За свободата на словото и Мърдок

Който има поглед върху медиите в САЩ, не може да е пропуснал паралелите между владенията на г-н Мърдок там и в България. И там, и в България, Мърдоковите телевизии се отличават с едно особено високо ниво на гъзолизане (или brown-nosing, както се нарича в САЩ) към политическата сила на власт в даденият момент. През 2000, докато Ал Гор все още печелеше в изборната нощ, Фокс Нюз (с директор първият братовчед на Джордж Буш) обяви, че Буш категорично води. Само за минути крак след тях повлякоха и CNN и MSNBC. Месеци по-късно стана ясно, че Буш не е водил в нито един момент от надпреварата, но Върховният Съд вече се беше произнесъл в негова полза. Журналистите от CNN и MSNBC потвърдиха, че са последвали "новината" на Фокс, за да не се изложат в случай че е вярна (Фокс все пак е най-гледаната кабелна новинарска телевизия в САЩ).
Г-н Мърдок е бизнесмен преди всичко останало, така че може да му се прости натягането пред силният на деня в дадена държава.
Непростимо е обаче държането на българските "журналисти" в неговата медия - подлизурщината, премълчаването на неудобни въпроси, мазненето всяка сутрин на платеният шут на Пловдивските мутри Ники Дудука пред другарите и бат Бойко в студиото на БТВ.
По-долу прилагам обяснението за скандала Иво Инджев - БТВ - Първанов, идващо от "извора" - г-н Инджев. Един от малкото истински журналисти в България, по мое мнение, е дал нагледно обяснение на колегите си как се прави журнализъм. Жалко, че повечето от тях не възприемат лесно.

Гледам да не досаждам с личните си истории, но доколкото питаш ( а и в аспекта, който не е само личен): на 8 октомври 2006-та в предаването ”В десетката” по Би Ти Ви зададох въпрос на човек от щаба на (кандидат)президента Първанов дали може да потвърди разпространяваната в Интернет информация, че президентът е получил подарък от оръжейния търговец Манджуков мезонет на бул. “България” в София. Изрично подчертах, че информацията е анонимна и непроворена (с което спазих изискването на етичния кодекс на жуналистите, подписан от Би Ти Ви-там ясно е казано, че “когато информацията е анонимна, това трябва да бъде упоменато от журналиста”). Въпросният член на щаба, социологът Михаил Мирчев (противник съм на това децата да бъдат “представяни” в настоящето чрез миналото на бащите им, но Мирчев е син на бившия секретар по идеологията на ЦК на БКП Стоян Михайлов, все пак…) ми отговори с насмешка, че не знае, но смята за нормално един президент да си купи апартамент за 100 000 евро. Същият, вече след гузната реакция на Първанов, се държа в медиите по май-адрес доста хулигански. Беше сменил тона тотално…
Смятах, че с това темата е изчерпана и едва ли щях да правя “сериал” по анонимното съобщение, което впрочем, както по-късно разбрах, е било получено в още много редакции, но никой не си е направил труда да го провери. Ще кажеш:правилно, на анонимки не бива да се обръща внимание. Да, само че под анонимката се беше подписал ” Джеймс Бонд”, същият чиято анонимна информация, че президентът Петър Стоянов е бил агент на ДС с псевдоним “Виктор” дефилираше дни наред на първите страници на вестници като “Труд” и др., както и в сутрешния блок на самата Би Ти Ви (по-късно, когато припомних този факт за двойния стандарт в третирането на анонимната информация ми беше казано, че всъщност сутрешният блок на Би Ти Ви само цитирал вестниците…което си е лъжа, защото хипотезата за “Виктор” беше обект на обилни коментари и интервюта…) Наглият Бареков, инициатор в тези интервюта и коментари, имаше нахалството да ме обвини публично, когато вече нямах трибуна да се защитя, че с цитирането на анонимна информация съм се бил държал като “жълтата” преса.
Мина се денят, никой не забеляза да е станала “сензация” в предаването ми и изведнъж в централните новини на Би Ти Ви чак вечерта гръмна нещо като “декларация” на президента Първанов по повод моя въпрос, четена от А до Я (вместо просто да бъде цитирана, както се прави по правилата на новинарството) с такава сериозност и натъртеност, сякаш главнокомандващият обявава война. Всъщност точно така, бил съм сложил началото на “компроматна война”…
Мина се още един ден. От началниците на Би Ти Ви-нито дума. В следобен час обаче пряк началник ми се обажда с истеричен тон-изведнъж забелязали, че съм направил огромно престъпление, за което съм подлежал на уволнение, но като начало спирали предаването ми за..две седмици (т.е. точно за толкова, колкото оставаше до края на кандидатпрезидентската кампания). Не ,шефът Албърт Парсънс не е гледал “огромния ми гаф”, той е в Ница, но ме заплашил с уволнение (т.е. по “сигнал”, без да се е запознал кой крив и кой прав).
От обвинителна реч по телефона стана ясно, че съм осъден без право на защита, че шефовете не правят и най-малко усилие да защитят своя журналист, а се солидаризират 100на сто с началника на държавата (и техен, като се оказва-толкоз за тяхната независимост).
На мига взех решение да напусна незабавно при тези обстоятелства.
Малко предистория: през юли същата година Бойка Башлиева, шефката на пресцентъра на Първанов, направи грандиозен скандал заради това, че съм й отказал (което е мое право) да поканя в предаването един професор, който да защитава Първанов от “нападките” на опозицията по повод негово участие в партийно мероприятие в чест на Димитър Благоев в Благоевград. В резлуттат на натиска от президентството, моите шефове ме убеждаваха близо час по телефона (отново от чужбина) как трябва да отстъпя, че това е добре за телевизията и т.н. Обаче не стана. Отказах и заявих, че ще напусна телевизията и ще обявя защо го правя. Подейства. Отказаха се, но временно, както се видя после…Първанов, както се доказа, е и отмъстителен…Освен , че е дребна душа, която започна да ехидничи след моето напускане, като лицемерно изрази учудване от моята скоропостижна раздяла с Би Ти Ви, защото съм бил един “безобиден” журналист (в отговор на подличък въпрос в интервю на Йовка Димитрова във в. ” 24 часа” дали ще му липсвам на екрана…).
“Труд”, който така вкусно предъвкваше “досието на Агент Виктор” по твърдение на анонимния Джеймс Бонд в интернет, направи първото интервю с шефа ми Парсънс по телефона от Ница(то се оказа и последно, защото след това г-н Парсънс светкавично изчезна от България под формата на повишение на регионална позиция). Парсънс, според ” Труд”, бил заявил, че Инджев е нарушил високите американски стандарти на журналистиката. В коментар на Валерия Велева към това беше добавено, че съм бил изпълнил политическа поръчка, което на нея й било ясно…
Въпросните, наистина високи стандарти, бяха заявени половин година по-късно в доклад на Държавния депатамент на САЩ, в който моя случай беше упоменат като нарушение на свободата на словото и политически натиск върху журналист. ”Труд” и подобните, включително Би Ти Ви, наложиха поредната цензура и не “забелязаха” опровержението на техните лъжи.
Най-интересното обаче се случи на 11 октомври 2006-та. Само за 3 дни колега разследващ журналист направи елементарното, което всеки друг би могъл: провери и установи, че Първанов наистина е получил въпросния подарък. Колегата ми се обади да ми съобщи, че матералът му ще бъде публикуван и че коректно ме пита за моята гледна точка и евентуално повече информация по случая (това е същият колега, който на практика свали с разследването си “батко” от шефския му пост в държавна агенция и повлече крак за спирането на еврофондове за България с всички известни в момента последици). Разследането обаче не видя бял свят…Свидетелят се бил изплашил и си изтеглил направените пред вестника потвърждения…Така ми обясниха( не споменвам вестника, защото не ми се иска още един враг, самите колеги явно не са виновни…).
Друг колега, споменат впрочем в същия доклад на Държавния департамент като обект на натиск срещу журналистиката в България, е направил разследване, което стигнало до извода, че да, Първанов е корумпиран, но…И това разследване беше похлупено…
Ако някой журналист чете този текст и случайно иска да направи нещо повече, но не се сеща какво, да му кажа: да отиде с картата си в службата по вписвания и да види на съответния адрес кое е подставеното лице, на чието име се води съответния апартамент (възможно е оттогава собствеността да е “препрана” многократно, но следите остават). Уверявам желаещите, че няма да се затруднят да го отрият, защото е публично лице…И ще му бъде много трдно да излъже, че не е близък с Първанов.
Моя милост няма журналистическа карта и чиновниците имат формално право да ми откажат информация като на някакъв си журналист на свободна практика, но въпреки това знам какво пише в съответния регистър.
И последно: многобройни свидетели са ми казвали, че лично са виждали г-жа Първанова да наставлява работниците при довършителните работи в апартамента. Никой не ги търси…
Сещате ли се какво означава всичко това за българската журналистика (за прокуратура и подобни да не говорим изобщо…). И сещате ли се също, защо предпочитам да съм на “свободна практика”, толкова свободна, че съм освободил медиите от себе си напълно, само да не преча на милата картинка…
Е, хайде, още едно напомняне. Междувремено стана ясно, че уж големите конкуренти на медийния пазар Манджуков и Гергов (консултантът на Би Ти Ви, както той се самоомпределя скромно), всъщност са ортаци. Размениха си едни услуги за тв ефир, допълват се идеално…
Чудни обръчи, нали. Направо скачени съдове.
Дано да не съм бил прекалено “подробен”…
Иво Инджев

Срещу унищожаването на Рила

Днес присъствах на предаването на подписите за спасяването на Рила пред Европейската комисия. Комисарят по Environment Ставрос Димас лично излезе да приеме подписите и да поговори с присъстващите.
Две неща ми направиха впечатление. Първо, липсата на съпричастни на идеята българи. Нямаше никой освен двадесетината, мисля, пристигнали специално от България с подписите. Явно липсата на кебапчета и бира си е казала думата.
Преди няколко дни минавах покрай Комисията, и имаше протест на грузинци срещу "демократичните" намеси на Русия в политиката на Грузия. Присъстваха поне 700-800 души, със знамена, плакати, и т.н. А в Брюксел, мисля, има много повече българи отколкото грузинци.
Другата, по-приятна изненада, бяха присъстващите. За първи път съм очарован от български политически фигури (не знам дали се приемат за такива, но Зелените в Европа все пак са политическа партия). Млади, умни, английско-говорящи. След мънкането на Жан и Костов, умопомрачителните проблясъци на Царо, бат Бойко, Р.Пет. и Р.Овч., лъскавите костюми на българските депутати, всеобщата неадекватност на сегашното правителство, и на трагедиите на които съм се натъквал в Брюксел, да видиш млади и умни българи е радващо събитие.
Има някаква едва блещукаща светлинка в края на тунела...

Да бе жив Доньо Донев да ги опише

Оставката на министъра

С този текст участвах в конкурса "Оставката на министъра", където не спечелих НИТО ЕДНА точка.

Румен сънуваше. Задремеше ли напоследък, все Плевен му беше пред очите – Кайлъка и разпивките с Богдан, фонтана на площада, лицата на подкрепящата го интелигенция… Едва издържаше вече в София – открай време понамразваше шопите, все накриво го гледат и с едно такова подозрение. Откъде това самочувствие, като и един фонтан за пред света нямат? Пред НДК все празен. Веднъж пък се позавъртя край онзи на Славейков, ей така, без причина… Така го тресна тока, че три седмици после притреперваше. И досега подозираше, че това беше опит за атентат срещу него, ама ходи доказвай.

Телефона му звънна пронизително и го стресна. Сто пъти се беше опитвал да го намали, но и той като Вальо знаеше само зеленият и червеният бутон. Погледна часовника, беше два през нощта, кой ли идиот звъни по това време? Светещия дисплей на телефона премигваше „Goce”. Вдигна:

— Жоре, кво става бе?
— Шефе, ама ти спиш ли? Никой ли не те събуди? – Гоце звучеше разтревожен. Обаждаше се от Израел.
— Не, какво има? – „Тия мекерета от охраната пак са се запили някъде” помисли ядосано Румен. Откакто изчезнаха камерите пред входа, никой не ги виждаше какво правят, и бяха почнали вече да му лазят по нервите.
— Аз шефе, както знаеш, не съм уведомен за проблемите в страната, но току що се обадиха от някаква терористична група. Отвлякли са цялото правителство, заедно със заместник-министрите. В момента всички са строени под паметника на Альоша в Пловдив, искат да си подадеш оставката, иначе започват след един час да застрелват по един на всеки десет минути. Аз в момента не мога да си дойда, евреите тук са ме натиснали да им се извинявам за Холокоста. Тръгвай веднага за Пловдив, че ще си отидат мърцина другарите.
— Жоре, чакай сега малко, то си има процедури, не може така набързо. То ако почнем да преговаряме с терористи, къде ще му излезе края? – Наля си една малка водка.
— Шефе, те не искат да преговарят, единственото им условие е оставката ти.
— Добре, добре, тръгвам. Ако се обадят пак, кажи им поне да почнат с НДСВ-то. Понеже за час не мога да стигна. – Затвори телефона, пи още една малка, облече се, и излезе.

