Из творенията на кандидатите за гимназия:
Странджата бил болен от левкемия, но по това време няма химиотерапия. Единственото спасение е да умре за свобода.
* * *
Македонски има мечта да мине през Дунава от родната Македония във Влашко.
* * *
Макар да е още млад, лицето на Бръчков сигурно е имало много бръчки, откъдето идва и името му.
* * *
Вазов е велик поет и революционер.
* * *
Иван Вазов обичал да ходи по кръчмите и да събира материал за творбите си.
* * *
Странджата идва от Странджа и размахва знамето на победата.
* * *
Хъшовете тихо пиянстват в кръчмата и чакат да пукне топчето, за да започнат борбата.
* * *
Странджата може да е беден, но поне има лъжица в ръката си.
* * *
"Тръба звучи, Балкан стене" е израз на радостта на Вазов, че природата още е жива. * * *
Владиков е доста заможен, облечен в цилиндър и бастун.
* * *
Македонски не иска да играе пропадналата Лалка в пиесата, понеже е мъжествен. За успокоение му дават ролята на Желю хайдутина.
* * *
Макар да са заклети алкохолици, хъшовете са борци за свобода и трябва да се уважават.
* * *
На Бръчков му дават ролята на Станка и той я приема от добро сърце, понеже жена не би се намерила да се подложи на такова мъчение.
* * *
Странджата казва, че те са скитници и голтаци, но българите са по-зле, защото са нескопосни роби.
* * *
Свободата е основното качество на Странджата, а лъжицата и алкохолът - основни пороци.
* * *
Всеки българин трябва да се радва, че пияните хъшове са го освободили от робство.
* * *
Странджата казва, че неговите ръце не ще останат празни, защото мечтае за бой, свобода или смърт.
* * *
Турците събличат и глобяват народа, той пищи от мъка и чака със скръстени ръце хъшовете да го освободят.
23.6.06
Royal Problems
Разговор №801 между Виктор Емануил и Пиерпаоло Черани от 21.02.2006 г.
В.Е.: Ало?
Ч.: Ето ме...
В.Е: Ето го и него! Всичко ли е наред?
ч.: Можеш ли да говориш сега?
В.Е.: Да, абсолютно!
Ч.: Исках да ти кажа, че те почувствах... От много време не съм те виждал! Почувствах те...
В.Е: Точно така.
Ч.: Почувствах те така...
В.Е.: Ама ти вече си станал американец, значи!
Ч.: А, не, не, знаеш, че единственият приятел в живота ми си ти, никой друг!
В.Е.: Така ли? Добре, добре!
Ч.: Разбира се! Почувствах те така дистанциран, стана ми малко неприятно...
В.Е.: Не! И аз! Но си помислих, че...
Ч.: Единственият, към когото съм привързан в живота, си ти! Мисля, че го знаеш добре...
(липсва)
Ч.: Исках да ти кажа това:
Няма да зарежа България!
В.Е.: Така ли?
Ч.: Да, няма да я зарежа.
Ч.: Представи си, обади ми се един техен министър, докато бях в Америка, да ме пита дали ще доведа Андреа Бочели да пее за рождения ден на техния, на царя!
В.Е.: Безплатно естествено.
Ч.: Безплатно друг път! Защото аз за него няма да похарча и стотинка повече. По-скоро с тебе ще ходим по проститутки, докато сме здрави и можем.
В.Е.: По-добре. Наши пари, да. Защото после за Бочели ще трябва частен самолет.
Ч.: Да бе, друг път ще му го платя!
В.Е.: Естествено!
Ч.: Стотинка няма да похарча за това повече.
В.Е.: Не, не, не! Абсолютно, ние отиваме... (кашля) Мамка му, каква кашлица!
(липсва)
В.Е.: Значи имаме всички тези неща там и нищо не се придвижва!
Ч.: Нищо не се придвижва.
В.Е.: И какво казва нашият Спас (фонетично)?
Ч.: Казва същото, което казваме ние: че тоя цар не иска да си размърда задника!
В.Е.: А не можем ли да минем без царя?
Ч.: Обаче той е, който поддържа правителството, разбираш ли? Аз социалистите не ги познавам. Четири-пет години разхождам министрите му по света.
В.Е.: Да.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прецака!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
Ч.: Исках да ти разкажа лично нещата, които ми каза Симеон.
В.Е.: Ама ще стане ли, или е приключила работата?
Ч.: Не, не, не, продължаваме! Даже придвижих всички работи!
В.Е.: А това с болницата?
Ч.: Да, и това го придвижих доста успешно, трябва да ти кажа, че той ми даде пълна подкрепа.
В.Е.: Да, ама той казва така винаги, а после нищо не върши.
Ч.: Но сега не зависи... него, зависи само що се отнася до гласуването в парламента. Нали? Слушай...
В.Е.: Да...
Ч: Ако дойда при теб към 7,30-7,45, в бара ли си?
В.Е.: Да, да, там съм.
Ч.: На хотела...
В.Е.: Да.
Ч.: Тогава ще мина там, ще ти разкажа всичко.
В.Е.: Все пак обясни ми...
Ч.: Знам, съкровище, знам, но ще ти го обясня на място, всичко после...
Разговор №873 между Пиерпаоло Черани и Виктор Емануил Савойски от 14.03.2006 г.
Черани: Ало!
Виктор Емануил: Извинявай, Виктор се обажда. Как си?
Ч.: (неясно) Добре, ти?
В.Е.: И аз. Обадих ти се по-късно, защото ми го казаха едва в...
Ч.: Не се притеснявай. Сега приключих с Виктор, с... Виктор, със Симеон.
В.Е.: Така ли.
Ч.: Връщам се в хотела, гадните австрийци не искат и да чуят да ходят при онзи другия, искат да изчакат още един месец. Обаче има отлични новини за телекомуникациите, даже трябва да ти кажа изключителни.
В.Е.: Така.
Ч.: Да, изключителни. Сега се връщам в хотела, аз съм с онези приятели ливанци, за които ти бях казал. Тук е... (неясно) и ме чака. Обаче при... (неясно) тук нещата се развиха много добре и за Украйна се развиха много добре, до два-три месеца трябва да сме там.
В.Е.: Добре. Но е жалко, че не искат да го направят с... оня там.
Ч.: Те са кретени. Ciatobox (фонетично) е наистина тъпанар, разбираш ли?
