31.8.06
Любен Дилов-син към социалистите
"Какво означава 83 "въздържали се"? При това за проект, внесен от вашия Министерски съвет?! Освен да ви благодаря, че не сте се изпуснали, а сте се въздържали, за друго не се сещам... "
26.8.06
Спасители на етажа
Веселина Седларска, Новинар
Случило се през най-горещия ден миналата седмица, който си беше и най-горещият през годината, така че ситуацията пълзяла към "Котка върху горещ ламаринен покрив". По-точно котката му пълзяла към покрива по външната стена на сградата и когато я видял, или по-скоро чул, вече била между прозореца му на последния етаж и покрива. Той винаги е бил съвсем наясно с това, че глупавото животинче все някой ден ще хукне след мечтата си да улови врабче, но пък сега бил абсолютно ненаясно как да се справи. Ама, разбира се, казал си, ще извикам пожарната, това те го могат, виждал съм го. И чак когато се запътил към телефона, се сетил, че наистина го е виждал, ама в американски филм.
Размекнал ти се е умът от жегата, потвърдил комшията, тя Бърза помощ за човек не идва, ти искаш пожарната за котка да дойде, добре, че не си звънил, най-много да те напсуват или глобят, туй да не ти е американски филм и по-точно по оня канал, пред който виси жена ми, "Холмарк". Та като станало дума за американско влияние и за жена му, която работела в едно радио, комшията се сетил да разкаже нещо за разведряване на аварийната ситуация (щото котката продължавала да впива нокти във фасагена и да озвучава района). Разказал как дали на жена му да запише реклама на дограма ли, щори ли, май дограма, "Рехау". Записала я със съответния подканващ клиенти глас и вече я били пуснали няколко пъти, когато шефът й попитал колко пъти още по договор има да се излъчва рекламата за "Рехау". Какъв "Рехау", отвърнала жена му, тук съм записала една реклама на "Пиксей". Какъв "Пиксей", рекъл пък шефът, това е "Рехау", ти български не можеш ли да четеш? Мога, обяснила жена му, ама мислех, че е на английски, и реших, че е "Пиксей". Откъде-накъде ще е на английски, казал шефът. Ами че то кое не е на английски, казала съседката. А котката все още била на стената, залепена като ваденка.
Присъединилият се трети комшия твърдял, че ако падне, единият от седемте й живота със сигурност заминава, че даже и двата. Пък що се отнасяло до объркването на американските филми с българската реалност, и той се бил замислял по въпроса. Особено след като минал през онова следствено дело, дето си го представял, че ще бъде като в книга на Гришам. Като видял обаче как следователят чука на една "Марица" отговорите му, почнал да си го представя повече като Пери Мейсън. Пък то се оказало нито като едното, нито като другото, ами като нищо, щото малко по малко изчезвало и накрая съвсем вече го нямало.
Котето си било все още там във вертикално положение, когато се появила съседката и казала, че гледала един филм по "Холмарк", в който... Само не казвай нищо за пожарна, щото тая опция я обсъдихме вече, и на мен ми мина през ума, ама бързо се освестих, казал собственикът на смъртно застрашената котка. А съседката попитала: И като ти мина през ума да извикаш пожарната, на кой номер щеше да звъниш, на 911 ли? След което казала, че цял свят го знае този номер и пак в американските филми, някой като загази, друг казва "кол найн уан уан". А тук един ще каже "извикай Бърза помощ", пък втори ще го попита "ама кой беше номерът на Бърза помощ", трети ще каже някакъв номер, четвърти ще рече "не, това е номерът за разписанието на влаковете" и накрая пети ще заключи "няма смисъл, те и без туй няма да дойдат" и добре, че се намира някой шести, който знае как да даде първа помощ.
Много ни объркаха тези американски филми, казала комшийката и припомнила оня случай, в който тя позвънила в полунощ на полицията да се оплаче от шумния купон на първия етаж, но когато полицията отишла, ония ги попитали имат ли прокурорска заповед да им правят забележка. Да, тия от първия етаж много гледат американски филми, потвърдил мъжът й, внучето им се роди, като почна "Дързост и красота", сега е гимназист, та то ми каза, че дядо му е съчинил клетва "Да ти влезе Брук в къщата". Пък аз нали съм напред с около хиляда серии от гурбета в Норвегия, продължил съседът, станах важен източник на информация за бабата, която ме попита ще се съберат ли Брук и Рич накрая, щото било много горещо, можела да направи инфаркт тия дни и тъй да не разбере какво ще стане с тия двамата.
