БЧК и Главното Мюфтийство

Иван МИХАЛЕВ
в-к Капитал

Главното мюфтийство е действало като търговско предприятие с разнообразен предмет на дейност. Зад паравана на благотворителността системно са били правени опити за злоупотреби с дарения от чужбина, показва журналистическо проучване на “Капитал”. В основата на тези нарушения стои и един класически опит за контрабанда, подробности за която излязоха на бял свят покрай скандала с арестувания председател на Българския червен кръст Христо Григоров. Главни действащи лица в опита за безмитен внос на стоките са били бившият главен мюфтия Селим Мехмед и неговото обкръжение.

Даренията не са това, което са

Всичко започва през ноември 2001 г. Тогава Главното мюфтийство сключва договор с фирмата “Лима интернешънъл” ООД, собственост на бизнесмена Красимир Петров. С него той получава правомощия от мюфтийството да продава хранителни стоки, получени като дарения за нуждите на мюсюлманската общност в България. Петров е трябвало да наеме складове и да организира продажбата на помощите срещу комисиона.
Това е първият официален документ, който доказва, че стоките от т.нар дарения изобщо не са били предвидени за изхранване на бедни мюсюлмани. В договора пише, че парите от продажбата на “помощите” ще отиват в специална сметка и ще служат за социално подпомагане. Къде реално обаче са отивали парите вероятно знаят само бившият главен мюфтия Селим Мехмед и неговият началник на кабинет по това време Николай Панков, който е имал пълномощно да се разпорежда по всички въпроси от името на мюфтийството.
Наетият за посредник в продажбата на даренията Красимир Петров е имал бизнес, свързан с вноса на месо през границата. Проверка на “Капитал” установи, че фирмата му “Лима интернешънъл” е внесла 45 пъти различни видове месо в периода 2001-2002 г. Вносът спира, след като на граничния пункт Калотина е заловен ТИР на фирмата с нередовни документи. По документи товарът бил 20 тона телешки обрезки на стойност 12 214 долара, но при проверката се установило, че в камиона има три вида телешко месо, чиято стойност била над 120 000 лева.

„Турското Сапио”

Първата пратка с “дарения” пристига в края на ноември 2001 г. На границата са задържани четири ТИР-а със стоки, чийто получател е Главното мюфтийство. Първите два съдържат пилешки бутчета, а другите два - сухо мляко. Официалното обяснение е, че с тях ще се правят безплатни кухни (имарети) към джамиите в страната. От мюфтийството са действали по устни разпоредби от Агенция “Митници”. Показано е и писмо на главния мюфтия, върху което имало одобрителна резолюция за допускане на безмитния внос. Твърди се, че тя е била подписана от тогавашния заместник-директор на митниците Бог­дана Джонева. Граничните митничари обаче отказват да приемат хвърчащия лист и стоката е задържана до изясняване на случая. Оказва се, че задържаните четири камиона са част от по-голяма пратка с помощи, която е трябвало да съдържа общо 1000 тона пилешки продукти, 500 тона телешко месо, 800 тона сухо мляко, 200 тона суроватка и 1500 тона кафе на зърна.
От мюфтийството не скриват, че част от помощите са предназначени за продажба и показват под­писания договор с “Лима интернешънъл”. Те се позовават на текст от Правилника за прилагане на Закона за митниците, където доста неясно е казано, че се позволява безмитен внос на стоки от първа необходимост с благотворителна цел, ако това не създава предпоставки за злоупотреби и не води до нелоялна конкуренция. Индустриалните количества на искания безмитен внос обаче хвърлят в недоумение ръководството на митниците и финансовото министерство. Тогавашният заместник-министър Атанас Кацарчев категорично се противопоставил, като посочил, че заявените от мюфтийството количества се равняват на една трета от вноса на тези стоки в България.
Против е бил и тогавашният директор на митниците Емил Димитров-Ревизоро, който изпраща факс до подчинените си да не допускат безмитен внос на кафе и суроватка за мюфтийството, тъй като това не са стоки от първа необходимост. След мъчително лобиране по различните етажи на изпълнителната власт в крайна сметка мюфтийството получава отказ за безмитен внос на стоката. Главният мюфтия Селим Мехмед е призован да внесе митата за четирите тира с хранителни продукти, ако не иска да бъде обвинен в контрабанда.
Самият Емил Димитров описва подробно случая в третата си книга “Митнически дневници”, като нарича схемата с мюфтийството “Турското Сапио”. Аналогията с едноименната фондация не е случайна. И в двата случая става въп­рос за безмитен внос на огромно количество стоки, които привидно са вкарани с благотворителна цел, а в действителност става въп­рос за контрабанда в особено големи мащаби.

Сухо мляко и пилешки бутчета

Продължението на историята е още по-любопитно. След продължително колебание мюфтийството решава да плати митните сборове на двата тира със сухо мляко. Парите били дадени назаем от Красимир Петров. По думите на тогавашния началник на кабинета на мюфтийството Николай Панков става дума за над 100 000 лева, които впоследствие били върнати с парите от държавната субсидия и други приходи на мюфтийството. Млякото отишло в складовете, наети от “Лима интернешънъл”, след което било продадено.
Другата част от задържаната пратка също не стигнала до бедните мюсюлмани. След продължително разкарване между различни митнически бюра пилешките бутчета от другите два тира се вмирисали и ДНСК наредила да бъдат унищожени. Така мюфтийството не само че платило мито и ДДС за тях, но трябвало да даде близо 20 000 лева за изгарянето им в екарисаж.
Докато траело всичко това, на границата продължавали да пристигат помощи за мюфтийството. По думите на Николай Панков най-малко осем тира с различни продукти са били върнати след отказа на Агенция “Митници” да ги допусне в страната без плащането на дължимите мита. Цял кораб с голямо количество хранителни продукти, натоварени от САЩ, престоял четири месеца в Черно море, тъй като от мюфтийството продължавали да се надяват на положително развитие по режима на вноса.

БЧК е бил пощенска кутия

Изглежда, след провала на схемата с даренията хората на Селим Мехмед се насочват към Българския червен кръст, който е единствената неправителствена организация в страната, имаща право да освобождава дарения от мито. Покрай ареста на шефа му Христо Григоров се разбра за две конкретни пратки, чийто получател е било Главното мюфтийство. Първата е за контейнер с пуловери и шапки, изпратени от виетнамската фирма “Конгту”, които трябвало да стигнат до районните мюфтийства в Пловдив и Кърджали. Те били приети от Николай Панков и складирани в помещения на ЕТ “Лъки - Васил Стоянов” на базара в “Илиянци”. Оттам нататък съдбата на 220 бали с виетнамски дрехи и шапки не е известна.
Втората пратка е била за 2050 палета с краве масло от Германия, което също било внесено безмитно като дарение за мюфтийството. От склада на БЧК маслото било предадено на Пламен Кузов, за когото се твърди, че е бил служител във фирмата на Красимир Петров. Той пренесъл стоката до склад на ЕТ “Бони - Борис Стоянов”, след което съдбата й е неизвестна.
През седмицата се разбра, че е била подготвена още една пратка за мюфтийството. Става дума за контейнер с маратонки и обувки, които пристигнали през есента на 2003 г. Дарението обаче не било внесено от БЧК, тъй като по същото време за пореден път имаше спорове за легитимността на главния мюфтия.
Очевидно червеният кръст не е бил пряко замесен в измамите с даренията на мюфтийството, а е служил като посредник при освобождаването на пратките на границата. Самият Селим Мехмед продължава да отрича, че е подписвал каквито и да било документи за дарения, и твърди, че подписът му е бил фалшифициран, което може да се провери само ако бъде назначена графологична експертиза.

Всички се дистанцират

Скандалът с даренията отприщи поредица от разкрития за злоупотреби в мюфтийството, свързани с продажби на имоти и тегления на пари от банкови сметки от различните ръководства на институцията. Автор на разкритията през седмицата беше претендиращият отново за легитимност бивш главен мюфтия Недим Генджев, но самият той беше арестуван в сряда заради извършени банкови преводи от сметки на мюфтийството за близо един милион лева.
Политическата цена от скандала засега се плаща от Движението за права и свободи, което винаги е контролирало назначенията на главните мюфтии. През седмицата хората на Ахмед Доган се опитаха да се дистанцират от злоупотребите с помощите. В сряда депутатът от движението Ахмед Юсеин поиска пълна ревизия на мюфтийството в периода, когато начело е бил Селим Мехмед. Той призова да бъде проверен случай, при който мюфтийството е било ощетено със 189 178 лева, които липсвали от сметката му в българска банка. Липсата била установена от акт за начет на мюфтийството, изготвен през ноември 2003 г. Пълномощно за теглене на пари от сметката имал само Николай Панков. Пред ревизорите той заявил, че средствата са отишли “за потушаване на последствията от провалилата се контрабанда... със знанието и съг­ласието на бившия главен мюфтия Селим Мехмед... за извършване на нерегламентирани плащания”. Това е написано в сигнал до прокуратурата, подаден от следващия главен мюфтия Фикри Сали.
Не е тайна, че хората на Ахмед Доган недолюбват Селим Мехмед още от времето, когато беше главен мюфтия. На последните избори Мехмед дори беше кандидат за депутат от листата на “Коалиция на розата”, в която членуваше конкурентната на ДПС формация - Национално движение за права и свободи на Гюнер Тахир. Ето защо е логично, че Селим Мехмед и някогашният началник на кабинета му Николай Панков си навлякоха гнева на ДПС. Може би те ще бъдат и следващите мишени на прокуратурата по скандала, който продължава да се разраства в нови посоки с всеки изминал ден.

Владимир Кузов

От в-к Новинар


Двама от групата на т. нар. бойловъри, които заедно с депутата от "Атака" Владимир Кузов са уличени в гей-педофилия, в момента се намират в ареста. Третият от групата е бил освободен в края на миналата година по здравословни причини.
Владимир Кузов е от групата на бойловърите, потвърди вчера Павел Чернев от "Атака", който разследва случая с гей-педофилския скандал с колегата си. Чернев се е запознал в Софийския районен съд с делото срещу педофилите, което е било образувано на 4 май миналата година. Четирима бойловъри, сред които е и депутатът Кузов, са били уличени, че са блудствали с непълнолетно момче. Сигналът срещу педофилите в полицията подали родителите на детето, което е на 12-години и не е от ромски произход. То е разпознало Кузов и останалите трима, които са блудствали с него, сочат оперативните данни. Освен родителите сигнали са подавали и граждани, които ставали очевидци на набезите на бойловърите.
Групата е действала в района на столичната гара "Подуяне", като примамвала малки безпризорни момчета, подхвърляли им по няколко лева и ги примъквали в храсталаците, за да блудстват с тях. Граждани се жалвали в полицейското управление непрекъснато от педофилите, защото те открито примамвали децата. 56-годишният пенсионер по болест А.И. и 31-годишният му приятел К. М. били арестувани първи. По-късно бил заловен и 22-годишният Ю.Б. от Горна Оряховица, който освен педофил бил и сводник. При разпитите тримата съобщили, че има още един член на групата и той е Владимир Кузов. Междувременно обаче Кузов станал депутат и делото срещу него било спряно.
При разследването станало ясно, че освен гавра с момчета педофилите разкрили и сайт, в който публикували снимки на момчета. В сайта се съобщавала и философията на бойловърите, според която да правиш секс с малолетен не било престъпление, стига детето да желае това. При обиските в домовете им били открити множество материали с детска порнография.
В хода на разследването станало ясно, че освен от района на "Подуяне" бойловърите примамвали своите жертви и от Интернет-клубове. Случаят, в който те посегнали на дванадесетгодишното момче, чиито родители завели жалба срещу тях, е точно такъв, твърдят запознати с разследването

Павел Чернев

Тази физиономия по нещо си прилича с тази, и тази.