По пътя мислеше какъв късмет извади. Предишната вечер имаше среща с оперативно интересни лица, и не беше казал на никому къде отива. Разбраха се с Любо Стойков и колегите му, през следващите два-три месеца да крадят по-дискретно от САПАРД, докато се разминат проблемите с онези серсеми от Брюксел. „Не можело министър да се среща с оперативно интересни лица” мислеше с насмешка „не може, ама ако не се бях срещнал с ония от Дупница щяхме да видим Европа през крив макарон.”

Пристигна в Пловдив два часа след като говори с Гоце. Няколко тела вече лежаха на плочките пред паметника, Сергей плачеше встрани, останалите се бяха скупчили пред дулата на терористите, а Елена се беше скрила зад един дъб и заснемаше всичко.

Румен успя да разпознае няколко от загиналите. Най-отгоре лежеше Нихат, под него две вкочанени ръце стискаха новото издание на читанката за трети клас, Даниел май беше. Най-отдолу се подаваше една обувка от крокодилска кожа. „Господи” помисли разстроен „и на жени не прощават. Горката Емилия!”

— Айде бе, шефе, ще ни изтрепят заради теб! – Изрида Сергей. – Къде беше?
— Я се дръж по-мъжки! — Отвърна Румен. – Какво искате бе, ашлаци? – Обърна се той към терористите.
— Как какво? – Сопна се един от тях, ръгайки дулото на Калашника в ребрата на Доган – Оставката ти!

Доган подскочи от болка и извика:

— Дай им я бе, Румен челеби, дай им я. Твоето не се губи. Ще задвижа обръча от фир… – Проехтя изстрел, и Сокола се просна по очи до обувката на Масларова. Емел изпищя и се хвърли върху него:
— Вьх, ефенди, на кой ни оставяш? Как ще борим стихиите без теб? Аллах, Аллах, къде си та не виждаш тази мъка? – Делян Пеевски се присъедини към нея – Чичо Меди, какво ще правим без теб? Шефе, дай си оставката бе, мама ще те позлати, само да оживея – Обърна се към Румен. Сълзи се стичаха по кръгловатите му бузи.

Нещо се прекърши в коравото сърце на Румен. Дали двете малки водки си казваха думата, или сълзите на Сергей и Делянчо, така и не разбра. В странен унес протегна ръка, пое напечатаната оставка от убиеца на Сокола, и с едно отсечено движение се подписа. Сергей се усмихна и извика:

— Елена, ела да снимаш този исторически момент отблизо! Другарят Петков току що спаси правителството от сигурна смърт. Молодец, другарю Петков, молодец!

Румен се обърна и си тръгна без да каже дума.

Същата вечер Гоце, който се беше завърнал благополучно от Израел след като се извини че България не е успяла да спаси всички евреи в Европа, в извънредно включване по БНТ съобщи:

— Скъпи съотечественици! Както вече знаете, трагедия сполетя България през изминалата нощ. След като част от правителството беше зверски избита от терористи, само геройската намеса на другаря Петков, спаси държавата от гибел. Поради тази причина, и поради факта, че другаря Станишев изпадна в тежка нервна криза, прие отново съветското си гражданство, и емигрира в Украйна, назначавам другаря Петков за министър-председател. За да се запази тройната коалиция и да довърши успешно мандата си, мястото на незаменимият Ахмед Доган ще заеме шестнайсет-годишния му братовчед Мехмет Доган. Благодаря ви за вниманието!

Любен Дилов-син към социалистите

"Какво означава 83 "въздържали се"? При това за проект, внесен от вашия Министерски съвет?! Освен да ви благодаря, че не сте се изпуснали, а сте се въздържали, за друго не се сещам... "

Спасители на етажа

Веселина Седларска, Новинар

Случило се през най-горещия ден миналата седмица, който си беше и най-горещият през годината, така че ситуацията пълзяла към "Котка върху горещ ламаринен покрив". По-точно котката му пълзяла към покрива по външната стена на сградата и когато я видял, или по-скоро чул, вече била между прозореца му на последния етаж и покрива. Той винаги е бил съвсем наясно с това, че глупавото животинче все някой ден ще хукне след мечтата си да улови врабче, но пък сега бил абсолютно ненаясно как да се справи. Ама, разбира се, казал си, ще извикам пожарната, това те го могат, виждал съм го. И чак когато се запътил към телефона, се сетил, че наистина го е виждал, ама в американски филм.
Размекнал ти се е умът от жегата, потвърдил комшията, тя Бърза помощ за човек не идва, ти искаш пожарната за котка да дойде, добре, че не си звънил, най-много да те напсуват или глобят, туй да не ти е американски филм и по-точно по оня канал, пред който виси жена ми, "Холмарк". Та като станало дума за американско влияние и за жена му, която работела в едно радио, комшията се сетил да разкаже нещо за разведряване на аварийната ситуация (щото котката продължавала да впива нокти във фасагена и да озвучава района). Разказал как дали на жена му да запише реклама на дограма ли, щори ли, май дограма, "Рехау". Записала я със съответния подканващ клиенти глас и вече я били пуснали няколко пъти, когато шефът й попитал колко пъти още по договор има да се излъчва рекламата за "Рехау". Какъв "Рехау", отвърнала жена му, тук съм записала една реклама на "Пиксей". Какъв "Пиксей", рекъл пък шефът, това е "Рехау", ти български не можеш ли да четеш? Мога, обяснила жена му, ама мислех, че е на английски, и реших, че е "Пиксей". Откъде-накъде ще е на английски, казал шефът. Ами че то кое не е на английски, казала съседката. А котката все още била на стената, залепена като ваденка.
Присъединилият се трети комшия твърдял, че ако падне, единият от седемте й живота със сигурност заминава, че даже и двата. Пък що се отнасяло до объркването на американските филми с българската реалност, и той се бил замислял по въпроса. Особено след като минал през онова следствено дело, дето си го представял, че ще бъде като в книга на Гришам. Като видял обаче как следователят чука на една "Марица" отговорите му, почнал да си го представя повече като Пери Мейсън. Пък то се оказало нито като едното, нито като другото, ами като нищо, щото малко по малко изчезвало и накрая съвсем вече го нямало.
Котето си било все още там във вертикално положение, когато се появила съседката и казала, че гледала един филм по "Холмарк", в който... Само не казвай нищо за пожарна, щото тая опция я обсъдихме вече, и на мен ми мина през ума, ама бързо се освестих, казал собственикът на смъртно застрашената котка. А съседката попитала: И като ти мина през ума да извикаш пожарната, на кой номер щеше да звъниш, на 911 ли? След което казала, че цял свят го знае този номер и пак в американските филми, някой като загази, друг казва "кол найн уан уан". А тук един ще каже "извикай Бърза помощ", пък втори ще го попита "ама кой беше номерът на Бърза помощ", трети ще каже някакъв номер, четвърти ще рече "не, това е номерът за разписанието на влаковете" и накрая пети ще заключи "няма смисъл, те и без туй няма да дойдат" и добре, че се намира някой шести, който знае как да даде първа помощ.
Много ни объркаха тези американски филми, казала комшийката и припомнила оня случай, в който тя позвънила в полунощ на полицията да се оплаче от шумния купон на първия етаж, но когато полицията отишла, ония ги попитали имат ли прокурорска заповед да им правят забележка. Да, тия от първия етаж много гледат американски филми, потвърдил мъжът й, внучето им се роди, като почна "Дързост и красота", сега е гимназист, та то ми каза, че дядо му е съчинил клетва "Да ти влезе Брук в къщата". Пък аз нали съм напред с около хиляда серии от гурбета в Норвегия, продължил съседът, станах важен източник на информация за бабата, която ме попита ще се съберат ли Брук и Рич накрая, щото било много горещо, можела да направи инфаркт тия дни и тъй да не разбере какво ще стане с тия двамата.
Накрая се появило момчето на съседа и казало, че обсъждат американски филми, ама са точно като в български, в смисъл, че има проблем, а те не действат, ами се наддумват. След което детето взело пакета с космонавтската храна за котки, раздрусало го през прозореца да се чуе познатият шум и котката се ориентирала накъде да се придвижва. Малко по-късно котката вече седяла под масата, около която всички поливали с наздравици факта, че сме втората по интелигентност нация в света.

Памет за продан

Монитор

Манастирът "Св. Пантелеймон", в който през 9 в. склопява очи цар Борис I, се продава. Общинарите на гр. Велики Преслав горят да го връчат на бизнесмен, готов да се бръкне за сума, надвишаваща първоначално обявените 233 000 лв. Ако миналата година подът е бил 40 000 лв., сигурно можем да се утешим, че цената на националната ни памет е скочила цели 5 пъти. Начинът на употребата є "на ползу роду" също търпи развитие. Тя вече ще се олицетворява не от почивна станция на профсъюзите. Именно в това през 1944 г. комунистите са превърнали духовното светилище от Средновековието по време на своя дълъг режим на братството, равноправието и атеизма. Първо, разбира се, са го национализирали според класово-партийните си представи за земно и небесно и според каноните на историческия си материализъм. Вярно е, сегашните им наследници в управлението се отказват от тях. И връщат имотите на царя. Защото това е част от коалиционната им култура. Националната култура обаче явно не струва такива жертви. Модерният ляв капиталистически дух на общинските съветници от древната ни столица им подсказва по старому, че Българската православна църква не може да има никакви претенции над своята собственост. Новото е, че сградата ще се превърне в туристически комплекс, за да заработи на пълни обороти според кмета. А сенките на забравените прадеди да стоят там, където им е мястото ­ в забравата. На мястото, където са преписани и размножени Киро-Методиевите преводи на Свещеното писание, ще се вие димът на бира-скара. Спа -център ще измива последните остатъци от памет за мястото, където са се създавали уникални керамични икони като оцелялата на Св. Теодор Стратилат. Важното е оборот да става и животът да продължава. Когато историята е за продан обаче едва ли можем да говорим точно за живот. Той се нарича вегетиране. Сън. Дрямка. Апатия. Това са състояния на безпаметство, в които изпада общност, удобна за манипулиране. В случая с продажбата на манастира "Св. Пантелеймон" причините за това са поне обозрими. Името им е алчност. В исторически размери.

Народното Събрание заседава...

В залата са седем души.

БАЛАДИЧНО ПИСМО

Не сколасахме с четата, байо. Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българийо. Като псета ни клаха. И нека.

Робува си роба робията. Че що са за роба пет века?
Щом овчари стадата си криеха, и ни сочеха подли пътеки.

Затуй ли главите ни горди анадолски дервиши побиваха.
И цяла нощ клета Околчица мълчалива кръвта ни попиваше.

Че ден бе! Кънтяха челата ни. Дълба ги оловото жежко.
Из урвите псуваше вятърът. Орлици се виеха тежко.

И сбъднах молитвата. Спяха телата ни - парцаливи, низвергнати, диви.
И ние кълняхме и плачехме, Дяконе: - Ще възкръснат ли в Българско живите!

Ветровете са нашите мисли и тъмна вода е скръбта ни.
Като мътно небе сме надвиснали - двеста неми зловещи камбани.

По-мъртви от мъртвите, мили народе, по-живи от живите, робе и скоте,
ний пак ще превземем със гръм парахода и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.

17 години простаци на власт водят до тук...

