Гроздан Караджов
в-к Стандарт
БТК ще стане офшорка. Собствениците й от "Вива Венчърс" се сливат с едноименно дружество, регистрирано в Кипър. Това стана ясно преди два дни от разрешение на Комисията за защита на конкуренцията. Тя одобри концентрацията, както и преминаването на "Вива" в ръцете на исландеца Тор Бьорголфсон. Сделката се извършва чрез фонда му "Новатор", който също е офшорка - регистриран на Британските Вирджински острови. Така БТК вече няма да плаща данъци в страната, а собствеността на компанията е поставена под сериозна въпросителна.
Регистрацията в офшорна зона на практика не позволява да се проследят истинските собственици. Това ще наруши и основното изискване на приватизационната процедура - да не се допускат офшорки в БТК.
Какво следва оттук за БТК, коментира Гроздан Караджов, бивш главен секретар на Министерството на транспорта и телекомуникациите и бивш шеф на борда на БТК, в предаването "Часът на Милен Цветков", излъчено на 29. 12. 2005 г. по Нова телевизия.
БТК минава в други ръце. Но това не е новина. Това беше новина през 2003 г. Още тогава тази офшорка съществуваше и в пресата бяха нарисувани начините, по които БТК ще стане офшорна фирма. Тогава имаше реакции, за момент беше спряна приватизацията, прокуратурата се намеси. Но управляващите ни увериха, че това няма да се случи, казаха, че договорът е написан перфектно, и го засекретиха. И днес същата тази фирма, известна повече със съкращението си "Топко"-Кипър, всъщност получи разрешение да се слее с едноименната "Вива Венчърс" от Виена, която е собственик на БТК. "Вива" от своя страна трябваше да бъде собственост на "Адвент", но тъй като стана вече собственост на офшорна компания, няма как да се разбере чия е. Преди 3 г. тези хора говориха тези неща (виж карето). Три години по-късно всички те са уволнени и вече не са част от управлението на БТК. Става дума за една перфектна лъжа, която се извърши тогава по време на приватизацията на БТК. Въпреки спирането на сделката и уверенията, че БТК няма да попадне в офшорни компании, откъдето да се източват средствата на компанията.
Но сега се оказва, че реално печалбата на БТК няма да може да бъде установена в България. Както виждате, с днешна дата КЗК е направила една галимация, която е юридически несъстоятелна. Това, което са решили вчера в КЗК, е едно замитане под килима на проблема, който се създаде още при приватизацията. Дойдоха едни хора, които се наричат Лондонското лоби около царя, което много набързо скалъпи няколко много важни сделки, едната от които БТК. Те записаха в стратегията за приватизация на БТК, че им трябва много голям инвеститор с над 200 млн. реални инвестиции. А защо им беше този инвеститор, така и не стана ясно, след като впоследствие се яви едно ООД от Виена - "Вива Венчърс". И когато бе повдигнат въпросът, че към началото на процедурата това ООД дори не е съществувало, те казаха: "Да, но зад него стои един митично богат фонд "Адвент". Тогава аз предоставих копия от всички документи, до които се добрах, за да се види, че в договора няма никакви ангажименти на богатия фонд, а има само ангажименти на едно ООД. Това е типичната пирамидална структура
от тези, каквито си спомняме от 1996 година. Нищо по-различно. Впоследствие в документа разкрихме, че не само че това ООД няма да носи никаква отговорност, ами собствеността на БТК се разбива в 15 офшорни компании, всичките са Вирджински острови, Кипър, Кайманови острови. Това са нашите пари и техните избегнати данъци. Това трябва да стане ясно. Докато БТК плащаше над 200 млн. евро всяка година данъци, тази сума драстично ще намалее след сегашния маньовър. Ще лишим държавния бюджет от 200 млн. евро годишно. Направеното от КЗК е голяма галимация защото на практика Тор Бьорголфсон им е предоставил един договор, сключен със самия него, с друга негова фирма. Който гласи, че неговият фонд "Новатор" ще управлява БТК, но ще я управлява така, че нямало да има контрол върху нея. И КЗК погледнали договора, който е все едно, че ти си си направил договор сам със себе си, разгледали го много внимателно и казали - "ами той няма да има контрол, затова разрешаваме на "Новатор" да стане мениджърско дружество на БТК". По тази линия за една година ще бъдат дадени 36 млн. лева възнаграждение за мениджмънта на БТК. Да сте видели с нещо да се е подобрила услугата на БТК?
Какво следва от казаното дотук? Трябва да се извади договорът на държавата с "Вива Венчърс" и да се види какво точно е записано там и дали той се изпълнява. Защото това сливане на офшорката с виенското ООД е нарушение на този договор. Точно това трябва да провери прокуратурата - как са ни излъгали. Че са ни излъгали, няма съмнение. Или в момента се нарушава договорът за приватизация на БТК, следователно при данни за възможно престъпление прокуратурата е длъжна да се самосезира. Или пък някой чиновник някога е пропуснал да запише този ангажимент към купувача и сега се е намерила вратичка БТК да стане офшорка. Ако е така, този държавен чиновник, пък бил той и министър, тогавашен или настоящ, трябва да си понесе своето, трябва да се изправи пред Темида и ако е сгрешил, да види решетките.
31.12.05
29.12.05
Иван Костов
Как бързо лети времето в демократична България! Само в нашата мила Родина е възможно главния асистент в катедра "Научен комунизъм" на ВМЕИ "Вл. Илич Ленин" да се превърне в най-върл враг на комунизма в период от 11 години. Само в България е възможно през Декември 1989г. да възхваляваш Партията и Перестройката във в-к Дума, а през 1990г. да си депутат и финансов министър на СДС.
Голямата мечта на Иван Костов, според познаващите го, била да стане член на БКП, но за съжаление малко преди да се осъществи дойде 10 Ноември 1989.
Някои го считат за най-успешния министър председател, но може би "успехите" се дължат на факта че след Виденов единствения възможен път за българската икономика беше нагоре.
Под неговото управление беше приватизирана за $100,000 БГА Балкан, извършиха се скандалните приватизации чрез РМД, появиха се "Олимп", г-н 10%...
28.12.05
Петрол срещу храни
Още по темата тук.
В заключителния доклад на комисията на комисията на ООН, оглавявана от Пол Волкър, разследваща злоупотребите по хуманитарната програма на ООН за Ирак ''Петрол срещу храни'', посочи, че БСП е получила 3 млн. барела иракски нефт в нарушение на наложено ембарго. Изводите потвърдиха съобщенията във в. ''Ал Мада''. Програмата започва от 1991 г. и продължава до 2003 г. За БСП са били отредени общо 8 млн. барела, от които са доставени малко над 3 млн. Според таблица към доклада доставките са осъществени през две компании - "Братя Василеви" и "Машиноимпорт".
Докладът изброява три договора, по които като ползвател на петролните бонове е записана БСП. Доставките за БСП са свързани и със скандалния руски политик Владимир Жириновски, за когото според комисията "Волкър" са били предназначени общо 73 млн. барела нефт. Най-малко 28 петролни доставки, предназначени за Жириновски, са били финансирани от базираната в Тексас компания "Бейойл", срещу чийто президент Дейвид Чалмърс и неговия заместник - българина Людмил Дионисиев, бяха повдигнати обвинения в злоупотреби по "Петрол срещу храни". Чалмърс и Дионисиев, бивш директор на "Химимпорт" от социалистическо време, бяха арестувани през април в САЩ.
В докладите на българските Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба "Сигурност" (НСС) по петролния скандал има достатъчно улики и доказателства, че лица и фирми, близки до Висшия съвет на БСП са заобикаляли или са правили опит да заобикалят петролното ембарго, като използват програмата "Петрол срещу храни" за трупане на печалби. Това бе потвърдено и от един от бившите депутати от НДСВ, член на парламентарната комисията Тошо Пейков, който твърдеше, че е прочел докладите. По думите му там нямало доказателства печалбите да са отчислявани във Висшия съвет на БСП, но са визирани "все хора, които са се афиширали като представители на БСП, служители на бившата ДС, бивши посланици".
Скандалът в България, започна с публикация на иракския вестник “Ал Мада”, според който БСП и българската фирма "Ирак бул ойл" получавали подкупи от режима на Саддам. Тогава от централата на бившите комунисти - "Позитано" 20 - сами обявиха, че фирма на собственика на вестника на социалистите "Дума" Петър Манджуков, е сключила законна сделка по програмата на ООН "Петрол срещу храни", а неин консултант е бил членът на ВС на БСП проф. Захари Захариев.
В заключителния доклад на комисията на комисията на ООН, оглавявана от Пол Волкър, разследваща злоупотребите по хуманитарната програма на ООН за Ирак ''Петрол срещу храни'', посочи, че БСП е получила 3 млн. барела иракски нефт в нарушение на наложено ембарго. Изводите потвърдиха съобщенията във в. ''Ал Мада''. Програмата започва от 1991 г. и продължава до 2003 г. За БСП са били отредени общо 8 млн. барела, от които са доставени малко над 3 млн. Според таблица към доклада доставките са осъществени през две компании - "Братя Василеви" и "Машиноимпорт".
Докладът изброява три договора, по които като ползвател на петролните бонове е записана БСП. Доставките за БСП са свързани и със скандалния руски политик Владимир Жириновски, за когото според комисията "Волкър" са били предназначени общо 73 млн. барела нефт. Най-малко 28 петролни доставки, предназначени за Жириновски, са били финансирани от базираната в Тексас компания "Бейойл", срещу чийто президент Дейвид Чалмърс и неговия заместник - българина Людмил Дионисиев, бяха повдигнати обвинения в злоупотреби по "Петрол срещу храни". Чалмърс и Дионисиев, бивш директор на "Химимпорт" от социалистическо време, бяха арестувани през април в САЩ.
В докладите на българските Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба "Сигурност" (НСС) по петролния скандал има достатъчно улики и доказателства, че лица и фирми, близки до Висшия съвет на БСП са заобикаляли или са правили опит да заобикалят петролното ембарго, като използват програмата "Петрол срещу храни" за трупане на печалби. Това бе потвърдено и от един от бившите депутати от НДСВ, член на парламентарната комисията Тошо Пейков, който твърдеше, че е прочел докладите. По думите му там нямало доказателства печалбите да са отчислявани във Висшия съвет на БСП, но са визирани "все хора, които са се афиширали като представители на БСП, служители на бившата ДС, бивши посланици".
Скандалът в България, започна с публикация на иракския вестник “Ал Мада”, според който БСП и българската фирма "Ирак бул ойл" получавали подкупи от режима на Саддам. Тогава от централата на бившите комунисти - "Позитано" 20 - сами обявиха, че фирма на собственика на вестника на социалистите "Дума" Петър Манджуков, е сключила законна сделка по програмата на ООН "Петрол срещу храни", а неин консултант е бил членът на ВС на БСП проф. Захари Захариев.
27.12.05
Др. Людмил Дионисиев
Един от специалистите по комунистическите куфарчета от зората на демокрацията. По думите на другаря Луканов, Дионисиев е "специалист номер едно по нефта" в България. Бивш директор на Химимпорт, братовчед на друг партиец и директор на Машиноекспорт Борислав Дионисиев.
Емигрира в САЩ веднага след падането на партията от власт и, незнайно как, след година-две е вече заместник директор на Bayoil, компания за търговия с нефт с няколко-милиарден оборот. Явно за верните другари Американската мечта е на една ръка разстояние.
Арестуван през Април 2005 за злоупотреби по програмата "Петрол срещу храни". Засега изглежда, че дори и партията-майка този път няма да успее да го спаси.
23.12.05
Агент Алберт срещу мутрата Пенков
- Започва "Коритаров Live". Днес точно 23 декември, ден преди коледните празници, ще ни гостува зам.-министър на вътрешните работи. Това е г-н Камен Пенков. Темата, както сме я обявили, е: "От какъв тип граждански контрол има нужда МВР".
Иначе в пресата тази сутрин има още достатъчно сериозни допълнителни поводи за разговор с него. Добро утро, сега казвам на г-н Пенков.