Накрая се появило момчето на съседа и казало, че обсъждат американски филми, ама са точно като в български, в смисъл, че има проблем, а те не действат, ами се наддумват. След което детето взело пакета с космонавтската храна за котки, раздрусало го през прозореца да се чуе познатият шум и котката се ориентирала накъде да се придвижва. Малко по-късно котката вече седяла под масата, около която всички поливали с наздравици факта, че сме втората по интелигентност нация в света.
Случило се през най-горещия ден миналата седмица, който си беше и най-горещият през годината, така че ситуацията пълзяла към "Котка върху горещ ламаринен покрив". По-точно котката му пълзяла към покрива по външната стена на сградата и когато я видял, или по-скоро чул, вече била между прозореца му на последния етаж и покрива. Той винаги е бил съвсем наясно с това, че глупавото животинче все някой ден ще хукне след мечтата си да улови врабче, но пък сега бил абсолютно ненаясно как да се справи. Ама, разбира се, казал си, ще извикам пожарната, това те го могат, виждал съм го. И чак когато се запътил към телефона, се сетил, че наистина го е виждал, ама в американски филм.
Размекнал ти се е умът от жегата, потвърдил комшията, тя Бърза помощ за човек не идва, ти искаш пожарната за котка да дойде, добре, че не си звънил, най-много да те напсуват или глобят, туй да не ти е американски филм и по-точно по оня канал, пред който виси жена ми, "Холмарк". Та като станало дума за американско влияние и за жена му, която работела в едно радио, комшията се сетил да разкаже нещо за разведряване на аварийната ситуация (щото котката продължавала да впива нокти във фасагена и да озвучава района). Разказал как дали на жена му да запише реклама на дограма ли, щори ли, май дограма, "Рехау". Записала я със съответния подканващ клиенти глас и вече я били пуснали няколко пъти, когато шефът й попитал колко пъти още по договор има да се излъчва рекламата за "Рехау". Какъв "Рехау", отвърнала жена му, тук съм записала една реклама на "Пиксей". Какъв "Пиксей", рекъл пък шефът, това е "Рехау", ти български не можеш ли да четеш? Мога, обяснила жена му, ама мислех, че е на английски, и реших, че е "Пиксей". Откъде-накъде ще е на английски, казал шефът. Ами че то кое не е на английски, казала съседката. А котката все още била на стената, залепена като ваденка.
Присъединилият се трети комшия твърдял, че ако падне, единият от седемте й живота със сигурност заминава, че даже и двата. Пък що се отнасяло до объркването на американските филми с българската реалност, и той се бил замислял по въпроса. Особено след като минал през онова следствено дело, дето си го представял, че ще бъде като в книга на Гришам. Като видял обаче как следователят чука на една "Марица" отговорите му, почнал да си го представя повече като Пери Мейсън. Пък то се оказало нито като едното, нито като другото, ами като нищо, щото малко по малко изчезвало и накрая съвсем вече го нямало.
Котето си било все още там във вертикално положение, когато се появила съседката и казала, че гледала един филм по "Холмарк", в който... Само не казвай нищо за пожарна, щото тая опция я обсъдихме вече, и на мен ми мина през ума, ама бързо се освестих, казал собственикът на смъртно застрашената котка. А съседката попитала: И като ти мина през ума да извикаш пожарната, на кой номер щеше да звъниш, на 911 ли? След което казала, че цял свят го знае този номер и пак в американските филми, някой като загази, друг казва "кол найн уан уан". А тук един ще каже "извикай Бърза помощ", пък втори ще го попита "ама кой беше номерът на Бърза помощ", трети ще каже някакъв номер, четвърти ще рече "не, това е номерът за разписанието на влаковете" и накрая пети ще заключи "няма смисъл, те и без туй няма да дойдат" и добре, че се намира някой шести, който знае как да даде първа помощ.
Много ни объркаха тези американски филми, казала комшийката и припомнила оня случай, в който тя позвънила в полунощ на полицията да се оплаче от шумния купон на първия етаж, но когато полицията отишла, ония ги попитали имат ли прокурорска заповед да им правят забележка. Да, тия от първия етаж много гледат американски филми, потвърдил мъжът й, внучето им се роди, като почна "Дързост и красота", сега е гимназист, та то ми каза, че дядо му е съчинил клетва "Да ти влезе Брук в къщата". Пък аз нали съм напред с около хиляда серии от гурбета в Норвегия, продължил съседът, станах важен източник на информация за бабата, която ме попита ще се съберат ли Брук и Рич накрая, щото било много горещо, можела да направи инфаркт тия дни и тъй да не разбере какво ще стане с тия двамата.
