Героите на Прехода

За свободата на словото и Мърдок

2008-05-17T19:29:00.001+03:00

Който има поглед върху медиите в САЩ, не може да е пропуснал паралелите между владенията на г-н Мърдок там и в България. И там, и в България, Мърдоковите телевизии се отличават с едно особено високо ниво на гъзолизане (или brown-nosing, както се нарича в САЩ) към политическата сила на власт в даденият момент. През 2000, докато Ал Гор все още печелеше в изборната нощ, Фокс Нюз (с директор първият братовчед на Джордж Буш) обяви, че Буш категорично води. Само за минути крак след тях повлякоха и CNN и MSNBC. Месеци по-късно стана ясно, че Буш не е водил в нито един момент от надпреварата, но Върховният Съд вече се беше произнесъл в негова полза. Журналистите от CNN и MSNBC потвърдиха, че са последвали "новината" на Фокс, за да не се изложат в случай че е вярна (Фокс все пак е най-гледаната кабелна новинарска телевизия в САЩ).
Г-н Мърдок е бизнесмен преди всичко останало, така че може да му се прости натягането пред силният на деня в дадена държава.
Непростимо е обаче държането на българските "журналисти" в неговата медия - подлизурщината, премълчаването на неудобни въпроси, мазненето всяка сутрин на платеният шут на Пловдивските мутри Ники Дудука пред другарите и бат Бойко в студиото на БТВ.
По-долу прилагам обяснението за скандала Иво Инджев - БТВ - Първанов, идващо от "извора" - г-н Инджев. Един от малкото истински журналисти в България, по мое мнение, е дал нагледно обяснение на колегите си как се прави журнализъм. Жалко, че повечето от тях не възприемат лесно.

