Катрина и Джордж

Пенко Гаджев
В-к Капитал, 20.9.2005

Четири години след терористичните атаки над Ню Йорк и Вашингтон, кабинетът на Джордж Буш се изправи пред най-голямото си предизвикателство – ураганът Катрина. С оглед на десетките милиарди долари похарчени от 2001 насам за подготовка срещу терористични актове и природни бедствия, резултатът е повече от плачевен. Жителите и властите в Ню Орлеанс бяха сварени абсолютно неподготвени за катастрофата, която знаеха че рано или късно ще ги сполети.
В проучване, поръчано след 11 Септември 2001 от Белият Дом, учени от всички краища на САЩ предвиждат трите бедствия, които е най-вероятно да сполетят страната в близко бъдеще. На първо място са нови терористични атаки, на второ и трето – наводнение в Ню Орлеанс и земетресение в Калифорния. Наводнението се предвижда да отнеме около 65000 живота и да рани над 200000 души. В отговор на тези мрачни прогнози кабинетът на Буш прави напълно “логична” постъпка – орязва още повече и без това изтънелият бюджет на Ню Орлеанс.
Ако се остави настрана безумното решение този метрополис да бъде построен на мястото на което се намира – заобграден от Мексиканският Залив, Мисисипи и огромно езеро, лежащ на 3 до 5 метра под нивото на водата върху пресушените блата на Луизиана, бедствието можеше да бъде предотвратено сравнително лесно и десетки пъти по-евтино от цената за възстановяването му ако държавата си беше свършила работата. Разрушенията, разбира се, пак щяха да са огромни, но Ню Орлеанс нямаше да се превърне в токсично блато.
Някои от дигите, отделящи града от водата са строени в края на 19 век, а системата като цяло е предвидена да устои на ураган от Категория 2. Катерина беше Категория 4 и загуби част от мощността си преди да достигне брега. От средата на миналият век местните власти молят държавата за увеличение на бюджета и строеж на нови, модерни съоръжения. По последни данни, цената на пълно обновление и подсилване на системата от диги щеше да струва около 20 милиарда долара – около 15 пъти по-евтино от щетите нанесени от Катрина.
Причините държавата да обърне гръб на Ню Орлеанс, колкото и да се опитва Джордж Буш да ги отхвърли, са две – расизъм и класово разделение. Градът на Марди Гра, който светът познава, се състои от два квартала – Френската част и административният и финансов център на Луизиана. Истинският Ню Орлеанс, който остава скрит от камерите по време на карнавалите, е населен от почти 70 процента Афро-Американци, мнозинството от които живеят в крайна мизерия. Пари се наливат само и единствено в гореспоменатите квартали, където има огромна възвръщаемост (туризмът във Френската част носи печалби от около осем милиарда долара годишно). Останалите части на града и населението им са изоставени на произвола на съдбата. Множеството от къщите не са застраховани, а тези които са нямат застраховка срещу наводнение.
Катрина за пореден път изведе на преден план шуробаджинащината в администрацията на Джордж Буш. Оказа се че единствената точка в резюмето на току що подалият оставка директор на ФЕМА Майкъл Браун преди да поеме поста си е била директор на Международната Асоциация за Развъждане на Арабски Коне. Важен пост, от който Браун е бил уволнен. Друга важна точка в биографията му е, че е бил съквартирант на близък приятел на Буш по време на колежанските им години.
Че несправянето с катастрофата е продиктувано от расова и социална дискриминация и непукизъм се видя както преди, така и след бедствието. Преди Катрина да достигне града, беше дадена заповед за евакуация, но никой не се сети да подсигури транспорт за бедните жители на града, тридесет процента от които не притежават коли. Стотици училищни автобуси останаха паркирани и по-късно заляти във вътрешността на града. Но истинският шок дойде след наводнението. Необяснимо е как държава като САЩ може да подсигури помощ за пострадалите от цунамито в Азия по-малко от 24 часа след събитието, въпреки липсата на каквато и да била инфраструктура, а жителите на Луизиана, Алабама и Мисисипи да трябва да чакат близо седмица за храна и вода. В никакъв случай не липсват възможности, нито пари. Флорида, Тексас, и други незасегнати щати са съвсем наблизо, пътищата и летищата бяха почти незасегнати. По-малко от две денонощия след началото на кризата спасителен отряд от Канада беше в околностите на Ню Орлеанс. За федералните власти обаче се оказа по-важен стремежът да предпазят стоката в супермаркетите от изгладнелите оцелели, отколкото навременната евакуация на хилядите бедстващи. След издадената заповед да се стреля “на месо” по крадците по телевизията предаваха кадри на полицаи и военни в лодки, бързащи да спасят поредният магазин от грабеж и в същото време подминаващи крещящи и плачещи хора, пленени по покривите на къщите си от водната стихия в продължение на дни.
Неподготвеността на властите и безсилието им да се справят с катастрофата доведе и до някои комични моменти. Мексиканската армия влезе в САЩ за първи път от 150 години и в момента помага с изхранването на хилядите бежанци в Тексас. Япония, на която липсват каквито и да били природни ресурси, от няколко дни продава нефт на САЩ, а стотици хиляди консерви от Европейският Съюз пътуват към Америка. Не че е лошо да се помогне, но все пак САЩ са страната харчеща близо 250 милиона долара дневно за да си играе на война в Ирак и Афганистан.