От в-к Стандарт


В редиците на "Атака" лъсна и побойник. След педофила Владимир Кузов и неизвестния засега депутат, който според Станчо Тодоров има жълта книжка, партията на Волен Сидеров вече блесна и с бияч - 130-килограмовия депутат юрист Павел Чернев. Дясната ръка на Волен преби във вторник вечерта Ивайло Дачов - един от водачите на конкурентния на "Атака" Български национален съюз с лидер Боян Расате. Повод за саморазправата бе телевизионно интервю на Дачов. Той бил поканен в телевизия СКАТ, за да участва в дискусия по повод зверското убийство на двете сестри в Пазарджик. Заедно с него била и активистката на БНС Андриана Митева. След края на предаването с водещ Теодор Ангелов двамата си тръгнали. Но на входа обаче се сблъскали с мощното тяло на Павел Чернев и още двама, внушителни на външен вид мъже. Единият сграбчил Ивайло, за да не мърда. А Чернев започнал да го млати с крошета. Андриана Митева се развикала за помощ. Тогава обаче я хванали и заплашили, че ако продължава да крещи, ще бият и нея. "Ще те изкормим", съскали биячите. Изведнъж изникнали още двама побойници. Те продължили да удрят Дачов. Той паднал на земята в несвяст. През това време водещият Теодор Ангелов излязъл от телевизията. "Аз на тебе колко пъти съм ти казвал да не пускаш тия на Расате в СКАТ", нахвърлил се и върху него Павел Чернев. Конфликтът между "Атака" и БНС на Расате е стар. Допреди месец хората на Расате все още формално бяха съюзници на Сидеров, въпреки че непрекъснато афишираха различията в позициите си. След педофилския скандал с Кузов обаче БНС на Расате окончателно скъса с "Атака". В момента съюзът е основен инициатор за създаването на нова националистическа партия. Тя ще се казва Движение за българокрация в политиката и се обяви като алтернативата на "Атака". Водеща роля за учредяването й има именно пребитият Ивайло Дачов. Той е 34-годишен, инициатор е на кампанията във всяко училище да се вдига българското знаме. Съпартийката му Андриана е на 26 г. Тя отговаря за социалните дейности в БНС. Митева има здравословни проблеми, все още се възстановява от наскоро претърпяна тежка операция.
Пребитият Дачов си извади медицинска експертиза за нанесения му побой. Той подаде вчера сигнал в полицията срещу Чернев.

Чернев преби партиен опонент

Съдят Чернев за бой

Познай кой ще дойде на вечеря

Мартин Карбовски
в-к Новинар


Познайте кой ще дойде на вечеря? Шести американски флот. В петък CNN направи своите брейкинг нюз, за да ни съобщи, че може би дясната ръка на Осама - терористът Зауахири, е убит при бомбардировка. След това CNN не направи своите брейкинг нюз, за да ни разкаже подробно как всъщност в бомбардировката са загинали повече от 18 жени и деца и че бомбардираното село се намира на пакистанска територия, в държава, която е съюзник на САЩ.
Освен това световните медии, след като разбраха, че Зауахири не е бил в селото, дълго време твърдяха, че убитите са талибани. Сиреч, спокойно, намериха си майстора. Още по-късно, след като се разбра, че това са жени и деца, САЩ все пак поискаха ДНК проби на Зауахири - медийните съветници на Пентагона заслужават заплатите си.
Но никой друг в Пентагона не може да се похвали, че заплатата му е заслужена - нито разузнавачи, нито топографи, нито висши военни. Американската авиация имала данни, че в това село същата вечер Зауахири щял да вечеря. Добре че нашата полиция не действа като световната - като разберат от МВР, че някой бандит ще вечеря в рибен ресторант, те не взривяват целия ресторант само и само да го заловят. Но американците не искат да се възползват от световните демократични практики при залавяне на бандити, защото нямат подкрепата на населението дори в съюзнически страни като Пакистан. Никой не се решава да търси Зауахири пешком в селото, да види кой точно вечеря там - американците трепят мухите с фугасни бомби и затова губят войната.
Освен това за тях териториалното право и цялост на страните абсолютно не важи, двадесет километра встрани от границите на войната всъщност се оказва допустима грешка. И колкото по-точни стават оръжията, толкова повече се греши с тях. И колкото повече са убитите, толкова повече медиите ги обявяват за талибани, терористи и бунтовници, за да ни е чиста съвестта. И колкото повече стават тези жертви, толкова повече никой не ги брои. 18-те загинали при тази бомбардировка отиват в океана на омразата и потвърждаването на мнението, че силата се използва не за налагане на един по-справедлив свят, а за нещо друго.
Това не би трябвало да ни засяга, ние сме си добре. Но ако утре американската авиация получи информация, че Зауахири обядва в българския парламент, защото там кюфтетата държат добра цена, можем ли да бъдем спокойни, че няколко US самолета от Косово няма да се вдигнат и да бутнат "Цар Освободител" от пиедестала му заедно с коня.
То ако информацията е за парламента, много хора дори ще се зарадват, но ако Зауахири и компанията му реши да преспи в "Младост" или Пазарджик, тогава ще разберете защо пакистанците са побеснели и каква точно война се води срещу тероризма.

Емил Иванов

Областният управител на Софийска област и бивш кмет на Своге Емил Иванов е осъден на 2 години и шест месеца затвор за побой през март 1990 г. Присъдата му е издадена за нанасяне на средна телесна повреда от Свогенския районен съд.
Настоящият губернатор пребил на 26 август 1989 г. Георги Атанасов, който по това време е бил управител на Клуба на културните дейци в Своге. На пострадалия е нанесена "средна телесна повреда, изразяваща разстройство на здравето, неопасно за живота". Шест месеца по-късно жертвата умира.
С такова съдебно минало Иванов е изкарал два мандата като кмет на Своге и впоследствие стана управител на софийска област. На последния си пост той беше назначен от квотата на ДПС.
Иванов има бурна история като кмет на Своге. Той управлява града от 1995 г. до есента на 2005, когато беше назначен за губернатор. За този период е успял да овладее 90 % от местната икономика и тя се държи от фирми, които са близки до него, твърдят местните.
Според запознати, Своге е първата частна община в България.

Как да бутнем Първанов?

Юлиан Попов, Медиапул


Не съм сред тези, които са обладани от антипървановска истерия, само не мога да разбера защо идеята, че той е следващият президент така спокойно се загнезди в съзнанието на българина. Та затова, макар и от чист демократичен нагон, се замислих как да бутнем Първанов? Ето го планът.
Що за президент е Първанов?
Енергичен, скучен, дори досаден, натякващ, мрънкащ, посредствен, с много добро чувство как да не разсърди клиентите на женския пазар и дори да се хареса на всички на пазарджишкия пазар, слаб (отслабнал), сресан, разхождащ се сред хората, прегръщащ бабички, международно кротък, с три портрета на камината (Путин, Милошевич и Евтушенко), рускоговорящ, плахо европеизиран, постоянно учещ се, необидчив и крайно домашен. Ако президентите си имаха гербове, неговият би бил две кръстосани чехли. С две думи нещо като добре опечена замразена океанска скумрия, поднесена с изящно подредена студена гарнитура в най-елегантния ресторант на Балкантурист по Черноморието в средата на 70-те години. Как де не му се радваш като постоянно ти напомня на времето, когато картите за почивните станции струваха по 21 лева за две седмици?
Надали и той самият би отрекъл подобна характеристика, пък и тя далеч не е отрицателна. Просто сдържано обективна. Все пак тя подсказва, че на българина може да му предложиш и нещо по-прясно, по-екзотично или по-калорично.
Какво би предпочел българинът?
Това, че Първанов е безкрайно популярен, е илюзия. Той е президент и като такъв се зъби на всички партии, включително и на своята. Избирателят, на когото му е писнало от политици, харесва някой да ги мъмри от връх Шипка и затова цяла България сега него гледа.
Мрънкащата политика обаче може лесно да бъде разсеяна, ако се появи някой, който може да артикулира нещо смислено, конструктивно и радикално. Или поне нещо ново. Някой силен и членоразделен мъж или някоя чаровна и безстрашна жена, който или която да бъдат видени от хората хем като политическа хем като извънполитическа фигура – като Бойко Борисов, който няма да се кандидатира, защото си има по-интересна работа от това да бъде президент.
Кипърския въпрос
Къде да го намерим тоя човек, който може да бутне Първанов? Имам двама-трима кандидати наум, но няма да се опитвам да ги натрапвам. По-важен е принципът. Човекът трябва да е чаровен скандалджия. Някой, който не само приятелите му знаят, че е почтен и прекрасен (тоест Гаврийски не става), но и всеки, който не иска и да знае за него, е чувал за него. Обикновен тест би бил да се обадиш на някой български келнер в Кипър и да го питаш – “Чувал ли си за Горан Панков?”. Като ти каже: “Не, не съм чувал.”, това означава, че Горан Панков не става за президент.
Когато се спрем на десетина кандидата, за които българският келнер в Кипър е чувал, трябва да му зададем въпроса: “Кой от тия хора си знае работата?” Тогава той ще ти каже: “А бе Слави е голяма работа, ама това неговото не е работа.” Така Слави ще отпадне, но ще останат 4-5 души с професии.
Третият въпрос е да питаш келнера за всеки поотделно: “Знаеш ли от коя партия е този?” Ако ти каже, “А бе не знам от коя партия е, ама не им цепи басмата ни на едните, ни на другите!” тогава вече ще знаеш, че си намерил човека.
И как все пак да бутнем Първанов?
Имаме ли си кандидат, останалото е лесно. Но не толкова лесно, колкото някои си мислят. Първо, Кандидатът не бива да вади компромати по телевизията. Това се прави от щаба на Кандидата, а Кандидатът се разграничава категорично от подобни действия. (Така Първанов спечели миналия път.) Всеки път, когато някой публикува писмото на Първанов до Милошевич, Кандидатът категорично ще се разграничава от подобен подход.
Второ, Кандидатът се заканва на всички, включително и на нас, които ще го издигнем, че като стане президент, няма да ни цепи басмата.
Трето, Кандидатът не трябва да бъде подкрепен от партии на власт и партии, които едва ли съществуват. Събиране на партии-трохички само показва слабост.
Четвърто, нашият човек трябва да поведе яростна кампания срещу Филчев, Първанов и Газпром накуп.
Пето, Кандидатът по никакъв повод не би трябвало да споменава каквото и да било за Европейската народна партия.
Шесто, думата “дясно” трябва да бъде категорично зачеркната от речника му.
Седмо, от момента, в който си го изберем за кандидат, той не бива да напуска и за миг границите на страната, освен за 3 часа да иде в Македония на събор.
Осмо, Кандидатът трябва да заяви, че политическите мизерници са разсипали българските училища и той няма да ги остави на мира, докато те не оправят този въпрос.
Девето, да проведе кампанията си под лозунга : “В какво превърнахте страната?”
Десето, човекът трябва да се откаже от блянове за привличане на ДПС и трябва да нападне фронтално Ахмед Доган и да каже, че който иска да гласува за Доган, Газпром и Филчев, да ходи при Първанов. (Тази кампания се комбинира с лозунга “Достойно отношение към малцинствата”.)
Единадесето, напълно игнорира Атака на принципа, че за луди и умрели лошо не се говори.
Дванадесето, да добави Жак Ширак към Доган, Газпром, Първанов и Филчев.
Останалото е упорита работа. Първанов е много енергичен и методичен. Той има чудесно чувство за всяка баналност, за която избирателят ще каже: “Добро момче е този Георги. Събира пари за децата, слага знамена на училищата, прави туршия за зимата.”
Нашият човек трябва да го изпреварва на всяка енергична старческа крачка и да му подлива по една голяма кофа вода с нещо по-смислено и интересно. Тогава ще видите, че Първанов е всъщност много слаба ракия.