- Добро утро.
- Нека да започнем с една публикация от днешния брой на в. "Стандарт", която всъщност цитира информация на световноизвестната британска радиостанция Би Би Си.
Хазартен бос е №1 в мафиотския списък - става дума за това, че български хазартен бос е №1 в мафиотския списък на поверителния доклад на Европейската комисия. - Това стана ясно от излъчен в сряда по Би Би Си материал, в който отново се твърди, че ЕС има неофициален регистър на български престъпни босове. Според материала на журналиста Малкълм Брабънт, когато името на въпросния бизнесмен се спомене пред български полицаи, те започват да треперят.
Г-н Пенков, има ли такъв хазартен бос или бизнесмен, от чието име българските полицаи започват да треперят?
- Г-н Коритаров, аз бих искал да започнем нашия разговор по един друг начин. Обикновено, идвайки в студио, е нормално гостът, поканеният, да благодари за поканата.
- Ами благодарете.
- Така. Нямам повод да благодаря предвид факта, че не съм поканен.
- Неканен ли сте?
- Точно така.
- А как дойдохте?
- Ами, за зрителите ще поясня, вие знаете много добре как дойдох.
- Как дойдохте?
- Ще обясня, имайте търпение. Както много добре знаете, по предварителен сценарий днес на моето място трябваше да седи друг колега.
- Иван Чобанов.
- Иван Чобанов, точно така.
- Директор на Национална служба "Сигурност" (НСС).
- Така. Предвид някои негови неотложни ангажименти от пресцентъра вчера към вас бе отправено предложение да бъде заменен с мен.
- Да. И аз казах на Явор Симов добре, щом имате такава идея, нека дойде г-н Камен Пенков.
- Така. Това вероятно сте го казал, но сте го казал в един втори разговор с г-н Явор Симов, който е директор на нашия пресцентър. Първата ви реакция е била, че... аз не желая да разговарям с този престъпник, тъй като неговото място е в съдебната зала, а не в студио.
- Колеги, обадете се на Явор Симов тутакси, включете го в ефир, защото това, което говори Камен Пенков, меко казано, е абсолютна инсинуация. Не само че не отговаря на истината, но аз дори не бих го определил и като недоразумение, защото това не е недоразумение. Светкавично Явор Симов в ефир, ако обичате.
- Аз също настоявам.
- Тутакси Явор Симов да се обади, защото това, което говори Камен Пенков, е скандално. Веднага да се включи Явор Симов.
- Да, аз също го намирам за скандално.
- Това е абсолютен скандал, първо. И ако това беше вярно, на ваше място не бих дошъл.
- Дойдох знаете ли защо, г-н Коритаров?
- Не, нямам представа.
- Ами защото храня някакви симпатии към предаването, което водите вие.
- А, предполагам че е така.
- Така е. Така е и ще ви обясня защо.
- Имате възможност. Нека да ви кажа само едно нещо. Аз се бях обаждал на вашия личен мобилен телефон, дори имам го тук в моя апарат. Вие знаете как да ми се обадите, можехте да ме питате. Яворе, добро утро.
Явор Симов: Добро утро.
- Току-що г-н Камен Пенков съобщи, че когато... хайде, ще си говорим на "вие", въпреки че си говорим на "ти" неофициално - когато ми съобщихте, че тук няма да може да бъде г-н Иван Чобанов, директорът на НСС - и впрочем аргументите, с които мотивирахте, че той няма да бъде, бяха доста различни от това, което казва г-н Камен Пенков.
Не заради негови неотложни ангажименти, а заради това, че той би искал (което е абсолютно, споделям го като принцип) работата на НСС да остане в пълна дискретност, което е нормално и професионално за всяка такава служба.
И г-н Пенков твърди, че когато сте ми предложил той да дойде, аз съм казал - не искам да разговарям с този човек, защото той е престъпник и мястото му е в съдебната зала. Кой сега какво си измисля, искам да знам?
Я. Симов: Значи, точните думи, ако трябва да бъда честен, това, което беше ваша реакция първоначална, бяха - за какво ми е този престъпник, той не е за мен, той е за съда.
- Ама не съм казал такова нещо, Яворе, не си измисляй. Това сега евтино активно мероприятие ли е или е някаква друга простотия?
- Не, аз съм далеч... Значи много хора мен ме познават, като колеги, какъв човек съм аз. И не бих измислил такова нещо.
Аз също се учудих на вашата реакция. И вие сам казахте, че ви трябват няколко минути да помислите, тъй като не знаете какво да правите този човек във вашето предаване.
И след около десет минути, след като мислихте, ми се обадихте. И тогава ми казахте, че...
- Моите думи бяха, че няма смисъл да идва г-н Камен Пенков, Яворе... Моите думи бяха, че след като г-н Чобанов няма възможност и не желае да бъде в това предаване, няма особен смисъл да идва г-н Пенков, защото г-н Бойко Коцев беше вече в друго предаване. Други зам.-министри бяха на други места... и няма смисъл да правим евтин PR на МВР.
- Да, точно така. Но ние не говорим за местен PR, а говорим за събеседник във вашето предаване, с който да дискутирате в края на годината проблеми, мероприятия, факти, които са се случили в това министерство.
- Яворе, доста елементарно, моето момче. Позволявам си така да ти кажа, защото си по-малък от мен. Доста елементарен трик, Яворе.
Толкова елементарен, че дори не си струва да се учи някакво по-специализирано образование, за да се направи. Не се прави така, не се прави така.
- Това е вашата оценка. Истината е друга. Вие най-добре разбирате как се прави.
- Не се прави така, защото когато общуват медии, знаеш, че има един елемент на коректност. И аз не случайно пожелах да се включиш в ефир, защото нямам никакви притеснения от това какво съм казал.
- Да, аз нямам нищо против да се включа в ефир и да кажа това какво си говорихме вчера с вас. Само че не ви прави чест, когато говорите по телефона едно, в ефир да казвате съвсем друго, което не ви е във ваша полза.
- Яворе, Яворе.
- Да, слушам ви.
- Така, изслушайте ме сега. Абсолютен факт е, че от известно време аз говоря принципно за това, че на МВР и на българската полиция не бива и не трябва да им се позволява да превишават своите правомощия, както това се случи в случая с Ангел Димитров-Чората, когато практически беше извършено едно престъпление.
Ако имате някаква обида или имате нещо да ми казвате, не по този инсинуативен начин, Яворе. Това не е случайно предаване. Това не е предаване, в което могат да се правят евтини полицейски трикове...
- Аз не казвам, че е случайно предаване, г-н Коритаров. Извинявайте, че ви прекъсвам. Гледам го почти всяка сутрин.
- ... елементарни, толкова елементарни, колкото е културата на поведение на цялата тази система. Аз не съм човек, който може да каже такова нещо.
К. Пенков: Протестирам срещу подобна...
- Аз не мога да разбера, бе... Чакайте! Ало?
- Г-н Коритаров, протестирам срещу подобни квалификации.
- Ало?
Я. Симов: Да, чувам ви, г-н Коритаров, но всичкото това, което казвате, показва за пореден път вашия стил. Значи вие говорите неща, които са определени квалификации.
Вие нямате коректност във вашето предаване, ако трябва да си говорим по този начин, както вие започвате разговора.
- Яворе, Яворе, ако знаех, че такова нещо ще ми сглобиш, толкова евтино, щях и аз да се подготвя, бе.
- Съжалявам, но аз съм бил абсолютно коректен винаги с вас и с абсолютно всяка друга медия, с която съм имал контакти. Но просто начинът, по който и вие контактувате и обяснявате нещата... аз не съм съвсем съгласен с това, което казвате.
Но мисля, че това не е спор, който трябва да водим по този начин.
- Яворе, виж сега, значи не ме принуждавай, аз трудно мога, първо, да ти кажа...
- Да?
- Един разговор по телефон няма доказателствена стойност. И аз нищо друго не мога да ти кажа... че не съм казал, защото няма как да го докажа.
- Значи ние не говорим за разговор по... за доказателства... ние говорим за принципни неща. И вие, ако сте човек, който държите на думата си и сте честен, бихте го признали това нещо. Аз не съм човек, който ще си измислям такива неща, нали?
- Яворе, ама аз първо нека да обясня. Не съм поканил Явор Симов да си говоря, защото ако исках да си говоря с Явор Симов, той щеше да е тук, в залата.
- Съжалявам, вие ме набрахте по телефона, за да ме питате за моята позиция. Аз ви казах каква е, защото това беше фактът.
- Инсинуатори, спекуланти и интриганти, това са... само такива хора могат да сглобят подобна нелепост. Когато си говориш с един човек по телефона...
- Това е ваше твърдение.
- ... когато си говориш с един човек по телефона, си говориш с един човек по телефона. Когато си поканил един човек в студио, говориш пред ефир...
- Това го разбрах. И вие искате сега да ми кажете, че това, което вие ми казахте по телефона, трябва си остане само по телефона, а не в ефир, така ли?
- ...аз го казах, че когато Иван Чобанов не може да дойде, няма смисъл да идва човек, който да прави евтин PR. Г-н Камен Пенков ми беше предложен и аз казах - добре, ще говорим и с г-н Пенков.
Предполагах, че имаме добри отношения, но сега от това, което чувам, смятам, че за пореден път българското МВР нещо се е объркало. Дълбока грешка.
- Това е вашата квалификация, г-н Коритаров, защото вие не искате да си признавате това, което говорите.
- Грешка. Яворе?
- Да, чувам ви.
- Не ти прави чест, мойто момче. Хайде дочуване, весели коледни празници. Много долен...
- Мерси, и на вас, г-н Коритаров. И лека работа.
- ... изключително долен... И лично аз просто няма да се занимавам повече с пресцентъра на МВР. Благодаря, благодаря на Явор Симов. Чудя ви се, г-н Пенков. Тогава защо...
К. Пенков: И аз ви се чудя. И аз ви се чудя, г-н Коритаров.
- За какво ми се чудите?
- Как може да си позволявате подобни квалификации. Знаете ли защо съм тук?
- Вие, честно, от мен чухте ли да съм ви казал? Аз ви казах - добро утро, добре дошъл. Тази инсинуация, г-н Пенков, не знам каква е нейната цел, мога само да предполагам, мога да предполагам и какъв е нейният характер, но това са нелепости.
А за да бъдете вие в това студио, вие сте гост, официален и ако на някого бъде казано - този престъпник по-добре да е в съдебната зала, а той дойде, значи той просто няма достойнство. Следователно аз си правя някакви други изводи.
Но аз не си ги правя, защото не съм казал такова нещо. И не това е целта. Между другото как се развива вашият застрахователен... охранителен бизнес?
- Никога не съм се занимавал със застрахователен бизнес. Сега, ще ви моля, нека да не изместваме темата. Дошъл съм тук именно воден от чувство за собствено достойнство и воден от чувство на отговорност към институцията, която представлявам.
- Много елементарен трик. Изключително елементарен трик. Просто, да ви кажа, будите у мен една... такава енергия събуждате точно на 25 декември. Защо така елементарно бе, г-н Пенков? Толкова примитивно...
- Вие сте енергичен човек и сте го показал.
- Такава омраза лъха от вас.
- Искам още веднъж в ефир да чуя от вас, вие казахте ли това нещо по отношение на мен?
- Току-що обясних на Явор Симов, че такова нещо не съм казал. Дори му поисках мобилния телефон на Иван Драшков, за да му честитя повишаването в чин.
Използвам ефира, ако ни гледа, да му кажа - честито. Заради това, че е генерал-майор, един много симпатичен човек, професионалист, ерудит, който не би си позволил такова нещо.
- Аз вярвам на това, което казва колегата Симов, тъй като той го потвърди и в присъствието на министъра на вътрешните работи.
- Е, г-н Пенков, ето, уважаеми зрители, случая "Чората" - вярата, че МВР не е нарушавало правата си при убийството на Чората. След това се наложи втора медицинска експертиза, която показа, че убийството на този човек е причинено в резултат на неправомерно употребена сила.