В.Е.: Да.
Ч.: И му казах - добре. Аз не мога да упражнявам натиск, ако не искат. Сега в три ще се върна при Симеон, след два часа с тях. И без това няма да има смисъл, защото Симеон дори не е успял да ми организира среща с министъра на здравеопазването
В.Е.: Уф, дори и това ли (неясно)?
Ч.: (неясно) Не, изобщо не му е обърнал внимание.
В.Е.: Значи е изпаднал малко в немилост.
Ч.: Не. Но не е успял, защото онзи министър не иска, ако няма нареждане от премиера. Така или иначе сега в три съм там, ще ти се обадя около чет... в три и половина по твое време. Така ще ти кажа последните подробности на спокойствие, защото сега влизам с тези в хотела.
В.Е.: Да. Но се надявам нещата с телекомуникациите да потръгнат добре. Нали?
Ч.: Да, много добре се развива, защото са направили споразумение с турците, но после ще ти обясня, защото съм тук с тези хора и те не разбират италиански и не ми е приятно.
В.Е.: Окей, добре. Кога ще ми се обадиш? Когато искаш.
Ч.: Ок, така или иначе много съм доволен. Много съм доволен.
В.Е.: Ако си доволен, добре.
Ч.: Да, да, много, много. Ако този път с частниците...
В.Е.: Значи ще ми се обадиш по-късно?
Ч.: След два часа, става ли?
В.Е.: (неясно) Прегръщам те.
Ч.: Чао, Виктор, чао.
В.Е.: Благодаря. Чао, благодаря.
Разговор № 501 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 23.01.2006, 12,41 ч.
Ч.: И исках да ти кажа, че говорих с... бях ти звъннал, за да ти кажа, че ми се обадиха от Австрия да ми кажат, че нещата са се задвижили и е потръгнал новият проект за болницата, австрийците и министърът са се размърдали и той идва на официално посещение във Виена на 13 или 14 февруари и би трябвало да подпишат новия договор.
В.Е.: Това е договорът за онази в България!
Ч.: Все за онази, да.
В.Е.: Аз... на 13-и ще съм в Сестриере, защото знаеш, че...
Ч.: Ама, разбира се, но ...
В.Е.: Да, знаеш.
Ч.: Да, но аз даже няма да ходя, аз даже няма да ходя във Виена: няма нужда да ходим. И без това вече нашия договор го имаме!
Разговор № 801 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 21.02.2006, 13,36 ч.
В.Е.: А! Пак за болницата! Я слушай: работата с телефоните защо не стана?
Ч.: Защото царят и там има пръст!
В.Е.: Тоест?
Ч.: Тоест той е спрял договора за цесия и оттам вече нищо не ми е ясно! Пак ще ходя! Защото ние имаме: телефоните, самолетите, това... мамка му, как се казваше?... болницата, диализата...
В.Е.: Ама той иска, иска да изкара нещо от това и толкова!
Ч.: Значи той ми се обади, докато бях в Америка.
В.Е.: Да.
Ч.: И ми каза, че ще ходи на Олимпийските игри.
В.Е.: Аз не съм го виждал.
Ч.: И той ми каза: Кога ще се видим? Че трябвало да говори с мен, че имало интересни неща.
В.Е.: А! Хм.
Ч.: Не му се обадих повторно, защото исках да говоря с теб на спокойствие. Значи аз смятам...
В.Е.: Остави го да си троши главата, така ...
Ч.: Да, но знаеш, че няма да го оставя да си троши главата ...Аз ще се върна в България! Като съм казал "А", ще кажа и "Б", защото не мога...похарчил съм толкова пари!
В.Е.: Кога?
Ч.: Ще ми се да отида на 6-и, 7-и и 8 март.
В.Е.: Аха.
Ч.: И ще им се тропна там, ако ти си съгласен, и да видим какво ще стане!
В.Е.: Абе! Аз на Олимпийските игри не го видях, нито по телевизията, нито на откриването.
Ч.: Аха. Значи може да не е отишъл. Той ми се обади само за да ми каже това. Или пък е искал аз да изпратя да го вземат.
В.Е.: А! Да! Това е!
Ч.: Това е претекстът, а после, като е видял, че съм в Америка, не си е помръднал задника.
В.Е.: Аха!
Ч.: Иначе нямам представа. Но аз не мога да зарежа това нещо.
В.Е.: Но той блокира всичко, защото видя, че няма да му дадем директно паричен процент.
Ч.: Не е вярно, защото аз му дадох както онези пари, така и парите за изборите. Помниш ли, че ходих дотам да му ги нося? И той парите ги взе! Прецака ме и после ме остави с пръст в устата. Защото аз ходих, направих всичко за него, водих го в "Ла Скала"...
В.Е.: Ама зле ли се държа с теб?
Ч.: Не! Той винаги се е държал добре с мен, любезно. Ама дреме ми на оная работа, че е любезен!
В.Е.: Откачена история.
Ч.: Ама, какво да ти кажа. Аз трябва да отида, Виктор. Толкова много съм похарчил, здравето си съсипахме. Аз, аз...
В.Е.: Нервите! Нервите!
Ч.: Нерви и пари! И все: един ден, един ден, един ден! В сряда, не, във вторник, не, в понеделник, не, във вторник, не, в четвъртък!
В.Е.: А сега какво има да ти казва това лайно?
Ч.: Не знам. Не съм му се обаждал след деня, в който той ми се обади. Исках да съгласувам с теб дали си съгласен да отида.
В.Е.: Това е най-доброто и е последен опит, иначе оставаме прецакани.
Ч.: Да, ама аз няма да се откажа!
В.Е.: Няма.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прееба!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
В.Е.: Какво?
Ч.: Неговия терен.
В.Е.: А, терен! Да, извинявай, чух трен. Да, да, терена.
Ч.: Помниш ли, че ходих при него?
В.Е.: И той какво иска да го прави?
Ч.: И той иска да намери... междувременно той иска да държи парите в чужбина, а не там. Защото той се прави на голям пич, но в това отношение е едно копеле...
В.Е.: Да.
Ч.: И той иска да му намеря, както говорихме, някой, който да му купи терена...
В.Е.: За сто милиона?
Ч.: Сто милиона, да! Това е един голям имот, който той е получил. Според мен целият му интерес е да спаси тази своя собственост, преди да му я вземат, и прави какво ли не и затова ни прееба, за да си спаси той задника!