Софийска вода

Димитър Илиев, Божидар Димитров
в-к Стандарт

"Софийска вода" АД не изпълнява системно инвестиционната си програма, което е основание за Столичната община да прекрати концесионния договор. Това е един от общо 31 извода за нарушения в дейността на концесионера в доклад на фирмата за мониторинг на концесията "Омонит" ООД. Той е представен в края на миналата година пред парламентарната комисия за борба с корупцията, а за неправомерните действия е сезирана Софийската градска прокуратура.


Шефът на "Софийска вода" Кевин Старлинг не се посвенил да осребри такси за 4 лв. и кафе за 6 лв., след като прибира по 68 000 лв. месечно
Много такт, дипломатичност и оперативно-тактически комбинации ще са нужни през 2006 г. на столичния кмет Бойко Борисов. Разчистването на авгиевите обори от предишното управление задължително минава през предоговарянето на концесиите за водоснабдяването и почистването на София.
"Двете концесии ощетяват сериозно столичани. Няма да се поколебаем да стигнем до шумни разводи, ако не се възприемат сериозни промени в схемите на работа", твърдят от общината.
През последните 4 години и половина след май 2001 г. столичани усетиха като дамоклев меч как от парите им като данъкоплатци изтичат милиони евро към концесионера "Софийска вода" АД. Едва след смяната на Стефан Софиянски те разбраха как изпълнителният директор на фирмата прибира по 68 000 лв. месечна заплата, а всеки ден консултантите на концесионера прибират по 6300 евро.
Преките резултати за столичани са плачевни - водата скочи от 0,47 до 0,84 лв. на кубик. Сега се иска цената да скочи до 1,47 лв. на кубик!? Загубите на вода, които се калкулират в сметките на софиянци, вместо да намаляват заради инвестициите, напротив, увеличават се от 58 на 68 на сто. Шампанското от сватбата между столичани и "Софийска вода" горчи вече пета година. През това време сладостта му усещат само управата на Столична община. И всеки опит да се изкаже на глас колко невярна е невестата, завършва с насилствените уговорки колко неизгодно бил сключен предбрачният договор, как по него ще се произнесе арбитражен съд в Лондон и как съпругът ще трябва да се бръкне с 35 млн. евро неустойки. Сега на бял свят излезе и поредната порция мръсно бельо. Разводът става още по-невъзможен заради потенциалната загуба на 84,5 млн. евро. Това е безлихвен кредит, взет за изграждането на водоснабдителната мрежа на столицата по програмата ИСПА. Той ще бъде безвъзвратно изгубен, ако концесията бъде развалена.
Затова сегашният столичен кмет ще трябва да преглътне доста от нелицеприятните "изневери" на британската невеста. Като например фактът, че към възнагражденията на английските консултанти са начислявани дори семестриалните такси по колежанското образование на децата на прокуриста на "Софийска вода" Кевин Старлинг - Анна и Едуард.
Въобще британците редовно осчетоводяват като капиталови вложения лични разходи - било то за самолетни билети, комуникации, такси за обучение или ресторантски фактури. В тези суми влизат смешни прищевки като сметка за такси за 4 лв.
и кафе по 6 лв., които британецът с месечна заплата от 68 000 лв. би могъл да си позволи да плати от собствения си джоб.
За последните две години, откакто начело е прокуристът Кевин Старлинг, подобни разходи са за 3,5 млн. евро.
За източването на средства от фирмата се използва ловка финансова схема. Разходите първо се начисляват на фирмата "Юнайтид Ютилитис", която впоследствие ги префактурира на дъщерната си "Софийска вода". Оказва се, че нито един от мениджърския състав на фирмата няма висше техническо образование и не е познат сред експертите от водния сектор в света.
Впрочем още първото извънбрачно похождение на британската невеста през 2001 г. даде да се разбере, че полигамията силно тресе "Софийска вода" и ще донесе много горчилка на вярната Столична община. Семейните скандали около изнесената в чужбина инвестиция от Европейската банка за възстановяване и развитие за 42 млн. евро продължават да стоят в арбитражния съд и търсят своето решение. Заради спорната сума докладите за дейността на фирмата останаха незаверени от контрольора "Омонит" и неприети от общината.
Още тогава стана ясно, че британците използват умело цял наръчник от финансови хватки за източване на парите, които досущ копират операциите по пране на пари. Те издаваха документи за различни плащания на консултанти, застраховки, покупка на софтуерни продукти и различни други услуги. Проследяването на пътя на парите се затруднява от непрекъснато преливане от левовата сметка на фирмата към тази в евро. И сигурно не е изненадващо, че парите по договорите винаги са към дружества, близки на концесионера. "Ако британците не са съгласни с условията ни и не започнат да "обичат" столичани, ще търсим нова невеста, заяви кметът Бойко Борисов. - Готов съм да стигна докрай."


Общината загърбила сигналите за злоупотреби
Доскорошните шефове в Столичната община и Столичния общински съвет са бездействали и не са взимали адекватни мерки по сигналите на фирмата контрольор "Омонит" за крещящите злоупотреби при изпълнението на водната концесия. "Резултатите от предоговарянето на концесионния договор между "Софийска вода" АД и общинската комисия с председател Минко Герджиков са крайно незадоволителни за софиянци", предупреждава фирма "Омонит" в доклада си до парламентарната комисия по корупция от 21 декември 2005 г. Подписаните от Минко Герджиков две допълнителни споразумения със "Софийска вода" от лятото на 2004 г. досега са неизгодни, твърдят експертите от "Омонит". Не са в интерес на общината договорените промени в механизма за корекция на тарифата за водата. За инвестиции отново се приемат разходите за консултантски услуги, което не променя действащия досега механизъм. "Постигнатите нови договорености или не са значими по своя ефект, или се изискват по закон. Останалите точки от задълженията за предоговаряне не са обсъждани или по тях не е постигнато споразумение", сочи докладът на "Омонит". "Софийска вода" в нито един момент досега не е изпълнила инвестиционна програма по договор, но в същото време продължава да плаща консултантски хонорари на хора от персонала на фирмите майки. Като консултант изпълнителният директор на "Софийска вода" получава 8500 евро седмично. Останалите директори взимат по 6600, 7900 и 3100 евро седмично. Така само изпълнителният директор получава годишно 818 000 лева - повече от фирмата за мониторинг "Омонит" (700 000 лева). Хонорарите се превеждат в чужбина и се отчитат като нематериални активи на дружеството. За инвестиции са приемани и всички разходи по настаняването и пребиваването на чуждестранни експерти и техните семейства в България. Само от това концесията е била оскъпена от 5% до 20% в различни периоди. "Не е чудно, че за реални инвестиции във ВиК мрежата не са останали пари", е основният извод на "Омонит". Междувременно концесионерът отчита загуби - 8 млн. лв. за 2002 г. и 11,5 млн. лв. за 2003 г. През 2003 г. дружеството е декапитализирано и изпада в търговски фалит заради източването на собствения си капитал, сочи "Омонит". Реално извършените от "Софийска вода" инвестиции са по-малки не само от отчетените от самото дружество, но и от предвидените в концесионния договор. През първата година "Софийска вода" е изпълнила едва 48% от задълженията си, през втората - 90%, през третата - 60%, и през четвъртата - 50%. В нито един момент концесионерът не е спазил задължението си да инвестира поне 75% от предвиденото за всеки две последователни години. Вследствие на това са включени като инвестиционни разходи 38 милиона лева. В същото време предложените от "Софийска вода" проекти за 140 милиона лева са с надути разходи и без точни разчети за нуждите и развитието на града.

БТК

Гроздан Караджов
в-к Стандарт


БТК ще стане офшорка. Собствениците й от "Вива Венчърс" се сливат с едноименно дружество, регистрирано в Кипър. Това стана ясно преди два дни от разрешение на Комисията за защита на конкуренцията. Тя одобри концентрацията, както и преминаването на "Вива" в ръцете на исландеца Тор Бьорголфсон. Сделката се извършва чрез фонда му "Новатор", който също е офшорка - регистриран на Британските Вирджински острови. Така БТК вече няма да плаща данъци в страната, а собствеността на компанията е поставена под сериозна въпросителна.
Регистрацията в офшорна зона на практика не позволява да се проследят истинските собственици. Това ще наруши и основното изискване на приватизационната процедура - да не се допускат офшорки в БТК.
Какво следва оттук за БТК, коментира Гроздан Караджов, бивш главен секретар на Министерството на транспорта и телекомуникациите и бивш шеф на борда на БТК, в предаването "Часът на Милен Цветков", излъчено на 29. 12. 2005 г. по Нова телевизия.


БТК минава в други ръце. Но това не е новина. Това беше новина през 2003 г. Още тогава тази офшорка съществуваше и в пресата бяха нарисувани начините, по които БТК ще стане офшорна фирма. Тогава имаше реакции, за момент беше спряна приватизацията, прокуратурата се намеси. Но управляващите ни увериха, че това няма да се случи, казаха, че договорът е написан перфектно, и го засекретиха. И днес същата тази фирма, известна повече със съкращението си "Топко"-Кипър, всъщност получи разрешение да се слее с едноименната "Вива Венчърс" от Виена, която е собственик на БТК. "Вива" от своя страна трябваше да бъде собственост на "Адвент", но тъй като стана вече собственост на офшорна компания, няма как да се разбере чия е. Преди 3 г. тези хора говориха тези неща (виж карето). Три години по-късно всички те са уволнени и вече не са част от управлението на БТК. Става дума за една перфектна лъжа, която се извърши тогава по време на приватизацията на БТК. Въпреки спирането на сделката и уверенията, че БТК няма да попадне в офшорни компании, откъдето да се източват средствата на компанията.
Но сега се оказва, че реално печалбата на БТК няма да може да бъде установена в България. Както виждате, с днешна дата КЗК е направила една галимация, която е юридически несъстоятелна. Това, което са решили вчера в КЗК, е едно замитане под килима на проблема, който се създаде още при приватизацията. Дойдоха едни хора, които се наричат Лондонското лоби около царя, което много набързо скалъпи няколко много важни сделки, едната от които БТК. Те записаха в стратегията за приватизация на БТК, че им трябва много голям инвеститор с над 200 млн. реални инвестиции. А защо им беше този инвеститор, така и не стана ясно, след като впоследствие се яви едно ООД от Виена - "Вива Венчърс". И когато бе повдигнат въпросът, че към началото на процедурата това ООД дори не е съществувало, те казаха: "Да, но зад него стои един митично богат фонд "Адвент". Тогава аз предоставих копия от всички документи, до които се добрах, за да се види, че в договора няма никакви ангажименти на богатия фонд, а има само ангажименти на едно ООД. Това е типичната пирамидална структура
от тези, каквито си спомняме от 1996 година. Нищо по-различно. Впоследствие в документа разкрихме, че не само че това ООД няма да носи никаква отговорност, ами собствеността на БТК се разбива в 15 офшорни компании, всичките са Вирджински острови, Кипър, Кайманови острови. Това са нашите пари и техните избегнати данъци. Това трябва да стане ясно. Докато БТК плащаше над 200 млн. евро всяка година данъци, тази сума драстично ще намалее след сегашния маньовър. Ще лишим държавния бюджет от 200 млн. евро годишно. Направеното от КЗК е голяма галимация защото на практика Тор Бьорголфсон им е предоставил един договор, сключен със самия него, с друга негова фирма. Който гласи, че неговият фонд "Новатор" ще управлява БТК, но ще я управлява така, че нямало да има контрол върху нея. И КЗК погледнали договора, който е все едно, че ти си си направил договор сам със себе си, разгледали го много внимателно и казали - "ами той няма да има контрол, затова разрешаваме на "Новатор" да стане мениджърско дружество на БТК". По тази линия за една година ще бъдат дадени 36 млн. лева възнаграждение за мениджмънта на БТК. Да сте видели с нещо да се е подобрила услугата на БТК?
Какво следва от казаното дотук? Трябва да се извади договорът на държавата с "Вива Венчърс" и да се види какво точно е записано там и дали той се изпълнява. Защото това сливане на офшорката с виенското ООД е нарушение на този договор. Точно това трябва да провери прокуратурата - как са ни излъгали. Че са ни излъгали, няма съмнение. Или в момента се нарушава договорът за приватизация на БТК, следователно при данни за възможно престъпление прокуратурата е длъжна да се самосезира. Или пък някой чиновник някога е пропуснал да запише този ангажимент към купувача и сега се е намерила вратичка БТК да стане офшорка. Ако е така, този държавен чиновник, пък бил той и министър, тогавашен или настоящ, трябва да си понесе своето, трябва да се изправи пред Темида и ако е сгрешил, да види решетките.