Те си вярват помежду си и представят тази вяра за истина. Аз ви казвам, такова нещо не съм казал.
Те сега ми сглобяват някаква (не знам как се нарича това и на какъв език) постановка и аз какво трябва да направя? Аз какво трябва да направя сега, г-н Пенков?
- По отношение на постановките, струва ми се, че се изразявате твърде професионално. Това показва известен опит, квалификация.
- Разбира се, че се изразявам професионално, г-н Пенков. Да, точно така, професионално. Само че ще ви кажа, вие дори нямате въображение какво правите в момента.
Какво искате да ви кажа, а? Как работи румънското контраразузнаване, това ли да ви разкажа, или югославското? А, г-н Пенков, хайде, моля ви се, ако искате, отивайте си.
- Пъдите ли ме?
- Ако искате, ако не се чувствате комфортно, заповядайте, вратата е зад вас.
- Ако ме пъдите, на изпроводяк искам да ви кажа нещо. Не само аз, колегите от тази система, за която вие употребихте една оскърбителна квалификация, за нейното ниско ниво на култура на системата...
- Абсолютно ниска постановка е това, примитивна...
- Така. Сме възмутени, г-н Коритаров, от двойния стандарт, който вие използвате. Категорично. И веднага мога да го докажа това нещо. И веднага мога да го докажа. Вие посветихте изключително много време да манипулирате...
- А, ето къде е истината... За Ангел Димитров-Чората.
- ... общественото мнение по повод онзи трагичен инцидент, свързан със смъртта на Ангел Димитров, вие го наричате убийство, убийство.
- Убийство, извършено от български полицаи, точно така го наричам.
- Подобна квалификация е единствено в правото си да даде само съдът. Обърнахте изключително много внимание и отделихте време да коментирате инцидента между студентите и полицаите пред синагогата...
- Истинския мотив да ми сглобят тази постановка, току-що разказва г-н Пенков. Продължавайте, г-н Пенков.
- А, съвсем, съвсем мимоходом отбелязахте една перфектна операция на българските специални служби, свързана с освобождаването на английски гражданин, заложник...
- Много добър мониторинг прави МВР, но много зле се ориентира в съдържанието, г-н Пенков.
- За разлика от вас 70 международни информационни агенции отделиха пространно време...
- Г-н Пенков, аз не съм човек, който прави изкуствен позитивен PR на нещо, което не мисля, че заслужава похвала. Аз съм човек, който се ръководи от принципите и от съвестта си.
От принципите и от съвестта си ви казвам, че такова нещо, което засягаше лично вас, не съм казвал. Това беше причината и да включа Явор Симов.
Вие току-що разкрихте мотивите, за да ми сглобите тази постановка. Това, че не ви харесва как това предаване, единствено може би в България, се противопоставя на опитите за установяване на полицейски произвол.
В една демократична държава има съд и този съд трябва да прецени какво е извършила българската полиция, г-н Пенков. А не вие и не който и да било чиновник или дори той да е министър, зам.-министър или какъвто и да е.
- Г-н Коритаров, аз ви давам последен шанс.
- Какво ми давате вие?
- Давам ви последен шанс да ми поднесете публично своите извинения по отношение на квалификациите, които сте отправили към мен. В противен случай, тъй като заговорихте за съд, аз възнамерявам да потърся своите права в съдебна зала, където ще бъдем ние двамата с вас, заедно с още други хора, но ние двамата ще бъдем с различен статус.
И на изпроводяк, тъй като заговорихте за съвест, аз си тръгвам, искам да ви кажа нещо. Впечатлява ме...
- Вижте сега, чакайте да ви обясня какво прави г-н Пенков...
- Г-н Коритаров, нали сте ме поканили да кажа нещо.
- Един телефонен разговор, който е за поканване на гост. В резултат на това ръководителят на пресцентъра твърди, че аз съм казал нещо, което не съм казвал.
Човекът, който е засегнат, казва: "Искам да ми се извините, иначе ще ви съдя. За какво да ви се извинявам, след като не съм го казвал?"
- За това, че сте ме нарекли престъпник, за трети път го повтарям.
- За какво да се извинявам, след като не съм го казвал. Единственото, което съм направил наистина, това е работата ми по случая "Чората", чиято цел беше да покажа... в опит да се покаже какво наистина се е случило.
- Не коментираме случая "Чората".
- Напротив, вие започнахте с това.
- Не, вие започнахте.
- Не, вие започнахте сега да ми говорите за Чората.
- Не коментираме случая "Чората", аз ви казах, очаквам от вас извинение, а чрез мен и към институцията, която представлявам, защото вие, ако атакувате лицето Камен Пенков, бих го подминал, естествено с необходимото достойнство.
- Г-н Пенков, не е това начинът в една демократична държава да се разговаря с журналист. Аз съм в правото си да задавам въпроси.
- Как, ето, ние разговаряме пред една, надявам се, многомилионна аудитория.
- И аз се надявам. Но искам да ви кажа, че това не е достойно за разговор, защото аз задавам въпроси, аз не употребявам квалификации. Вие тук дойдохте агресивен, нападателен и казвате вие сте ме нарекъл престъпник, мястото ми е в съда. Откъде накъде, аз кой съм, та да ви пращам в съда.
- Позволявам си...
- Кой съм аз, та да ви пращам в съда?
- ... да ви дам една препоръка - да не злоупотребявате с категориите морал, съвест, чест и вие знаете защо ви го казвам. И така, г-н Коритаров, вие знаете много добре защо акцентирам върху това нещо.
- Не ми давайте препоръки.
- Позволявам си.
- Не си позволявайте да ми давате препоръки.
- Може да ги приемете, може да не ги приемете.
- Аз съм ви поканил да водим разговор. Не съм очаквал от вас такава безумна агресия за нещо, което не се е случило. Вие разбирате ли?
- Няма никаква агресия, отново правите опит за...
- Ако искате да защитите МВР, защитете го с дела, защитете го с дела, защото, ето какво пишат вестниците. От обявените вчера дела няма нито едно срещу босове от престъпния свят, в. "Стандарт". Защитете името на МВР с работа, с професионализъм.
- Ние го правим.
- Направете го и тогава ще бъдете подкрепени, но не с агресия. Просто се чудя за какво става дума? Изненадахте ме наистина.
- Няма място за никаква агресия, просто едно адекватно на вашето поведение.
- Истински ме изненадахте, просто ме учудихте. Макар че, като се замисля, няма нищо за чудене. Аз от МВР не се страхувам, г-н Пенков. От всичко мога да се стресна, от МВР - не.
А от вас още по-малко. Вашата фирма, когато бяхте шеф на охранителната фирма "Скорпио", тя охраняваше "Позитано" навремето...
- Тя още охранява "Позитано" и не виждам повод да се срамуваме от това нещо.
- Не, аз не казвам за се срамувате, само ще разкажа един случай. Имаше многочасови пленуми на "Позитано" и в зимните часове, когато зимно време се правеха пленуми по няколко часа, нормално е на човек да му се доходи до тоалетната.
До тоалетната се ходеше, аз поне... мен поне ме придружаваше човек от охраната. Само с придружител от охраната ме допускаха до тоалетните на "Позитано" 20. Това са свидетели всичките колеги, които са били там.
Сега, този манталитет, ако искате да го пренесете и в нашето общуване, което се случва за първи път, сега, аз съжалявам...
- Нямам никакво намерение, още повече че не знам дали ви е известен фактът, от 2000 г. аз не се занимавам с охранителен бизнес.
- Не, аз говоря за случай отпреди това, в интерес на истината, 90 и... няма значение, това са детайли, въобще не ме интересува това.
- Направи ми впечатление една фраза във вашето изказване преди малко, че вие не се страхувате от МВР.
- Да, не се страхувам.
Да, това е нещо, което ме радва, че вие виждате в лицето на МВР една сериозна институция, която е в състояние и която го прави, да гарантира...
- Аз виждам в МВР това, което виждат, както вие се изразихте, многомилионната аудитория - вас, вас виждам. А какво си мислят за вас? Добро утро. Добро утро, оправете телефона.
Зрителка: Ало.
- Добро утро, какво мислите за този разговор, който водим с г-н Камен Пенков?
- Ще ви кажа какво мисля.
- Кажете.
- Той е дошъл тук просто с някаква цел. Предаването ви е превъзходно. Показвате цялата истина на цяла България. А те зад гърба ви явно вършат нещо.
- Така, благодаря ви, че има още обаждания. Добро утро.
Зрител: Добро утро, г-н Коритаров...
- Какво мислите, че иска да ми каже г-н Камен Пенков?
- Аз смятам, че малко се прекалява с хуленето на МВР.
- Така?
- Смятам, че там работят много достойни хора, те са част...
- Работят, разбира се, аз споменах името на един от тях.
- Те са част от гражданското общество и тези цветове черно и бяло, едва ли ще бъдат полезни. Не смятам, че МВР заслужава такова отношение.
- Добре, благодаря ви. Добро утро.
- Добро утро.
- Какво иска да каже г-н Камен Пенков? Не се чува нещо. Последно, добро утро.
Зрителка: Добро утро.
- Какво иска да ми каже според вас г-н Камен Пенков?
- Според мен той просто иска да ви заплаши. Искат да превърнат България в една полицейска държава. Искат всички да треперим, да се страхуваме, да убиват безнаказано. Това иска да каже.
- Е, няма да стане, госпожо, няма да ме заплаши, няма... по никакъв начин не може да ме сплаши.
- И аз така смятам, защото вие сте личност, уважавана от многомилионната ви аудитория.
- Благодаря ви. Всъщност аз няма да бъда сплашен, не мога да бъда сплашен или накаран да мисля по различен начин, от начина, по който мисля.
Можете да направите така, че да бъда махнат от това предаване, в силата ви е, в правото ви е да окажете натиск и въздействие да бъда отстранен. Можете да направите всичко, каквото си пожелаете, само не и да ме сплашите.
Българското МВР заслужава наистина професионализъм и патриотизъм такъв, какъвто наистина хора, които обичат България, могат да му го дадат, г-н Пенков.
- Съгласен съм абсолютно с вас. Надявам се, че...
- Така е, ако някой на някого трябва да се извинява, това трябва да бъде не аз, а може би вие за този разговор, който проведохме, защото аз никога не съм си позволявал да ви нападам лично и да ви обиждам.
- Имам свидетел на казаното от вас.
- Нямате свидетел.
- Не, имам и вие го чухте. Той го повтори в ефир. По същия начин ще го повтори пред съответните институции, г-н Коритаров.
- Не ме заплашвайте.
- Не ви плаша.
- Всичко хубаво ви желая.
- Благодаря.
- Дочуване и довиждане.
Иначе в пресата тази сутрин има още достатъчно сериозни допълнителни поводи за разговор с него. Добро утро, сега казвам на г-н Пенков.
- Добро утро.
- Нека да започнем с една публикация от днешния брой на в. "Стандарт", която всъщност цитира информация на световноизвестната британска радиостанция Би Би Си.
Хазартен бос е №1 в мафиотския списък - става дума за това, че български хазартен бос е №1 в мафиотския списък на поверителния доклад на Европейската комисия. - Това стана ясно от излъчен в сряда по Би Би Си материал, в който отново се твърди, че ЕС има неофициален регистър на български престъпни босове. Според материала на журналиста Малкълм Брабънт, когато името на въпросния бизнесмен се спомене пред български полицаи, те започват да треперят.
Г-н Пенков, има ли такъв хазартен бос или бизнесмен, от чието име българските полицаи започват да треперят?
- Г-н Коритаров, аз бих искал да започнем нашия разговор по един друг начин. Обикновено, идвайки в студио, е нормално гостът, поканеният, да благодари за поканата.
- Ами благодарете.
- Така. Нямам повод да благодаря предвид факта, че не съм поканен.
- Неканен ли сте?
- Точно така.
- А как дойдохте?
- Ами, за зрителите ще поясня, вие знаете много добре как дойдох.
- Как дойдохте?