В.Е.: Аха! Я слушай...
Ч.: Аз обаче му казах, че мога да пробвам да продам терена, но той трябва да ми подпише договор, с който да сме сигурни, че ще ни даде пари, а не после да го продаде на друг, а ние да сме работили като луди, нали?
В.Е.: Кой мислиш, че може да купи терен в България? Аз, уфф..
Ч.: Има българи, които биха купили веднага, защото неговият терен... Помниш ли къде беше къщата?
В.Е.: Да, да.
Ч.: Съвсем близо до магистралата, съвсем близо до Царския парк, може да се застроява, може да се направи, дето се казва, търговски център, жилищна зона, един от най-хубавите райони: сделка е, защото той има стотици хектари: има 150 хектара.
В.Е.: Да.
Ч.: Не е дребна работа! Дебела работа е!
Ч.: За тази работа с къщата му може да се говори с Дзунино.
В.Е.: Така! Веднага! Аз ще говоря. Веднага щом затворя. Ясно, веднага.
Ч.: Обаче първо той ще ми подпише, че ще правим бизнес.
В.Е.: Симеон. После? Дзунино ще ми подпише на мен.
Ч.: И после ти може да говориш с...
В.Е.: Защото с него трябва да се... Дзунино е тарикат!
Ч.: Голям!
В.Е.: Не, аз на Дзунино ще му кажа по телефона. Защото аз вече имам една фирма с Дзунино, но това няма нищо общо, защото, ако направим това, влизаш ти, аз и иначе фирмата ще ни отмъкне още 50 процента, които ще са на Дзунино, разбираш ли?
Ч.: Да, обаче ако Симеон приеме да напише, че ни дава права за преговори, тогава можем да действаме, иначе...
В.Е.: Права да водим преговори за какъв срок? За колко години искам да кажа?
Ч.: Поне за една.
В.Е.: Да.
Ч.: Но изключителни, Виктор, защото иначе...
В.Е.: Да, и да не досажда после!
Ч.: Защото иначе пак ще ни преебе.
Ч.: Оставам на мнение да отида там, да ми подпише това, после ще действаме.
В.Е: Това добре. С останалото какво ще правим? Зарязваме ли го?
Ч.: Не, не, не! За болницата ми се обадиха българите, австрийците действат и с посолството, и с всички, включително, защото са инвестирали почти един милион евро да направят проекта.
В.Е.: Да.
Ч.: Проектът е готов. Като оставим настрана парите, моите пътувания и досадата...
В.Е.: Да.
Ч.: Тези са направили (_)
В.Е.: А за парите после... Сто милиона евро, казваш.
Ч.: Да, И той иска да са в чужбина.
В.Е.: Добре. После обаче ще му поискаме обратно една част, иначе ще го предадем на полицията.
Ч.: А така! Това щях да ти кажа.
В.Е.: Ха-ха-ха. Това ще го направя веднага: няма проблем. Така че да не може да се върне в... в това.
Ч.: Съгласен ли си?
В.Е.: Как не! Веднага. Даже сега ще го направим! Значи върви: опитай да видиш пак, но ...и с изключителни права, ей! И не на техния шибан език: направи го на английски!
Ч.: На италиански! Той говори италиански!
В.Е.: Да, на италиански. Защото иначе все ще намерят нещо, за да ни претаковат.
Ч.: Разбира се. Добре, така ще пробвам да направя.
В.Е.: Добре. Прегръщам те и до скоро.
В.Е.: Ало?
Ч.: Ето ме...
В.Е: Ето го и него! Всичко ли е наред?
ч.: Можеш ли да говориш сега?
В.Е.: Да, абсолютно!
Ч.: Исках да ти кажа, че те почувствах... От много време не съм те виждал! Почувствах те...
В.Е: Точно така.
Ч.: Почувствах те така...
В.Е.: Ама ти вече си станал американец, значи!
Ч.: А, не, не, знаеш, че единственият приятел в живота ми си ти, никой друг!
В.Е.: Така ли? Добре, добре!
Ч.: Разбира се! Почувствах те така дистанциран, стана ми малко неприятно...
В.Е.: Не! И аз! Но си помислих, че...
Ч.: Единственият, към когото съм привързан в живота, си ти! Мисля, че го знаеш добре...
(липсва)
Ч.: Исках да ти кажа това:
Няма да зарежа България!
В.Е.: Така ли?
Ч.: Да, няма да я зарежа.
Ч.: Представи си, обади ми се един техен министър, докато бях в Америка, да ме пита дали ще доведа Андреа Бочели да пее за рождения ден на техния, на царя!
В.Е.: Безплатно естествено.
Ч.: Безплатно друг път! Защото аз за него няма да похарча и стотинка повече. По-скоро с тебе ще ходим по проститутки, докато сме здрави и можем.
В.Е.: По-добре. Наши пари, да. Защото после за Бочели ще трябва частен самолет.
Ч.: Да бе, друг път ще му го платя!
В.Е.: Естествено!
Ч.: Стотинка няма да похарча за това повече.
В.Е.: Не, не, не! Абсолютно, ние отиваме... (кашля) Мамка му, каква кашлица!
(липсва)
В.Е.: Значи имаме всички тези неща там и нищо не се придвижва!
Ч.: Нищо не се придвижва.
В.Е.: И какво казва нашият Спас (фонетично)?
Ч.: Казва същото, което казваме ние: че тоя цар не иска да си размърда задника!
В.Е.: А не можем ли да минем без царя?
Ч.: Обаче той е, който поддържа правителството, разбираш ли? Аз социалистите не ги познавам. Четири-пет години разхождам министрите му по света.
В.Е.: Да.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прецака!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
Ч.: Исках да ти разкажа лично нещата, които ми каза Симеон.
В.Е.: Ама ще стане ли, или е приключила работата?
Ч.: Не, не, не, продължаваме! Даже придвижих всички работи!
В.Е.: А това с болницата?
Ч.: Да, и това го придвижих доста успешно, трябва да ти кажа, че той ми даде пълна подкрепа.
В.Е.: Да, ама той казва така винаги, а после нищо не върши.
Ч.: Но сега не зависи... него, зависи само що се отнася до гласуването в парламента. Нали? Слушай...
В.Е.: Да...
Ч: Ако дойда при теб към 7,30-7,45, в бара ли си?
