БЧК и Главното Мюфтийство

Иван МИХАЛЕВ
в-к Капитал

Главното мюфтийство е действало като търговско предприятие с разнообразен предмет на дейност. Зад паравана на благотворителността системно са били правени опити за злоупотреби с дарения от чужбина, показва журналистическо проучване на “Капитал”. В основата на тези нарушения стои и един класически опит за контрабанда, подробности за която излязоха на бял свят покрай скандала с арестувания председател на Българския червен кръст Христо Григоров. Главни действащи лица в опита за безмитен внос на стоките са били бившият главен мюфтия Селим Мехмед и неговото обкръжение.

Даренията не са това, което са

Всичко започва през ноември 2001 г. Тогава Главното мюфтийство сключва договор с фирмата “Лима интернешънъл” ООД, собственост на бизнесмена Красимир Петров. С него той получава правомощия от мюфтийството да продава хранителни стоки, получени като дарения за нуждите на мюсюлманската общност в България. Петров е трябвало да наеме складове и да организира продажбата на помощите срещу комисиона.
Това е първият официален документ, който доказва, че стоките от т.нар дарения изобщо не са били предвидени за изхранване на бедни мюсюлмани. В договора пише, че парите от продажбата на “помощите” ще отиват в специална сметка и ще служат за социално подпомагане. Къде реално обаче са отивали парите вероятно знаят само бившият главен мюфтия Селим Мехмед и неговият началник на кабинет по това време Николай Панков, който е имал пълномощно да се разпорежда по всички въпроси от името на мюфтийството.
Наетият за посредник в продажбата на даренията Красимир Петров е имал бизнес, свързан с вноса на месо през границата. Проверка на “Капитал” установи, че фирмата му “Лима интернешънъл” е внесла 45 пъти различни видове месо в периода 2001-2002 г. Вносът спира, след като на граничния пункт Калотина е заловен ТИР на фирмата с нередовни документи. По документи товарът бил 20 тона телешки обрезки на стойност 12 214 долара, но при проверката се установило, че в камиона има три вида телешко месо, чиято стойност била над 120 000 лева.

„Турското Сапио”

Първата пратка с “дарения” пристига в края на ноември 2001 г. На границата са задържани четири ТИР-а със стоки, чийто получател е Главното мюфтийство. Първите два съдържат пилешки бутчета, а другите два - сухо мляко. Официалното обяснение е, че с тях ще се правят безплатни кухни (имарети) към джамиите в страната. От мюфтийството са действали по устни разпоредби от Агенция “Митници”. Показано е и писмо на главния мюфтия, върху което имало одобрителна резолюция за допускане на безмитния внос. Твърди се, че тя е била подписана от тогавашния заместник-директор на митниците Бог­дана Джонева. Граничните митничари обаче отказват да приемат хвърчащия лист и стоката е задържана до изясняване на случая. Оказва се, че задържаните четири камиона са част от по-голяма пратка с помощи, която е трябвало да съдържа общо 1000 тона пилешки продукти, 500 тона телешко месо, 800 тона сухо мляко, 200 тона суроватка и 1500 тона кафе на зърна.
От мюфтийството не скриват, че част от помощите са предназначени за продажба и показват под­писания договор с “Лима интернешънъл”. Те се позовават на текст от Правилника за прилагане на Закона за митниците, където доста неясно е казано, че се позволява безмитен внос на стоки от първа необходимост с благотворителна цел, ако това не създава предпоставки за злоупотреби и не води до нелоялна конкуренция. Индустриалните количества на искания безмитен внос обаче хвърлят в недоумение ръководството на митниците и финансовото министерство. Тогавашният заместник-министър Атанас Кацарчев категорично се противопоставил, като посочил, че заявените от мюфтийството количества се равняват на една трета от вноса на тези стоки в България.
Против е бил и тогавашният директор на митниците Емил Димитров-Ревизоро, който изпраща факс до подчинените си да не допускат безмитен внос на кафе и суроватка за мюфтийството, тъй като това не са стоки от първа необходимост. След мъчително лобиране по различните етажи на изпълнителната власт в крайна сметка мюфтийството получава отказ за безмитен внос на стоката. Главният мюфтия Селим Мехмед е призован да внесе митата за четирите тира с хранителни продукти, ако не иска да бъде обвинен в контрабанда.
Самият Емил Димитров описва подробно случая в третата си книга “Митнически дневници”, като нарича схемата с мюфтийството “Турското Сапио”. Аналогията с едноименната фондация не е случайна. И в двата случая става въп­рос за безмитен внос на огромно количество стоки, които привидно са вкарани с благотворителна цел, а в действителност става въп­рос за контрабанда в особено големи мащаби.