- Ще обясня, имайте търпение. Както много добре знаете, по предварителен сценарий днес на моето място трябваше да седи друг колега.
- Иван Чобанов.
- Иван Чобанов, точно така.
- Директор на Национална служба "Сигурност" (НСС).
- Така. Предвид някои негови неотложни ангажименти от пресцентъра вчера към вас бе отправено предложение да бъде заменен с мен.
- Да. И аз казах на Явор Симов добре, щом имате такава идея, нека дойде г-н Камен Пенков.
- Така. Това вероятно сте го казал, но сте го казал в един втори разговор с г-н Явор Симов, който е директор на нашия пресцентър. Първата ви реакция е била, че... аз не желая да разговарям с този престъпник, тъй като неговото място е в съдебната зала, а не в студио.
- Колеги, обадете се на Явор Симов тутакси, включете го в ефир, защото това, което говори Камен Пенков, меко казано, е абсолютна инсинуация. Не само че не отговаря на истината, но аз дори не бих го определил и като недоразумение, защото това не е недоразумение. Светкавично Явор Симов в ефир, ако обичате.
- Аз също настоявам.
- Тутакси Явор Симов да се обади, защото това, което говори Камен Пенков, е скандално. Веднага да се включи Явор Симов.
- Да, аз също го намирам за скандално.
- Това е абсолютен скандал, първо. И ако това беше вярно, на ваше място не бих дошъл.
- Дойдох знаете ли защо, г-н Коритаров?
- Не, нямам представа.
- Ами защото храня някакви симпатии към предаването, което водите вие.
- А, предполагам че е така.
- Така е. Така е и ще ви обясня защо.
- Имате възможност. Нека да ви кажа само едно нещо. Аз се бях обаждал на вашия личен мобилен телефон, дори имам го тук в моя апарат. Вие знаете как да ми се обадите, можехте да ме питате. Яворе, добро утро.
Явор Симов: Добро утро.
- Току-що г-н Камен Пенков съобщи, че когато... хайде, ще си говорим на "вие", въпреки че си говорим на "ти" неофициално - когато ми съобщихте, че тук няма да може да бъде г-н Иван Чобанов, директорът на НСС - и впрочем аргументите, с които мотивирахте, че той няма да бъде, бяха доста различни от това, което казва г-н Камен Пенков.
Не заради негови неотложни ангажименти, а заради това, че той би искал (което е абсолютно, споделям го като принцип) работата на НСС да остане в пълна дискретност, което е нормално и професионално за всяка такава служба.
И г-н Пенков твърди, че когато сте ми предложил той да дойде, аз съм казал - не искам да разговарям с този човек, защото той е престъпник и мястото му е в съдебната зала. Кой сега какво си измисля, искам да знам?
Я. Симов: Значи, точните думи, ако трябва да бъда честен, това, което беше ваша реакция първоначална, бяха - за какво ми е този престъпник, той не е за мен, той е за съда.
- Ама не съм казал такова нещо, Яворе, не си измисляй. Това сега евтино активно мероприятие ли е или е някаква друга простотия?
- Не, аз съм далеч... Значи много хора мен ме познават, като колеги, какъв човек съм аз. И не бих измислил такова нещо.
Аз също се учудих на вашата реакция. И вие сам казахте, че ви трябват няколко минути да помислите, тъй като не знаете какво да правите този човек във вашето предаване.
И след около десет минути, след като мислихте, ми се обадихте. И тогава ми казахте, че...
- Моите думи бяха, че няма смисъл да идва г-н Камен Пенков, Яворе... Моите думи бяха, че след като г-н Чобанов няма възможност и не желае да бъде в това предаване, няма особен смисъл да идва г-н Пенков, защото г-н Бойко Коцев беше вече в друго предаване. Други зам.-министри бяха на други места... и няма смисъл да правим евтин PR на МВР.
- Да, точно така. Но ние не говорим за местен PR, а говорим за събеседник във вашето предаване, с който да дискутирате в края на годината проблеми, мероприятия, факти, които са се случили в това министерство.
- Яворе, доста елементарно, моето момче. Позволявам си така да ти кажа, защото си по-малък от мен. Доста елементарен трик, Яворе.
Толкова елементарен, че дори не си струва да се учи някакво по-специализирано образование, за да се направи. Не се прави така, не се прави така.
- Това е вашата оценка. Истината е друга. Вие най-добре разбирате как се прави.
- Не се прави така, защото когато общуват медии, знаеш, че има един елемент на коректност. И аз не случайно пожелах да се включиш в ефир, защото нямам никакви притеснения от това какво съм казал.
- Да, аз нямам нищо против да се включа в ефир и да кажа това какво си говорихме вчера с вас. Само че не ви прави чест, когато говорите по телефона едно, в ефир да казвате съвсем друго, което не ви е във ваша полза.
- Яворе, Яворе.
- Да, слушам ви.
- Така, изслушайте ме сега. Абсолютен факт е, че от известно време аз говоря принципно за това, че на МВР и на българската полиция не бива и не трябва да им се позволява да превишават своите правомощия, както това се случи в случая с Ангел Димитров-Чората, когато практически беше извършено едно престъпление.
Ако имате някаква обида или имате нещо да ми казвате, не по този инсинуативен начин, Яворе. Това не е случайно предаване. Това не е предаване, в което могат да се правят евтини полицейски трикове...
- Аз не казвам, че е случайно предаване, г-н Коритаров. Извинявайте, че ви прекъсвам. Гледам го почти всяка сутрин.
- ... елементарни, толкова елементарни, колкото е културата на поведение на цялата тази система. Аз не съм човек, който може да каже такова нещо.
К. Пенков: Протестирам срещу подобна...
- Аз не мога да разбера, бе... Чакайте! Ало?
- Г-н Коритаров, протестирам срещу подобни квалификации.
- Ало?
Я. Симов: Да, чувам ви, г-н Коритаров, но всичкото това, което казвате, показва за пореден път вашия стил. Значи вие говорите неща, които са определени квалификации.
Вие нямате коректност във вашето предаване, ако трябва да си говорим по този начин, както вие започвате разговора.
- Яворе, Яворе, ако знаех, че такова нещо ще ми сглобиш, толкова евтино, щях и аз да се подготвя, бе.
- Съжалявам, но аз съм бил абсолютно коректен винаги с вас и с абсолютно всяка друга медия, с която съм имал контакти. Но просто начинът, по който и вие контактувате и обяснявате нещата... аз не съм съвсем съгласен с това, което казвате.
Но мисля, че това не е спор, който трябва да водим по този начин.
- Яворе, виж сега, значи не ме принуждавай, аз трудно мога, първо, да ти кажа...
- Да?
- Един разговор по телефон няма доказателствена стойност. И аз нищо друго не мога да ти кажа... че не съм казал, защото няма как да го докажа.
- Значи ние не говорим за разговор по... за доказателства... ние говорим за принципни неща. И вие, ако сте човек, който държите на думата си и сте честен, бихте го признали това нещо. Аз не съм човек, който ще си измислям такива неща, нали?
- Яворе, ама аз първо нека да обясня. Не съм поканил Явор Симов да си говоря, защото ако исках да си говоря с Явор Симов, той щеше да е тук, в залата.
- Съжалявам, вие ме набрахте по телефона, за да ме питате за моята позиция. Аз ви казах каква е, защото това беше фактът.
- Инсинуатори, спекуланти и интриганти, това са... само такива хора могат да сглобят подобна нелепост. Когато си говориш с един човек по телефона...
- Това е ваше твърдение.
- ... когато си говориш с един човек по телефона, си говориш с един човек по телефона. Когато си поканил един човек в студио, говориш пред ефир...
- Това го разбрах. И вие искате сега да ми кажете, че това, което вие ми казахте по телефона, трябва си остане само по телефона, а не в ефир, така ли?
- ...аз го казах, че когато Иван Чобанов не може да дойде, няма смисъл да идва човек, който да прави евтин PR. Г-н Камен Пенков ми беше предложен и аз казах - добре, ще говорим и с г-н Пенков.
Предполагах, че имаме добри отношения, но сега от това, което чувам, смятам, че за пореден път българското МВР нещо се е объркало. Дълбока грешка.
- Това е вашата квалификация, г-н Коритаров, защото вие не искате да си признавате това, което говорите.
- Грешка. Яворе?
- Да, чувам ви.
- Не ти прави чест, мойто момче. Хайде дочуване, весели коледни празници. Много долен...
- Мерси, и на вас, г-н Коритаров. И лека работа.
- ... изключително долен... И лично аз просто няма да се занимавам повече с пресцентъра на МВР. Благодаря, благодаря на Явор Симов. Чудя ви се, г-н Пенков. Тогава защо...
К. Пенков: И аз ви се чудя. И аз ви се чудя, г-н Коритаров.
- За какво ми се чудите?
- Как може да си позволявате подобни квалификации. Знаете ли защо съм тук?
- Вие, честно, от мен чухте ли да съм ви казал? Аз ви казах - добро утро, добре дошъл. Тази инсинуация, г-н Пенков, не знам каква е нейната цел, мога само да предполагам, мога да предполагам и какъв е нейният характер, но това са нелепости.
А за да бъдете вие в това студио, вие сте гост, официален и ако на някого бъде казано - този престъпник по-добре да е в съдебната зала, а той дойде, значи той просто няма достойнство. Следователно аз си правя някакви други изводи.
Но аз не си ги правя, защото не съм казал такова нещо. И не това е целта. Между другото как се развива вашият застрахователен... охранителен бизнес?
- Никога не съм се занимавал със застрахователен бизнес. Сега, ще ви моля, нека да не изместваме темата. Дошъл съм тук именно воден от чувство за собствено достойнство и воден от чувство на отговорност към институцията, която представлявам.
- Много елементарен трик. Изключително елементарен трик. Просто, да ви кажа, будите у мен една... такава енергия събуждате точно на 25 декември. Защо така елементарно бе, г-н Пенков? Толкова примитивно...
- Вие сте енергичен човек и сте го показал.
- Такава омраза лъха от вас.
- Искам още веднъж в ефир да чуя от вас, вие казахте ли това нещо по отношение на мен?
- Току-що обясних на Явор Симов, че такова нещо не съм казал. Дори му поисках мобилния телефон на Иван Драшков, за да му честитя повишаването в чин.
Използвам ефира, ако ни гледа, да му кажа - честито. Заради това, че е генерал-майор, един много симпатичен човек, професионалист, ерудит, който не би си позволил такова нещо.
- Аз вярвам на това, което казва колегата Симов, тъй като той го потвърди и в присъствието на министъра на вътрешните работи.
- Е, г-н Пенков, ето, уважаеми зрители, случая "Чората" - вярата, че МВР не е нарушавало правата си при убийството на Чората. След това се наложи втора медицинска експертиза, която показа, че убийството на този човек е причинено в резултат на неправомерно употребена сила.
Те си вярват помежду си и представят тази вяра за истина. Аз ви казвам, такова нещо не съм казал.
Те сега ми сглобяват някаква (не знам как се нарича това и на какъв език) постановка и аз какво трябва да направя? Аз какво трябва да направя сега, г-н Пенков?
- По отношение на постановките, струва ми се, че се изразявате твърде професионално. Това показва известен опит, квалификация.
- Разбира се, че се изразявам професионално, г-н Пенков. Да, точно така, професионално. Само че ще ви кажа, вие дори нямате въображение какво правите в момента.
Какво искате да ви кажа, а? Как работи румънското контраразузнаване, това ли да ви разкажа, или югославското? А, г-н Пенков, хайде, моля ви се, ако искате, отивайте си.
- Пъдите ли ме?
- Ако искате, ако не се чувствате комфортно, заповядайте, вратата е зад вас.
- Ако ме пъдите, на изпроводяк искам да ви кажа нещо. Не само аз, колегите от тази система, за която вие употребихте една оскърбителна квалификация, за нейното ниско ниво на култура на системата...
- Абсолютно ниска постановка е това, примитивна...