Из творенията на кандидатите за гимназия:

Странджата бил болен от левкемия, но по това време няма химиотерапия. Единственото спасение е да умре за свобода.
* * *
Македонски има мечта да мине през Дунава от родната Македония във Влашко.
* * *
Макар да е още млад, лицето на Бръчков сигурно е имало много бръчки, откъдето идва и името му.
* * *
Вазов е велик поет и революционер.
* * *
Иван Вазов обичал да ходи по кръчмите и да събира материал за творбите си.
* * *
Странджата идва от Странджа и размахва знамето на победата.
* * *
Хъшовете тихо пиянстват в кръчмата и чакат да пукне топчето, за да започнат борбата.
* * *
Странджата може да е беден, но поне има лъжица в ръката си.
* * *
"Тръба звучи, Балкан стене" е израз на радостта на Вазов, че природата още е жива. * * *
Владиков е доста заможен, облечен в цилиндър и бастун.
* * *
Македонски не иска да играе пропадналата Лалка в пиесата, понеже е мъжествен. За успокоение му дават ролята на Желю хайдутина.
* * *
Макар да са заклети алкохолици, хъшовете са борци за свобода и трябва да се уважават.
* * *
На Бръчков му дават ролята на Станка и той я приема от добро сърце, понеже жена не би се намерила да се подложи на такова мъчение.
* * *
Странджата казва, че те са скитници и голтаци, но българите са по-зле, защото са нескопосни роби.
* * *
Свободата е основното качество на Странджата, а лъжицата и алкохолът - основни пороци.
* * *
Всеки българин трябва да се радва, че пияните хъшове са го освободили от робство.
* * *
Странджата казва, че неговите ръце не ще останат празни, защото мечтае за бой, свобода или смърт.
* * *
Турците събличат и глобяват народа, той пищи от мъка и чака със скръстени ръце хъшовете да го освободят.

Royal Problems

Разговор №801 между Виктор Емануил и Пиерпаоло Черани от 21.02.2006 г.

В.Е.: Ало?
Ч.: Ето ме...
В.Е: Ето го и него! Всичко ли е наред?
ч.: Можеш ли да говориш сега?
В.Е.: Да, абсолютно!
Ч.: Исках да ти кажа, че те почувствах... От много време не съм те виждал! Почувствах те...
В.Е: Точно така.
Ч.: Почувствах те така...
В.Е.: Ама ти вече си станал американец, значи!
Ч.: А, не, не, знаеш, че единственият приятел в живота ми си ти, никой друг!
В.Е.: Така ли? Добре, добре!
Ч.: Разбира се! Почувствах те така дистанциран, стана ми малко неприятно...
В.Е.: Не! И аз! Но си помислих, че...
Ч.: Единственият, към когото съм привързан в живота, си ти! Мисля, че го знаеш добре...
(липсва)
Ч.: Исках да ти кажа това:
Няма да зарежа България!
В.Е.: Така ли?
Ч.: Да, няма да я зарежа.
Ч.: Представи си, обади ми се един техен министър, докато бях в Америка, да ме пита дали ще доведа Андреа Бочели да пее за рождения ден на техния, на царя!
В.Е.: Безплатно естествено.
Ч.: Безплатно друг път! Защото аз за него няма да похарча и стотинка повече. По-скоро с тебе ще ходим по проститутки, докато сме здрави и можем.
В.Е.: По-добре. Наши пари, да. Защото после за Бочели ще трябва частен самолет.
Ч.: Да бе, друг път ще му го платя!
В.Е.: Естествено!
Ч.: Стотинка няма да похарча за това повече.
В.Е.: Не, не, не! Абсолютно, ние отиваме... (кашля) Мамка му, каква кашлица!
(липсва)
В.Е.: Значи имаме всички тези неща там и нищо не се придвижва!
Ч.: Нищо не се придвижва.
В.Е.: И какво казва нашият Спас (фонетично)?
Ч.: Казва същото, което казваме ние: че тоя цар не иска да си размърда задника!
В.Е.: А не можем ли да минем без царя?
Ч.: Обаче той е, който поддържа правителството, разбираш ли? Аз социалистите не ги познавам. Четири-пет години разхождам министрите му по света.
В.Е.: Да.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прецака!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
Ч.: Исках да ти разкажа лично нещата, които ми каза Симеон.
В.Е.: Ама ще стане ли, или е приключила работата?
Ч.: Не, не, не, продължаваме! Даже придвижих всички работи!
В.Е.: А това с болницата?
Ч.: Да, и това го придвижих доста успешно, трябва да ти кажа, че той ми даде пълна подкрепа.
В.Е.: Да, ама той казва така винаги, а после нищо не върши.
Ч.: Но сега не зависи... него, зависи само що се отнася до гласуването в парламента. Нали? Слушай...
В.Е.: Да...
Ч: Ако дойда при теб към 7,30-7,45, в бара ли си?
В.Е.: Да, да, там съм.
Ч.: На хотела...
В.Е.: Да.
Ч.: Тогава ще мина там, ще ти разкажа всичко.
В.Е.: Все пак обясни ми...
Ч.: Знам, съкровище, знам, но ще ти го обясня на място, всичко после...

Разговор №873 между Пиерпаоло Черани и Виктор Емануил Савойски от 14.03.2006 г.

Черани: Ало!
Виктор Емануил: Извинявай, Виктор се обажда. Как си?
Ч.: (неясно) Добре, ти?
В.Е.: И аз. Обадих ти се по-късно, защото ми го казаха едва в...
Ч.: Не се притеснявай. Сега приключих с Виктор, с... Виктор, със Симеон.
В.Е.: Така ли.
Ч.: Връщам се в хотела, гадните австрийци не искат и да чуят да ходят при онзи другия, искат да изчакат още един месец. Обаче има отлични новини за телекомуникациите, даже трябва да ти кажа изключителни.
В.Е.: Така.
Ч.: Да, изключителни. Сега се връщам в хотела, аз съм с онези приятели ливанци, за които ти бях казал. Тук е... (неясно) и ме чака. Обаче при... (неясно) тук нещата се развиха много добре и за Украйна се развиха много добре, до два-три месеца трябва да сме там.
В.Е.: Добре. Но е жалко, че не искат да го направят с... оня там.
Ч.: Те са кретени. Ciatobox (фонетично) е наистина тъпанар, разбираш ли?
В.Е.: Да.
Ч.: И му казах - добре. Аз не мога да упражнявам натиск, ако не искат. Сега в три ще се върна при Симеон, след два часа с тях. И без това няма да има смисъл, защото Симеон дори не е успял да ми организира среща с министъра на здравеопазването
В.Е.: Уф, дори и това ли (неясно)?
Ч.: (неясно) Не, изобщо не му е обърнал внимание.
В.Е.: Значи е изпаднал малко в немилост.
Ч.: Не. Но не е успял, защото онзи министър не иска, ако няма нареждане от премиера. Така или иначе сега в три съм там, ще ти се обадя около чет... в три и половина по твое време. Така ще ти кажа последните подробности на спокойствие, защото сега влизам с тези в хотела.
В.Е.: Да. Но се надявам нещата с телекомуникациите да потръгнат добре. Нали?
Ч.: Да, много добре се развива, защото са направили споразумение с турците, но после ще ти обясня, защото съм тук с тези хора и те не разбират италиански и не ми е приятно.
В.Е.: Окей, добре. Кога ще ми се обадиш? Когато искаш.
Ч.: Ок, така или иначе много съм доволен. Много съм доволен.
В.Е.: Ако си доволен, добре.
Ч.: Да, да, много, много. Ако този път с частниците...
В.Е.: Значи ще ми се обадиш по-късно?
Ч.: След два часа, става ли?
В.Е.: (неясно) Прегръщам те.
Ч.: Чао, Виктор, чао.
В.Е.: Благодаря. Чао, благодаря.

Разговор № 501 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 23.01.2006, 12,41 ч.

Ч.: И исках да ти кажа, че говорих с... бях ти звъннал, за да ти кажа, че ми се обадиха от Австрия да ми кажат, че нещата са се задвижили и е потръгнал новият проект за болницата, австрийците и министърът са се размърдали и той идва на официално посещение във Виена на 13 или 14 февруари и би трябвало да подпишат новия договор.
В.Е.: Това е договорът за онази в България!
Ч.: Все за онази, да.
В.Е.: Аз... на 13-и ще съм в Сестриере, защото знаеш, че...
Ч.: Ама, разбира се, но ...
В.Е.: Да, знаеш.
Ч.: Да, но аз даже няма да ходя, аз даже няма да ходя във Виена: няма нужда да ходим. И без това вече нашия договор го имаме!

Разговор № 801 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 21.02.2006, 13,36 ч.

В.Е.: А! Пак за болницата! Я слушай: работата с телефоните защо не стана?
Ч.: Защото царят и там има пръст!
В.Е.: Тоест?
Ч.: Тоест той е спрял договора за цесия и оттам вече нищо не ми е ясно! Пак ще ходя! Защото ние имаме: телефоните, самолетите, това... мамка му, как се казваше?... болницата, диализата...
В.Е.: Ама той иска, иска да изкара нещо от това и толкова!
Ч.: Значи той ми се обади, докато бях в Америка.
В.Е.: Да.
Ч.: И ми каза, че ще ходи на Олимпийските игри.
В.Е.: Аз не съм го виждал.
Ч.: И той ми каза: Кога ще се видим? Че трябвало да говори с мен, че имало интересни неща.
В.Е.: А! Хм.
Ч.: Не му се обадих повторно, защото исках да говоря с теб на спокойствие. Значи аз смятам...
В.Е.: Остави го да си троши главата, така ...
Ч.: Да, но знаеш, че няма да го оставя да си троши главата ...Аз ще се върна в България! Като съм казал "А", ще кажа и "Б", защото не мога...похарчил съм толкова пари!
В.Е.: Кога?
Ч.: Ще ми се да отида на 6-и, 7-и и 8 март.
В.Е.: Аха.
Ч.: И ще им се тропна там, ако ти си съгласен, и да видим какво ще стане!
В.Е.: Абе! Аз на Олимпийските игри не го видях, нито по телевизията, нито на откриването.
Ч.: Аха. Значи може да не е отишъл. Той ми се обади само за да ми каже това. Или пък е искал аз да изпратя да го вземат.
В.Е.: А! Да! Това е!
Ч.: Това е претекстът, а после, като е видял, че съм в Америка, не си е помръднал задника.
В.Е.: Аха!
Ч.: Иначе нямам представа. Но аз не мога да зарежа това нещо.
В.Е.: Но той блокира всичко, защото видя, че няма да му дадем директно паричен процент.
Ч.: Не е вярно, защото аз му дадох както онези пари, така и парите за изборите. Помниш ли, че ходих дотам да му ги нося? И той парите ги взе! Прецака ме и после ме остави с пръст в устата. Защото аз ходих, направих всичко за него, водих го в "Ла Скала"...
В.Е.: Ама зле ли се държа с теб?
Ч.: Не! Той винаги се е държал добре с мен, любезно. Ама дреме ми на оная работа, че е любезен!
В.Е.: Откачена история.
Ч.: Ама, какво да ти кажа. Аз трябва да отида, Виктор. Толкова много съм похарчил, здравето си съсипахме. Аз, аз...
В.Е.: Нервите! Нервите!
Ч.: Нерви и пари! И все: един ден, един ден, един ден! В сряда, не, във вторник, не, в понеделник, не, във вторник, не, в четвъртък!
В.Е.: А сега какво има да ти казва това лайно?
Ч.: Не знам. Не съм му се обаждал след деня, в който той ми се обади. Исках да съгласувам с теб дали си съгласен да отида.
В.Е.: Това е най-доброто и е последен опит, иначе оставаме прецакани.
Ч.: Да, ама аз няма да се откажа!
В.Е.: Няма.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прееба!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
В.Е.: Какво?
Ч.: Неговия терен.
В.Е.: А, терен! Да, извинявай, чух трен. Да, да, терена.
Ч.: Помниш ли, че ходих при него?
В.Е.: И той какво иска да го прави?
Ч.: И той иска да намери... междувременно той иска да държи парите в чужбина, а не там. Защото той се прави на голям пич, но в това отношение е едно копеле...
В.Е.: Да.
Ч.: И той иска да му намеря, както говорихме, някой, който да му купи терена...
В.Е.: За сто милиона?
Ч.: Сто милиона, да! Това е един голям имот, който той е получил. Според мен целият му интерес е да спаси тази своя собственост, преди да му я вземат, и прави какво ли не и затова ни прееба, за да си спаси той задника!
В.Е.: Аха! Я слушай...
Ч.: Аз обаче му казах, че мога да пробвам да продам терена, но той трябва да ми подпише договор, с който да сме сигурни, че ще ни даде пари, а не после да го продаде на друг, а ние да сме работили като луди, нали?
В.Е.: Кой мислиш, че може да купи терен в България? Аз, уфф..
Ч.: Има българи, които биха купили веднага, защото неговият терен... Помниш ли къде беше къщата?
В.Е.: Да, да.
Ч.: Съвсем близо до магистралата, съвсем близо до Царския парк, може да се застроява, може да се направи, дето се казва, търговски център, жилищна зона, един от най-хубавите райони: сделка е, защото той има стотици хектари: има 150 хектара.
В.Е.: Да.
Ч.: Не е дребна работа! Дебела работа е!
Ч.: За тази работа с къщата му може да се говори с Дзунино.
В.Е.: Така! Веднага! Аз ще говоря. Веднага щом затворя. Ясно, веднага.
Ч.: Обаче първо той ще ми подпише, че ще правим бизнес.
В.Е.: Симеон. После? Дзунино ще ми подпише на мен.
Ч.: И после ти може да говориш с...
В.Е.: Защото с него трябва да се... Дзунино е тарикат!
Ч.: Голям!
В.Е.: Не, аз на Дзунино ще му кажа по телефона. Защото аз вече имам една фирма с Дзунино, но това няма нищо общо, защото, ако направим това, влизаш ти, аз и иначе фирмата ще ни отмъкне още 50 процента, които ще са на Дзунино, разбираш ли?
Ч.: Да, обаче ако Симеон приеме да напише, че ни дава права за преговори, тогава можем да действаме, иначе...
В.Е.: Права да водим преговори за какъв срок? За колко години искам да кажа?
Ч.: Поне за една.
В.Е.: Да.
Ч.: Но изключителни, Виктор, защото иначе...
В.Е.: Да, и да не досажда после!
Ч.: Защото иначе пак ще ни преебе.
Ч.: Оставам на мнение да отида там, да ми подпише това, после ще действаме.
В.Е: Това добре. С останалото какво ще правим? Зарязваме ли го?
Ч.: Не, не, не! За болницата ми се обадиха българите, австрийците действат и с посолството, и с всички, включително, защото са инвестирали почти един милион евро да направят проекта.
В.Е.: Да.
Ч.: Проектът е готов. Като оставим настрана парите, моите пътувания и досадата...
В.Е.: Да.
Ч.: Тези са направили (_)
В.Е.: А за парите после... Сто милиона евро, казваш.
Ч.: Да, И той иска да са в чужбина.
В.Е.: Добре. После обаче ще му поискаме обратно една част, иначе ще го предадем на полицията.
Ч.: А така! Това щях да ти кажа.
В.Е.: Ха-ха-ха. Това ще го направя веднага: няма проблем. Така че да не може да се върне в... в това.
Ч.: Съгласен ли си?
В.Е.: Как не! Веднага. Даже сега ще го направим! Значи върви: опитай да видиш пак, но ...и с изключителни права, ей! И не на техния шибан език: направи го на английски!
Ч.: На италиански! Той говори италиански!
В.Е.: Да, на италиански. Защото иначе все ще намерят нещо, за да ни претаковат.
Ч.: Разбира се. Добре, така ще пробвам да направя.
В.Е.: Добре. Прегръщам те и до скоро.