В.Е.: Да, да, там съм.
Ч.: На хотела...
В.Е.: Да.
Ч.: Тогава ще мина там, ще ти разкажа всичко.
В.Е.: Все пак обясни ми...
Ч.: Знам, съкровище, знам, но ще ти го обясня на място, всичко после...
Разговор №873 между Пиерпаоло Черани и Виктор Емануил Савойски от 14.03.2006 г.
Черани: Ало!
Виктор Емануил: Извинявай, Виктор се обажда. Как си?
Ч.: (неясно) Добре, ти?
В.Е.: И аз. Обадих ти се по-късно, защото ми го казаха едва в...
Ч.: Не се притеснявай. Сега приключих с Виктор, с... Виктор, със Симеон.
В.Е.: Така ли.
Ч.: Връщам се в хотела, гадните австрийци не искат и да чуят да ходят при онзи другия, искат да изчакат още един месец. Обаче има отлични новини за телекомуникациите, даже трябва да ти кажа изключителни.
В.Е.: Така.
Ч.: Да, изключителни. Сега се връщам в хотела, аз съм с онези приятели ливанци, за които ти бях казал. Тук е... (неясно) и ме чака. Обаче при... (неясно) тук нещата се развиха много добре и за Украйна се развиха много добре, до два-три месеца трябва да сме там.
В.Е.: Добре. Но е жалко, че не искат да го направят с... оня там.
Ч.: Те са кретени. Ciatobox (фонетично) е наистина тъпанар, разбираш ли?
В.Е.: Да.
Ч.: И му казах - добре. Аз не мога да упражнявам натиск, ако не искат. Сега в три ще се върна при Симеон, след два часа с тях. И без това няма да има смисъл, защото Симеон дори не е успял да ми организира среща с министъра на здравеопазването
В.Е.: Уф, дори и това ли (неясно)?
Ч.: (неясно) Не, изобщо не му е обърнал внимание.
В.Е.: Значи е изпаднал малко в немилост.
Ч.: Не. Но не е успял, защото онзи министър не иска, ако няма нареждане от премиера. Така или иначе сега в три съм там, ще ти се обадя около чет... в три и половина по твое време. Така ще ти кажа последните подробности на спокойствие, защото сега влизам с тези в хотела.
В.Е.: Да. Но се надявам нещата с телекомуникациите да потръгнат добре. Нали?
Ч.: Да, много добре се развива, защото са направили споразумение с турците, но после ще ти обясня, защото съм тук с тези хора и те не разбират италиански и не ми е приятно.
В.Е.: Окей, добре. Кога ще ми се обадиш? Когато искаш.
Ч.: Ок, така или иначе много съм доволен. Много съм доволен.
В.Е.: Ако си доволен, добре.
Ч.: Да, да, много, много. Ако този път с частниците...
В.Е.: Значи ще ми се обадиш по-късно?
Ч.: След два часа, става ли?
В.Е.: (неясно) Прегръщам те.
Ч.: Чао, Виктор, чао.
В.Е.: Благодаря. Чао, благодаря.
Разговор № 501 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 23.01.2006, 12,41 ч.
Ч.: И исках да ти кажа, че говорих с... бях ти звъннал, за да ти кажа, че ми се обадиха от Австрия да ми кажат, че нещата са се задвижили и е потръгнал новият проект за болницата, австрийците и министърът са се размърдали и той идва на официално посещение във Виена на 13 или 14 февруари и би трябвало да подпишат новия договор.
В.Е.: Това е договорът за онази в България!
Ч.: Все за онази, да.
В.Е.: Аз... на 13-и ще съм в Сестриере, защото знаеш, че...
Ч.: Ама, разбира се, но ...
В.Е.: Да, знаеш.
Ч.: Да, но аз даже няма да ходя, аз даже няма да ходя във Виена: няма нужда да ходим. И без това вече нашия договор го имаме!
Разговор № 801 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 21.02.2006, 13,36 ч.
В.Е.: А! Пак за болницата! Я слушай: работата с телефоните защо не стана?
Ч.: Защото царят и там има пръст!
В.Е.: Тоест?
Ч.: Тоест той е спрял договора за цесия и оттам вече нищо не ми е ясно! Пак ще ходя! Защото ние имаме: телефоните, самолетите, това... мамка му, как се казваше?... болницата, диализата...
В.Е.: Ама той иска, иска да изкара нещо от това и толкова!
Ч.: Значи той ми се обади, докато бях в Америка.
В.Е.: Да.
Ч.: И ми каза, че ще ходи на Олимпийските игри.
В.Е.: Аз не съм го виждал.
Ч.: И той ми каза: Кога ще се видим? Че трябвало да говори с мен, че имало интересни неща.
В.Е.: А! Хм.
Ч.: Не му се обадих повторно, защото исках да говоря с теб на спокойствие. Значи аз смятам...
В.Е.: Остави го да си троши главата, така ...
Ч.: Да, но знаеш, че няма да го оставя да си троши главата ...Аз ще се върна в България! Като съм казал "А", ще кажа и "Б", защото не мога...похарчил съм толкова пари!
В.Е.: Кога?
Ч.: Ще ми се да отида на 6-и, 7-и и 8 март.
В.Е.: Аха.
Ч.: И ще им се тропна там, ако ти си съгласен, и да видим какво ще стане!
В.Е.: Абе! Аз на Олимпийските игри не го видях, нито по телевизията, нито на откриването.
Ч.: Аха. Значи може да не е отишъл. Той ми се обади само за да ми каже това. Или пък е искал аз да изпратя да го вземат.
В.Е.: А! Да! Това е!
Ч.: Това е претекстът, а после, като е видял, че съм в Америка, не си е помръднал задника.
В.Е.: Аха!
Ч.: Иначе нямам представа. Но аз не мога да зарежа това нещо.
В.Е.: Но той блокира всичко, защото видя, че няма да му дадем директно паричен процент.
Ч.: Не е вярно, защото аз му дадох както онези пари, така и парите за изборите. Помниш ли, че ходих дотам да му ги нося? И той парите ги взе! Прецака ме и после ме остави с пръст в устата. Защото аз ходих, направих всичко за него, водих го в "Ла Скала"...
В.Е.: Ама зле ли се държа с теб?
Ч.: Не! Той винаги се е държал добре с мен, любезно. Ама дреме ми на оная работа, че е любезен!