- Така. Сме възмутени, г-н Коритаров, от двойния стандарт, който вие използвате. Категорично. И веднага мога да го докажа това нещо. И веднага мога да го докажа. Вие посветихте изключително много време да манипулирате...
- А, ето къде е истината... За Ангел Димитров-Чората.
- ... общественото мнение по повод онзи трагичен инцидент, свързан със смъртта на Ангел Димитров, вие го наричате убийство, убийство.
- Убийство, извършено от български полицаи, точно така го наричам.
- Подобна квалификация е единствено в правото си да даде само съдът. Обърнахте изключително много внимание и отделихте време да коментирате инцидента между студентите и полицаите пред синагогата...
- Истинския мотив да ми сглобят тази постановка, току-що разказва г-н Пенков. Продължавайте, г-н Пенков.
- А, съвсем, съвсем мимоходом отбелязахте една перфектна операция на българските специални служби, свързана с освобождаването на английски гражданин, заложник...
- Много добър мониторинг прави МВР, но много зле се ориентира в съдържанието, г-н Пенков.
- За разлика от вас 70 международни информационни агенции отделиха пространно време...
- Г-н Пенков, аз не съм човек, който прави изкуствен позитивен PR на нещо, което не мисля, че заслужава похвала. Аз съм човек, който се ръководи от принципите и от съвестта си.
От принципите и от съвестта си ви казвам, че такова нещо, което засягаше лично вас, не съм казвал. Това беше причината и да включа Явор Симов.
Вие току-що разкрихте мотивите, за да ми сглобите тази постановка. Това, че не ви харесва как това предаване, единствено може би в България, се противопоставя на опитите за установяване на полицейски произвол.
В една демократична държава има съд и този съд трябва да прецени какво е извършила българската полиция, г-н Пенков. А не вие и не който и да било чиновник или дори той да е министър, зам.-министър или какъвто и да е.
- Г-н Коритаров, аз ви давам последен шанс.
- Какво ми давате вие?
- Давам ви последен шанс да ми поднесете публично своите извинения по отношение на квалификациите, които сте отправили към мен. В противен случай, тъй като заговорихте за съд, аз възнамерявам да потърся своите права в съдебна зала, където ще бъдем ние двамата с вас, заедно с още други хора, но ние двамата ще бъдем с различен статус.
И на изпроводяк, тъй като заговорихте за съвест, аз си тръгвам, искам да ви кажа нещо. Впечатлява ме...
- Вижте сега, чакайте да ви обясня какво прави г-н Пенков...
- Г-н Коритаров, нали сте ме поканили да кажа нещо.
- Един телефонен разговор, който е за поканване на гост. В резултат на това ръководителят на пресцентъра твърди, че аз съм казал нещо, което не съм казвал.
Човекът, който е засегнат, казва: "Искам да ми се извините, иначе ще ви съдя. За какво да ви се извинявам, след като не съм го казвал?"
- За това, че сте ме нарекли престъпник, за трети път го повтарям.
- За какво да се извинявам, след като не съм го казвал. Единственото, което съм направил наистина, това е работата ми по случая "Чората", чиято цел беше да покажа... в опит да се покаже какво наистина се е случило.
- Не коментираме случая "Чората".
- Напротив, вие започнахте с това.
- Не, вие започнахте.
- Не, вие започнахте сега да ми говорите за Чората.
- Не коментираме случая "Чората", аз ви казах, очаквам от вас извинение, а чрез мен и към институцията, която представлявам, защото вие, ако атакувате лицето Камен Пенков, бих го подминал, естествено с необходимото достойнство.
- Г-н Пенков, не е това начинът в една демократична държава да се разговаря с журналист. Аз съм в правото си да задавам въпроси.
- Как, ето, ние разговаряме пред една, надявам се, многомилионна аудитория.
- И аз се надявам. Но искам да ви кажа, че това не е достойно за разговор, защото аз задавам въпроси, аз не употребявам квалификации. Вие тук дойдохте агресивен, нападателен и казвате вие сте ме нарекъл престъпник, мястото ми е в съда. Откъде накъде, аз кой съм, та да ви пращам в съда.
- Позволявам си...
- Кой съм аз, та да ви пращам в съда?
- ... да ви дам една препоръка - да не злоупотребявате с категориите морал, съвест, чест и вие знаете защо ви го казвам. И така, г-н Коритаров, вие знаете много добре защо акцентирам върху това нещо.
- Не ми давайте препоръки.
- Позволявам си.
- Не си позволявайте да ми давате препоръки.
- Може да ги приемете, може да не ги приемете.
- Аз съм ви поканил да водим разговор. Не съм очаквал от вас такава безумна агресия за нещо, което не се е случило. Вие разбирате ли?
- Няма никаква агресия, отново правите опит за...
- Ако искате да защитите МВР, защитете го с дела, защитете го с дела, защото, ето какво пишат вестниците. От обявените вчера дела няма нито едно срещу босове от престъпния свят, в. "Стандарт". Защитете името на МВР с работа, с професионализъм.
- Ние го правим.
- Направете го и тогава ще бъдете подкрепени, но не с агресия. Просто се чудя за какво става дума? Изненадахте ме наистина.
- Няма място за никаква агресия, просто едно адекватно на вашето поведение.
- Истински ме изненадахте, просто ме учудихте. Макар че, като се замисля, няма нищо за чудене. Аз от МВР не се страхувам, г-н Пенков. От всичко мога да се стресна, от МВР - не.
А от вас още по-малко. Вашата фирма, когато бяхте шеф на охранителната фирма "Скорпио", тя охраняваше "Позитано" навремето...
- Тя още охранява "Позитано" и не виждам повод да се срамуваме от това нещо.
- Не, аз не казвам за се срамувате, само ще разкажа един случай. Имаше многочасови пленуми на "Позитано" и в зимните часове, когато зимно време се правеха пленуми по няколко часа, нормално е на човек да му се доходи до тоалетната.
До тоалетната се ходеше, аз поне... мен поне ме придружаваше човек от охраната. Само с придружител от охраната ме допускаха до тоалетните на "Позитано" 20. Това са свидетели всичките колеги, които са били там.
Сега, този манталитет, ако искате да го пренесете и в нашето общуване, което се случва за първи път, сега, аз съжалявам...
- Нямам никакво намерение, още повече че не знам дали ви е известен фактът, от 2000 г. аз не се занимавам с охранителен бизнес.
- Не, аз говоря за случай отпреди това, в интерес на истината, 90 и... няма значение, това са детайли, въобще не ме интересува това.
- Направи ми впечатление една фраза във вашето изказване преди малко, че вие не се страхувате от МВР.
- Да, не се страхувам.
Да, това е нещо, което ме радва, че вие виждате в лицето на МВР една сериозна институция, която е в състояние и която го прави, да гарантира...
- Аз виждам в МВР това, което виждат, както вие се изразихте, многомилионната аудитория - вас, вас виждам. А какво си мислят за вас? Добро утро. Добро утро, оправете телефона.
Зрителка: Ало.
- Добро утро, какво мислите за този разговор, който водим с г-н Камен Пенков?
- Ще ви кажа какво мисля.
- Кажете.
- Той е дошъл тук просто с някаква цел. Предаването ви е превъзходно. Показвате цялата истина на цяла България. А те зад гърба ви явно вършат нещо.
- Така, благодаря ви, че има още обаждания. Добро утро.
Зрител: Добро утро, г-н Коритаров...
- Какво мислите, че иска да ми каже г-н Камен Пенков?
- Аз смятам, че малко се прекалява с хуленето на МВР.
- Така?
- Смятам, че там работят много достойни хора, те са част...
- Работят, разбира се, аз споменах името на един от тях.
- Те са част от гражданското общество и тези цветове черно и бяло, едва ли ще бъдат полезни. Не смятам, че МВР заслужава такова отношение.
- Добре, благодаря ви. Добро утро.
- Добро утро.
- Какво иска да каже г-н Камен Пенков? Не се чува нещо. Последно, добро утро.
Зрителка: Добро утро.
- Какво иска да ми каже според вас г-н Камен Пенков?
- Според мен той просто иска да ви заплаши. Искат да превърнат България в една полицейска държава. Искат всички да треперим, да се страхуваме, да убиват безнаказано. Това иска да каже.
- Е, няма да стане, госпожо, няма да ме заплаши, няма... по никакъв начин не може да ме сплаши.
- И аз така смятам, защото вие сте личност, уважавана от многомилионната ви аудитория.
- Благодаря ви. Всъщност аз няма да бъда сплашен, не мога да бъда сплашен или накаран да мисля по различен начин, от начина, по който мисля.
Можете да направите така, че да бъда махнат от това предаване, в силата ви е, в правото ви е да окажете натиск и въздействие да бъда отстранен. Можете да направите всичко, каквото си пожелаете, само не и да ме сплашите.
Българското МВР заслужава наистина професионализъм и патриотизъм такъв, какъвто наистина хора, които обичат България, могат да му го дадат, г-н Пенков.
- Съгласен съм абсолютно с вас. Надявам се, че...
- Така е, ако някой на някого трябва да се извинява, това трябва да бъде не аз, а може би вие за този разговор, който проведохме, защото аз никога не съм си позволявал да ви нападам лично и да ви обиждам.
- Имам свидетел на казаното от вас.
- Нямате свидетел.
- Не, имам и вие го чухте. Той го повтори в ефир. По същия начин ще го повтори пред съответните институции, г-н Коритаров.
- Не ме заплашвайте.
- Не ви плаша.
- Всичко хубаво ви желая.
- Благодаря.
- Дочуване и довиждане.
20.12.05
Др. Румен Овчаров
Другаря Овчаров е Московски възпитаник, както много от съпартийците си. Председател е на софийския клон на партията, както и заместник-председател на Висшия съвет на БСП. Неотразимият му управленчески гений в София води до три катастрофални загуби за БСП на столичните кметски избори, последната от които с разлика от 40% - повод за оставки навсякъде по света, с изключение на България. На държавна основа постиженията му са още по-забележителни - след като помогна за съсипването на българската икономика през 1996-97 като министър на енергетиката, в сегашното правителство му повериха и икономиката.
19.12.05
И за ползите от военните бази
Долното е в отговор на статията ми в Капитал от 9.12.2005
И за ползите от военните бази
Българите трябва да са информирани точно
Димитър РУСКОВ
в-к Капитал, 16.12.2005
Повод за това писмо е мнението в последния брой на „Капитал“ под заглавие „И за вредите от американските бази“. Предварително съм длъжен да обясня, че съм относително информиран по темата, тъй като живея в Германия от 1981 г., а от 1983 г. работя като строителен инженер в американското учреждение, занимаващо се със строителство, с ремонт и поддръжка на всички обекти, свързани с присъствието на американската армия в голям район около Франкфурт. Смятам, че е необходимо българската общественост да бъде точно информирана за предстоящото създаване на американски бази в България. Коментарът ми се основава на наблюдения само за Германия.
1. Не е вярно, че всички държави, в които се намират американски бази, гледат да се отърват от тях. За една Германия с нейния икономически потенциал съкращаването на тези бази в по-малки градове е икономическа катастрофа. Винаги, когато се обяви някакво закриване, президентите на съответните провинции хукват към Пентагона и, използвайки личните си контакти, се опитват да направят промяна.
2. За твърдението, че военните в тези бази знаят, че са недосегаеми от местните закони и полиция. Всички правни проблеми са регламентирани от Статута на войските на НАТО, според който при произшествие, катастрофа, престъпление при участието на само един германски гражданин всички юридически процедури се провеждат от германски органи - полиция, следствие и съд. Нещо повече, в много случаи нарушителите - американски военнослужещи, при спорна ситуация се натискат чрез адвокатите си да бъдат съдени от германски съд, тъй като американското законодателство е много, много по-сурово.
3. За „положителния полъх“ в туризма и негативните социални последствия от присъствието на американски военни коментарът е ненужен. Вземете информация от ръководството и персонала на хотел „Родина“ в София, където години наред „отдъхват“ в почивните дни американски военни от Косово и Македония.