Only in Bulgaria 2

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство относно назначаването на заместник-министрите и съветниците към Министерския съвет и критериите за тези назначения.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Господин премиер, Вие не ми отговорихте на предишния въпрос. Останах с впечатление, че Вие криете нещо, но всъщност Вие си знаете.
Уважаеми колеги, господин премиер! Преди да започна своя въпрос, искам да Ви помоля нещо. Миналия петък изнесох пред министър Николай Василев редица факти, които той отрече. Един от тях се отнасяше до госпожа Гергана Сърбова, която даде лиценз за трети GSM оператор без търг и без конкурс за смешните 27 млн. евро. Днес тя е финансов директор на БТК. Господин Василев отрече, че госпожа Сърбова е била член на неговия политически кабинет. Ето ви справката (показва справката), ще ви я предоставя.
Обърнете внимание на господин Василев повече да не лъже от трибуната на Народното събрание, защото той излага себе си, пък и Вас като негов началник. (Оживление и смях в Коалиция за България.)
Господин премиер, Вие, според Конституцията, назначавате заместник-министрите. С Ваша заповед за заместник-министър на държавната политика за борба с бедствията и авариите е назначен господин Делян Пеевски. Този 25-годишен младеж изглежда е вундеркинд. На 21 година, като студент второкурсник, той е парламентарен секретар на Министерството на транспорта и шеф на най-голямото пристанище в България – пристанище “Варна”. Освен че е бил начело на жълтия комсомол, той е известен с това, че е син на доскорошната шефка на Спортния тотализатор Ирена Кръстева.
Господин Пеевски се свързва и с една нашумяла скандална сделка, при която 25-годишната госпожица Маргарита Донкова – негова секретарка, закупува половината от зала “Универсиада”. Днес тази криминална сделка се разследва от българската прокуратура.
Ще Ви дам и друг пример – за заместник-министър на икономиката е назначена Нина Радева. В същото време обаче нейният съпруг Йордан Радев се явява шеф на Международния панаир в Пловдив и се явява неин подчинен.
Смятате ли, че подобна семейственост отговаря на законовите, а и морални норми? Не сме ли свидетели тук на един жесток конфликт на интереси?
Бившият началник кабинет на министър Валентин Церовски господин Калин Рогачев, който е един от архитектите на скандалната сделка около магистрала “Тракия”, днес е заместник-министър…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Трите минути изтекоха. Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Има ли изработени ясни критерии, по които Вие, господин премиер, назначавате заместник-министрите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Господин премиер, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Преди да отговоря на въпроса Ви следва да направим две съществени уточнения.
Първо, правителството не може да има самоцелна политика относно назначаване на заместник-министри, още по-малко на съветници. Правителството има една политика с ясно разписани управленски приоритети. Тя е обективирана в наскоро приетата програма на управление. Въпросът за назначаването на заместник-министри не е въпрос на политика, а въпрос на подбор на подходящите хора, които могат да оформят работещия екип във ведомствата, за да реализират вече утвърдена от кабинета политика.
Второ, правителството е съставено от три различни политически формации. Общата отговорност, която те носят за управлението, естествено изисква и общ контрол върху действията във всички министерства. В този смисъл това, което Вие наричате във въпроса си квотен принцип, разпределящ постове между различните коалиционни партньори в правителството, всъщност на сериозен политически език означава принцип, разпределящ отговорностите и гарантиращ контрола вътре в коалицията. Да, такъв принцип съществува и той е аксиоматично задължителен за всяка сериозна коалиция. И Вие можете да направите справка за това как се правят коалиции и се осъществява взаимен контрол между политическите сили в европейските страни, за да не бъде което и да е ведомство затворена ниша за една единствена политическа сила.
В настоящия момент кабинетите на моите колеги министри са в състав, който ще им позволи да изпълняват политическата програма на правителството с необходимата професионалност, компетентност и отговорност. Кадровите решения са резултат от политическо споразумение между Коалиция за България, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи за създаването и функционирането на коалиция за съвместна законодателна дейност и съвместно управление с приоритети европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност. Мотивите, принципите и ангажиментите на трите партии, посочени в споразумението, са известни на българската общественост и не е нужно да ги коментирам за кой ли пореден път. Ще напомня, че заместник-министрите, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за администрацията, подпомагат министъра при изпълнението на неговите пълномощия.
Със заповед той определя техните правомощия и определя функциите. Заместник-министрите се назначават и освобождават от министър-председателя.
В администрацията на Министерския съвет работят съветници държавни служители. Длъжността “съветник” е свързана с изготвянето на становища и оценки по секторните политики, с разработването на общонационална концепция и стратегия в съответната област на управлението, проекти на нормативни и други актове и съдействие за тяхното прилагане. Съветникът носи пряка отговорност за дейността си. Тази длъжност се среща единствено в администрациите на Народното събрание, президента и Министерския съвет. Конкурсната процедура за назначаване на съветници е задължителна. Свободните длъжности се обявяват в регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт. Има и интернет страница и адрес на тази тема. Те се обявяват едновременно с това и в централен ежедневник. Изискванията към тях са определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. За да бъде назначено едно лице за съветник то трябва да има завършена образователна степен “Магистър”, минимален ранг “Първи младши”, или девет години професионален опит.
Към политическите кабинети на министър-председателя и заместник министър-председателите се назначават съветници по трудов договор от министър-председателя, респективно заместник министър-председателя. Тази категория съветници няма статут на държавни служители и техните правомощия се прекратяват с прекратяване пълномощията на органа на изпълнителната власт. Тези служители не изпълняват функции на управление, а подпомагат дейността на политическия кабинет чрез изготвяне на анализи, становища и подготвяне на информация. При назначенията се определят още професионалните и делови качества, организационната компетентност, придобитият опит, знание и умение, познаване и използване на нормативната уредба, владеенето на чужди езици и уменията за работа в екип. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Господин Христов, имате думата в рамките на две минути да зададете два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Уважаеми господин министър-председател, наистина не бих искал да бъда на Ваше място. Честно Ви го казвам. (Оживление и реплики от КБ: “Няма и как!”.)
Времето едва ли ще ми стигне да изброя странните назначения във Вашето правителство. Ще Ви посоча например госпожа Бужка Лукич – заместник на Николай Василев. Освен необичайното си име, тя има и една необичайна за длъжността си професия – фризьорка. Относно нейното назначение ще Ви цитирам бивш депутат от Коалиция за България, който каза: “Това е безотговорен подбор и аз наистина не мога да разбера защо БСП назначава такива кадри!”. А господин Александър Паунов - заместник-председател на вашата парламентарна група в момента, заявява: “Това е възмутително! Как ще убеждаваме нашите симпатизанти, че администрацията ще се реформира?”.
Давам Ви и още един пример – господин Димитър Пейчев. Бившият депутат от НДСВ днес е заместник-министър на земеделието и ще управлява десетки милиони евро годишно. Той е известен с това, че закупи едно бивше предприятие – “Тракия РМ” за 1,5 млн. лв., след което, малко преди изборите предишното правителство му отпусна близо 9 млн. лв. за обезщетение на екологични щети. Коментарът оставам на Вас.
Какво бихте направили Вие, господин премиер, за да можете да избирате наистина достойни и можещи заместник-министри? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Уважаеми господин министър-председател, имате думата да отговорите в рамките на три минути на последния уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Искам да се върна отново на фундаменталния въпрос, който засяга работата на правителството, аз бих казал и съотношението на Народното събрание в управлението на страната. Формирането на тристранна управленска коалиция е пряк резултат на свободния избор на българските граждани, които са дали пълномощия на народните представители и на политическите сили, на които те имат доверие.
За мен формирането на управляващата коалиция, в която участват партии с различни политически биографии и идеологически отличия, е израз на тяхната отговорност пред българските граждани, пред нашата страна в един решаващ момент от нейното развитие – близо една година преди членството в Европейския съюз, и в решаващия период на интеграцията на практика в дейността на европейските институции. Това изисква преди всичко политическа стабилност на институциите. Това изисква силно правителство и парламентарно мнозинство, които разполагат и с политическата воля, и с обществената и парламентарна подкрепа, за да реализират необходимите реформи. На този принцип е създадено и функционира правителството и управляващото мнозинство. Принципите са прозрачни и ясни и са заявени преди много месеци в политическо споразумение.
Отново ще подчертая, че присъствието на представители на всяка една от политическите сили в управлението във всяко едно ведомство в качеството на заместник-министри за мен е полезно явление, тъй като дава възможност да не се фрагментизира управлението, тъй като дава възможност на взаимен контрол и отчетност. Това е един принцип, който е основополагащ за ефективна демокрация и между институциите, и вътре в институциите.
Като министър-председател аз имам доверие към предложенията, които се правят от коалиционните партньори, и смятам, че предложените от тях кандидатури имат право на шанс, за да се покажат и докажат като успешни управленци в качеството, което им е отредено от политическата сила. Нито един – нито министър, нито заместник-министър, нито дори министър-председателят, са венчани за съответната длъжност. В зависимост от резултатите ще бъде оценявана и тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Господин Христов, имате думата, за да изразите Вашето становище към получените отговори.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, искрено се надявам, че скоро ще оцените по достойнство заместник-министрите, които Ви съобщих преди малко, а вероятно и много други.
Знаете, че обичам да говоря с факти, затова ще ви дам още един пример. В Министерския съвет като Ваш съветник, доколкото знам, работи госпожа Ценка Василева, която по моя информация е била заместник-областен управител по време на правителството на господин Любен Беров. Въз основа на ревизионен акт тя е отстранена на закрито заседание на тогавашното правителство, заради финансови злоупотреби. Този доклад в момента по моя информация се намира в деловодството на Министерския съвет. Призовавам Ви, господин премиер, да се поинтересувате от този доклад.
В заключение ще Ви прочета един документ на Българската социалистическа младеж: “Назначенията на висши постове на хора, които не притежават необходимата образователна подготовка, професионален опит и обществено доверие не допринасят за успеха на лявоцентристкото управление.”
Аз просто нямам какво да добавя към това. Благодаря.