В.Е.: Откачена история.
Ч.: Ама, какво да ти кажа. Аз трябва да отида, Виктор. Толкова много съм похарчил, здравето си съсипахме. Аз, аз...
В.Е.: Нервите! Нервите!
Ч.: Нерви и пари! И все: един ден, един ден, един ден! В сряда, не, във вторник, не, в понеделник, не, във вторник, не, в четвъртък!
В.Е.: А сега какво има да ти казва това лайно?
Ч.: Не знам. Не съм му се обаждал след деня, в който той ми се обади. Исках да съгласувам с теб дали си съгласен да отида.
В.Е.: Това е най-доброто и е последен опит, иначе оставаме прецакани.
Ч.: Да, ама аз няма да се откажа!
В.Е.: Няма.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прееба!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
В.Е.: Какво?
Ч.: Неговия терен.
В.Е.: А, терен! Да, извинявай, чух трен. Да, да, терена.
Ч.: Помниш ли, че ходих при него?
В.Е.: И той какво иска да го прави?
Ч.: И той иска да намери... междувременно той иска да държи парите в чужбина, а не там. Защото той се прави на голям пич, но в това отношение е едно копеле...
В.Е.: Да.
Ч.: И той иска да му намеря, както говорихме, някой, който да му купи терена...
В.Е.: За сто милиона?
Ч.: Сто милиона, да! Това е един голям имот, който той е получил. Според мен целият му интерес е да спаси тази своя собственост, преди да му я вземат, и прави какво ли не и затова ни прееба, за да си спаси той задника!
В.Е.: Аха! Я слушай...
Ч.: Аз обаче му казах, че мога да пробвам да продам терена, но той трябва да ми подпише договор, с който да сме сигурни, че ще ни даде пари, а не после да го продаде на друг, а ние да сме работили като луди, нали?
В.Е.: Кой мислиш, че може да купи терен в България? Аз, уфф..
Ч.: Има българи, които биха купили веднага, защото неговият терен... Помниш ли къде беше къщата?
В.Е.: Да, да.
Ч.: Съвсем близо до магистралата, съвсем близо до Царския парк, може да се застроява, може да се направи, дето се казва, търговски център, жилищна зона, един от най-хубавите райони: сделка е, защото той има стотици хектари: има 150 хектара.
В.Е.: Да.
Ч.: Не е дребна работа! Дебела работа е!
Ч.: За тази работа с къщата му може да се говори с Дзунино.
В.Е.: Така! Веднага! Аз ще говоря. Веднага щом затворя. Ясно, веднага.
Ч.: Обаче първо той ще ми подпише, че ще правим бизнес.
В.Е.: Симеон. После? Дзунино ще ми подпише на мен.
Ч.: И после ти може да говориш с...
В.Е.: Защото с него трябва да се... Дзунино е тарикат!
Ч.: Голям!
В.Е.: Не, аз на Дзунино ще му кажа по телефона. Защото аз вече имам една фирма с Дзунино, но това няма нищо общо, защото, ако направим това, влизаш ти, аз и иначе фирмата ще ни отмъкне още 50 процента, които ще са на Дзунино, разбираш ли?
Ч.: Да, обаче ако Симеон приеме да напише, че ни дава права за преговори, тогава можем да действаме, иначе...
В.Е.: Права да водим преговори за какъв срок? За колко години искам да кажа?
Ч.: Поне за една.
В.Е.: Да.
Ч.: Но изключителни, Виктор, защото иначе...
В.Е.: Да, и да не досажда после!
Ч.: Защото иначе пак ще ни преебе.
Ч.: Оставам на мнение да отида там, да ми подпише това, после ще действаме.
В.Е: Това добре. С останалото какво ще правим? Зарязваме ли го?
Ч.: Не, не, не! За болницата ми се обадиха българите, австрийците действат и с посолството, и с всички, включително, защото са инвестирали почти един милион евро да направят проекта.
В.Е.: Да.
Ч.: Проектът е готов. Като оставим настрана парите, моите пътувания и досадата...
В.Е.: Да.
Ч.: Тези са направили (_)
В.Е.: А за парите после... Сто милиона евро, казваш.
Ч.: Да, И той иска да са в чужбина.
В.Е.: Добре. После обаче ще му поискаме обратно една част, иначе ще го предадем на полицията.
Ч.: А така! Това щях да ти кажа.
В.Е.: Ха-ха-ха. Това ще го направя веднага: няма проблем. Така че да не може да се върне в... в това.
Ч.: Съгласен ли си?
В.Е.: Как не! Веднага. Даже сега ще го направим! Значи върви: опитай да видиш пак, но ...и с изключителни права, ей! И не на техния шибан език: направи го на английски!
Ч.: На италиански! Той говори италиански!
В.Е.: Да, на италиански. Защото иначе все ще намерят нещо, за да ни претаковат.
Ч.: Разбира се. Добре, така ще пробвам да направя.
В.Е.: Добре. Прегръщам те и до скоро.
15.6.06
Only in Bulgaria 2
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство относно назначаването на заместник-министрите и съветниците към Министерския съвет и критериите за тези назначения.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Господин премиер, Вие не ми отговорихте на предишния въпрос. Останах с впечатление, че Вие криете нещо, но всъщност Вие си знаете.
Уважаеми колеги, господин премиер! Преди да започна своя въпрос, искам да Ви помоля нещо. Миналия петък изнесох пред министър Николай Василев редица факти, които той отрече. Един от тях се отнасяше до госпожа Гергана Сърбова, която даде лиценз за трети GSM оператор без търг и без конкурс за смешните 27 млн. евро. Днес тя е финансов директор на БТК. Господин Василев отрече, че госпожа Сърбова е била член на неговия политически кабинет. Ето ви справката (показва справката), ще ви я предоставя.
Обърнете внимание на господин Василев повече да не лъже от трибуната на Народното събрание, защото той излага себе си, пък и Вас като негов началник. (Оживление и смях в Коалиция за България.)
Господин премиер, Вие, според Конституцията, назначавате заместник-министрите. С Ваша заповед за заместник-министър на държавната политика за борба с бедствията и авариите е назначен господин Делян Пеевски. Този 25-годишен младеж изглежда е вундеркинд. На 21 година, като студент второкурсник, той е парламентарен секретар на Министерството на транспорта и шеф на най-голямото пристанище в България – пристанище “Варна”. Освен че е бил начело на жълтия комсомол, той е известен с това, че е син на доскорошната шефка на Спортния тотализатор Ирена Кръстева.