4. Относно последиците за околната среда. Служебните ми задължения в последните 10 години са свързани точно с тези проблеми. В Германия е в действие програма на американското правителство за отстраняване на всички проблеми, свързани с околната среда. Всички съоръжения се контролират много стриктно от германските власти. Новото строителство се проектира, одобрява, контролира и пуска в действие от германските учреждения - дейности, за които са отделени огромни капиталовложения.
И за ползите от военните бази
Българите трябва да са информирани точно
Димитър РУСКОВ
в-к Капитал, 16.12.2005
Повод за това писмо е мнението в последния брой на „Капитал“ под заглавие „И за вредите от американските бази“. Предварително съм длъжен да обясня, че съм относително информиран по темата, тъй като живея в Германия от 1981 г., а от 1983 г. работя като строителен инженер в американското учреждение, занимаващо се със строителство, с ремонт и поддръжка на всички обекти, свързани с присъствието на американската армия в голям район около Франкфурт. Смятам, че е необходимо българската общественост да бъде точно информирана за предстоящото създаване на американски бази в България. Коментарът ми се основава на наблюдения само за Германия.
1. Не е вярно, че всички държави, в които се намират американски бази, гледат да се отърват от тях. За една Германия с нейния икономически потенциал съкращаването на тези бази в по-малки градове е икономическа катастрофа. Винаги, когато се обяви някакво закриване, президентите на съответните провинции хукват към Пентагона и, използвайки личните си контакти, се опитват да направят промяна.
2. За твърдението, че военните в тези бази знаят, че са недосегаеми от местните закони и полиция. Всички правни проблеми са регламентирани от Статута на войските на НАТО, според който при произшествие, катастрофа, престъпление при участието на само един германски гражданин всички юридически процедури се провеждат от германски органи - полиция, следствие и съд. Нещо повече, в много случаи нарушителите - американски военнослужещи, при спорна ситуация се натискат чрез адвокатите си да бъдат съдени от германски съд, тъй като американското законодателство е много, много по-сурово.
3. За „положителния полъх“ в туризма и негативните социални последствия от присъствието на американски военни коментарът е ненужен. Вземете информация от ръководството и персонала на хотел „Родина“ в София, където години наред „отдъхват“ в почивните дни американски военни от Косово и Македония.
4. Относно последиците за околната среда. Служебните ми задължения в последните 10 години са свързани точно с тези проблеми. В Германия е в действие програма на американското правителство за отстраняване на всички проблеми, свързани с околната среда. Всички съоръжения се контролират много стриктно от германските власти. Новото строителство се проектира, одобрява, контролира и пуска в действие от германските учреждения - дейности, за които са отделени огромни капиталовложения.
18.12.05
Делян Пеевски
За този "бледен младеж" с умно изражение думите са излишни, но в-к Сега са свършили добра работа:
Кариера като шестица от тотото
Петър Петров
в-к Сега, 17.11.2005
Какъв е шансът един 21-годишен младеж да стане член на политически кабинет и парламентарен секретар на министерство? Каква е вероятността човек на същата възраст и без висше образование да оглави борда на директорите на най-голямото пристанище в България? Колко често 25-годишен младеж без ден следователски стаж става следовател не къде да е, а в стопанския отдел на Столичната следствена служба? А пет месеца по-късно нашият герой вече е зам.-министър на бедствията и авариите.
Шансът всичко горенаписано да се случи на един и същ човек е като да се уцели шестица от тотото. Ситуацията е даже още по-впечатляваща - човекът първо спечели шестицата, после майка му направо оглави тотото. Младежът със стремглава кариера се казва Делян Пеевски, а майка му е Ирена Кръстева.
Младостта не е порок. Напротив, точно млади хора са прекратявали порочни практики и обвързаности. В Естония, да речем, главният прокурор е на 29 години, оперативните работници са около 30-годишни, а пък правителството е със средна възраст 35 г. И държавата там цъфти и връзва дори. Но в нашия случай става дума за смущаваща ситуация, в която една кариера се движи на ръба на закона. Само ще припомним схемата - когато фактите говорят, няма нужда от допълнителни обяснения.
Идването на НДСВ на власт през 2001 г. завари Пеевски на 21 години. Втори курс в юридически факултет. Липсата на висше образование не му попречи да стане парламентарен секретар на транспортното министерство и да оглави жълтия комсомол. Същата година застана начело на борда на директорите на пристанището във Варна. Остана там до 2003 г., когато царски депутати вдигнаха скандал за управите на държавните дружества и най-после някой във властта се впечатли, че Пеевски няма нужния образователен ценз.
По същото време един близък приятел на семейството му - Васил Иванов-Лучано - трябваше да стане шеф на Агенцията за младежта и спорта. Той обаче също няма висше образование, а пък Законът за администрацията изрично го изисква. Случаят се реши просто и логично - направи се специална промяна в закона, т. нар. поправка "Лучано", и проблемът отпадна. През 2002 г. Лучано назначи майката Ирена Кръстева за шеф на Спортния тотализатор.
Междувременно младежът сколасва да завърши висшето си образование, полага държавни изпити... През 2004 г. се регистрира като адвокат в Благоевград със софийски адрес. Нищо необичайно. Правят го много адвокати.
През април 2005 г. във Висшия съдебен съвет е внесено предложение Пеевски да стане следовател в Столичната следствена служба, в стопански отдел. Според закона за съдебната власт за това е нужен задължителен 2-годишен стаж, какъвто Пеевски няма. Но в същия закон пише, че може да има и изключения. Младежът естествено става изключение и 25 най-висши магистрати гласуват през май той да стане следовател.
Минават 5 месеца. Не е ясно какво е свършил в следствието, но кариерата му на това поприще приключва. Идва следващото стъпало. Неочаквано той е назначен за зам.-министър в новото министерство, което трябва да предотвратява и заличава последици от бедствия и аварии. Още по-странно е, че дни наред никой не знае от коя квота е точно Пеевски. Отговорът е: "Той е по коалиционното разпределение." Накрая става ясно, че е от квотата на ДПС.
Пеевски е безспорен вундеркинд на администрацията. Но не само това - и секретарката му е самороден талант. Тя се оказа съдружник във фирмата, в която чевръстият министър Лучано апортира земя под държавни спортни имоти. Същият министър, сега депутат, не забравя и майката. Той внася поправка в закона за спорта, която да предвиди 5-годишен мандат за шефа на тотото. Ако тя бъде приета, Кръстева ще е бетонирана до 2007 г.
Ето за такива приятели мечтае всеки от нас. След всичко това да говорим ли въобще за морал и закон?
12.12.05
Простете, мистър Пинтър!
Мартин Карбовски
в-к Новинар
Харолд Пинтър, болен от рак, в запис при получаването на Нобеловата награда каза от инвалидната си количка - военното нахлуване в Ирак е "бандитски акт на нагъл държавен тероризъм". Умиращият драматург поиска двамата лидери на САЩ и Великобритания да бъдат изправени пред Международния наказателен съд. Пинтър размаха костеливия си юмрук като пример - това е правото на силните днес.
Така правят Големите - дори в играта със смъртта не спират да пишат история, опитват се да ни кажат нещо - без пиета и празнуване на годишнини. Пинтър направи това на другия край на планетата, някъде в САЩ. В същото време у нас, в царството на моралните стойности и светлите писателски примери, се случиха съвсем други неща. Мистър Пинтър няма да разбере за тях. Лошото е, че ние ще ги знаем.
България няма да се изтегли от Ирак. Простете, мистър Пинтър - един народ, непрекъснато наричан "малък", няма сили да се противопостави на каквото и да е решение на своите политици. Дори тези решения да противоречат на предишни техни решения. На власт е една коалиция, която бе избрана с обещание за незабавно изтегляне от Ирак. Но нещо се е променило, скръцнали са прешлените на наведеното ни правителство и никой не помни какво се каза през лятото.
Простете, мистър Пинтър - все още има страни в Европа (да, в Европа), чиито управници се надяват никой да не помни обещанията им, а ако ги помни, просто да се примири, че "тук животът е такъв". Все още има парламенти в Европа, които с мишкуване определят бъдещето и държавната политика. Мишкуване, докато преговарят с "големите братя". И мишкуване, докато прокарат интересите на "големите братя" като официална политика. Все още има хора в тази страна, които смятат промяната за поклон в друга посока, а не изправяне на милиони гърбове.
Мистър Пинтър, вие не знаете кой е Станишев и не ви и трябва. Но ние знаем и на нас също вече започва да не ни трябва да го познаваме. Млад човек, дошъл с идеята, че може да промени събитията или поне начина на правене на събитията тук, в слабините на Европа. Натискът е преголям явно - мислят си обикновените избиратели на най-младия премиер в Европа. Но всъщност натискът е толкова голям, колкото е голяма липсата на съпротива - ако вярваме на физичните закони на Балканите.
Това, което Пинтър никога няма да разбере, е как едни хора в Европа ги лъжат в очите и те се правят, че вярват. Вярват без полза, заблуждават се на загуба. Не са като американците, чиито заблуждения всъщност днес се наричат "патриотизъм извън границите на страната". В момента вярваме, че новите рейнджъри в Ирак ще бъдат без оръжие. В Ирак без оръжие?! Нация от умиращи пинтъровци е за предпочитане пред нация, вярваща, че в Ирак може да се ходи по улицата без оръжие.
Същата нация вярва на мантрите от сорта - ние не можем да напуснем Ирак, защото там дадохме много жертви (военният министър Веселин Близнаков). Лъжата понякога е умна, но по-често е безчовечна и сама себе си обосновава. Същата нация се прави, че вярва на друга мантра - "... все пак трябва да вземем участие в следвоенното възстановяване в Ирак". Поне един отвратен Пинтър в тази страна трябваше да се разболее от такава лъжа - но няма.
Лъжат ни, мистър Пинтър, лъжат и крещят, че са единствени. Жертвите ще продължават да пристигат и ще служат за оправдание за още жертви. Никой не иска да види онова, което вижда Пинтър - Ирак е по-лошо блато от Виетнам.
Лъжата идва с едно-единствено оправдание - че сме малка страна. Че нищо не зависи от нас. Затова и медиите не се занимават много с нещата, които ни правят малка страна. Не се занимават дори с проблема на бъдещите 7 години, където българските медии така и не разбраха с колко точно милиарда ги ощетиха предложенията на Блеър в европейския проектобюджет. Тук просто живеят хора, които не се интересуват от себе си и не знаят, че няма малки страни, а има малки хора. За това - простете, мистър Пинтър, не се познаваме, но и по-добре.
в-к Новинар
Харолд Пинтър, болен от рак, в запис при получаването на Нобеловата награда каза от инвалидната си количка - военното нахлуване в Ирак е "бандитски акт на нагъл държавен тероризъм". Умиращият драматург поиска двамата лидери на САЩ и Великобритания да бъдат изправени пред Международния наказателен съд. Пинтър размаха костеливия си юмрук като пример - това е правото на силните днес.
Така правят Големите - дори в играта със смъртта не спират да пишат история, опитват се да ни кажат нещо - без пиета и празнуване на годишнини. Пинтър направи това на другия край на планетата, някъде в САЩ. В същото време у нас, в царството на моралните стойности и светлите писателски примери, се случиха съвсем други неща. Мистър Пинтър няма да разбере за тях. Лошото е, че ние ще ги знаем.
България няма да се изтегли от Ирак. Простете, мистър Пинтър - един народ, непрекъснато наричан "малък", няма сили да се противопостави на каквото и да е решение на своите политици. Дори тези решения да противоречат на предишни техни решения. На власт е една коалиция, която бе избрана с обещание за незабавно изтегляне от Ирак. Но нещо се е променило, скръцнали са прешлените на наведеното ни правителство и никой не помни какво се каза през лятото.
Простете, мистър Пинтър - все още има страни в Европа (да, в Европа), чиито управници се надяват никой да не помни обещанията им, а ако ги помни, просто да се примири, че "тук животът е такъв". Все още има парламенти в Европа, които с мишкуване определят бъдещето и държавната политика. Мишкуване, докато преговарят с "големите братя". И мишкуване, докато прокарат интересите на "големите братя" като официална политика. Все още има хора в тази страна, които смятат промяната за поклон в друга посока, а не изправяне на милиони гърбове.