Only in Bulgaria

Из доносите на агент Алберт

29.02.1980 г.
"От мой приятел, студент II курс славянска филология, разбрах, че на едно събиране у свой приятел Владимир Венцелов Райчев споделил пред свои колежки - София Попова, Галина Иванова, Светлана Хаджииванова, че неговият приятел употребява наркотици и че няколко пъти Владимир Райчев му е поставял лично инжекции и е опитвал сам. Владимир Райчев е II курс славянска филология и изучава полски. Има нестабилни позиции по някои въпроси - споменал, че 50-ото постановление е резултат от някаква инфлация..."
Офицер от ДС към Алберт: "Да наблюдава Райчев, като своевременно ме информира за проявите му..."

18.12.1981 г.
"Мой приятел отново имал възможността да попадне в компанията на Румен Янков, Атанас, Виктор Кунчев, Владимир Райчев - студенти от факултета по славянски филологии... В разговор с моя приятел Румен Янков започнал, без да прави допълнителен коментар, да сравнява цените на стоките от днешно време с тези отпреди 10-15 г., като единствено изтъквал, че сега е "много скъпо"... По повод предстоящото тогава откриване на бюста на Леонид Илич Брежнев Райчев подхвърлил, че "вече се бил изходил по малка нужда зад него". В компанията... Атанас подхвърлил с уговорката, че е изказан от Владимир Райчев, следния виц: "Колелата на пълните влакове за СССР повтаряли в такт името Брежнев, а на връщане оттам празните влакове повтаряли "Тошо"... преди това на подхвърлянето на Атанас да разкаже ли анекдота Румен Янков възразил, но въпреки това Атанас го разказал."
Задачи за Алберт:
"Да контролира поведението на Райчев и неговите изказвания и ме уведоми незабавно за негативни прояви."



21.01.1982 г.
"Мой приятел сподели с мен, че разговарял с Владимир Райчев... Владимир споделил, че написал някакво стихотворение - подражание на текста от песента "Младостта си отива...". В това стихотворение се казва, че "младостта се пропива, тъй като няма перспектива... Владимир Райчев, според моя приятел, е потисната, комплексирана личност, в резултат на негови лични проблеми и несполуки."
Мероприятия:
"Райчев ще бъде установен и изучен за евентуално отношение..."

12.05.1982 г.
"От мой приятел разбрах, че имал възможност да прекара... в компания с Владимир Райчев, съпругата му Светлана Хаджииванова и приятел на Владимир Валентин, по прякор Казака... Райчев споделил, че в България само глупавите хора са честни и обратно - всички честни хора били глупави. Доста често си служи с анекдоти... насочени към уронване престижа на СССР и персонално на Леонид Брежнев.
Справка:
"Владимир Венцелов Райчев - студент, полска филология, известен, води се на сигнал за идеологическа диверсия."
Задачи за Алберт:
"Да продължава да издирва връзките на Райчев. Да следи за поведението му и евентуално за характера на литературите му наклонности."



4.05.1982 г.
"Мой приятел посетил дома на Владимир Венцелов Райчев... и станал свидетел на следния диалог между Владимир и баща му: Владимир запитал каква е правилната форма на употреба - "хитлеровски офицери" или "хитлеристките офицери", като казал, че бил подчертал на всички места - т.е. приятелят ми предполага, че става въпрос за текст, писан от Владимир и даден за корекция на баща му."
Задачи за Алберт:
"Да посети в дома му Райчев и провери дали пише книгата за Хитлер."
Мероприятия:
"Райчев ще бъде профилактиран."

Мълчанието на декларациите

Веселина Седларска
Новинар


Висшият съдебен съвет подкрепи идеята за операция "Чисти ръце" сред съдебния елит. Подкрепи я "по принцип". Декларирането на доходи и имоти ще бъде доброволно. Декларациите могат да бъдат проверявани при сигнал. Няма наказания за вписването на невярна информация. Не се предвижда декларациите да се огласяват публично. Всичко това беше направено, за да се отправи положителен сигнал в посока Брюксел.
Спряхте ли да се смеете?
Аз още не съм. Чудя се дали горните няколко изречения са най-смешното нещо на тема "чисти ръце", което съм чувала, или една история, разказана от Петер Юхас. Юхас е унгарски писател, който знае всичко за българския език и за българите. Точно тази история на Петер Юхас обаче е унгарска. Нужно е да уточним, защото в нея има една баба без гащи, което не е много типично за българските баби. Действието се развива в едно унгарско село в горещ летен ден. Толкова непоносимо горещ, че споменатата баба е с блуза и пола, а под тях - по организъм. Бабата меси хляб. От това й става още по-усилно. Затова бабата решава да си почине. Да поседне. Тя си вее с полата, за да се разхлади, след което я повдига и присяда. Едва когато започва да потъва в нещо меко, разбира, че е седнала върху тестото. Подскача бързо, но късно - тестото вече е залепнало за нея. В този критичен момент от другия край на двора се задава дядото. Бабата го поглежда с надежда и пита: "Чисти ли са ти ръцете, да отлепиш от мен тестото?"
Хайде сега да си представим Висшия съдебен съвет на мястото на бабата, за да си дойде всичко на мястото: положението е наистина напечено, все по-ясно става каква е голата истина, тестото е компрометирано, никакви чисти ръце няма да свършат работа. Какъвто и положителен сигнал да отправя бабата към дядото, положението с тестото е очевидно. Това тесто магистратите в България си го месиха, ядоха, преядоха, а сега искат - когато е неспасяемо съмнително - да го отлепят от себе си и да ни го пробутат за курабийки. Че и на Брюксел.
Не че не сме яли и такива курабийки, но вече - мерси!
Само дни преди магистратите, депутатите също скриха доходите и имотите си. Тъй като няма как да ги скрият от публичния регистър, решиха да скрият публичния регистър от нас. Медиите няма да могат да публикуват доходите и имуществото на народен избраник, без да имат неговото писмено разрешение - тоест публичният регистър вече не е публичен. Ръководствата на медиите ще имат достъп до информацията в публичния регистър, но няма да могат да я съобщават на своите читатели, слушатели, зрители - тоест медиите в това отношение няма да могат да бъдат медиатори. Мога да вляза в Интернет и за секунди да установя, че годишната заплата на Джордж Буш е 400 000 долара, на Дик Чейни 181 000, на сенатор - 162 100, а на член на Върховния съд - от 199 200 до 208 000 долара годишно, но ако ме интересува в каква кола се вози Ахмед Доган, трябва да попитам Йордан Цонев, пък той да ми каже, че този месец е виждал шефа си, но не бил точно в такава кола, в каквато аз си мисля, че е бил. Малко повече, около минута, ще ми отнеме, ако искам да разбера какъв точно бизнес има сенатор, да речем, от щата Айова и на кого го е връчил на "сляпо доверие" - какъвто е терминът за управление на нечий бизнес, докато собственикът пребивава във властта. Но никога няма да разбера какъв бизнес се крие зад най-обикновен селски кмет, камо ли зад депутат.
Висшите магистрати нямат право на други доходи, освен от заплата и лекции. Халал да са им лекциите, не ни интересуват. Но нека да публикуват заплатите си. И те, и всички надолу по системата. Тези заплати им ги плащаме ние. Нека видим какви пари плащаме, за да се чувстваме незащитени и невъзмездени. Нека видим срещу какви пари не работят съд, прокуратура, следствие, полиция. Ние им знаем и къщите, и колите, и колежите на децата, ние ще преценим съответства ли едното на другото. Нека видим какви заплати получават хора, които ни наредиха след Румъния. И заради които ни депресират с предпазни клаузи.
"Парите не говорят, те ругаят", това го пееше едно време Боб Дилън. Нещастни депутати, нещастни магистрати... Не само ние, а и собствените им пари ги ругаят, щом ги скриха от нас.

Чомакови неволи

Общината в Пловдив продала незаконно Античния форум
Окръжният съд обяви сделката за нищожна
10 Април 2006
Mediapool


Продажбата на Античния форум в Пловдив от общината е незаконна, установи Окръжният съд в Пловдив. Решението на съда, публикувано в понеделник, е, че сделката за продажбата на терена между Пощата и хотел “Тримонциум”, където се намират археологическите разкопки, е нищожна, защото теренът е собственост на държавата, а не на общината, съобщи “Дарик радио”.
В началото на декември 2003 г. община Пловдив сключва договор за продажба със софийската частна фирма “Младост Алфа” за продажбата на “празно дворно място” с площ от 5634 кв. м., за което е издаден акт за собственост на община Пловдив два месеца преди парафирането на договора – на 7 октомври 2003 година. За същия терен обаче има издаден акт за публична държавна собственост година преди продажбата, в който имотът е описан като археологически паметник на културата с категория от национално значение.
На този терен именно се намират археологическите разкопки на прочутия форум на античния Филипопол, който е най-големият проучен у нас форумен комплекс.
Въпреки археологическата стойност на терена, общината го продава за строителството на 6 етажна сграда с подземни гаражи на две нива.
Инвеститорът плаща скромната сума от 1 240 200 лв. за “празното дворно място” и се ангажира да съхрани във фоайето на сградата част от римските разкопки. За разкопки и консервиране на паметниците софийската фирма се ангажира да отдели още 1 млн. лв.
Според изследванията отдолу лежат 4 археологически пласта, които ще бъдат напълно унищожени, когато влязат тежките строителни машини да изливат бетон, за да построят двете нива етажи.
Докато тече съдебната одисея на един от най-значимите археологически паметници, софийската фирма “Младост Алфа” е продала терена на три пловдивски фирми – “Сиенит Инвест” ООД, занимаваща се със строителство, “Полет 2000” и “Нов Форум”.
Общественото и професионално недоволство, породено от продажбата на апетитния централен терен в Пловдив, принуди тогавашния министър на регионалното развитие Валентин Церовски, като собственик да си потърси правата върху имота. Делото е заведено през април 2005 година, а в исковата молба е посочено, че при сключване на договора за продажба общината е извършила недопустимо разпореждане с държавна собственост.
След разглеждане на всички представени документи, съдът е приел, че археологическите разкопки нямат отделно и самостоятелно съществуване извън терена и не могат да се разглеждат като собственост на държавата, която е различна от тази на земята под тях. Именно това беше тезата, изказана от общината при защита.
Пловдивският окръжен съд установи, че е налице общност на терен и разкопки, която е публична държавна собственост и разпореждането с нея е забранено от закона.
Решението на съда може да се обжалва пред по-висша инстанция.