Иван Костов

Как бързо лети времето в демократична България! Само в нашата мила Родина е възможно главния асистент в катедра "Научен комунизъм" на ВМЕИ "Вл. Илич Ленин" да се превърне в най-върл враг на комунизма в период от 11 години. Само в България е възможно през Декември 1989г. да възхваляваш Партията и Перестройката във в-к Дума, а през 1990г. да си депутат и финансов министър на СДС.
Голямата мечта на Иван Костов, според познаващите го, била да стане член на БКП, но за съжаление малко преди да се осъществи дойде 10 Ноември 1989.
Някои го считат за най-успешния министър председател, но може би "успехите" се дължат на факта че след Виденов единствения възможен път за българската икономика беше нагоре.
Под неговото управление беше приватизирана за $100,000 БГА Балкан, извършиха се скандалните приватизации чрез РМД, появиха се "Олимп", г-н 10%...

Петрол срещу храни

Още по темата тук.

В заключителния доклад на комисията на комисията на ООН, оглавявана от Пол Волкър, разследваща злоупотребите по хуманитарната програма на ООН за Ирак ''Петрол срещу храни'', посочи, че БСП е получила 3 млн. барела иракски нефт в нарушение на наложено ембарго. Изводите потвърдиха съобщенията във в. ''Ал Мада''. Програмата започва от 1991 г. и продължава до 2003 г. За БСП са били отредени общо 8 млн. барела, от които са доставени малко над 3 млн. Според таблица към доклада доставките са осъществени през две компании - "Братя Василеви" и "Машиноимпорт".

Докладът изброява три договора, по които като ползвател на петролните бонове е записана БСП. Доставките за БСП са свързани и със скандалния руски политик Владимир Жириновски, за когото според комисията "Волкър" са били предназначени общо 73 млн. барела нефт. Най-малко 28 петролни доставки, предназначени за Жириновски, са били финансирани от базираната в Тексас компания "Бейойл", срещу чийто президент Дейвид Чалмърс и неговия заместник - българина Людмил Дионисиев, бяха повдигнати обвинения в злоупотреби по "Петрол срещу храни". Чалмърс и Дионисиев, бивш директор на "Химимпорт" от социалистическо време, бяха арестувани през април в САЩ.

В докладите на българските Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба "Сигурност" (НСС) по петролния скандал има достатъчно улики и доказателства, че лица и фирми, близки до Висшия съвет на БСП са заобикаляли или са правили опит да заобикалят петролното ембарго, като използват програмата "Петрол срещу храни" за трупане на печалби. Това бе потвърдено и от един от бившите депутати от НДСВ, член на парламентарната комисията Тошо Пейков, който твърдеше, че е прочел докладите. По думите му там нямало доказателства печалбите да са отчислявани във Висшия съвет на БСП, но са визирани "все хора, които са се афиширали като представители на БСП, служители на бившата ДС, бивши посланици".

Скандалът в България, започна с публикация на иракския вестник “Ал Мада”, според който БСП и българската фирма "Ирак бул ойл" получавали подкупи от режима на Саддам. Тогава от централата на бившите комунисти - "Позитано" 20 - сами обявиха, че фирма на собственика на вестника на социалистите "Дума" Петър Манджуков, е сключила законна сделка по програмата на ООН "Петрол срещу храни", а неин консултант е бил членът на ВС на БСП проф. Захари Захариев.

Др. Людмил Дионисиев

Един от специалистите по комунистическите куфарчета от зората на демокрацията. По думите на другаря Луканов, Дионисиев е "специалист номер едно по нефта" в България. Бивш директор на Химимпорт, братовчед на друг партиец и директор на Машиноекспорт Борислав Дионисиев.
Емигрира в САЩ веднага след падането на партията от власт и, незнайно как, след година-две е вече заместник директор на Bayoil, компания за търговия с нефт с няколко-милиарден оборот. Явно за верните другари Американската мечта е на една ръка разстояние.
Арестуван през Април 2005 за злоупотреби по програмата "Петрол срещу храни". Засега изглежда, че дори и партията-майка този път няма да успее да го спаси.

Агент Алберт срещу мутрата Пенков

- Започва "Коритаров Live". Днес точно 23 декември, ден преди коледните празници, ще ни гостува зам.-министър на вътрешните работи. Това е г-н Камен Пенков. Темата, както сме я обявили, е: "От какъв тип граждански контрол има нужда МВР".
Иначе в пресата тази сутрин има още достатъчно сериозни допълнителни поводи за разговор с него. Добро утро, сега казвам на г-н Пенков.

- Добро утро.

- Нека да започнем с една публикация от днешния брой на в. "Стандарт", която всъщност цитира информация на световноизвестната британска радиостанция Би Би Си.

Хазартен бос е №1 в мафиотския списък - става дума за това, че български хазартен бос е №1 в мафиотския списък на поверителния доклад на Европейската комисия. - Това стана ясно от излъчен в сряда по Би Би Си материал, в който отново се твърди, че ЕС има неофициален регистър на български престъпни босове. Според материала на журналиста Малкълм Брабънт, когато името на въпросния бизнесмен се спомене пред български полицаи, те започват да треперят.

Г-н Пенков, има ли такъв хазартен бос или бизнесмен, от чието име българските полицаи започват да треперят?

- Г-н Коритаров, аз бих искал да започнем нашия разговор по един друг начин. Обикновено, идвайки в студио, е нормално гостът, поканеният, да благодари за поканата.

- Ами благодарете.

- Така. Нямам повод да благодаря предвид факта, че не съм поканен.

- Неканен ли сте?

- Точно така.

- А как дойдохте?

- Ами, за зрителите ще поясня, вие знаете много добре как дойдох.

- Как дойдохте?

- Ще обясня, имайте търпение. Както много добре знаете, по предварителен сценарий днес на моето място трябваше да седи друг колега.

- Иван Чобанов.

- Иван Чобанов, точно така.

- Директор на Национална служба "Сигурност" (НСС).

- Така. Предвид някои негови неотложни ангажименти от пресцентъра вчера към вас бе отправено предложение да бъде заменен с мен.

- Да. И аз казах на Явор Симов добре, щом имате такава идея, нека дойде г-н Камен Пенков.

- Така. Това вероятно сте го казал, но сте го казал в един втори разговор с г-н Явор Симов, който е директор на нашия пресцентър. Първата ви реакция е била, че... аз не желая да разговарям с този престъпник, тъй като неговото място е в съдебната зала, а не в студио.

- Колеги, обадете се на Явор Симов тутакси, включете го в ефир, защото това, което говори Камен Пенков, меко казано, е абсолютна инсинуация. Не само че не отговаря на истината, но аз дори не бих го определил и като недоразумение, защото това не е недоразумение. Светкавично Явор Симов в ефир, ако обичате.

- Аз също настоявам.

- Тутакси Явор Симов да се обади, защото това, което говори Камен Пенков, е скандално. Веднага да се включи Явор Симов.

- Да, аз също го намирам за скандално.

- Това е абсолютен скандал, първо. И ако това беше вярно, на ваше място не бих дошъл.

- Дойдох знаете ли защо, г-н Коритаров?

- Не, нямам представа.

- Ами защото храня някакви симпатии към предаването, което водите вие.

- А, предполагам че е така.

- Така е. Така е и ще ви обясня защо.

- Имате възможност. Нека да ви кажа само едно нещо. Аз се бях обаждал на вашия личен мобилен телефон, дори имам го тук в моя апарат. Вие знаете как да ми се обадите, можехте да ме питате. Яворе, добро утро.

Явор Симов: Добро утро.

- Току-що г-н Камен Пенков съобщи, че когато... хайде, ще си говорим на "вие", въпреки че си говорим на "ти" неофициално - когато ми съобщихте, че тук няма да може да бъде г-н Иван Чобанов, директорът на НСС - и впрочем аргументите, с които мотивирахте, че той няма да бъде, бяха доста различни от това, което казва г-н Камен Пенков.
Не заради негови неотложни ангажименти, а заради това, че той би искал (което е абсолютно, споделям го като принцип) работата на НСС да остане в пълна дискретност, което е нормално и професионално за всяка такава служба.
И г-н Пенков твърди, че когато сте ми предложил той да дойде, аз съм казал - не искам да разговарям с този човек, защото той е престъпник и мястото му е в съдебната зала. Кой сега какво си измисля, искам да знам?

Я. Симов: Значи, точните думи, ако трябва да бъда честен, това, което беше ваша реакция първоначална, бяха - за какво ми е този престъпник, той не е за мен, той е за съда.

- Ама не съм казал такова нещо, Яворе, не си измисляй. Това сега евтино активно мероприятие ли е или е някаква друга простотия?

- Не, аз съм далеч... Значи много хора мен ме познават, като колеги, какъв човек съм аз. И не бих измислил такова нещо.

Аз също се учудих на вашата реакция. И вие сам казахте, че ви трябват няколко минути да помислите, тъй като не знаете какво да правите този човек във вашето предаване.

И след около десет минути, след като мислихте, ми се обадихте. И тогава ми казахте, че...

- Моите думи бяха, че няма смисъл да идва г-н Камен Пенков, Яворе... Моите думи бяха, че след като г-н Чобанов няма възможност и не желае да бъде в това предаване, няма особен смисъл да идва г-н Пенков, защото г-н Бойко Коцев беше вече в друго предаване. Други зам.-министри бяха на други места... и няма смисъл да правим евтин PR на МВР.

- Да, точно така. Но ние не говорим за местен PR, а говорим за събеседник във вашето предаване, с който да дискутирате в края на годината проблеми, мероприятия, факти, които са се случили в това министерство.

- Яворе, доста елементарно, моето момче. Позволявам си така да ти кажа, защото си по-малък от мен. Доста елементарен трик, Яворе.

Толкова елементарен, че дори не си струва да се учи някакво по-специализирано образование, за да се направи. Не се прави така, не се прави така.