Мистър Пинтър, вие не знаете кой е Станишев и не ви и трябва. Но ние знаем и на нас също вече започва да не ни трябва да го познаваме. Млад човек, дошъл с идеята, че може да промени събитията или поне начина на правене на събитията тук, в слабините на Европа. Натискът е преголям явно - мислят си обикновените избиратели на най-младия премиер в Европа. Но всъщност натискът е толкова голям, колкото е голяма липсата на съпротива - ако вярваме на физичните закони на Балканите.
Това, което Пинтър никога няма да разбере, е как едни хора в Европа ги лъжат в очите и те се правят, че вярват. Вярват без полза, заблуждават се на загуба. Не са като американците, чиито заблуждения всъщност днес се наричат "патриотизъм извън границите на страната". В момента вярваме, че новите рейнджъри в Ирак ще бъдат без оръжие. В Ирак без оръжие?! Нация от умиращи пинтъровци е за предпочитане пред нация, вярваща, че в Ирак може да се ходи по улицата без оръжие.
Същата нация вярва на мантрите от сорта - ние не можем да напуснем Ирак, защото там дадохме много жертви (военният министър Веселин Близнаков). Лъжата понякога е умна, но по-често е безчовечна и сама себе си обосновава. Същата нация се прави, че вярва на друга мантра - "... все пак трябва да вземем участие в следвоенното възстановяване в Ирак". Поне един отвратен Пинтър в тази страна трябваше да се разболее от такава лъжа - но няма.
Лъжат ни, мистър Пинтър, лъжат и крещят, че са единствени. Жертвите ще продължават да пристигат и ще служат за оправдание за още жертви. Никой не иска да види онова, което вижда Пинтър - Ирак е по-лошо блато от Виетнам.
Лъжата идва с едно-единствено оправдание - че сме малка страна. Че нищо не зависи от нас. Затова и медиите не се занимават много с нещата, които ни правят малка страна. Не се занимават дори с проблема на бъдещите 7 години, където българските медии така и не разбраха с колко точно милиарда ги ощетиха предложенията на Блеър в европейския проектобюджет. Тук просто живеят хора, които не се интересуват от себе си и не знаят, че няма малки страни, а има малки хора. За това - простете, мистър Пинтър, не се познаваме, но и по-добре.
9.12.05
В очакване на Годо
Пенко Гаджев
в-к Капитал
Във Вторник в Букурещ, Кондолиза Райс и Траян Бъсеску подписаха договора за разполагане на американски военни бази на територията на Румъния, нещо което се очаква скоро да направи и България. Според румънските власти, договора е “историческо постижение”, теза която се поддържа и от българските управници. През последните години родните политици създадоха толкова митове за икономическите и политически ползи от тези бази, че сигурно всички баби в Безмер и Ново Село вече са проговорили английски и потриват ръце в очакване на доларите, рукнали към селата им. Депутатът от ДПС Янко Янков например твърди в скорошно интервю, че “Става въпрос за десетки, дори стотици милиони долари, които ще бъдат инвестирани в подобряването на инфраструктурата покрай разполагането на базите и в тяхното логистично осигуряване. Положителен полъх ще има и в туризма, хотелиерството, ресторантьорството, културните дейности.''
Кратък анализ на ситуацията обаче е достатъчен за безславното развенчаване на тези митове. Първият въпрос, който всеки би трябвало да си зададе е защо при положение че множеството от държавите, в които са разположени американски бази се опитват всячески да се отърват от тях, ние толкова препираме да ги приютим? Защо цяла Западна Европа, включително новоприетите по-бедни членки на ЕС, обръща гръб на тази щедрост? Ако има изобщо някаква полза от тези бази в България, вредите от тях многократно я надвишават.
Икономическата изгода от базите е почти нулева за страната домакин. Вярно е, че милиони долари ще бъдат вложени за строителство и инфраструктура, но строителството ще е вътре в базите, а инфраструктурата ще е от базата до най-близкото селище. Логистичното осигуряване на базите винаги и навсякъде по света се извършва от американски компании, дори и когато този вариант е по-скъп за САЩ. Всичко, от оръжия и машини, до дрехи и храна, се осигурява от компании, контрактирани от Пентагона. Така се и получават уникални ситуации като чукове, доставени от Халибъртън за по 90 долара бройката и порция войнишка храна за 30 долара. Тоест, няма значение колко струва, важното е да се достави от американска компания. ''Положителния полъх'' в туризма и особенно в културната дейност на Безмер и Ново Село също е доста съмнителен. Полза ще имат само кръчмарите, чиито обороти леко ще се повишат през почивните дни.
Докато икономическата изгода е спорна, негативните социални последствия са неоспорим факт в района на всяка американска военна база. Около базата във Филипините, закрита през 1992 година например, са работели над петдесет хиляди проститутки, повече отколкото войниците в базата. Между 1972 и 1995, американски войници са били замесени в 4716 пресъпления в Окинава, почти по едно на ден. И понеже САЩ не са член на Международния Криминален Съд и базите им са автономни от местните съдилища и закони, почти никой от престъпниците не е осъден. Военните в такива бази знаят, че са недосегаеми от местните закони и полиция, и в много случаи се държат като в Дивия Запад.
На последиците за околната среда също никой не обръща внимание. От токсични замърсявания, причинени от американски бази, се оплакват в Панама, Исландия, Португалия, Южна Корея, Япония, Германия, Великобритания, и Канада. Във всички случаи САЩ отказват да поемат каквато и да била отговорност. Че замърсяване на въздуха и почвата край Безмер и Ново Село ще има е ясно, понеже там ще се тестват оръжия и ще се провеждат учения, както във всяка друга база. А всеобщо известен факт е, че САЩ предпочитат да тестват новите си и потенциално опасни оръжия зад граница (с изключение на полигона в пустинята на Невада). И кой може да ги обвинява, когато държави като нашата им дават тази възможност?
Геополитическото положение на България ни поставя на границата между Запада и Близкия Изток. По всичко личи, че САЩ занапред ще продължат натиска си над “сили на злото” като Сирия и Иран. При едно бъдещо американско нападение над някоя от тези държави, което изглежда все по-вероятно, базите в България и Румъния ще са естествените отправни точки на атаката, което автоматично ще ни превърне в една от целите на терористични атаки. България вече даде достатъчно безмислени жертви във чужда война. Защо трябва да го правим отново?
в-к Капитал
Във Вторник в Букурещ, Кондолиза Райс и Траян Бъсеску подписаха договора за разполагане на американски военни бази на територията на Румъния, нещо което се очаква скоро да направи и България. Според румънските власти, договора е “историческо постижение”, теза която се поддържа и от българските управници. През последните години родните политици създадоха толкова митове за икономическите и политически ползи от тези бази, че сигурно всички баби в Безмер и Ново Село вече са проговорили английски и потриват ръце в очакване на доларите, рукнали към селата им. Депутатът от ДПС Янко Янков например твърди в скорошно интервю, че “Става въпрос за десетки, дори стотици милиони долари, които ще бъдат инвестирани в подобряването на инфраструктурата покрай разполагането на базите и в тяхното логистично осигуряване. Положителен полъх ще има и в туризма, хотелиерството, ресторантьорството, културните дейности.''
Кратък анализ на ситуацията обаче е достатъчен за безславното развенчаване на тези митове. Първият въпрос, който всеки би трябвало да си зададе е защо при положение че множеството от държавите, в които са разположени американски бази се опитват всячески да се отърват от тях, ние толкова препираме да ги приютим? Защо цяла Западна Европа, включително новоприетите по-бедни членки на ЕС, обръща гръб на тази щедрост? Ако има изобщо някаква полза от тези бази в България, вредите от тях многократно я надвишават.
Икономическата изгода от базите е почти нулева за страната домакин. Вярно е, че милиони долари ще бъдат вложени за строителство и инфраструктура, но строителството ще е вътре в базите, а инфраструктурата ще е от базата до най-близкото селище. Логистичното осигуряване на базите винаги и навсякъде по света се извършва от американски компании, дори и когато този вариант е по-скъп за САЩ. Всичко, от оръжия и машини, до дрехи и храна, се осигурява от компании, контрактирани от Пентагона. Така се и получават уникални ситуации като чукове, доставени от Халибъртън за по 90 долара бройката и порция войнишка храна за 30 долара. Тоест, няма значение колко струва, важното е да се достави от американска компания. ''Положителния полъх'' в туризма и особенно в културната дейност на Безмер и Ново Село също е доста съмнителен. Полза ще имат само кръчмарите, чиито обороти леко ще се повишат през почивните дни.
Докато икономическата изгода е спорна, негативните социални последствия са неоспорим факт в района на всяка американска военна база. Около базата във Филипините, закрита през 1992 година например, са работели над петдесет хиляди проститутки, повече отколкото войниците в базата. Между 1972 и 1995, американски войници са били замесени в 4716 пресъпления в Окинава, почти по едно на ден. И понеже САЩ не са член на Международния Криминален Съд и базите им са автономни от местните съдилища и закони, почти никой от престъпниците не е осъден. Военните в такива бази знаят, че са недосегаеми от местните закони и полиция, и в много случаи се държат като в Дивия Запад.
На последиците за околната среда също никой не обръща внимание. От токсични замърсявания, причинени от американски бази, се оплакват в Панама, Исландия, Португалия, Южна Корея, Япония, Германия, Великобритания, и Канада. Във всички случаи САЩ отказват да поемат каквато и да била отговорност. Че замърсяване на въздуха и почвата край Безмер и Ново Село ще има е ясно, понеже там ще се тестват оръжия и ще се провеждат учения, както във всяка друга база. А всеобщо известен факт е, че САЩ предпочитат да тестват новите си и потенциално опасни оръжия зад граница (с изключение на полигона в пустинята на Невада). И кой може да ги обвинява, когато държави като нашата им дават тази възможност?
Геополитическото положение на България ни поставя на границата между Запада и Близкия Изток. По всичко личи, че САЩ занапред ще продължат натиска си над “сили на злото” като Сирия и Иран. При едно бъдещо американско нападение над някоя от тези държави, което изглежда все по-вероятно, базите в България и Румъния ще са естествените отправни точки на атаката, което автоматично ще ни превърне в една от целите на терористични атаки. България вече даде достатъчно безмислени жертви във чужда война. Защо трябва да го правим отново?
5.12.05
Глупаво червено
Мартин Карбовски
в-к Новинар
Нормалните нации живеят по правило - имат на едно село само по един Мунчо. У нас цялото село е от мунчовци, а нормалният е само един, заради което у нас свестните ги смятат за луди. Страшно е обаче, когато мунчовците се обединят в партия. Още по-голяма лудница става, като тази партия е социалистическа.
Социалистическата партия днес наистина прилича на малка лудница - нормални са само шефовете, които водят малката си общност към Европа. Добре че паството на тази малка лудница е надрусано с екзалтация и дисциплина, защото иначе не знам какво ни чака.
За първи път в историята си главатарите на тази партия са що-годе нормални хора, докато електоратът и делегатите им са просто вярващи в правотата им (както винаги досега). Червеният електорат е толкова вярващ в правотата на главатарите си, че дори главатарите да кажат: от утре ще сме капиталистическа партия, всички ще се съгласят, вярвайки, че това е просто още един трик в борбата срещу фашизма, капитализма и империализма. Просто хора, които се сугестират лесно, е лесно да убедиш да вървят понякога и в правилната посока.
Днес символът на партията не е Станишев обаче, а облеченият целият в червено делегат Младен Костов. Това е разбирането за политически и личен PR на обикновения БСП депутат - да се облечеш като ферари. А вие се чудите откъде Азис взима идеите си. Клоунадата с партийните символи в БСП се взима съвсем насериозно като модернизация на партията. Ретро-соц-кич концепцията на облечения с червено делегат е символ за липсата на промени в съзнанието на обикновения социалистически партиец. Той е съгласен да влезе в НАТО, ако го водят вождовете, както е съгласен да се приватизира партията, стига да го водят вождовете му. БСП си остава вождистка партия от костовистки тип и еднолично този път е взела правилните решения - съпорт на усилията за влизането ни в ЕС.