ИЗ ДЕЛНИЦИТЕ НА ЕДИН ЛУД

ТОНИ ФИЛИПОВ, Д-Р
Монитор

Понеделник, 3 април
Посъветвах миналата неделя Бойко да не асфалтира нощя, щото никой няма да забележи. Казах му да създава максимални затруднения на населението, за да мисли то само за него ­ добро или лошо ­ няма значение. И той ме послушал. Даже отишъл още по-далече. В събота, когато столичани заминават по родните си места, генералът затворил изходното платно на Цариградско шосе. В неделя пък, когато се връщат, затворил входното.
Браво, ето това имах предвид. Така се прави.
Борисов реве в "Политика" като бяла мечка в топло време, че оня "нещастник" Яне Янев, като чул, че партията ще се казва ГЕРБ и изприпкал и запазил името. Бойко вика: "Това са долнопробни хора!"
Но са креативни, не може да се отрече! Сега ще стане Лудото Яне мандатоносител на Бойко.
Понеже партията е вече заета, генералът регистрирал сдружение с идеална цел. Вън от всяко съмнение е, че целта е идеална, най-добрата възможна цел. Сдружението позволява в ГЕРБ да влязат цели фирми. Според мен няма пречка да се присъединят и холдинги, АД-та, банки, както и отделни физически лица.
Ще се присъединят, много ще се присъединят. Четох, че като се разбрало, че БСП идва на власт, червените се сдобили с 15 400 нови членове само на туй основание. К'во им пречи на тези 15 400, а и на още други да идат сега при Бойко?!
След като на 3-ти март Сидеров беше обявен за Левски, вчера във Враца заместникът му Антон Сираков го обяви за Ботев: "Името на вашия град идва от "врата". През нея преди 130 г. влезе Ботев… Сега влиза Волен, за да върне България на българите…" В "Стандарт" се подбъзикват, че се очаквало скоро Сидеров да стане Бенковски.
Ба, той вече е станал. Цялата "Атака" обикаля България като Хвъркатата чета и подбужда населението да въстане срещу американския поробител, който иска да си дига калета на наша територия.
А след като мине и през Бенковски, вече могат да го провъзгласят за цялото Възраждане накуп…
Ахмед Доган се разсърдил на медиите, след конференцията се фръцнал и не дал брифинг за журналистите.
Мемед, да се сърдиш на медиите е все едно да се сърдиш на времето. На времето му е през метронома.
Доган вика: "Обръч не е мръсна дума". Естествено, че не е. Думите сами по себе си са неутрални. Хората ги правят мръсни.
Велева коментира в "Труд": "Доган като политически Мичурин". Не знам дали той е политически Мичурин, ама ти и Тошев се държите гаче ли вчера сте паднали от магданоза и от сътресението ви са се изяснили нещата.
Гледам на сергията заглавието на "24 часа": "Премиер за първи път в РПУ".
Помислих си едва ли не, че… Ебати как се прецаках. Той отишъл само на посещение. Що лъжете народа, бе маскари! Народът тръпне да вкарат някой министър в милицията. И от ЕС това чакат. Колко ли е бил разочарован Оли Рен, като е прочел дописката. Сигурно повече от мен.
На днешния ден през 1990 г. БКП си смени името на БСП. Но после забрави да си смени манталитета и така си остана ­ социалистическа партия с комунистическо мислене.
"Труд": "Плащаш бързо, пестиш от глобата". Вестникът съобщава също, че ти вземат и по-малко точки. Станишко съобщил, че сега експерти обмислят промените.
И какво ще променят промените? По-бързо от "на място" може ли? Не може! А да ти вземат по-малко точки от "хич" може ли? Не може! Народът го е измислил, бе! Плати си на човека, той ще прояви снизхождение, на каквото държавата не е способна…
Галя от Каризма: "В къщата научих как изглежда адът". Педалчето Дим Дуков я побъркало. Адът ­ това са другите (Сартър). Чаткаш ли, маце! Другостта, както би казал философът Доган. Тези, като Дим Дуков. Затова е казано, че адът, това е раят, но гледан от обратната страна, от лявата.
"Труд" пише вчера, че в метрото настанало лудо оживление, защото се качил коминочистач. И всички искали да го пипнат. Да, но едно ченге ми каза друга версия. Тоя бил мангал. И докато те го пипат за късмет, такъв късмет им дошъл, че после не могли да си намерят кой портфейла, кой часовника, кой цялата документалистика…
Орешарски: "2009 г. живеем по-добре". Добре.
Доган заповядал да почне надстройване на дувара на сарая му до 6 м. височина. Миналата седмица тръгна слух за някакъв атентат срещу агата. Но според мен стената не е предизвикана от страх някакъв, а от това, че дивите шопи се катерели по стълби и дървета да гледат какви неща стават по поляните и басейните на сарая. Викат, че си струвало да се види…
Шест метра дувар! Сравних го с всички известни и значими дувари ­ Берлинския, израелския, на Централния Софийски… Може би само Великата китайска стена, единственото човешко творение, дето се вижда от Космоса (висока е от 3 до 8 м., т.е средно иде пет метра и половина), може да се окаже равностойна, но едва ли по-висока от съоръжението на Доган. Но едно е сигурно ­ от Космоса вече ще се виждат два обекта: Великата китайска стена и Доган-сарай.

Вторник, 4 април
Пенсиите излизат на протест пред МС утре. Искат 150 евро пенсия. Наборчетата, вярно, че в Библията пише: "Поискай и ще ти се даде." Вярно е също така, че няма лимит колко да се иска. Но известна скромност все пак няма да е излишна.
Може всякак да се живее, човек знае и две и двеста. Средностатистическия американец например поглъща 3200 калории дневно, а в Етиопия оцеляват с по около 500.
Д-р Джеймс Левин от Минесота измислил учениците да учат прави, за да се пребори затлъстяването. При експеримента се оказало, че децата усвоявали много по-добре материала.
Д-р Левин вика, че това можело да се приложи и към работното пространство в офисите. Доказано било, че седнал човек за 8 часа гори 50-60 калории, а ако се движи, макар и бавно ­ 800.
Добре де, ако целта е само да се изгорят калориите, не може ли да седиш и да си клатиш краката? Така не се ли изгарят повече калории?
Професор, измислил… К'во си измислил, бе! Берлускони откога изхвърли столовете от залата, където заседава МС…
Тоя Берлускони е голяма работа. Вчера в телевизионен дуспут нарекъл конкурента си Романо Проди "полезен идиот". Проди пък му го върнал на пияница. А пък днес чета, че Берлускони казал, че избирателите на левицата са "ташаци". Дори и Сидеров не си позволява такава вулгарност.
Лидерът на СДС в Бургас д-р Антонио Душепеев (писал съм ви за него, тоя, дето мангалите се обърквали и редовно му викали Дупепеев) миналия месец напуснал поста и синята партия. Днес вика пред "Новинар": "Ще повярвам, че нещата почват да се променят, когато пристигне тук централното ръководство и започне да си плаща сметките по престоя. От Костов насам не съм видял някой да си е поел разходите. То в интерес на истината и аз не съм ги подканял да си плащат, но в България е така ­ тук хората обичат безплатните неща."
К'во ще се убеждаваме, умре българинът за безплатни неща. Шамар да е, аванта да е. Еле пък на кьорсофра как припка като поп на кръщене.
Но не си прав да се самообвиняваш, Душепеев! Нямаш вина. Как ще ги подканяш, да не си келнер, та да викаш: "Моля, сметката!" Те като нямат съзнание…
Сидеров коментира в "Атака" как Коритаров поканил Росен Владимиров и Надежда Захариева (икономисвам епитетите и обидите пред всяко име, щото ще ми отиде страницата) и последвали "дълги и сластни облизвания от страна на Алберт Коритаров на турски задни части."
Ба, не си позволява… Кажете, това език на журналист ли е?
Д-р Иванов от Четвърти километър смята, че Сидеров е жертва на преждевременна андропауза, но аз не съм готов да потвърдя тази диагноза.
"Дневник": "Животните в Европа може да получат право на адвокат" Стига, бе! Казвам ви, че в ЕС не е за нас. Те ще въведат скоро социални и здравни осигуровки за животните и един Господ знае още какво.
Очакваме прокуратурата да поиска имунитетите на още народни представители, обяви вчера Станишко на въпрос за еврокритиките към България.
Защо, бе, защо чак сега! Какво пречеше да дадем на Европа Софиянски, Върбанов и Кузов… Пречеше синдромът на лимонадата в ушите, както казва бизнесменът от БСП Гущеров.
Макар че, ако трябва да съм справедлив, прокуратурата направи каквото можа. Лани прокурорът Цеко призова бандитите в 7-дневен срок да декларират откраднатото имущество. Е, получи се малко неудобно, щото те не откликнаха. Но той опита.
Днес се навършват 114 години откакто полк. Христо Николов изобретил първата българска картечница. Понеже тя била с по-добри показатели от тогавашните леки картечници на армиите в Европа, представител на английски оръжеен завод дошъл при него и му предложил голяма сума в злато, за чертежите. "Моят труд е предназначен за моето отечество", отговорил полковникът.
Ех, полковник… Сега ако знаеш…
България е обявена за официална туристическа дестинация на Китай, съобщиха от Държавната агенция по туризъм. От 1.3 млрд. жители на Поднебесната империя 100 млн. се водят богати. Направо ще ни задръстят дестинацията.
Но аз не съм изненадан. Когато Шулева ходи, кметът на Шанхай Хан Чжън я предупреди: "Пригответе се, 17-милионен Шанхай е готов да тръгне за България." И ето, тръгва китайският народ на малки групи от по един милион туристи, както вика Павката…
Бъдещето ни е с Китай. Един Мони Паси го разбра. Като беше там изчисли, че само от клечки за зъби можем да правим по 3 млрд. оборот с китайците. Ама не съм чул нещо да се е предприело. Е това сме, хубави идеи имаме, ама не ги реализираме.

Сряда, 5 април
В "Стандарт" Елеонора Николова вика: "Борисов не е заплаха за СДС".
Права е. То за СДС вече няма заплаха. СДС е паднало толкова ниско, че няма нужда от бутане.
Бойко им подава ръка, те се репчат. В "24 часа" бизнесменът Маргарит Тодоров разправя как през 2001 г. търсел контакти с Костов от името на Царя. Костов и хората му смятали тогава, че Симеон няма да прескочи 4-процентната бариера, ако се яви самостоятелно на избори…
Каква прозорливост!
"Стандарт" цитира министъра на образованието: "Аз самият харесвам мислите си, но не винаги ги помня всичките.."
Голяма работа, че не ги помниш. За народа загуба велика, дето вика Иванчо Йотата. Но ако толкова страдаш, записвай си! Аз вече втора книга издавам само щото си записвам мислите. (И аз си ги харесвам.) Ако не си водех бележки, всичко щях да съм забравил…
Апропо, уважаеми читатели, очаквайте в съвсем скоро време втората част на книгата "Из делниците на един луд". Под печат е. Всеки момент ще тръгне към сергиите. Ама вие още не тръгвайте, аз ще ви обадя.
В "Новинар" нарекли Оли рен Holly Rehn, демек Свети Рен. Той верно ще стане български светец, ако ни приеме въпреки безхаберието на управниците ни. Аз лично ще му паля свещ всяка година на патронния му празник.
Но може да стане и О-ле-ле Рен, както съм предупредил.
"Нощен Труд": "Атлантиците вдигнаха бюст на Паси". Лично Чапкънов го изваял. Странно, на бюста изглежда повече евреин, отколкото на живо. Паси се хванал под мишница и се занесъл в къщи, бюста си де. Сложил се в хола, да го гледат гостите.
На вниманието на Евгени Минчев, Дим Дуков и т.н: В медицински център Бодимед вече правят процедурата хидроколонотерапия, по която цял Холивуд е луднал. Тя по същността си е клизма, но по-скъпа, 80 лв. струва. Докторите препоръчват за пълното очистване от токсините да се направят 3 процедури в рамките на 10 дни.
След тези процедури нямало нужда да се пости. Пенсиите, а?

Четвъртък, 6 април
Проф. Михаил Константинов пише в "Монитор" за ДПС: "Трудно е да се повярва, че действията и приказките на някои от лидерите на тази етнокорпоративна политическа сила не се извършват под влияние на алкохол или други упойващи вещества."
Вика още: "Понятието "мисловна парадигма" е най-обикновена тафтология. Защото всяка парадигма е по дефиниция мисловна, т.е. в главите на хората. Парадигми в природата няма и това не само докторите, но и студентите по философия би трябвало да го знаят…"
Така е, във философско отношение Соколът се оказа малко бос. Парадигмата е образец, модел, начин на мислене. А мисловната парадигма е мисловен начин на мислене. Така излиза, де.
Кънчо Стойчев единствен възхвалява в "Труд"големия политик и философ Доган, как само той си признавал истината и т.н. дрън-дрън: "Изпитвам гордост, защото политическият елит на българските турци е далеч по-патриотично настроен от политическия елит на българските българи. Което е може би най-голямото ни политическо богатство…"
Елита? Всъщност, защо не! Да се граби в България винаги е минавало за патриотизъм…
Накрая на текста на Стойчев от "Труд" турили бележка: "Позицията на г-н Стойчев е дискусионна. Редакцията е готова да публикува и други мнения…"
К'во дискусионна, бе!
Сидеров, тоя задмина Коритаров, а? Чак примлясква от удоволствие…
Стойчев, а какво наукоподобно и обществено приемливо обяснение ще дадеш на следното твърдение на Доган: "Професионализмът в политиката е в обратна пропорционална зависимост на нейната прозрачност"?
Да, права е Андролова в "Новинар": "В морален смисъл напоследък България е толкова усрана, че напомня общ ректален термометър".
343 евро годишно ще дава ЕС на глава сиво искърско говедо. Поощрявали местните породи. Обаче аз си мисля, да се захвана с някоя българска порода пчели. Ако и за тях дават субсидии на глава, а то няма как другояче, ще стане добра далавера. Ще си декларирам колкото искам глави, нека дойдат да ги броят….
Поетът с нежно име Ани Илков пише, че от "мътната докладна мисъл на Доган" излезли само "някакви претенциозни скудоумия".
"Докато слушах за "мисловната парадигма на времето" и "вертикализирането на духовната субстанция" се досетих, че френските теоретици Дельоз и Гатари наричат това "самостоятелното мислене на идиота…"
Браво, Илков! Обаче и при теб се наблюдават елементи на самостоятелно мислене, да знаеш!
Вестниците гърмят: Идва Дженифър Лопес. Ей, братя, знаете ли, че на тая дупето є е застраховано за 1 млрд. евро! Няма майтап! И в родината є вече са є вдигнали паметник приживе, като на Пасито.
Помните ли какъв ден е днес? Не помните. За това сте на тоя хал. Днес е първи април на Царя. Преди 5 години той се изтъпани на моравата и каза, че ще се оправим. Е, не можахме всички, но той поне се оправи…
Като отишли вчера пенсионерите под прозорците на МС и почнали да викат: "Благодарим ти, Сергей, за щастливото детство." Излязла Илияна Йотова и ги навикала: "Какво детство, бе, когато вие сте били деца, Сергей не е бил роден!"
"Точно за това и благодарим!"