Господин Пеевски се свързва и с една нашумяла скандална сделка, при която 25-годишната госпожица Маргарита Донкова – негова секретарка, закупува половината от зала “Универсиада”. Днес тази криминална сделка се разследва от българската прокуратура.
Ще Ви дам и друг пример – за заместник-министър на икономиката е назначена Нина Радева. В същото време обаче нейният съпруг Йордан Радев се явява шеф на Международния панаир в Пловдив и се явява неин подчинен.
Смятате ли, че подобна семейственост отговаря на законовите, а и морални норми? Не сме ли свидетели тук на един жесток конфликт на интереси?
Бившият началник кабинет на министър Валентин Церовски господин Калин Рогачев, който е един от архитектите на скандалната сделка около магистрала “Тракия”, днес е заместник-министър…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Трите минути изтекоха. Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Има ли изработени ясни критерии, по които Вие, господин премиер, назначавате заместник-министрите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Господин премиер, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Преди да отговоря на въпроса Ви следва да направим две съществени уточнения.
Първо, правителството не може да има самоцелна политика относно назначаване на заместник-министри, още по-малко на съветници. Правителството има една политика с ясно разписани управленски приоритети. Тя е обективирана в наскоро приетата програма на управление. Въпросът за назначаването на заместник-министри не е въпрос на политика, а въпрос на подбор на подходящите хора, които могат да оформят работещия екип във ведомствата, за да реализират вече утвърдена от кабинета политика.
Второ, правителството е съставено от три различни политически формации. Общата отговорност, която те носят за управлението, естествено изисква и общ контрол върху действията във всички министерства. В този смисъл това, което Вие наричате във въпроса си квотен принцип, разпределящ постове между различните коалиционни партньори в правителството, всъщност на сериозен политически език означава принцип, разпределящ отговорностите и гарантиращ контрола вътре в коалицията. Да, такъв принцип съществува и той е аксиоматично задължителен за всяка сериозна коалиция. И Вие можете да направите справка за това как се правят коалиции и се осъществява взаимен контрол между политическите сили в европейските страни, за да не бъде което и да е ведомство затворена ниша за една единствена политическа сила.
В настоящия момент кабинетите на моите колеги министри са в състав, който ще им позволи да изпълняват политическата програма на правителството с необходимата професионалност, компетентност и отговорност. Кадровите решения са резултат от политическо споразумение между Коалиция за България, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи за създаването и функционирането на коалиция за съвместна законодателна дейност и съвместно управление с приоритети европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност. Мотивите, принципите и ангажиментите на трите партии, посочени в споразумението, са известни на българската общественост и не е нужно да ги коментирам за кой ли пореден път. Ще напомня, че заместник-министрите, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за администрацията, подпомагат министъра при изпълнението на неговите пълномощия.
Със заповед той определя техните правомощия и определя функциите. Заместник-министрите се назначават и освобождават от министър-председателя.
В администрацията на Министерския съвет работят съветници държавни служители. Длъжността “съветник” е свързана с изготвянето на становища и оценки по секторните политики, с разработването на общонационална концепция и стратегия в съответната област на управлението, проекти на нормативни и други актове и съдействие за тяхното прилагане. Съветникът носи пряка отговорност за дейността си. Тази длъжност се среща единствено в администрациите на Народното събрание, президента и Министерския съвет. Конкурсната процедура за назначаване на съветници е задължителна. Свободните длъжности се обявяват в регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт. Има и интернет страница и адрес на тази тема. Те се обявяват едновременно с това и в централен ежедневник. Изискванията към тях са определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. За да бъде назначено едно лице за съветник то трябва да има завършена образователна степен “Магистър”, минимален ранг “Първи младши”, или девет години професионален опит.
Към политическите кабинети на министър-председателя и заместник министър-председателите се назначават съветници по трудов договор от министър-председателя, респективно заместник министър-председателя. Тази категория съветници няма статут на държавни служители и техните правомощия се прекратяват с прекратяване пълномощията на органа на изпълнителната власт. Тези служители не изпълняват функции на управление, а подпомагат дейността на политическия кабинет чрез изготвяне на анализи, становища и подготвяне на информация. При назначенията се определят още професионалните и делови качества, организационната компетентност, придобитият опит, знание и умение, познаване и използване на нормативната уредба, владеенето на чужди езици и уменията за работа в екип. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Господин Христов, имате думата в рамките на две минути да зададете два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Уважаеми господин министър-председател, наистина не бих искал да бъда на Ваше място. Честно Ви го казвам. (Оживление и реплики от КБ: “Няма и как!”.)
Времето едва ли ще ми стигне да изброя странните назначения във Вашето правителство. Ще Ви посоча например госпожа Бужка Лукич – заместник на Николай Василев. Освен необичайното си име, тя има и една необичайна за длъжността си професия – фризьорка. Относно нейното назначение ще Ви цитирам бивш депутат от Коалиция за България, който каза: “Това е безотговорен подбор и аз наистина не мога да разбера защо БСП назначава такива кадри!”. А господин Александър Паунов - заместник-председател на вашата парламентарна група в момента, заявява: “Това е възмутително! Как ще убеждаваме нашите симпатизанти, че администрацията ще се реформира?”.
Давам Ви и още един пример – господин Димитър Пейчев. Бившият депутат от НДСВ днес е заместник-министър на земеделието и ще управлява десетки милиони евро годишно. Той е известен с това, че закупи едно бивше предприятие – “Тракия РМ” за 1,5 млн. лв., след което, малко преди изборите предишното правителство му отпусна близо 9 млн. лв. за обезщетение на екологични щети. Коментарът оставам на Вас.
Какво бихте направили Вие, господин премиер, за да можете да избирате наистина достойни и можещи заместник-министри? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Уважаеми господин министър-председател, имате думата да отговорите в рамките на три минути на последния уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Искам да се върна отново на фундаменталния въпрос, който засяга работата на правителството, аз бих казал и съотношението на Народното събрание в управлението на страната. Формирането на тристранна управленска коалиция е пряк резултат на свободния избор на българските граждани, които са дали пълномощия на народните представители и на политическите сили, на които те имат доверие.