- Това е вашата оценка. Истината е друга. Вие най-добре разбирате как се прави.

- Не се прави така, защото когато общуват медии, знаеш, че има един елемент на коректност. И аз не случайно пожелах да се включиш в ефир, защото нямам никакви притеснения от това какво съм казал.

- Да, аз нямам нищо против да се включа в ефир и да кажа това какво си говорихме вчера с вас. Само че не ви прави чест, когато говорите по телефона едно, в ефир да казвате съвсем друго, което не ви е във ваша полза.

- Яворе, Яворе.

- Да, слушам ви.

- Така, изслушайте ме сега. Абсолютен факт е, че от известно време аз говоря принципно за това, че на МВР и на българската полиция не бива и не трябва да им се позволява да превишават своите правомощия, както това се случи в случая с Ангел Димитров-Чората, когато практически беше извършено едно престъпление.

Ако имате някаква обида или имате нещо да ми казвате, не по този инсинуативен начин, Яворе. Това не е случайно предаване. Това не е предаване, в което могат да се правят евтини полицейски трикове...

- Аз не казвам, че е случайно предаване, г-н Коритаров. Извинявайте, че ви прекъсвам. Гледам го почти всяка сутрин.

- ... елементарни, толкова елементарни, колкото е културата на поведение на цялата тази система. Аз не съм човек, който може да каже такова нещо.

К. Пенков: Протестирам срещу подобна...

- Аз не мога да разбера, бе... Чакайте! Ало?

- Г-н Коритаров, протестирам срещу подобни квалификации.

- Ало?

Я. Симов: Да, чувам ви, г-н Коритаров, но всичкото това, което казвате, показва за пореден път вашия стил. Значи вие говорите неща, които са определени квалификации.

Вие нямате коректност във вашето предаване, ако трябва да си говорим по този начин, както вие започвате разговора.

- Яворе, Яворе, ако знаех, че такова нещо ще ми сглобиш, толкова евтино, щях и аз да се подготвя, бе.

- Съжалявам, но аз съм бил абсолютно коректен винаги с вас и с абсолютно всяка друга медия, с която съм имал контакти. Но просто начинът, по който и вие контактувате и обяснявате нещата... аз не съм съвсем съгласен с това, което казвате.

Но мисля, че това не е спор, който трябва да водим по този начин.

- Яворе, виж сега, значи не ме принуждавай, аз трудно мога, първо, да ти кажа...

- Да?

- Един разговор по телефон няма доказателствена стойност. И аз нищо друго не мога да ти кажа... че не съм казал, защото няма как да го докажа.

- Значи ние не говорим за разговор по... за доказателства... ние говорим за принципни неща. И вие, ако сте човек, който държите на думата си и сте честен, бихте го признали това нещо. Аз не съм човек, който ще си измислям такива неща, нали?

- Яворе, ама аз първо нека да обясня. Не съм поканил Явор Симов да си говоря, защото ако исках да си говоря с Явор Симов, той щеше да е тук, в залата.

- Съжалявам, вие ме набрахте по телефона, за да ме питате за моята позиция. Аз ви казах каква е, защото това беше фактът.

- Инсинуатори, спекуланти и интриганти, това са... само такива хора могат да сглобят подобна нелепост. Когато си говориш с един човек по телефона...

- Това е ваше твърдение.

- ... когато си говориш с един човек по телефона, си говориш с един човек по телефона. Когато си поканил един човек в студио, говориш пред ефир...

- Това го разбрах. И вие искате сега да ми кажете, че това, което вие ми казахте по телефона, трябва си остане само по телефона, а не в ефир, така ли?

- ...аз го казах, че когато Иван Чобанов не може да дойде, няма смисъл да идва човек, който да прави евтин PR. Г-н Камен Пенков ми беше предложен и аз казах - добре, ще говорим и с г-н Пенков.

Предполагах, че имаме добри отношения, но сега от това, което чувам, смятам, че за пореден път българското МВР нещо се е объркало. Дълбока грешка.

- Това е вашата квалификация, г-н Коритаров, защото вие не искате да си признавате това, което говорите.

- Грешка. Яворе?

- Да, чувам ви.

- Не ти прави чест, мойто момче. Хайде дочуване, весели коледни празници. Много долен...

- Мерси, и на вас, г-н Коритаров. И лека работа.

- ... изключително долен... И лично аз просто няма да се занимавам повече с пресцентъра на МВР. Благодаря, благодаря на Явор Симов. Чудя ви се, г-н Пенков. Тогава защо...

К. Пенков: И аз ви се чудя. И аз ви се чудя, г-н Коритаров.

- За какво ми се чудите?

- Как може да си позволявате подобни квалификации. Знаете ли защо съм тук?

- Вие, честно, от мен чухте ли да съм ви казал? Аз ви казах - добро утро, добре дошъл. Тази инсинуация, г-н Пенков, не знам каква е нейната цел, мога само да предполагам, мога да предполагам и какъв е нейният характер, но това са нелепости.

А за да бъдете вие в това студио, вие сте гост, официален и ако на някого бъде казано - този престъпник по-добре да е в съдебната зала, а той дойде, значи той просто няма достойнство. Следователно аз си правя някакви други изводи.

Но аз не си ги правя, защото не съм казал такова нещо. И не това е целта. Между другото как се развива вашият застрахователен... охранителен бизнес?

- Никога не съм се занимавал със застрахователен бизнес. Сега, ще ви моля, нека да не изместваме темата. Дошъл съм тук именно воден от чувство за собствено достойнство и воден от чувство на отговорност към институцията, която представлявам.

- Много елементарен трик. Изключително елементарен трик. Просто, да ви кажа, будите у мен една... такава енергия събуждате точно на 25 декември. Защо така елементарно бе, г-н Пенков? Толкова примитивно...

- Вие сте енергичен човек и сте го показал.

- Такава омраза лъха от вас.

- Искам още веднъж в ефир да чуя от вас, вие казахте ли това нещо по отношение на мен?

- Току-що обясних на Явор Симов, че такова нещо не съм казал. Дори му поисках мобилния телефон на Иван Драшков, за да му честитя повишаването в чин.

Използвам ефира, ако ни гледа, да му кажа - честито. Заради това, че е генерал-майор, един много симпатичен човек, професионалист, ерудит, който не би си позволил такова нещо.

- Аз вярвам на това, което казва колегата Симов, тъй като той го потвърди и в присъствието на министъра на вътрешните работи.

- Е, г-н Пенков, ето, уважаеми зрители, случая "Чората" - вярата, че МВР не е нарушавало правата си при убийството на Чората. След това се наложи втора медицинска експертиза, която показа, че убийството на този човек е причинено в резултат на неправомерно употребена сила.

Те си вярват помежду си и представят тази вяра за истина. Аз ви казвам, такова нещо не съм казал.

Те сега ми сглобяват някаква (не знам как се нарича това и на какъв език) постановка и аз какво трябва да направя? Аз какво трябва да направя сега, г-н Пенков?

- По отношение на постановките, струва ми се, че се изразявате твърде професионално. Това показва известен опит, квалификация.

- Разбира се, че се изразявам професионално, г-н Пенков. Да, точно така, професионално. Само че ще ви кажа, вие дори нямате въображение какво правите в момента.

Какво искате да ви кажа, а? Как работи румънското контраразузнаване, това ли да ви разкажа, или югославското? А, г-н Пенков, хайде, моля ви се, ако искате, отивайте си.

- Пъдите ли ме?

- Ако искате, ако не се чувствате комфортно, заповядайте, вратата е зад вас.

- Ако ме пъдите, на изпроводяк искам да ви кажа нещо. Не само аз, колегите от тази система, за която вие употребихте една оскърбителна квалификация, за нейното ниско ниво на култура на системата...

- Абсолютно ниска постановка е това, примитивна...

- Така. Сме възмутени, г-н Коритаров, от двойния стандарт, който вие използвате. Категорично. И веднага мога да го докажа това нещо. И веднага мога да го докажа. Вие посветихте изключително много време да манипулирате...

- А, ето къде е истината... За Ангел Димитров-Чората.

- ... общественото мнение по повод онзи трагичен инцидент, свързан със смъртта на Ангел Димитров, вие го наричате убийство, убийство.

- Убийство, извършено от български полицаи, точно така го наричам.

- Подобна квалификация е единствено в правото си да даде само съдът. Обърнахте изключително много внимание и отделихте време да коментирате инцидента между студентите и полицаите пред синагогата...

- Истинския мотив да ми сглобят тази постановка, току-що разказва г-н Пенков. Продължавайте, г-н Пенков.

- А, съвсем, съвсем мимоходом отбелязахте една перфектна операция на българските специални служби, свързана с освобождаването на английски гражданин, заложник...

- Много добър мониторинг прави МВР, но много зле се ориентира в съдържанието, г-н Пенков.

- За разлика от вас 70 международни информационни агенции отделиха пространно време...

- Г-н Пенков, аз не съм човек, който прави изкуствен позитивен PR на нещо, което не мисля, че заслужава похвала. Аз съм човек, който се ръководи от принципите и от съвестта си.

От принципите и от съвестта си ви казвам, че такова нещо, което засягаше лично вас, не съм казвал. Това беше причината и да включа Явор Симов.

Вие току-що разкрихте мотивите, за да ми сглобите тази постановка. Това, че не ви харесва как това предаване, единствено може би в България, се противопоставя на опитите за установяване на полицейски произвол.

В една демократична държава има съд и този съд трябва да прецени какво е извършила българската полиция, г-н Пенков. А не вие и не който и да било чиновник или дори той да е министър, зам.-министър или какъвто и да е.

- Г-н Коритаров, аз ви давам последен шанс.

- Какво ми давате вие?

- Давам ви последен шанс да ми поднесете публично своите извинения по отношение на квалификациите, които сте отправили към мен. В противен случай, тъй като заговорихте за съд, аз възнамерявам да потърся своите права в съдебна зала, където ще бъдем ние двамата с вас, заедно с още други хора, но ние двамата ще бъдем с различен статус.

И на изпроводяк, тъй като заговорихте за съвест, аз си тръгвам, искам да ви кажа нещо. Впечатлява ме...

- Вижте сега, чакайте да ви обясня какво прави г-н Пенков...

- Г-н Коритаров, нали сте ме поканили да кажа нещо.

- Един телефонен разговор, който е за поканване на гост. В резултат на това ръководителят на пресцентъра твърди, че аз съм казал нещо, което не съм казвал.

Човекът, който е засегнат, казва: "Искам да ми се извините, иначе ще ви съдя. За какво да ви се извинявам, след като не съм го казвал?"

- За това, че сте ме нарекли престъпник, за трети път го повтарям.

- За какво да се извинявам, след като не съм го казвал. Единственото, което съм направил наистина, това е работата ми по случая "Чората", чиято цел беше да покажа... в опит да се покаже какво наистина се е случило.

- Не коментираме случая "Чората".

- Напротив, вие започнахте с това.

- Не, вие започнахте.

- Не, вие започнахте сега да ми говорите за Чората.

- Не коментираме случая "Чората", аз ви казах, очаквам от вас извинение, а чрез мен и към институцията, която представлявам, защото вие, ако атакувате лицето Камен Пенков, бих го подминал, естествено с необходимото достойнство.

- Г-н Пенков, не е това начинът в една демократична държава да се разговаря с журналист. Аз съм в правото си да задавам въпроси.

- Как, ето, ние разговаряме пред една, надявам се, многомилионна аудитория.