Сухо мляко и пилешки бутчета

Продължението на историята е още по-любопитно. След продължително колебание мюфтийството решава да плати митните сборове на двата тира със сухо мляко. Парите били дадени назаем от Красимир Петров. По думите на тогавашния началник на кабинета на мюфтийството Николай Панков става дума за над 100 000 лева, които впоследствие били върнати с парите от държавната субсидия и други приходи на мюфтийството. Млякото отишло в складовете, наети от “Лима интернешънъл”, след което било продадено.
Другата част от задържаната пратка също не стигнала до бедните мюсюлмани. След продължително разкарване между различни митнически бюра пилешките бутчета от другите два тира се вмирисали и ДНСК наредила да бъдат унищожени. Така мюфтийството не само че платило мито и ДДС за тях, но трябвало да даде близо 20 000 лева за изгарянето им в екарисаж.
Докато траело всичко това, на границата продължавали да пристигат помощи за мюфтийството. По думите на Николай Панков най-малко осем тира с различни продукти са били върнати след отказа на Агенция “Митници” да ги допусне в страната без плащането на дължимите мита. Цял кораб с голямо количество хранителни продукти, натоварени от САЩ, престоял четири месеца в Черно море, тъй като от мюфтийството продължавали да се надяват на положително развитие по режима на вноса.

БЧК е бил пощенска кутия

Изглежда, след провала на схемата с даренията хората на Селим Мехмед се насочват към Българския червен кръст, който е единствената неправителствена организация в страната, имаща право да освобождава дарения от мито. Покрай ареста на шефа му Христо Григоров се разбра за две конкретни пратки, чийто получател е било Главното мюфтийство. Първата е за контейнер с пуловери и шапки, изпратени от виетнамската фирма “Конгту”, които трябвало да стигнат до районните мюфтийства в Пловдив и Кърджали. Те били приети от Николай Панков и складирани в помещения на ЕТ “Лъки - Васил Стоянов” на базара в “Илиянци”. Оттам нататък съдбата на 220 бали с виетнамски дрехи и шапки не е известна.
Втората пратка е била за 2050 палета с краве масло от Германия, което също било внесено безмитно като дарение за мюфтийството. От склада на БЧК маслото било предадено на Пламен Кузов, за когото се твърди, че е бил служител във фирмата на Красимир Петров. Той пренесъл стоката до склад на ЕТ “Бони - Борис Стоянов”, след което съдбата й е неизвестна.
През седмицата се разбра, че е била подготвена още една пратка за мюфтийството. Става дума за контейнер с маратонки и обувки, които пристигнали през есента на 2003 г. Дарението обаче не било внесено от БЧК, тъй като по същото време за пореден път имаше спорове за легитимността на главния мюфтия.
Очевидно червеният кръст не е бил пряко замесен в измамите с даренията на мюфтийството, а е служил като посредник при освобождаването на пратките на границата. Самият Селим Мехмед продължава да отрича, че е подписвал каквито и да било документи за дарения, и твърди, че подписът му е бил фалшифициран, което може да се провери само ако бъде назначена графологична експертиза.

Всички се дистанцират

Скандалът с даренията отприщи поредица от разкрития за злоупотреби в мюфтийството, свързани с продажби на имоти и тегления на пари от банкови сметки от различните ръководства на институцията. Автор на разкритията през седмицата беше претендиращият отново за легитимност бивш главен мюфтия Недим Генджев, но самият той беше арестуван в сряда заради извършени банкови преводи от сметки на мюфтийството за близо един милион лева.
Политическата цена от скандала засега се плаща от Движението за права и свободи, което винаги е контролирало назначенията на главните мюфтии. През седмицата хората на Ахмед Доган се опитаха да се дистанцират от злоупотребите с помощите. В сряда депутатът от движението Ахмед Юсеин поиска пълна ревизия на мюфтийството в периода, когато начело е бил Селим Мехмед. Той призова да бъде проверен случай, при който мюфтийството е било ощетено със 189 178 лева, които липсвали от сметката му в българска банка. Липсата била установена от акт за начет на мюфтийството, изготвен през ноември 2003 г. Пълномощно за теглене на пари от сметката имал само Николай Панков. Пред ревизорите той заявил, че средствата са отишли “за потушаване на последствията от провалилата се контрабанда... със знанието и съг­ласието на бившия главен мюфтия Селим Мехмед... за извършване на нерегламентирани плащания”. Това е написано в сигнал до прокуратурата, подаден от следващия главен мюфтия Фикри Сали.
Не е тайна, че хората на Ахмед Доган недолюбват Селим Мехмед още от времето, когато беше главен мюфтия. На последните избори Мехмед дори беше кандидат за депутат от листата на “Коалиция на розата”, в която членуваше конкурентната на ДПС формация - Национално движение за права и свободи на Гюнер Тахир. Ето защо е логично, че Селим Мехмед и някогашният началник на кабинета му Николай Панков си навлякоха гнева на ДПС. Може би те ще бъдат и следващите мишени на прокуратурата по скандала, който продължава да се разраства в нови посоки с всеки изминал ден.