За мен формирането на управляващата коалиция, в която участват партии с различни политически биографии и идеологически отличия, е израз на тяхната отговорност пред българските граждани, пред нашата страна в един решаващ момент от нейното развитие – близо една година преди членството в Европейския съюз, и в решаващия период на интеграцията на практика в дейността на европейските институции. Това изисква преди всичко политическа стабилност на институциите. Това изисква силно правителство и парламентарно мнозинство, които разполагат и с политическата воля, и с обществената и парламентарна подкрепа, за да реализират необходимите реформи. На този принцип е създадено и функционира правителството и управляващото мнозинство. Принципите са прозрачни и ясни и са заявени преди много месеци в политическо споразумение.
Отново ще подчертая, че присъствието на представители на всяка една от политическите сили в управлението във всяко едно ведомство в качеството на заместник-министри за мен е полезно явление, тъй като дава възможност да не се фрагментизира управлението, тъй като дава възможност на взаимен контрол и отчетност. Това е един принцип, който е основополагащ за ефективна демокрация и между институциите, и вътре в институциите.
Като министър-председател аз имам доверие към предложенията, които се правят от коалиционните партньори, и смятам, че предложените от тях кандидатури имат право на шанс, за да се покажат и докажат като успешни управленци в качеството, което им е отредено от политическата сила. Нито един – нито министър, нито заместник-министър, нито дори министър-председателят, са венчани за съответната длъжност. В зависимост от резултатите ще бъде оценявана и тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Господин Христов, имате думата, за да изразите Вашето становище към получените отговори.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, искрено се надявам, че скоро ще оцените по достойнство заместник-министрите, които Ви съобщих преди малко, а вероятно и много други.
Знаете, че обичам да говоря с факти, затова ще ви дам още един пример. В Министерския съвет като Ваш съветник, доколкото знам, работи госпожа Ценка Василева, която по моя информация е била заместник-областен управител по време на правителството на господин Любен Беров. Въз основа на ревизионен акт тя е отстранена на закрито заседание на тогавашното правителство, заради финансови злоупотреби. Този доклад в момента по моя информация се намира в деловодството на Министерския съвет. Призовавам Ви, господин премиер, да се поинтересувате от този доклад.
В заключение ще Ви прочета един документ на Българската социалистическа младеж: “Назначенията на висши постове на хора, които не притежават необходимата образователна подготовка, професионален опит и обществено доверие не допринасят за успеха на лявоцентристкото управление.”
Аз просто нямам какво да добавя към това. Благодаря.
Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство относно назначаването на заместник-министрите и съветниците към Министерския съвет и критериите за тези назначения.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Господин премиер, Вие не ми отговорихте на предишния въпрос. Останах с впечатление, че Вие криете нещо, но всъщност Вие си знаете.
Уважаеми колеги, господин премиер! Преди да започна своя въпрос, искам да Ви помоля нещо. Миналия петък изнесох пред министър Николай Василев редица факти, които той отрече. Един от тях се отнасяше до госпожа Гергана Сърбова, която даде лиценз за трети GSM оператор без търг и без конкурс за смешните 27 млн. евро. Днес тя е финансов директор на БТК. Господин Василев отрече, че госпожа Сърбова е била член на неговия политически кабинет. Ето ви справката (показва справката), ще ви я предоставя.
Обърнете внимание на господин Василев повече да не лъже от трибуната на Народното събрание, защото той излага себе си, пък и Вас като негов началник. (Оживление и смях в Коалиция за България.)
Господин премиер, Вие, според Конституцията, назначавате заместник-министрите. С Ваша заповед за заместник-министър на държавната политика за борба с бедствията и авариите е назначен господин Делян Пеевски. Този 25-годишен младеж изглежда е вундеркинд. На 21 година, като студент второкурсник, той е парламентарен секретар на Министерството на транспорта и шеф на най-голямото пристанище в България – пристанище “Варна”. Освен че е бил начело на жълтия комсомол, той е известен с това, че е син на доскорошната шефка на Спортния тотализатор Ирена Кръстева.
Господин Пеевски се свързва и с една нашумяла скандална сделка, при която 25-годишната госпожица Маргарита Донкова – негова секретарка, закупува половината от зала “Универсиада”. Днес тази криминална сделка се разследва от българската прокуратура.
Ще Ви дам и друг пример – за заместник-министър на икономиката е назначена Нина Радева. В същото време обаче нейният съпруг Йордан Радев се явява шеф на Международния панаир в Пловдив и се явява неин подчинен.
Смятате ли, че подобна семейственост отговаря на законовите, а и морални норми? Не сме ли свидетели тук на един жесток конфликт на интереси?
Бившият началник кабинет на министър Валентин Церовски господин Калин Рогачев, който е един от архитектите на скандалната сделка около магистрала “Тракия”, днес е заместник-министър…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Трите минути изтекоха. Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Има ли изработени ясни критерии, по които Вие, господин премиер, назначавате заместник-министрите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Господин премиер, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Преди да отговоря на въпроса Ви следва да направим две съществени уточнения.
Първо, правителството не може да има самоцелна политика относно назначаване на заместник-министри, още по-малко на съветници. Правителството има една политика с ясно разписани управленски приоритети. Тя е обективирана в наскоро приетата програма на управление. Въпросът за назначаването на заместник-министри не е въпрос на политика, а въпрос на подбор на подходящите хора, които могат да оформят работещия екип във ведомствата, за да реализират вече утвърдена от кабинета политика.
Второ, правителството е съставено от три различни политически формации. Общата отговорност, която те носят за управлението, естествено изисква и общ контрол върху действията във всички министерства. В този смисъл това, което Вие наричате във въпроса си квотен принцип, разпределящ постове между различните коалиционни партньори в правителството, всъщност на сериозен политически език означава принцип, разпределящ отговорностите и гарантиращ контрола вътре в коалицията. Да, такъв принцип съществува и той е аксиоматично задължителен за всяка сериозна коалиция. И Вие можете да направите справка за това как се правят коалиции и се осъществява взаимен контрол между политическите сили в европейските страни, за да не бъде което и да е ведомство затворена ниша за една единствена политическа сила.