Петък, 7 април
"24 часа": "Криза за гробове, по-тежка от боклука." Това издали пред вестника от общината.
Ама що хабите репортерски ресурс да разпитвате в общината, като в. "Телеграф" го написа миналата седмица буквално със същото заглавие.
"Стандарт": "Правели сме пломби преди 9000 години."
Може, но вече избягваме. Не се търсят при новите разценки на денталните услуги.
Анна Заркова написала коментар в "Труд", в който твърди, че било общоизвестен факт, че човешкият мозък съдържал 99% вода.
Бъркаш го със зелето, колежке. Даже не със зелето, щото то има само 91% вода. Бъркаш го с краставицата, тя има 98% вода. Поне на Мирча Кришан краставицата. И затова в 100 гр. краставица има само 16 калории. Водата в човешкия мозък е 80%, което пак не е малко. Но може пък да има и мозъци с повече вода, знам ли.
"24 часа" посветили на Румен Вълка ­ собственикът на "Волф" и "Дитц", цяла страница. От нея между другото научавам, че Румен бил работохолик. Зимата се качвал лично на снегорина и чистел. (Единственият "Майбах" в света с гребло!) Браво, а лятото, когато няма сняг? Лятото сигурно мете, един работохолик си е такъв през всички сезони.
"Монитор": "Офшорка пази АЕЦ "Козлодуй". Чудесно. Ами ако, дето вика Каракачанов, зад нея се крие Бен Ладен, к'во правим тогава?
Емел Етем: "Спасяването на пострадалите е техен проблем". Ако беше малко по-интелигентна, малко повече да беше чела и щеше да каже: "Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се".
Този лаф на Илф и Петров всъщност е пародия на изказване на Ленин: "Здравеопазването на трудещите се е дело на самите трудещи се." Но след стъпването на Гайдарски в здравеопазването намери своето историческо потвърждение.
Труд": "Само Кузов излезе мъж". Единствен той се отказал доброволно от имунитета си.
Да, прав е Румен Леонидов като вика в "Политика", че "България обеднява откъм пичове."
За сметка на п…….

Заплакала е гората

Кирил Цветков
Иде ли?


Заплакала е гората,
Гората и планината
и на гората листето...
заради Индже войвода.

/народна песен/


И да плачеш, Горо сестро, няма го Индже!

Името му остана в народните песни, а подвизите му - в шедьоврите на гения от Жеруна. И духа му, духа на войводата го няма...сякаш потъва в сивото ни, безлично ежедневие. Все по-рядко сянката му напуска вечността, за да похлопа на вратата на обърканата ни, ошашавена памет. Заплака отново гората заради Индже войвода. Защо ли? Сеч! Поголовна, безогледна сеч тресе многовековната й, но винаги млада снага. Ако беше жив Индже, така ли щеше да бъде? Щяха ли кърджалии да върлуват из дебрите й, макар не с шишанета и ятагани, а с моторни триони и резачки. Но плячката си е плячка.

А потърпевши са пак обикновените хорица, защото гората е тяхното национално богатство. И тя, гората, заплака както някога... Но плач сеч спира ли? Сеч - на всякъде. Даже и край Батак. Някога трупове, сега-трупи... История..., мени се!

"Имам обръч", изцепи се бабаитин пред репортери. Това пък сега какво е? Някаква гимнастика? Художествена гимнастика за мъже няма. Виж, за хула-хоп става, защото въртенето на обръча става с движения като гюбеците при кючека. А обръчът добре се върти. И къде ли не - в държавния резерв, в селското стопанство, вихри се и в гората.

Барабар с Марица тече река от дървесина. Основно на юг. Нали "Пътят към Европа минава през Босфора". Келепир, голям келепир е тази река! Покрай нея в обратна посока потича друга - от валута. Пари, пари трябват..., строят се сараи! Малко ли са у нас "юнаци", за които се казва "Бей гиби"?

Има и още нещо. По-добре е да я занема тази гора! Ако някой ден Аллах реши да се променят някои нещица - да няма къде да се крият хайдути. Хайдуци пак ще си има, но по-добре хайдуци, отколкото хайдути! Хайдутите са душмани, а хайдуците са друго нещо. С тях алъш-вериш може да се прави, па защо не и ортаклък. Много са тия, нахъсените на гората. Хъс за келепир, пък и зъб й имат.

На един баща му брал ядове от шумкари и "бащиния" му била - сече. На други дедите проблеми с горяни - секат и те. Гората винаги е била трън в очите на господарите. Затова и днес - сеч. А гората плаче. Нека плаче! След нас и потоп, както е казал един от Людвиците.

А то потопът почна. Гората плаче - сълзите препълват язовири и реки, разкъсват бентове и диги, отнасят мостове, събарят къщи, давят хора и добитък. А като оплешивеят ридовете потопа съвсем ще тръгне. Но какво от това казват "нашите", за пуста далавера са зинали като кратерите на Везуий.

И затова! А бакалъм, юруш на гората! Така ще е тя щом в държавата няма кой да "набива обръчи", както гласи старият лаф...

Бележка на автора:
Употребените чужди думи не са случайни. Нали се говори за втори официален език. Едно време вторият е бил първи, а първият - втори. Какво да се прави - история, мени се...

Червените не могат да управляват

Мартин Карбовски
Новинар

Българската политическа приказка е извратена до смърт. Преди 10 години червените извършиха погром над държавата, наречен масова приватизация - тоталният капиталистически акт бе извършен от най-неподходящите хора - комунистите, разбира се, по волята на народа. Днес, десет години по-късно: тоталният исторически акт на присъединяване към мегадържавата Европа се извършва отново от наследниците на комунистическия манифест. Десет години по-късно едно червено правителство допуска и американски бази на територията на святата ни и чиста република. Разбира се - по волята на народа. Логиката е мъртва по тези земи.
Какъвто и толеранс да дадем на социалистите, каквато и симпатия да изпитваме към лидера им от ново поколение, буксуването вече е регистрирано. Целият ни български свят се крепи на Голямата Чакалня, в която ни вкараха червените - чакаме, стоим спокойно, пристъпваме от крак на крак, мируваме, не клатим лодката, само и само да ни приемат. Докато чакаме в чакалнята обаче, държавният влак влиза в задънен коловоз с преголяма скорост. Животът започва да изглежда зле (от заплатата до мръсотията по улиците) - и някак това е мистично свързано със социалистите.
Къде може да е причината? Червените управляват успешно само едно единствено нещо - престарелия си електорат, повече от два милиона пенсионери. Те се справят добре със заблудата, че са "социални" управници. Сиреч взимат от бизнеса и го дават на избирателите си, които не произвеждат нищо. Парите са асфалт, образование, чистота, сигурност, инфраструктура са щипнати сериозно от социалните фондове - помощи за цигани и пенсии. Но това е твърде частично обяснение, макар че е близо до истината.
По-интересната причина за неуспеха на червените управления е генезисът на бизнеса у нас - той е червен. Когато идваха на власт за малко сините, те тормозеха червения бизнес, пускаха му кръв и той се държеше прилично - държавните поръчки бяха контролирани малко от малко, управленията на СДС и царя бяха прогресивни и промяната в живота на обикновения човек се забеляза. Когато обаче властта е червена и бизнесът по произход е червен, двете части на държавната машина започват да си преливат кръв взаимно, ощетявайки държавната поръчка, която създава общия ни хабитат.
Чичо е червен бизнесмен. Чичовото е червен политик. Защо си мислите, че чичи и чичовото ще асфалтират една улица, като могат да се разберат да не я асфалтират. Друго си е, като чичо е червен бизнесмен, но властта е окупирана от гладни царисти и седесари - в дебненето кой какво прави държавата се самоконтролираше.
И това обяснение, макар близо до истината, също е частично.
Сигурно има и трета причина - днес червените не могат да управляват сами, БСП е слаба и разкъсана от противоречия, а партньорите й си късат черните потници и заплашват да се махнат от коалицията. Ако не живеехме в чакалнята на живота и на Европейския съюз, досега да сме влезли в предсрочни избори.
Нещата са ясни - народът, колкото и да е прост, усеща кога, в кой ден животът му се изплъзва от контрол. Нацията не иска много - само работа и да се гордее, че е българска. Червените ощетиха гордостта на българите с навеждането си към все по-необоснования Доган. Работата, заетостта като граждани на ЕС, е измерена като заплата в мерките на ранния соц - 120 евро заплата при хляб от 30 цента нагоре (като през 70-те). А нацията иска прогрес - основно тя очакваше капиталът да подобри условията на труд и да бъде притиснат да печели по-малко за сметка на повишено потребление. Това беше задача на червените и това не се случи - потреблението се увеличава за сметка на кредитите, които отново носят печалба на капитала. Левите у нас са десни експлоататори, те са най-лошите възможни капиталисти и поради това са и най-неподходящите управници.
За извратената политическа приказка у нас ситуацията в София дава нагледна яснота - това е приказката за Червената шапчица (БСП) и вълка (Вълка), които имат сериозни проблеми с Ловеца (спасителя на електората - Генерала).
Сюжетът е усукан много лошо за гражданите на тази държава - Червената шапчица (БСП) никога досега не е имала проблеми с Вълка (бизнесът, хранещ се с държавни поръчки). Червената шапчица и Вълка са биз-бизе и са се наговорили да изядат бабата (електората) заедно и въобще не желаят появата на Ловец, който да им попречи. Вълкът е в бойна готовност и само чака Червената шапчица да му каже, за да се опита да изяде Генерала - ловец. А той, милият, седи отстрани, седи и плаче - със сълзите на народа - дайте ми да одера Вълка или ще се кандидатирам за президент, казва. Обаче Червената шапчица е яростна и зла - тя не може да управлява, но яде яко от месата на баба си заедно с Вълка и сега й е паднало да не изпусне мръвката. Как ще свърши тая приказка, не знам, но обикновено в нея бабите най-много страдат. И именно затова се чудя - как може тая баба, целият електорат, как може да е толкова дементна, че да избира червените винаги в най-неподходящите исторически моменти от най-новата ни история.