- И аз се надявам. Но искам да ви кажа, че това не е достойно за разговор, защото аз задавам въпроси, аз не употребявам квалификации. Вие тук дойдохте агресивен, нападателен и казвате вие сте ме нарекъл престъпник, мястото ми е в съда. Откъде накъде, аз кой съм, та да ви пращам в съда.

- Позволявам си...

- Кой съм аз, та да ви пращам в съда?

- ... да ви дам една препоръка - да не злоупотребявате с категориите морал, съвест, чест и вие знаете защо ви го казвам. И така, г-н Коритаров, вие знаете много добре защо акцентирам върху това нещо.

- Не ми давайте препоръки.

- Позволявам си.

- Не си позволявайте да ми давате препоръки.

- Може да ги приемете, може да не ги приемете.

- Аз съм ви поканил да водим разговор. Не съм очаквал от вас такава безумна агресия за нещо, което не се е случило. Вие разбирате ли?

- Няма никаква агресия, отново правите опит за...

- Ако искате да защитите МВР, защитете го с дела, защитете го с дела, защото, ето какво пишат вестниците. От обявените вчера дела няма нито едно срещу босове от престъпния свят, в. "Стандарт". Защитете името на МВР с работа, с професионализъм.

- Ние го правим.

- Направете го и тогава ще бъдете подкрепени, но не с агресия. Просто се чудя за какво става дума? Изненадахте ме наистина.

- Няма място за никаква агресия, просто едно адекватно на вашето поведение.

- Истински ме изненадахте, просто ме учудихте. Макар че, като се замисля, няма нищо за чудене. Аз от МВР не се страхувам, г-н Пенков. От всичко мога да се стресна, от МВР - не.

А от вас още по-малко. Вашата фирма, когато бяхте шеф на охранителната фирма "Скорпио", тя охраняваше "Позитано" навремето...

- Тя още охранява "Позитано" и не виждам повод да се срамуваме от това нещо.

- Не, аз не казвам за се срамувате, само ще разкажа един случай. Имаше многочасови пленуми на "Позитано" и в зимните часове, когато зимно време се правеха пленуми по няколко часа, нормално е на човек да му се доходи до тоалетната.

До тоалетната се ходеше, аз поне... мен поне ме придружаваше човек от охраната. Само с придружител от охраната ме допускаха до тоалетните на "Позитано" 20. Това са свидетели всичките колеги, които са били там.

Сега, този манталитет, ако искате да го пренесете и в нашето общуване, което се случва за първи път, сега, аз съжалявам...

- Нямам никакво намерение, още повече че не знам дали ви е известен фактът, от 2000 г. аз не се занимавам с охранителен бизнес.

- Не, аз говоря за случай отпреди това, в интерес на истината, 90 и... няма значение, това са детайли, въобще не ме интересува това.

- Направи ми впечатление една фраза във вашето изказване преди малко, че вие не се страхувате от МВР.

- Да, не се страхувам.

Да, това е нещо, което ме радва, че вие виждате в лицето на МВР една сериозна институция, която е в състояние и която го прави, да гарантира...

- Аз виждам в МВР това, което виждат, както вие се изразихте, многомилионната аудитория - вас, вас виждам. А какво си мислят за вас? Добро утро. Добро утро, оправете телефона.

Зрителка: Ало.

- Добро утро, какво мислите за този разговор, който водим с г-н Камен Пенков?

- Ще ви кажа какво мисля.

- Кажете.

- Той е дошъл тук просто с някаква цел. Предаването ви е превъзходно. Показвате цялата истина на цяла България. А те зад гърба ви явно вършат нещо.

- Така, благодаря ви, че има още обаждания. Добро утро.

Зрител: Добро утро, г-н Коритаров...

- Какво мислите, че иска да ми каже г-н Камен Пенков?

- Аз смятам, че малко се прекалява с хуленето на МВР.

- Така?

- Смятам, че там работят много достойни хора, те са част...

- Работят, разбира се, аз споменах името на един от тях.

- Те са част от гражданското общество и тези цветове черно и бяло, едва ли ще бъдат полезни. Не смятам, че МВР заслужава такова отношение.

- Добре, благодаря ви. Добро утро.

- Добро утро.

- Какво иска да каже г-н Камен Пенков? Не се чува нещо. Последно, добро утро.

Зрителка: Добро утро.

- Какво иска да ми каже според вас г-н Камен Пенков?

- Според мен той просто иска да ви заплаши. Искат да превърнат България в една полицейска държава. Искат всички да треперим, да се страхуваме, да убиват безнаказано. Това иска да каже.

- Е, няма да стане, госпожо, няма да ме заплаши, няма... по никакъв начин не може да ме сплаши.

- И аз така смятам, защото вие сте личност, уважавана от многомилионната ви аудитория.

- Благодаря ви. Всъщност аз няма да бъда сплашен, не мога да бъда сплашен или накаран да мисля по различен начин, от начина, по който мисля.

Можете да направите така, че да бъда махнат от това предаване, в силата ви е, в правото ви е да окажете натиск и въздействие да бъда отстранен. Можете да направите всичко, каквото си пожелаете, само не и да ме сплашите.

Българското МВР заслужава наистина професионализъм и патриотизъм такъв, какъвто наистина хора, които обичат България, могат да му го дадат, г-н Пенков.

- Съгласен съм абсолютно с вас. Надявам се, че...

- Така е, ако някой на някого трябва да се извинява, това трябва да бъде не аз, а може би вие за този разговор, който проведохме, защото аз никога не съм си позволявал да ви нападам лично и да ви обиждам.

- Имам свидетел на казаното от вас.

- Нямате свидетел.

- Не, имам и вие го чухте. Той го повтори в ефир. По същия начин ще го повтори пред съответните институции, г-н Коритаров.

- Не ме заплашвайте.

- Не ви плаша.

- Всичко хубаво ви желая.

- Благодаря.

- Дочуване и довиждане.

Др. Румен Овчаров

Другаря Овчаров е Московски възпитаник, както много от съпартийците си. Председател е на софийския клон на партията, както и заместник-председател на Висшия съвет на БСП. Неотразимият му управленчески гений в София води до три катастрофални загуби за БСП на столичните кметски избори, последната от които с разлика от 40% - повод за оставки навсякъде по света, с изключение на България. На държавна основа постиженията му са още по-забележителни - след като помогна за съсипването на българската икономика през 1996-97 като министър на енергетиката, в сегашното правителство му повериха и икономиката.

И за ползите от военните бази

Долното е в отговор на статията ми в Капитал от 9.12.2005

И за ползите от военните бази
Българите трябва да са информирани точно
Димитър РУСКОВ
в-к Капитал, 16.12.2005

Повод за това писмо е мнението в последния брой на „Капитал“ под заглавие „И за вредите от американските бази“. Предварително съм длъжен да обясня, че съм относително информиран по темата, тъй като живея в Германия от 1981 г., а от 1983 г. работя като строителен инженер в американското учреждение, занимаващо се със строителство, с ремонт и поддръжка на всички обекти, свързани с присъствието на американската армия в голям район около Франкфурт. Смятам, че е необходимо българската общественост да бъде точно информирана за предстоящото съз­даване на американски бази в България. Коментарът ми се основава на наблюдения само за Германия.
1. Не е вярно, че всички държави, в които се намират американски бази, гледат да се отърват от тях. За една Германия с нейния икономически потенциал сък­ращаването на тези бази в по-малки градове е икономическа катастрофа. Винаги, когато се обяви някакво закриване, президентите на съответните провинции хукват към Пентагона и, използвайки личните си контакти, се опитват да направят промяна.
2. За твърдението, че военните в тези бази знаят, че са недосегаеми от местните закони и полиция. Всички правни проблеми са регламентирани от Статута на войските на НАТО, според който при произшествие, катастрофа, престъпление при участието на само един германски гражданин всички юридически процедури се провеждат от германски органи - полиция, следствие и съд. Нещо повече, в много случаи нарушителите - американски военнослужещи, при спорна ситуация се натискат чрез адвокатите си да бъдат съдени от германски съд, тъй като американското законодателство е много, много по-сурово.
3. За „положителния полъх“ в туризма и негативните социални последствия от присъствието на американски военни коментарът е ненужен. Вземете информация от ръководството и персонала на хотел „Родина“ в София, където години наред „отдъхват“ в почивните дни американски военни от Косово и Македония.
4. Относно последиците за околната среда. Служебните ми задължения в пос­ледните 10 години са свързани точно с тези проблеми. В Германия е в действие програма на американското правителство за отстраняване на всички проблеми, свързани с околната среда. Всички съоръжения се контролират много стриктно от германските власти. Новото строителство се проектира, одоб­рява, контролира и пуска в действие от германските учреждения - дейности, за които са отделени огромни капиталовложения.

Делян Пеевски

За този "бледен младеж" с умно изражение думите са излишни, но в-к Сега са свършили добра работа:

Кариера като шестица от тотото
Петър Петров
в-к Сега, 17.11.2005


Какъв е шансът един 21-годишен младеж да стане член на политически кабинет и парламентарен секретар на министерство? Каква е вероятността човек на същата възраст и без висше образование да оглави борда на директорите на най-голямото пристанище в България? Колко често 25-годишен младеж без ден следователски стаж става следовател не къде да е, а в стопанския отдел на Столичната следствена служба? А пет месеца по-късно нашият герой вече е зам.-министър на бедствията и авариите.
Шансът всичко горенаписано да се случи на един и същ човек е като да се уцели шестица от тотото. Ситуацията е даже още по-впечатляваща - човекът първо спечели шестицата, после майка му направо оглави тотото. Младежът със стремглава кариера се казва Делян Пеевски, а майка му е Ирена Кръстева.
Младостта не е порок. Напротив, точно млади хора са прекратявали порочни практики и обвързаности. В Естония, да речем, главният прокурор е на 29 години, оперативните работници са около 30-годишни, а пък правителството е със средна възраст 35 г. И държавата там цъфти и връзва дори. Но в нашия случай става дума за смущаваща ситуация, в която една кариера се движи на ръба на закона. Само ще припомним схемата - когато фактите говорят, няма нужда от допълнителни обяснения.
Идването на НДСВ на власт през 2001 г. завари Пеевски на 21 години. Втори курс в юридически факултет. Липсата на висше образование не му попречи да стане парламентарен секретар на транспортното министерство и да оглави жълтия комсомол. Същата година застана начело на борда на директорите на пристанището във Варна. Остана там до 2003 г., когато царски депутати вдигнаха скандал за управите на държавните дружества и най-после някой във властта се впечатли, че Пеевски няма нужния образователен ценз.
По същото време един близък приятел на семейството му - Васил Иванов-Лучано - трябваше да стане шеф на Агенцията за младежта и спорта. Той обаче също няма висше образование, а пък Законът за администрацията изрично го изисква. Случаят се реши просто и логично - направи се специална промяна в закона, т. нар. поправка "Лучано", и проблемът отпадна. През 2002 г. Лучано назначи майката Ирена Кръстева за шеф на Спортния тотализатор.
Междувременно младежът сколасва да завърши висшето си образование, полага държавни изпити... През 2004 г. се регистрира като адвокат в Благоевград със софийски адрес. Нищо необичайно. Правят го много адвокати.
През април 2005 г. във Висшия съдебен съвет е внесено предложение Пеевски да стане следовател в Столичната следствена служба, в стопански отдел. Според закона за съдебната власт за това е нужен задължителен 2-годишен стаж, какъвто Пеевски няма. Но в същия закон пише, че може да има и изключения. Младежът естествено става изключение и 25 най-висши магистрати гласуват през май той да стане следовател.
Минават 5 месеца. Не е ясно какво е свършил в следствието, но кариерата му на това поприще приключва. Идва следващото стъпало. Неочаквано той е назначен за зам.-министър в новото министерство, което трябва да предотвратява и заличава последици от бедствия и аварии. Още по-странно е, че дни наред никой не знае от коя квота е точно Пеевски. Отговорът е: "Той е по коалиционното разпределение." Накрая става ясно, че е от квотата на ДПС.
Пеевски е безспорен вундеркинд на администрацията. Но не само това - и секретарката му е самороден талант. Тя се оказа съдружник във фирмата, в която чевръстият министър Лучано апортира земя под държавни спортни имоти. Същият министър, сега депутат, не забравя и майката. Той внася поправка в закона за спорта, която да предвиди 5-годишен мандат за шефа на тотото. Ако тя бъде приета, Кръстева ще е бетонирана до 2007 г.
Ето за такива приятели мечтае всеки от нас. След всичко това да говорим ли въобще за морал и закон?