Гледам да не досаждам с личните си истории, но доколкото питаш ( а и в аспекта, който не е само личен): на 8 октомври 2006-та в предаването ”В десетката” по Би Ти Ви зададох въпрос на човек от щаба на (кандидат)президента Първанов дали може да потвърди разпространяваната в Интернет информация, че президентът е получил подарък от оръжейния търговец Манджуков мезонет на бул. “България” в София. Изрично подчертах, че информацията е анонимна и непроворена (с което спазих изискването на етичния кодекс на жуналистите, подписан от Би Ти Ви-там ясно е казано, че “когато информацията е анонимна, това трябва да бъде упоменато от журналиста”). Въпросният член на щаба, социологът Михаил Мирчев (противник съм на това децата да бъдат “представяни” в настоящето чрез миналото на бащите им, но Мирчев е син на бившия секретар по идеологията на ЦК на БКП Стоян Михайлов, все пак…) ми отговори с насмешка, че не знае, но смята за нормално един президент да си купи апартамент за 100 000 евро. Същият, вече след гузната реакция на Първанов, се държа в медиите по май-адрес доста хулигански. Беше сменил тона тотално…
Смятах, че с това темата е изчерпана и едва ли щях да правя “сериал” по анонимното съобщение, което впрочем, както по-късно разбрах, е било получено в още много редакции, но никой не си е направил труда да го провери. Ще кажеш:правилно, на анонимки не бива да се обръща внимание. Да, само че под анонимката се беше подписал ” Джеймс Бонд”, същият чиято анонимна информация, че президентът Петър Стоянов е бил агент на ДС с псевдоним “Виктор” дефилираше дни наред на първите страници на вестници като “Труд” и др., както и в сутрешния блок на самата Би Ти Ви (по-късно, когато припомних този факт за двойния стандарт в третирането на анонимната информация ми беше казано, че всъщност сутрешният блок на Би Ти Ви само цитирал вестниците…което си е лъжа, защото хипотезата за “Виктор” беше обект на обилни коментари и интервюта…) Наглият Бареков, инициатор в тези интервюта и коментари, имаше нахалството да ме обвини публично, когато вече нямах трибуна да се защитя, че с цитирането на анонимна информация съм се бил държал като “жълтата” преса.
Мина се денят, никой не забеляза да е станала “сензация” в предаването ми и изведнъж в централните новини на Би Ти Ви чак вечерта гръмна нещо като “декларация” на президента Първанов по повод моя въпрос, четена от А до Я (вместо просто да бъде цитирана, както се прави по правилата на новинарството) с такава сериозност и натъртеност, сякаш главнокомандващият обявава война. Всъщност точно така, бил съм сложил началото на “компроматна война”…
Мина се още един ден. От началниците на Би Ти Ви-нито дума. В следобен час обаче пряк началник ми се обажда с истеричен тон-изведнъж забелязали, че съм направил огромно престъпление, за което съм подлежал на уволнение, но като начало спирали предаването ми за..две седмици (т.е. точно за толкова, колкото оставаше до края на кандидатпрезидентската кампания). Не ,шефът Албърт Парсънс не е гледал “огромния ми гаф”, той е в Ница, но ме заплашил с уволнение (т.е. по “сигнал”, без да се е запознал кой крив и кой прав).
От обвинителна реч по телефона стана ясно, че съм осъден без право на защита, че шефовете не правят и най-малко усилие да защитят своя журналист, а се солидаризират 100на сто с началника на държавата (и техен, като се оказва-толкоз за тяхната независимост).
На мига взех решение да напусна незабавно при тези обстоятелства.
Малко предистория: през юли същата година Бойка Башлиева, шефката на пресцентъра на Първанов, направи грандиозен скандал заради това, че съм й отказал (което е мое право) да поканя в предаването един професор, който да защитава Първанов от “нападките” на опозицията по повод негово участие в партийно мероприятие в чест на Димитър Благоев в Благоевград. В резлуттат на натиска от президентството, моите шефове ме убеждаваха близо час по телефона (отново от чужбина) как трябва да отстъпя, че това е добре за телевизията и т.н. Обаче не стана. Отказах и заявих, че ще напусна телевизията и ще обявя защо го правя. Подейства. Отказаха се, но временно, както се видя после…Първанов, както се доказа, е и отмъстителен…Освен , че е дребна душа, която започна да ехидничи след моето напускане, като лицемерно изрази учудване от моята скоропостижна раздяла с Би Ти Ви, защото съм бил един “безобиден” журналист (в отговор на подличък въпрос в интервю на Йовка Димитрова във в. ” 24 часа” дали ще му липсвам на екрана…).
“Труд”, който така вкусно предъвкваше “досието на Агент Виктор” по твърдение на анонимния Джеймс Бонд в интернет, направи първото интервю с шефа ми Парсънс по телефона от Ница(то се оказа и последно, защото след това г-н Парсънс светкавично изчезна от България под формата на повишение на регионална позиция). Парсънс, според ” Труд”, бил заявил, че Инджев е нарушил високите американски стандарти на журналистиката. В коментар на Валерия Велева към това беше добавено, че съм бил изпълнил политическа поръчка, което на нея й било ясно…
Въпросните, наистина високи стандарти, бяха заявени половин година по-късно в доклад на Държавния депатамент на САЩ, в който моя случай беше упоменат като нарушение на свободата на словото и политически натиск върху журналист. ”Труд” и подобните, включително Би Ти Ви, наложиха поредната цензура и не “забелязаха” опровержението на техните лъжи.
Най-интересното обаче се случи на 11 октомври 2006-та. Само за 3 дни колега разследващ журналист направи елементарното, което всеки друг би могъл: провери и установи, че Първанов наистина е получил въпросния подарък. Колегата ми се обади да ми съобщи, че матералът му ще бъде публикуван и че коректно ме пита за моята гледна точка и евентуално повече информация по случая (това е същият колега, който на практика свали с разследването си “батко” от шефския му пост в държавна агенция и повлече крак за спирането на еврофондове за България с всички известни в момента последици). Разследането обаче не видя бял свят…Свидетелят се бил изплашил и си изтеглил направените пред вестника потвърждения…Така ми обясниха( не споменвам вестника, защото не ми се иска още един враг, самите колеги явно не са виновни…).
Друг колега, споменат впрочем в същия доклад на Държавния департамент като обект на натиск срещу журналистиката в България, е направил разследване, което стигнало до извода, че да, Първанов е корумпиран, но…И това разследване беше похлупено…
Ако някой журналист чете този текст и случайно иска да направи нещо повече, но не се сеща какво, да му кажа: да отиде с картата си в службата по вписвания и да види на съответния адрес кое е подставеното лице, на чието име се води съответния апартамент (възможно е оттогава собствеността да е “препрана” многократно, но следите остават). Уверявам желаещите, че няма да се затруднят да го отрият, защото е публично лице…И ще му бъде много трдно да излъже, че не е близък с Първанов.
Моя милост няма журналистическа карта и чиновниците имат формално право да ми откажат информация като на някакъв си журналист на свободна практика, но въпреки това знам какво пише в съответния регистър.
И последно: многобройни свидетели са ми казвали, че лично са виждали г-жа Първанова да наставлява работниците при довършителните работи в апартамента. Никой не ги търси…
Сещате ли се какво означава всичко това за българската журналистика (за прокуратура и подобни да не говорим изобщо…). И сещате ли се също, защо предпочитам да съм на “свободна практика”, толкова свободна, че съм освободил медиите от себе си напълно, само да не преча на милата картинка…
Е, хайде, още едно напомняне. Междувремено стана ясно, че уж големите конкуренти на медийния пазар Манджуков и Гергов (консултантът на Би Ти Ви, както той се самоомпределя скромно), всъщност са ортаци. Размениха си едни услуги за тв ефир, допълват се идеално…
Чудни обръчи, нали. Направо скачени съдове.
Дано да не съм бил прекалено “подробен”…
Иво Инджев

