.
Ч.: Оставам на мнение да отида там, да ми подпише това, после ще действаме.
В.Е: Това добре. С останалото какво ще правим? Зарязваме ли го?
Ч.: Не, не, не! За болницата ми се обадиха българите, австрийците действат и с посолството, и с всички, включително, защото са инвестирали почти един милион евро да направят проекта.
В.Е.: Да.
Ч.: Проектът е готов. Като оставим настрана парите, моите пътувания и досадата...
В.Е.: Да.
Ч.: Тези са направили (_)
В.Е.: А за парите после... Сто милиона евро, казваш.
Ч.: Да, И той иска да са в чужбина.
В.Е.: Добре. После обаче ще му поискаме обратно една част, иначе ще го предадем на полицията.
Ч.: А така! Това щях да ти кажа.
В.Е.: Ха-ха-ха. Това ще го направя веднага: няма проблем. Така че да не може да се върне в... в това.
Ч.: Съгласен ли си?
В.Е.: Как не! Веднага. Даже сега ще го направим! Значи върви: опитай да видиш пак, но ...и с изключителни права, ей! И не на техния шибан език: направи го на английски!
Ч.: На италиански! Той говори италиански!
В.Е.: Да, на италиански. Защото иначе все ще намерят нещо, за да ни претаковат.
Ч.: Разбира се. Добре, така ще пробвам да направя.
В.Е.: Добре. Прегръщам те и до скоро.