ИЗ ДЕЛНИЦИТЕ НА ЕДИН ЛУД

ТОНИ ФИЛИПОВ, Д-Р
Монитор

Понеделник, 27 март

Тая седмица я пиши бегала, ще мине в пренастройване на биологичния часовник.
Всяка година при смяната на зимното с лятното време се чувствам длъжен да предупредя моите приятели пенсиите да внимават с биологичния часовник. Да не се разместят операциите при изтегляне на времето с час напред. Редът е следният: в 6.00 звъни будилникът, в 6.15 ставате, в 6.20 пикаете. А не обратно.
"Сега" пише, че по повод смяната на времето правителственият пресцентър декларирал: "Това опровергава всички слухове за напрежение в тристранната коалиция".
Параванов казал оня ден в Елхово, че ГККП Лесово става врата на България към Европа. Лесово? На границата с Турция? Лелe, как се слага на Доган.
Гошо, самият Доган вече се отрече от възгледа си, че пътят на България към Европа минава през Босфора, бе! Доган и от обръчите се отрече. Вика: "Вие предпоставяте, че ДПС има фирми, аз твърдя, че ДПС няма фирми."
Ага, нещо си се объркал. Ти твърдеше, че ДПС има фирми, ние от теб научихме за обръча.
Ама той ни мисли за много късопаметни, което не е да няма основания. "Приписвате неща, които не съм казал в моя отговор пред Слави Трифонов".
Тъй ли, я да видим в дневника на доктора какво е записано:
"Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже обръч от фирми… Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик."
Валерия Велева хубаво го води през 2004 г. да си припомни Централния и по-специално килия 17- а, в която е лежал, ама той не си взе бележка. Дано Сидеров си удържи на обещанието.
А пък Нихат Катил вика, че обръчите били само в облото мислене на журналистите… Ама то по-добре обло, отколкото квадратно...
Петър Волгин се прави на агент Купър в "Труд": "Бойко Борисов е като совите. Действията му не са това, което са. Явно докато е охранявал Тодор Живков и Симеон е научил не малко."
Да, бе, научил е на гаргите очите. Това ли научи, да асфалтира улиците нощем? През цялото си 35-годишно управление Тато нито веднъж не е асфалтирал през нощта, Дедо също. Асфалтира се от 8 до 5. Тоя народ докато не му създадеш големи неприятности се прави, че не те забелязва.
Костовистите скочили срещу Борисов: първо трябвало да се докаже като кмет на София.
Не може, господа, не може. Бойко тича по тънък лед, ако се застои някъде и ще се удави. Затова трябва бързо да пробяга до другия бряг. Както казва една китайска поговорка, от всички 36 плана за действие, най-добрият е бягството.
Путин преписал дисертацията си от американци и така станал доктор по икономика. Цели 16 страници от същността на тезата му били "копи-пейст".
И аз съм взел да връзвам кусур на Сидеров. Ми той още не е президент.
"24 часа": "Английски заселник налага българин." Англосаксонецът Питър Морган, жител на село Зорница и един нашенец седнали да се почерпят и приключили напълно по нашенски - с побой. Англичанинът излязъл по-як, поради което нашият се озовал в болницата с комоцио.
Какво нещо е средата! Променя даже хора с утвърдени културни стереотипи.
Ебати каква ненормална държава сме! Чета в "Стандарт", че чл. 20 ал. 2 от сега действащия Закон за движение по пътищата защитавал дупките. Било записано, че водачът е длъжен да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя, товара, характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства… Абсолютно всички, може би единствено без международното положение.
След Сашо Томов и Митко Луджев пише спомени: "Нежната революция в България". Пишете, момчета, пишете. Писаното слово остава… Не е важно кой твори историята, важното е кой я описва. Щото, както съм казвал, Клио е най-голямата курва сред музите. Докато човек е на власт му обещава важно място в поверените й анали, а като падне се прави на разсеяна. Тъй че вземете историята си в собствените си ръце. Каквото е написано, това е истината. Веднага ще дам пример, за да не изглеждам голословен. Какво знаем днес за Троянската война? Каквото ни е написал Омир - че се е водила за хубавата Елена. А истината е, че това десетгодишно кръвопролитие се е водело заради Черноморските проливи, за да се изземат таксите върху търговския трафик и т.н. Херодот коментира: "Да не са луди гърците да воюват заради една жена". Но в историята остава версията на Омир, щото е по-талантлив. С което подсещам, че само с желание не става.
Най-високият човек в света, Бао Сишун от Китай, който е висок два сидера и 36 см., пардон, два метра и 36 см., си търси жена с обява във вестника. Жените го отбягвали, щото с него секс можело да се прави само с пожарна стълба.
Обърках се и казах "два сидера", щото той Сидеров стана мярка за всичко в общество. Да не си помислите, че намирам, че Сидеров е смешен щото е нисък. Не, не затова. А защото се мъчи да изглежда висок. И рус. Човек не може да избира как да изглежда, но може да избира как да се държи. И кой каквото си избере.
Абе, на тоя Бао дали му се променя ръстът с оглед на сезоните. Щото четох, че в зависимост от температурата височината на Айфеловата кула варира с плюс - минус 15 см.
71-годишната Пенка Балева скочила вчера с ластик от Стамболовия мост в Търново. Била голяма любителка на екстремното. Ба, любителка… Животът я е приучил. За 17 години нищо екстремно не й е останало чуждо. Така погледнато имаме два и половина милиона любители на екстремното.

Вторник, 28 март

Звъни днес един от репортерите ни на Юнал Лютфи да го пита за коалиционните кавги. Лютфито със сънен глас вика: "Иване, колко пъти да ти казвам да не ми се обаждаш в събота, че си почивам!?" Иван се стресна: "Ама как събота бе, г-н Лютфи, днес е вторник…". "Вторник? Сигурен ли си? А неделя и понеделник имаше ли?"
Ей, ага, дано знаеш поне кой век сме, че то поведението на Доган е с два века давност.
Павел Шопов от "Атака" вика при Коритаров: "Вие знаете, ние напуснахме българския парламент и слязохме при хората, за да видим проблемите…"
Коритаров: "Слязохте?"
Правилно го засече. От къде слязохте, бе? От приказката за стълбата?
В СДС решили, че един член щял вече да е достатъчен, за да се открие клуб на партията по места. До сега се големееха, ако няма поне 10 члена, няма клуб. Член-председател на клуб, таш… Как ги подритна историята!
Айде, тая година "член-клуб", пък догодина "член-партия". То не трябва да съм Лещански, че да го ясновидя.
Канадското издание "Калгари Сън" пише, че световните шампиони по фигурно пързаляне Денкова и Стависки са от страна, в която има само две ледени пързалки. Да, бе, да!
Той и Топалов е от страна с много нисък коефициент на интелигентност, ако слушаме проф. Ричард Лин от университета в Ълстър, ама е световен шампион по шах.
Туй академично говедо изкарало, че на Балканите са най-прости, а българите най-простите сред простите с коефициент на интелигентност едва 94 точки. След нас били само сърбите и турците. Германците и холандците най-умни - 107 точки.
Германците? По-интелигентни от Нас? Да, бе, да! "Когато император Карл Пети казваше, че говори на немски само с конете си, братята Кирил и Методий разпространяваха в България славянската писменост!"
Като мериха лани през март по БНТ айкюто на българина, средното за страната излезе 100. "Стандарт" тогава писа, че най-умният българин бил 85-годишен, рус, 2 метра висок, от Русе. Демек 85-годишен блондин, малко по-нисък от Шакил О'Нийл! Което ме възмути, щото на тая възраст отдавна не се делят на блондини и брюнети. Както и да е. Тоя професор ни цака поне с 6 т.
"Телеграф": "Пълнят дупки след сигнал на Телеграф".
Може пък това да е начинът, по писма на читатели, дето се казва в нашия еснаф. Иначе се казва "на повикване". Звънете братя, не го жалете!
"Православният хомосексуалист" Дим Дуков се изцепи снощи във Вип Брадър за шефа на международния отдел на БСП Кристиян Вигенин: "За мен той е чистокръвен гей". Нико Тупарев доразбърква: "Дим Дуков се изпусна, какво да се направи. Това е риалити - някой казва нещо и няма връщане назад. Не съм чувал за тоя депутат - Вагенин ли се казва?"
Не, не се казва Вагенин, щото не идва от вагина, а от друго нещо, не знам какво точно. Ай стига, що се правиш на оригинален!
Вагенин, пардон (ей простотията ми се лепи от въздуха), Вигенин исках да кажа, е от най-доверените хора на Станишев. Което всъщност нищо не доказва, щото той и Кузов беше от най-доверените на Сидеров…
Сега чета, че и тоя педофил Кузов щял да прави партия! За това казвам, че педалите трябва да се сложат на мястото им! Дори и с цената на невинни жертви като Вигенин.
"24 часа": 15 години "Галъп", 15 години циркът на демокрацията" е шеговитото мото, с което именитата агенция отбелязва годишнината си".
А шеговито, а!

Сряда, 29 март

Пенсиите, с тока нещата стоят така, че вероятно пак ще набарате фазата. Нови 30% увеличение след затварянето на 1-4 блок на Козлодуй. Но изход няма! Единственият изход, не е изход. "Телеграф": "Свършиха местата за покойници". Това щяло да е следващата голяма криза след боклука. Имало закътани за приятели, но вървели по 2000 до 3000 лева на черния пазар.
Пенсиите, пенсиите… Не можете да кажете, че не съм ви предупредил. Когато преди изборите 2005 г. Станишко викаше: "Имам план за промяна…", аз ви обясних, че вас ви няма в този план. И както виждате, не съм ви излъгал. А за поскъпването на водата ще ви пиша следващия път, за да не ви доде много наведнъж.

Четвъртък, 30 март

"Новинар": "Партията на Борисов гони 47%".
Как ще ги гони, като ги е минала, бе! Има 47.2%! Поне това показва последното хвърляне на боб на НЦИОМ.
На вниманието на комисаря от ЕС Алваро Хил Роблес, който ни упреква в "гетоизация" и "сегрегация": Господин комисар, вчера в София групи мангали изпотрошиха 3 от новите царски мотриси с камъни. Днес във Видин друга група нападна полицаи с тухли и брадви. Дайте акъл как да продължим с интеграцията?
В "Политика" колегата Минчев вика: "Потопите са бедствие №2. Бедствие №1 е Емел Етем."
Прав сте, колега. Както казва поетът Дулев във в. "Кукуригу":
Знайно е от всекиго: В нашата история
туй не ни е първият кризисен момент.
Ний не сме държава, а лаборатория.
Господ в нас заложил е експеримент.
…
Наверно пробва статистически
(в дадена държава, в даден период)
колко некадърници нужни са фактически,
за да се разсипе цял един народ.
"Стандарт": Китайски пушки за тъщи на ловното изложение". Става дума за въздушни пушки, по 30 лв., заедно с оптика и комплект от 200 съчми. От 50 м. уцелвала врабче в окото.
Егати варварството! Дори и тъща не заслужава да умре така зловещо, надупчена от 200 съчми. Един джентълмен би дал още някой лев и би взел една прилична помпа.
В. "Атака" реве, че НЦИОМ забавил поредното си изследване по заповед на БСП, защото националистите застигала червените: "Защо социолозите така истерично крият истината?"
И аз това исках да питам. Защо я крият? Те трябва редовно да съобщават за успехите на "Атака", за да се вземат в ръце нормалните хора. Щото не вярвам всички българи да са "втора цедка хора", както пеят "Ъпсурт".
Сидеров, срещу теб има социологически заговор. Но да знаеш, че и слънчевото затъмнение не беше случайно!
Според "Политика", то не било слънчево затъмнение, ами Бойко Борисов минавал.
Ей, колеги, малко сте се изхвърлили. Чак пък да затъмни Слънцето! Един древен цар казал на поета, който го възпял и го сравнил със Слънцето: "Преди да ме сравняваш със Слънцето, трябваше да видиш нощното ми гърне".
А вий не сте го виждали, нали?
Не, това не е просташка задявка! Съвсем сериозно ви го говоря. В предговора към "Любовникът на Лейди Чатърли" Дейвид Лорънс обяснява, че една от причините за лудостта на гения Джонатан Суифт е, че видял нощното гърне на любимата си. И затова в поемата, която й посветил, повтаря разочаровано: "Но Силия, Силия, Силия ходи по нужда..."

Петък, 31 март

Петканов: "За Европа ни трябва поне един нов затвор."
Браво, това е най-неотложното.
Лишените от свобода трябвало да живеят при нормални условия. Нелишените могат да почакат. Поредното доказателство, че от свободата голям келепир няма!
Собственикът на "Левски" Тодор Батков: "Хомосексуалист ни закла". Като му тръгне на един народ на педераси и няма край.
"Стандарт": "Топим се със 115 на ден"
"Монитор": "Чезнем със 116 души на ден"
Я да видим кой дава повече?
"Труд": "Топим се със 171 души на ден".
Истината е, че за миналата година сме намалели с 42 299. Което прави по 115.88, което се закръглява към "Монитор", а не към "Стандарт". А защо "Труд" ни топи толкова, не знам.
Както и да е това. Но от "Дума" научаваме, че раждаемостта стигнала 1.31, най-високият коефициент от 1995 г. Бре тая Масларова!
Краткосмешни новини:
1. Фонд "Земеделие" ще има седем зам.-директори, вместо досегашните трима.
2. Рекорден ръст на депозитите на гражданите през февруари- 9.2 на сто.
3. Руснаците изведоха първия негър в Космоса. (Те изведоха и първото куче, първия българин...)
4. Правителството не признало на областния управител на Габрово Цветан Нанов фактура за закуска за 9.78 лв.
5. Болницата в Бургас си купила трактор. (Честито, догодина и редосеялка!)