В настоящия момент кабинетите на моите колеги министри са в състав, който ще им позволи да изпълняват политическата програма на правителството с необходимата професионалност, компетентност и отговорност. Кадровите решения са резултат от политическо споразумение между Коалиция за България, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи за създаването и функционирането на коалиция за съвместна законодателна дейност и съвместно управление с приоритети европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност. Мотивите, принципите и ангажиментите на трите партии, посочени в споразумението, са известни на българската общественост и не е нужно да ги коментирам за кой ли пореден път. Ще напомня, че заместник-министрите, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за администрацията, подпомагат министъра при изпълнението на неговите пълномощия.
Със заповед той определя техните правомощия и определя функциите. Заместник-министрите се назначават и освобождават от министър-председателя.
В администрацията на Министерския съвет работят съветници държавни служители. Длъжността “съветник” е свързана с изготвянето на становища и оценки по секторните политики, с разработването на общонационална концепция и стратегия в съответната област на управлението, проекти на нормативни и други актове и съдействие за тяхното прилагане. Съветникът носи пряка отговорност за дейността си. Тази длъжност се среща единствено в администрациите на Народното събрание, президента и Министерския съвет. Конкурсната процедура за назначаване на съветници е задължителна. Свободните длъжности се обявяват в регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт. Има и интернет страница и адрес на тази тема. Те се обявяват едновременно с това и в централен ежедневник. Изискванията към тях са определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. За да бъде назначено едно лице за съветник то трябва да има завършена образователна степен “Магистър”, минимален ранг “Първи младши”, или девет години професионален опит.
Към политическите кабинети на министър-председателя и заместник министър-председателите се назначават съветници по трудов договор от министър-председателя, респективно заместник министър-председателя. Тази категория съветници няма статут на държавни служители и техните правомощия се прекратяват с прекратяване пълномощията на органа на изпълнителната власт. Тези служители не изпълняват функции на управление, а подпомагат дейността на политическия кабинет чрез изготвяне на анализи, становища и подготвяне на информация. При назначенията се определят още професионалните и делови качества, организационната компетентност, придобитият опит, знание и умение, познаване и използване на нормативната уредба, владеенето на чужди езици и уменията за работа в екип. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Господин Христов, имате думата в рамките на две минути да зададете два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Уважаеми господин министър-председател, наистина не бих искал да бъда на Ваше място. Честно Ви го казвам. (Оживление и реплики от КБ: “Няма и как!”.)
Времето едва ли ще ми стигне да изброя странните назначения във Вашето правителство. Ще Ви посоча например госпожа Бужка Лукич – заместник на Николай Василев. Освен необичайното си име, тя има и една необичайна за длъжността си професия – фризьорка. Относно нейното назначение ще Ви цитирам бивш депутат от Коалиция за България, който каза: “Това е безотговорен подбор и аз наистина не мога да разбера защо БСП назначава такива кадри!”. А господин Александър Паунов - заместник-председател на вашата парламентарна група в момента, заявява: “Това е възмутително! Как ще убеждаваме нашите симпатизанти, че администрацията ще се реформира?”.
Давам Ви и още един пример – господин Димитър Пейчев. Бившият депутат от НДСВ днес е заместник-министър на земеделието и ще управлява десетки милиони евро годишно. Той е известен с това, че закупи едно бивше предприятие – “Тракия РМ” за 1,5 млн. лв., след което, малко преди изборите предишното правителство му отпусна близо 9 млн. лв. за обезщетение на екологични щети. Коментарът оставам на Вас.
Какво бихте направили Вие, господин премиер, за да можете да избирате наистина достойни и можещи заместник-министри? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Уважаеми господин министър-председател, имате думата да отговорите в рамките на три минути на последния уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Искам да се върна отново на фундаменталния въпрос, който засяга работата на правителството, аз бих казал и съотношението на Народното събрание в управлението на страната. Формирането на тристранна управленска коалиция е пряк резултат на свободния избор на българските граждани, които са дали пълномощия на народните представители и на политическите сили, на които те имат доверие.
За мен формирането на управляващата коалиция, в която участват партии с различни политически биографии и идеологически отличия, е израз на тяхната отговорност пред българските граждани, пред нашата страна в един решаващ момент от нейното развитие – близо една година преди членството в Европейския съюз, и в решаващия период на интеграцията на практика в дейността на европейските институции. Това изисква преди всичко политическа стабилност на институциите. Това изисква силно правителство и парламентарно мнозинство, които разполагат и с политическата воля, и с обществената и парламентарна подкрепа, за да реализират необходимите реформи. На този принцип е създадено и функционира правителството и управляващото мнозинство. Принципите са прозрачни и ясни и са заявени преди много месеци в политическо споразумение.
Отново ще подчертая, че присъствието на представители на всяка една от политическите сили в управлението във всяко едно ведомство в качеството на заместник-министри за мен е полезно явление, тъй като дава възможност да не се фрагментизира управлението, тъй като дава възможност на взаимен контрол и отчетност. Това е един принцип, който е основополагащ за ефективна демокрация и между институциите, и вътре в институциите.
Като министър-председател аз имам доверие към предложенията, които се правят от коалиционните партньори, и смятам, че предложените от тях кандидатури имат право на шанс, за да се покажат и докажат като успешни управленци в качеството, което им е отредено от политическата сила. Нито един – нито министър, нито заместник-министър, нито дори министър-председателят, са венчани за съответната длъжност. В зависимост от резултатите ще бъде оценявана и тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Господин Христов, имате думата, за да изразите Вашето становище към получените отговори.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, искрено се надявам, че скоро ще оцените по достойнство заместник-министрите, които Ви съобщих преди малко, а вероятно и много други.
Знаете, че обичам да говоря с факти, затова ще ви дам още един пример. В Министерския съвет като Ваш съветник, доколкото знам, работи госпожа Ценка Василева, която по моя информация е била заместник-областен управител по време на правителството на господин Любен Беров. Въз основа на ревизионен акт тя е отстранена на закрито заседание на тогавашното правителство, заради финансови злоупотреби. Този доклад в момента по моя информация се намира в деловодството на Министерския съвет. Призовавам Ви, господин премиер, да се поинтересувате от този доклад.
В заключение ще Ви прочета един документ на Българската социалистическа младеж: “Назначенията на висши постове на хора, които не притежават необходимата образователна подготовка, професионален опит и обществено доверие не допринасят за успеха на лявоцентристкото управление.”
Аз просто нямам какво да добавя към това. Благодаря.
14.6.06
Абонамент за:
Публикации (Atom)