Простете, мистър Пинтър!

Мартин Карбовски
в-к Новинар

Харолд Пинтър, болен от рак, в запис при получаването на Нобеловата награда каза от инвалидната си количка - военното нахлуване в Ирак е "бандитски акт на нагъл държавен тероризъм". Умиращият драматург поиска двамата лидери на САЩ и Великобритания да бъдат изправени пред Международния наказателен съд. Пинтър размаха костеливия си юмрук като пример - това е правото на силните днес.
Така правят Големите - дори в играта със смъртта не спират да пишат история, опитват се да ни кажат нещо - без пиета и празнуване на годишнини. Пинтър направи това на другия край на планетата, някъде в САЩ. В същото време у нас, в царството на моралните стойности и светлите писателски примери, се случиха съвсем други неща. Мистър Пинтър няма да разбере за тях. Лошото е, че ние ще ги знаем.
България няма да се изтегли от Ирак. Простете, мистър Пинтър - един народ, непрекъснато наричан "малък", няма сили да се противопостави на каквото и да е решение на своите политици. Дори тези решения да противоречат на предишни техни решения. На власт е една коалиция, която бе избрана с обещание за незабавно изтегляне от Ирак. Но нещо се е променило, скръцнали са прешлените на наведеното ни правителство и никой не помни какво се каза през лятото.
Простете, мистър Пинтър - все още има страни в Европа (да, в Европа), чиито управници се надяват никой да не помни обещанията им, а ако ги помни, просто да се примири, че "тук животът е такъв". Все още има парламенти в Европа, които с мишкуване определят бъдещето и държавната политика. Мишкуване, докато преговарят с "големите братя". И мишкуване, докато прокарат интересите на "големите братя" като официална политика. Все още има хора в тази страна, които смятат промяната за поклон в друга посока, а не изправяне на милиони гърбове.
Мистър Пинтър, вие не знаете кой е Станишев и не ви и трябва. Но ние знаем и на нас също вече започва да не ни трябва да го познаваме. Млад човек, дошъл с идеята, че може да промени събитията или поне начина на правене на събитията тук, в слабините на Европа. Натискът е преголям явно - мислят си обикновените избиратели на най-младия премиер в Европа. Но всъщност натискът е толкова голям, колкото е голяма липсата на съпротива - ако вярваме на физичните закони на Балканите.
Това, което Пинтър никога няма да разбере, е как едни хора в Европа ги лъжат в очите и те се правят, че вярват. Вярват без полза, заблуждават се на загуба. Не са като американците, чиито заблуждения всъщност днес се наричат "патриотизъм извън границите на страната". В момента вярваме, че новите рейнджъри в Ирак ще бъдат без оръжие. В Ирак без оръжие?! Нация от умиращи пинтъровци е за предпочитане пред нация, вярваща, че в Ирак може да се ходи по улицата без оръжие.
Същата нация вярва на мантрите от сорта - ние не можем да напуснем Ирак, защото там дадохме много жертви (военният министър Веселин Близнаков). Лъжата понякога е умна, но по-често е безчовечна и сама себе си обосновава. Същата нация се прави, че вярва на друга мантра - "... все пак трябва да вземем участие в следвоенното възстановяване в Ирак". Поне един отвратен Пинтър в тази страна трябваше да се разболее от такава лъжа - но няма.
Лъжат ни, мистър Пинтър, лъжат и крещят, че са единствени. Жертвите ще продължават да пристигат и ще служат за оправдание за още жертви. Никой не иска да види онова, което вижда Пинтър - Ирак е по-лошо блато от Виетнам.
Лъжата идва с едно-единствено оправдание - че сме малка страна. Че нищо не зависи от нас. Затова и медиите не се занимават много с нещата, които ни правят малка страна. Не се занимават дори с проблема на бъдещите 7 години, където българските медии така и не разбраха с колко точно милиарда ги ощетиха предложенията на Блеър в европейския проектобюджет. Тук просто живеят хора, които не се интересуват от себе си и не знаят, че няма малки страни, а има малки хора. За това - простете, мистър Пинтър, не се познаваме, но и по-добре.

В очакване на Годо

Пенко Гаджев
в-к Капитал

Във Вторник в Букурещ, Кондолиза Райс и Траян Бъсеску подписаха договора за разполагане на американски военни бази на територията на Румъния, нещо което се очаква скоро да направи и България. Според румънските власти, договора е “историческо постижение”, теза която се поддържа и от българските управници. През последните години родните политици създадоха толкова митове за икономическите и политически ползи от тези бази, че сигурно всички баби в Безмер и Ново Село вече са проговорили английски и потриват ръце в очакване на доларите, рукнали към селата им. Депутатът от ДПС Янко Янков например твърди в скорошно интервю, че “Става въпрос за десетки, дори стотици милиони долари, които ще бъдат инвестирани в подобряването на инфраструктурата покрай разполагането на базите и в тяхното логистично осигуряване. Положителен полъх ще има и в туризма, хотелиерството, ресторантьорството, културните дейности.''
Кратък анализ на ситуацията обаче е достатъчен за безславното развенчаване на тези митове. Първият въпрос, който всеки би трябвало да си зададе е защо при положение че множеството от държавите, в които са разположени американски бази се опитват всячески да се отърват от тях, ние толкова препираме да ги приютим? Защо цяла Западна Европа, включително новоприетите по-бедни членки на ЕС, обръща гръб на тази щедрост? Ако има изобщо някаква полза от тези бази в България, вредите от тях многократно я надвишават.
Икономическата изгода от базите е почти нулева за страната домакин. Вярно е, че милиони долари ще бъдат вложени за строителство и инфраструктура, но строителството ще е вътре в базите, а инфраструктурата ще е от базата до най-близкото селище. Логистичното осигуряване на базите винаги и навсякъде по света се извършва от американски компании, дори и когато този вариант е по-скъп за САЩ. Всичко, от оръжия и машини, до дрехи и храна, се осигурява от компании, контрактирани от Пентагона. Така се и получават уникални ситуации като чукове, доставени от Халибъртън за по 90 долара бройката и порция войнишка храна за 30 долара. Тоест, няма значение колко струва, важното е да се достави от американска компания. ''Положителния полъх'' в туризма и особенно в културната дейност на Безмер и Ново Село също е доста съмнителен. Полза ще имат само кръчмарите, чиито обороти леко ще се повишат през почивните дни.
Докато икономическата изгода е спорна, негативните социални последствия са неоспорим факт в района на всяка американска военна база. Около базата във Филипините, закрита през 1992 година например, са работели над петдесет хиляди проститутки, повече отколкото войниците в базата. Между 1972 и 1995, американски войници са били замесени в 4716 пресъпления в Окинава, почти по едно на ден. И понеже САЩ не са член на Международния Криминален Съд и базите им са автономни от местните съдилища и закони, почти никой от престъпниците не е осъден. Военните в такива бази знаят, че са недосегаеми от местните закони и полиция, и в много случаи се държат като в Дивия Запад.
На последиците за околната среда също никой не обръща внимание. От токсични замърсявания, причинени от американски бази, се оплакват в Панама, Исландия, Португалия, Южна Корея, Япония, Германия, Великобритания, и Канада. Във всички случаи САЩ отказват да поемат каквато и да била отговорност. Че замърсяване на въздуха и почвата край Безмер и Ново Село ще има е ясно, понеже там ще се тестват оръжия и ще се провеждат учения, както във всяка друга база. А всеобщо известен факт е, че САЩ предпочитат да тестват новите си и потенциално опасни оръжия зад граница (с изключение на полигона в пустинята на Невада). И кой може да ги обвинява, когато държави като нашата им дават тази възможност?
Геополитическото положение на България ни поставя на границата между Запада и Близкия Изток. По всичко личи, че САЩ занапред ще продължат натиска си над “сили на злото” като Сирия и Иран. При едно бъдещо американско нападение над някоя от тези държави, което изглежда все по-вероятно, базите в България и Румъния ще са естествените отправни точки на атаката, което автоматично ще ни превърне в една от целите на терористични атаки. България вече даде достатъчно безмислени жертви във чужда война. Защо трябва да го правим отново?

Глупаво червено

Мартин Карбовски
в-к Новинар

Нормалните нации живеят по правило - имат на едно село само по един Мунчо. У нас цялото село е от мунчовци, а нормалният е само един, заради което у нас свестните ги смятат за луди. Страшно е обаче, когато мунчовците се обединят в партия. Още по-голяма лудница става, като тази партия е социалистическа.
Социалистическата партия днес наистина прилича на малка лудница - нормални са само шефовете, които водят малката си общност към Европа. Добре че паството на тази малка лудница е надрусано с екзалтация и дисциплина, защото иначе не знам какво ни чака.
За първи път в историята си главатарите на тази партия са що-годе нормални хора, докато електоратът и делегатите им са просто вярващи в правотата им (както винаги досега). Червеният електорат е толкова вярващ в правотата на главатарите си, че дори главатарите да кажат: от утре ще сме капиталистическа партия, всички ще се съгласят, вярвайки, че това е просто още един трик в борбата срещу фашизма, капитализма и империализма. Просто хора, които се сугестират лесно, е лесно да убедиш да вървят понякога и в правилната посока.
Днес символът на партията не е Станишев обаче, а облеченият целият в червено делегат Младен Костов. Това е разбирането за политически и личен PR на обикновения БСП депутат - да се облечеш като ферари. А вие се чудите откъде Азис взима идеите си. Клоунадата с партийните символи в БСП се взима съвсем насериозно като модернизация на партията. Ретро-соц-кич концепцията на облечения с червено делегат е символ за липсата на промени в съзнанието на обикновения социалистически партиец. Той е съгласен да влезе в НАТО, ако го водят вождовете, както е съгласен да се приватизира партията, стига да го водят вождовете му. БСП си остава вождистка партия от костовистки тип и еднолично този път е взела правилните решения - съпорт на усилията за влизането ни в ЕС.
БСП не вярва в знамения - тя вярва в победата на здравите сили, без да може да дефинира кои са здравите сили. БСП не иска квота за млади кадри, докато в тоалетната на НДК на стария митеранец Барух Шамлиев му става лошо и издъхва. Никой ли не прави връзката?! БСП продължава да е партия на фиксацията - делегатите червени старци смятат, че са вечни и наричат младите социалисти "изкуствен тор". Безумни партийни егоисти са червените - мантрите "стар партиен кадър", "партийно родословие", "червена аристокрация" им пречат да виждат партийното приватизиране и срастването на партия с държава. Пречат им да чуят Янаки Стоилов, който за цвят внесе малко интересни истини на конгреса, но никой не го чу. Има критика, но няма резултат от нея - значи критиката е градивна.
Партията на социалистите трябва да поспре на пътя до табелката "регенерация и вулканизация" - надпис, който обикновено се отнася до стари соц евтини гуми, които не вършат работа в хлъзгавото време на промяната. Партийната машина занася - просто защото партийните кадри не могат да критикуват държавните кадри - те са едни и същи. Червената феодализация на партия и държава отново ще влезе във владение - няма как Румен Овчаров да бъде критикуван от софийската партийна организация, защото е неин шеф. Ето ти сблъсък на интереси - партия, държава и много бизнес в един човек. Дълбоко нереформираната и ретроградна маса на БСП не може да контролира избраниците си и така тя ги обрича да се корумпират. А БСП и не иска да контролира никого, защото "партийното доверие" е също част от фиксациите и мантрите, облечени в червено.
А хора, които никой не контролира, рано или късно правят грешки, но най-вече започват да крадат. При тази слаба опозиция и доволни коалиционни партньори БСП е неконтролиреума и опасна. Вярата, че Станишев и двамата Руменовци са свестни хора, не стига, за да сме сигурни в правотата на партийните постъпки и политика. Социалистите, вместо да се обличат глупаво в червено, трябва да се облекат официално и да са коректив на управляващите. Няма шега - толкова я закъсахме, че до тях опряхме.