Накрая се появило момчето на съседа и казало, че обсъждат американски филми, ама са точно като в български, в смисъл, че има проблем, а те не действат, ами се наддумват. След което детето взело пакета с космонавтската храна за котки, раздрусало го през прозореца да се чуе познатият шум и котката се ориентирала накъде да се придвижва. Малко по-късно котката вече седяла под масата, около която всички поливали с наздравици факта, че сме втората по интелигентност нация в света.
14.8.06
Памет за продан
Монитор
Манастирът "Св. Пантелеймон", в който през 9 в. склопява очи цар Борис I, се продава. Общинарите на гр. Велики Преслав горят да го връчат на бизнесмен, готов да се бръкне за сума, надвишаваща първоначално обявените 233 000 лв. Ако миналата година подът е бил 40 000 лв., сигурно можем да се утешим, че цената на националната ни памет е скочила цели 5 пъти. Начинът на употребата є "на ползу роду" също търпи развитие. Тя вече ще се олицетворява не от почивна станция на профсъюзите. Именно в това през 1944 г. комунистите са превърнали духовното светилище от Средновековието по време на своя дълъг режим на братството, равноправието и атеизма. Първо, разбира се, са го национализирали според класово-партийните си представи за земно и небесно и според каноните на историческия си материализъм. Вярно е, сегашните им наследници в управлението се отказват от тях. И връщат имотите на царя. Защото това е част от коалиционната им култура. Националната култура обаче явно не струва такива жертви. Модерният ляв капиталистически дух на общинските съветници от древната ни столица им подсказва по старому, че Българската православна църква не може да има никакви претенции над своята собственост. Новото е, че сградата ще се превърне в туристически комплекс, за да заработи на пълни обороти според кмета. А сенките на забравените прадеди да стоят там, където им е мястото в забравата. На мястото, където са преписани и размножени Киро-Методиевите преводи на Свещеното писание, ще се вие димът на бира-скара. Спа -център ще измива последните остатъци от памет за мястото, където са се създавали уникални керамични икони като оцелялата на Св. Теодор Стратилат. Важното е оборот да става и животът да продължава. Когато историята е за продан обаче едва ли можем да говорим точно за живот. Той се нарича вегетиране. Сън. Дрямка. Апатия. Това са състояния на безпаметство, в които изпада общност, удобна за манипулиране. В случая с продажбата на манастира "Св. Пантелеймон" причините за това са поне обозрими. Името им е алчност. В исторически размери.
Манастирът "Св. Пантелеймон", в който през 9 в. склопява очи цар Борис I, се продава. Общинарите на гр. Велики Преслав горят да го връчат на бизнесмен, готов да се бръкне за сума, надвишаваща първоначално обявените 233 000 лв. Ако миналата година подът е бил 40 000 лв., сигурно можем да се утешим, че цената на националната ни памет е скочила цели 5 пъти. Начинът на употребата є "на ползу роду" също търпи развитие. Тя вече ще се олицетворява не от почивна станция на профсъюзите. Именно в това през 1944 г. комунистите са превърнали духовното светилище от Средновековието по време на своя дълъг режим на братството, равноправието и атеизма. Първо, разбира се, са го национализирали според класово-партийните си представи за земно и небесно и според каноните на историческия си материализъм. Вярно е, сегашните им наследници в управлението се отказват от тях. И връщат имотите на царя. Защото това е част от коалиционната им култура. Националната култура обаче явно не струва такива жертви. Модерният ляв капиталистически дух на общинските съветници от древната ни столица им подсказва по старому, че Българската православна църква не може да има никакви претенции над своята собственост. Новото е, че сградата ще се превърне в туристически комплекс, за да заработи на пълни обороти според кмета. А сенките на забравените прадеди да стоят там, където им е мястото в забравата. На мястото, където са преписани и размножени Киро-Методиевите преводи на Свещеното писание, ще се вие димът на бира-скара. Спа -център ще измива последните остатъци от памет за мястото, където са се създавали уникални керамични икони като оцелялата на Св. Теодор Стратилат. Важното е оборот да става и животът да продължава. Когато историята е за продан обаче едва ли можем да говорим точно за живот. Той се нарича вегетиране. Сън. Дрямка. Апатия. Това са състояния на безпаметство, в които изпада общност, удобна за манипулиране. В случая с продажбата на манастира "Св. Пантелеймон" причините за това са поне обозрими. Името им е алчност. В исторически размери.
5.8.06
Абонамент за:
Публикации (Atom)