БСП не вярва в знамения - тя вярва в победата на здравите сили, без да може да дефинира кои са здравите сили. БСП не иска квота за млади кадри, докато в тоалетната на НДК на стария митеранец Барух Шамлиев му става лошо и издъхва. Никой ли не прави връзката?! БСП продължава да е партия на фиксацията - делегатите червени старци смятат, че са вечни и наричат младите социалисти "изкуствен тор". Безумни партийни егоисти са червените - мантрите "стар партиен кадър", "партийно родословие", "червена аристокрация" им пречат да виждат партийното приватизиране и срастването на партия с държава. Пречат им да чуят Янаки Стоилов, който за цвят внесе малко интересни истини на конгреса, но никой не го чу. Има критика, но няма резултат от нея - значи критиката е градивна.
Партията на социалистите трябва да поспре на пътя до табелката "регенерация и вулканизация" - надпис, който обикновено се отнася до стари соц евтини гуми, които не вършат работа в хлъзгавото време на промяната. Партийната машина занася - просто защото партийните кадри не могат да критикуват държавните кадри - те са едни и същи. Червената феодализация на партия и държава отново ще влезе във владение - няма как Румен Овчаров да бъде критикуван от софийската партийна организация, защото е неин шеф. Ето ти сблъсък на интереси - партия, държава и много бизнес в един човек. Дълбоко нереформираната и ретроградна маса на БСП не може да контролира избраниците си и така тя ги обрича да се корумпират. А БСП и не иска да контролира никого, защото "партийното доверие" е също част от фиксациите и мантрите, облечени в червено.
А хора, които никой не контролира, рано или късно правят грешки, но най-вече започват да крадат. При тази слаба опозиция и доволни коалиционни партньори БСП е неконтролиреума и опасна. Вярата, че Станишев и двамата Руменовци са свестни хора, не стига, за да сме сигурни в правотата на партийните постъпки и политика. Социалистите, вместо да се обличат глупаво в червено, трябва да се облекат официално и да са коректив на управляващите. Няма шега - толкова я закъсахме, че до тях опряхме.
в-к Новинар
Нормалните нации живеят по правило - имат на едно село само по един Мунчо. У нас цялото село е от мунчовци, а нормалният е само един, заради което у нас свестните ги смятат за луди. Страшно е обаче, когато мунчовците се обединят в партия. Още по-голяма лудница става, като тази партия е социалистическа.
Социалистическата партия днес наистина прилича на малка лудница - нормални са само шефовете, които водят малката си общност към Европа. Добре че паството на тази малка лудница е надрусано с екзалтация и дисциплина, защото иначе не знам какво ни чака.
За първи път в историята си главатарите на тази партия са що-годе нормални хора, докато електоратът и делегатите им са просто вярващи в правотата им (както винаги досега). Червеният електорат е толкова вярващ в правотата на главатарите си, че дори главатарите да кажат: от утре ще сме капиталистическа партия, всички ще се съгласят, вярвайки, че това е просто още един трик в борбата срещу фашизма, капитализма и империализма. Просто хора, които се сугестират лесно, е лесно да убедиш да вървят понякога и в правилната посока.
Днес символът на партията не е Станишев обаче, а облеченият целият в червено делегат Младен Костов. Това е разбирането за политически и личен PR на обикновения БСП депутат - да се облечеш като ферари. А вие се чудите откъде Азис взима идеите си. Клоунадата с партийните символи в БСП се взима съвсем насериозно като модернизация на партията. Ретро-соц-кич концепцията на облечения с червено делегат е символ за липсата на промени в съзнанието на обикновения социалистически партиец. Той е съгласен да влезе в НАТО, ако го водят вождовете, както е съгласен да се приватизира партията, стига да го водят вождовете му. БСП си остава вождистка партия от костовистки тип и еднолично този път е взела правилните решения - съпорт на усилията за влизането ни в ЕС.
БСП не вярва в знамения - тя вярва в победата на здравите сили, без да може да дефинира кои са здравите сили. БСП не иска квота за млади кадри, докато в тоалетната на НДК на стария митеранец Барух Шамлиев му става лошо и издъхва. Никой ли не прави връзката?! БСП продължава да е партия на фиксацията - делегатите червени старци смятат, че са вечни и наричат младите социалисти "изкуствен тор". Безумни партийни егоисти са червените - мантрите "стар партиен кадър", "партийно родословие", "червена аристокрация" им пречат да виждат партийното приватизиране и срастването на партия с държава. Пречат им да чуят Янаки Стоилов, който за цвят внесе малко интересни истини на конгреса, но никой не го чу. Има критика, но няма резултат от нея - значи критиката е градивна.
Партията на социалистите трябва да поспре на пътя до табелката "регенерация и вулканизация" - надпис, който обикновено се отнася до стари соц евтини гуми, които не вършат работа в хлъзгавото време на промяната. Партийната машина занася - просто защото партийните кадри не могат да критикуват държавните кадри - те са едни и същи. Червената феодализация на партия и държава отново ще влезе във владение - няма как Румен Овчаров да бъде критикуван от софийската партийна организация, защото е неин шеф. Ето ти сблъсък на интереси - партия, държава и много бизнес в един човек. Дълбоко нереформираната и ретроградна маса на БСП не може да контролира избраниците си и така тя ги обрича да се корумпират. А БСП и не иска да контролира никого, защото "партийното доверие" е също част от фиксациите и мантрите, облечени в червено.
А хора, които никой не контролира, рано или късно правят грешки, но най-вече започват да крадат. При тази слаба опозиция и доволни коалиционни партньори БСП е неконтролиреума и опасна. Вярата, че Станишев и двамата Руменовци са свестни хора, не стига, за да сме сигурни в правотата на партийните постъпки и политика. Социалистите, вместо да се обличат глупаво в червено, трябва да се облекат официално и да са коректив на управляващите. Няма шега - толкова я закъсахме, че до тях опряхме.
Волен Сидеров
Трагикомично копие на Хитлер, този "националист" е поредния участник в комедията, наречена българска политика. Въпреки че отрича всякакви прилики с Фюрера, те са очевадни: Вагнеровите маршове по митингите на Атака, вдигнатата в поздрав десница, незаглушимото кресчендо на безмислената му реторика, мрачното изражение и черните дрехи...
Неуспял фотограф, неуспял журналист, неуспял демократ. Сидеров, борецът срещу статуквото и шуробаджинащината, набързо изучи българските политически прийоми и назначи доведения си син за свой заместник, а по-късно за депутат в Европейският Парламент.
Всеки, който е чел някое от произведенията му, като например "Бумеранга на злото" би трябвало да е наясно, че освен от социални, Сидеров страда и от психични проблеми.
Камен Влахов
Едно от недоразуменията на прехода. Според в-к Капитал ако се пусне търсене в Google с думите Камен, Влахов и пиян, ще излязат над 30 резултата. Пробвах, само 11 излязоха. Но защо да търсим в интернет за факти, на които сме били свидетели в преки предавания от Народното Събрание?
Колко работа е свършил през мандата си е трудно да се разбере, но за този период г-н Влахов успя да "направи на кълбета" Софийските паяци и блъсна нарочно полицай, който не го пускал да влезе в затворена улица. За последното беше осъден.
Наскоро г-н Влахов загуби и адвокатския си лиценз.
1.12.05
Ахмед Доган
Агент Сава е човекът, който реално управлява България, особено през последните пет години. От 1989 насам, нито един парламент не е минал без него, въпреки че той благоволява да отиде на работа не повече от 5-6 пъти годишно.
В сегашното правителство на агент Сава се подариха най-апетитните ресори, а той бързо забрави "дисидентските" си мъки и се прегърна с партията-майка. Същата партия, за която настояваше да се забрани в началото на 90-те години. Същата партия, за която доносничеше преди 1989.
Собственоръчно създаде така наречения "етнически модел" и мита, че без ДПС "етническият мир" е застрашен. В същото време във всяко ведомство, поето от ДПС, "гяурите" се гонят, и на места в и около Кърджали вече не може да се чуе българска реч.
Въпреки че е роден и живял в абсолютна мизерия във Варненското село Пчеларово, е известен с любовта си към скъпите неща в живота. "Добрия мюсулманин" обича скъпите пури, скъпите костюми, и скъпите жени, и живее в "Догансарай" в покрайнините на София.
Преди изборите през 2005 публично призна, че е корумпиран до мозъка на костите си със следния израз: “Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми... Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище са... или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.”
Вместо обаче да се заведе дело срещу него, някои му се възхитиха на честността...
Аферата "Акрам"
Единственото добре документирано източване на банки в България, по което естествено осъдени няма.
През 1993 екип от мастити социалистически лидери от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново, Ловеч и Дряново “усвояват” 93 млн. лева (по тогавашния курс) с посредничеството на палестинеца Джамал Абдуладем Абулибде. 14 млн. от тях последният взел с благословията на Румен Петков в качеството му на тогавашен БСП-лидер в Плевен. Като главен координатор на операцията се спряга Андрей Луканов. Аферата “Акрам” е единственият сравнително добре документиран случай за пълнене на прословутите “куфарчета с пари”, които сложиха началото на посткомунистическия “национално отговорен капитал”.
Абулибде, завършил в България и женен за българка, работел като сервитьор в луксозните заведения на Велико Търново, и се преименувал на Ангел Радославов Златанов. В началото на 90-те бил популярен като “Акрам къмпъни”, а също като “Пирамида”, “Вавилон”, “Марка комерс” или “Шанс 58” – според случая. Кредитите от банките е теглил той, давали му ги с препоръки от местните БСП-босове, парите постъпвали в партийните каси и там, по волята на босовете, пълнели съответните куфарчета.
През май 1999 Акрам е убит при мистериозни обстоятелства в Испания и едноименното дело се затлачва. Аферата оставя още трупове след себе си - Михо Михов от Ловеч, Ангел Кабаиванов от Павликени и Александър Банков от Враца. Двама от замесените БСП-босове след това са възнаградени с кметски постове – Румен Стоманярски във Враца и Румен Петков в Плевен. Делото срещу Румен Петков в последствие е прекратено заради депутатския му имунитет.
През 1993 екип от мастити социалистически лидери от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново, Ловеч и Дряново “усвояват” 93 млн. лева (по тогавашния курс) с посредничеството на палестинеца Джамал Абдуладем Абулибде. 14 млн. от тях последният взел с благословията на Румен Петков в качеството му на тогавашен БСП-лидер в Плевен. Като главен координатор на операцията се спряга Андрей Луканов. Аферата “Акрам” е единственият сравнително добре документиран случай за пълнене на прословутите “куфарчета с пари”, които сложиха началото на посткомунистическия “национално отговорен капитал”.
Абулибде, завършил в България и женен за българка, работел като сервитьор в луксозните заведения на Велико Търново, и се преименувал на Ангел Радославов Златанов. В началото на 90-те бил популярен като “Акрам къмпъни”, а също като “Пирамида”, “Вавилон”, “Марка комерс” или “Шанс 58” – според случая. Кредитите от банките е теглил той, давали му ги с препоръки от местните БСП-босове, парите постъпвали в партийните каси и там, по волята на босовете, пълнели съответните куфарчета.
През май 1999 Акрам е убит при мистериозни обстоятелства в Испания и едноименното дело се затлачва. Аферата оставя още трупове след себе си - Михо Михов от Ловеч, Ангел Кабаиванов от Павликени и Александър Банков от Враца. Двама от замесените БСП-босове след това са възнаградени с кметски постове – Румен Стоманярски във Враца и Румен Петков в Плевен. Делото срещу Румен Петков в последствие е прекратено заради депутатския му имунитет.
Абонамент за:
Публикации (Atom)