Волен Сидеров

Трагикомично копие на Хитлер, този "националист" е поредния участник в комедията, наречена българска политика. Въпреки че отрича всякакви прилики с Фюрера, те са очевадни: Вагнеровите маршове по митингите на Атака, вдигнатата в поздрав десница, незаглушимото кресчендо на безмислената му реторика, мрачното изражение и черните дрехи...
Неуспял фотограф, неуспял журналист, неуспял демократ. Сидеров, борецът срещу статуквото и шуробаджинащината, набързо изучи българските политически прийоми и назначи доведения си син за свой заместник, а по-късно за депутат в Европейският Парламент.
Всеки, който е чел някое от произведенията му, като например "Бумеранга на злото" би трябвало да е наясно, че освен от социални, Сидеров страда и от психични проблеми.

Камен Влахов

Едно от недоразуменията на прехода. Според в-к Капитал ако се пусне търсене в Google с думите Камен, Влахов и пиян, ще излязат над 30 резултата. Пробвах, само 11 излязоха. Но защо да търсим в интернет за факти, на които сме били свидетели в преки предавания от Народното Събрание?
Колко работа е свършил през мандата си е трудно да се разбере, но за този период г-н Влахов успя да "направи на кълбета" Софийските паяци и блъсна нарочно полицай, който не го пускал да влезе в затворена улица. За последното беше осъден.
Наскоро г-н Влахов загуби и адвокатския си лиценз.

Ахмед Доган

Агент Сава е човекът, който реално управлява България, особено през последните пет години. От 1989 насам, нито един парламент не е минал без него, въпреки че той благоволява да отиде на работа не повече от 5-6 пъти годишно.
В сегашното правителство на агент Сава се подариха най-апетитните ресори, а той бързо забрави "дисидентските" си мъки и се прегърна с партията-майка. Същата партия, за която настояваше да се забрани в началото на 90-те години. Същата партия, за която доносничеше преди 1989.
Собственоръчно създаде така наречения "етнически модел" и мита, че без ДПС "етническият мир" е застрашен. В същото време във всяко ведомство, поето от ДПС, "гяурите" се гонят, и на места в и около Кърджали вече не може да се чуе българска реч.
Въпреки че е роден и живял в абсолютна мизерия във Варненското село Пчеларово, е известен с любовта си към скъпите неща в живота. "Добрия мюсулманин" обича скъпите пури, скъпите костюми, и скъпите жени, и живее в "Догансарай" в покрайнините на София.
Преди изборите през 2005 публично призна, че е корумпиран до мозъка на костите си със следния израз: “Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми... Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище са... или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.”
Вместо обаче да се заведе дело срещу него, някои му се възхитиха на честността...

Др. Андрей Карлович Луканов

Аферата "Акрам"

Единственото добре документирано източване на банки в България, по което естествено осъдени няма.

През 1993 екип от мастити социалистически лидери от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново, Ловеч и Дряново “усвояват” 93 млн. лева (по тогавашния курс) с посредничеството на палестинеца Джамал Абдуладем Абулибде. 14 млн. от тях последният взел с благословията на Румен Петков в качеството му на тогавашен БСП-лидер в Плевен. Като главен координатор на операцията се спряга Андрей Луканов. Аферата “Акрам” е единственият сравнително добре документиран случай за пълнене на прословутите “куфарчета с пари”, които сложиха началото на посткомунистическия “национално отговорен капитал”.
Абулибде, завършил в България и женен за българка, работел като сервитьор в луксозните заведения на Велико Търново, и се преименувал на Ангел Радославов Златанов. В началото на 90-те бил популярен като “Акрам къмпъни”, а също като “Пирамида”, “Вавилон”, “Марка комерс” или “Шанс 58” – според случая. Кредитите от банките е теглил той, давали му ги с препоръки от местните БСП-босове, парите постъпвали в партийните каси и там, по волята на босовете, пълнели съответните куфарчета.
През май 1999 Акрам е убит при мистериозни обстоятелства в Испания и едноименното дело се затлачва. Аферата оставя още трупове след себе си - Михо Михов от Ловеч, Ангел Кабаиванов от Павликени и Александър Банков от Враца. Двама от замесените БСП-босове след това са възнаградени с кметски постове – Румен Стоманярски във Враца и Румен Петков в Плевен. Делото срещу Румен Петков в последствие е прекратено заради депутатския му имунитет.

Др. Благовест Сендов

Роденият през 1932 година математик ще бъде вовеки помнен и проклинан от хилядите жертви на "Сендовската" система на образование, едно от брилянтните му изобретения от 80-те години на миналия век. "Сендовските" възпитаници не получаваха оценки от първи до седми клас, и изучаваха само три предмета - Чета, пиша, смятам, Природа, и естествено, руски език.
Най-голямото постижение в политическата му кариера е премахването на паметните плочи на цар Борис III, Димитър Пешев и православната църква от гората на България в Израел, вината за което е лично негова и на Анжел Вагенщайн.
По необясними причини в момента е посланник на Република България в Япония.

Др. Румен Петков

Сред Плевенчани този радетел за правда и свобода е известен с любовта си към уриниране в градския фонтан.

Настоящият Министър на Вътрешните Работи познава законите интимно, поради многобройните дела заведени срещу него преди да се спаси в Парламента. Разследван е за Аферата Акрам , за злоупотреба със служебно положение и нанасяне на финансови щети на държавата и общината при даването на разрешение за строеж на мотописта в природното богатство Кайлъка край Плевен. Най-фрапиращо обаче е обвинението срещу Петков за осуетяване на полицейска проверка и хулиганство. В този случай министъра отнема ключовете за патрулката на полицаите, които са пристигнали с прокурорско разрешение за обиск. За да не остане и грам съмнение кой кой е, той повиква по телефона и телевизионен екип, който надлежно документира сцената на видео.

Първата работа на новоназначения министър бе създаването на "Обществен съвет" към МВР съставен изключително от бивши кадри на ДС и бивши министри на вътрешните работи. Съвета се оказа първият от поредицата гафове на Румен Петков и беше разпуснат две седмици след създаването си понеже си бил "свършил работата".

Др. Сергей Дмитриевич Станишев

Емил Кюлев

Овчаров срещу Волкър

Пенко Гаджев
В-к Капитал, 7.11.2005

През изминалата седмица двама икономисти се изправиха в косвена битка един срещу друг. Първият е световно признат специалист, образован в Принстън, Харвард и London School of Economics. Вторият е Московски възпитаник. Първият собственоръчно успя да трансформира американската икономика през 80-те години, изкоренявайки двуцифрената инфлация и високата безработица. Вторият участва в правителството, което нокаутира българската икономика през 1996-97. Първият е надпартиен специалист, участвал еднакво успешно в леви и десни правителства. Вторият е изявен член на Българската Социалистическа Партия. Вероятно вече се сещате, че става въпрос за Пол Волкър и Румен Овчаров.
Изявлението на министъра на икономиката и енергетиката Овчаров, че изнесеното в доклада за програмата “Петрол срещу храна” са “пълни глупости” може само да навреди на БСП и България, и най-малкото е обида към почти двугодишния труд на комисията. Логичното продължение на това обобщение е, че създателите на доклада са глупаци, а това съвсем не е така, колкото и да му се иска на министъра. Професионализма, педантичността, и прямотата на 79-годишния Волкър са неоспорими и световно признати. През 1999 година, ръководена от него независима комисия разследва ролята на Швейцария в укриването и източване на банковите сметки на евреите загинали през Втората Световна Война. След фалита на Енрон, на него беше възложена комисията която разследва ролята на “Артър Андерсън” в скандала, и по-късно доведе до закриването на компанията. Едва ли човек от този ранг ще рискува безупречната си кариера и име, за да злепостави безпричинно БСП.
Вече е пределно ясно, че БСП или определени кръгове в БСП, са участвали в сделки с режима на Садам Хюсеин. Още в началото на 2004 БСП беше спомената като един от участниците в сделките от иракски вестник. Всеки, който си е направил труда да се запознае с материалите по разследването се е убедил, че всяко твърдение е стабилно подкрепено с квитанции, номера на договорите, писма, и множество документи от банките използвани за депозиране и трансфер на парите. Пътят на всеки цент и барел с нефт е документиран и проследен от начало до край. Дори БСП да не беше назована в доклада на Волкър, бегъл поглед върху фирмите, изпълнители на сделките е достатъчен за да се види откъде са дошли парите и къде са отишли. Всички участници са по един или друг начин свързани с партията. Людмил Дионисиев от Бейойл, който беше арестуван в САЩ за финансови злоупотреби, и който поне засега не се свързва от американските власти с България по никакъв начин освен с това че е българин, е приближен на покойният Андрей Луканов. Носителят на орден “Стара Планина” Петър Манджуков пък финансира издаването на в-к Дума и е близък с висши партийци, включително с президента Първанов.
Реакцията на БСП като цяло беше също толкова неадекватна, колкото и тази на Овчаров. Татяна Дончева, лишена от възможността геройски да пребори корупцията в София, посъветва журналист да “се гръмне”. Вечния член на висшето партийно ръководство Захари Захариев определи данните като “машинация на администрацията на Буш”. Странно твърдение, при положение че комисията не е американска и е напълно независима както от САЩ, така и от ООН. Факт е също, че много повече американски компании са назовани в доклада отколкото български. Премиерът Станишев пък сподели, че когато са се сключвали сделките партията е нямала пари да си покрие дори най-належащите разходи. Младият и неопитен премиер явно все още не знае, че парите от подобни сделки не влизат в партийните каси а се разпределят из Бояна, Драгалевци, и в чужбина.
Ако целият скандал е манипулация отвън или недоразумение, съществува много лесен начин левицата да изчисти името си. Просто някой трябва да попита фирмите участнички за кой е бил предназначен нефта? Ако не е бил за БСП, защо са записали партията като получател в контрактите? Вместо това, главният прокурор Филчев ще праща Спартак Дочев на разузнаване в Ирак.
Най-жалкото в случая е, че България можеше да излезе победител ако политиците ни знаеха как да се защитят. Българските фирми, участнички в програмата “Петрол срещу храна”, са едни от малкото които не са плащали подкупи в Ирак и това е видно от доклада. Единствената въпросителна, на която трябва да се отговори е защо БСП фигурира като получател на нефта, кой в партията е отговарял за сделките, и къде са потънали печалбите?