Срещу унищожаването на Рила

2008-05-08T18:54:00.000+03:00

Днес присъствах на предаването на подписите за спасяването на Рила пред Европейската комисия. Комисарят по Environment Ставрос Димас лично излезе да приеме подписите и да поговори с присъстващите.
Две неща ми направиха впечатление. Първо, липсата на съпричастни на идеята българи. Нямаше никой освен двадесетината, мисля, пристигнали специално от България с подписите. Явно липсата на кебапчета и бира си е казала думата.
Преди няколко дни минавах покрай Комисията, и имаше протест на грузинци срещу "демократичните" намеси на Русия в политиката на Грузия. Присъстваха поне 700-800 души, със знамена, плакати, и т.н. А в Брюксел, мисля, има много повече българи отколкото грузинци.
Другата, по-приятна изненада, бяха присъстващите. За първи път съм очарован от български политически фигури (не знам дали се приемат за такива, но Зелените в Европа все пак са политическа партия). Млади, умни, английско-говорящи. След мънкането на Жан и Костов, умопомрачителните проблясъци на Царо, бат Бойко, Р.Пет. и Р.Овч., лъскавите костюми на българските депутати, всеобщата неадекватност на сегашното правителство, и на трагедиите на които съм се натъквал в Брюксел, да видиш млади и умни българи е радващо събитие.
Има някаква едва блещукаща светлинка в края на тунела...

Да бе жив Доньо Донев да ги опише

2008-04-25T20:45:00.000+03:00

Оставката на министъра

2008-04-15T20:16:00.000+03:00

С този текст участвах в конкурса "Оставката на министъра", където не спечелих НИТО ЕДНА точка.

Румен сънуваше. Задремеше ли напоследък, все Плевен му беше пред очите – Кайлъка и разпивките с Богдан, фонтана на площада, лицата на подкрепящата го интелигенция… Едва издържаше вече в София – открай време понамразваше шопите, все накриво го гледат и с едно такова подозрение. Откъде това самочувствие, като и един фонтан за пред света нямат? Пред НДК все празен. Веднъж пък се позавъртя край онзи на Славейков, ей така, без причина… Така го тресна тока, че три седмици после притреперваше. И досега подозираше, че това беше опит за атентат срещу него, ама ходи доказвай.

Телефона му звънна пронизително и го стресна. Сто пъти се беше опитвал да го намали, но и той като Вальо знаеше само зеленият и червеният бутон. Погледна часовника, беше два през нощта, кой ли идиот звъни по това време? Светещия дисплей на телефона премигваше „Goce”. Вдигна:

— Жоре, кво става бе?
— Шефе, ама ти спиш ли? Никой ли не те събуди? – Гоце звучеше разтревожен. Обаждаше се от Израел.
— Не, какво има? – „Тия мекерета от охраната пак са се запили някъде” помисли ядосано Румен. Откакто изчезнаха камерите пред входа, никой не ги виждаше какво правят, и бяха почнали вече да му лазят по нервите.
— Аз шефе, както знаеш, не съм уведомен за проблемите в страната, но току що се обадиха от някаква терористична група. Отвлякли са цялото правителство, заедно със заместник-министрите. В момента всички са строени под паметника на Альоша в Пловдив, искат да си подадеш оставката, иначе започват след един час да застрелват по един на всеки десет минути. Аз в момента не мога да си дойда, евреите тук са ме натиснали да им се извинявам за Холокоста. Тръгвай веднага за Пловдив, че ще си отидат мърцина другарите.
— Жоре, чакай сега малко, то си има процедури, не може така набързо. То ако почнем да преговаряме с терористи, къде ще му излезе края? – Наля си една малка водка.
— Шефе, те не искат да преговарят, единственото им условие е оставката ти.
— Добре, добре, тръгвам. Ако се обадят пак, кажи им поне да почнат с НДСВ-то. Понеже за час не мога да стигна. – Затвори телефона, пи още една малка, облече се, и излезе.

По пътя мислеше какъв късмет извади. Предишната вечер имаше среща с оперативно интересни лица, и не беше казал на никому къде отива. Разбраха се с Любо Стойков и колегите му, през следващите два-три месеца да крадят по-дискретно от САПАРД, докато се разминат проблемите с онези серсеми от Брюксел. „Не можело министър да се среща с оперативно интересни лица” мислеше с насмешка „не може, ама ако не се бях срещнал с ония от Дупница щяхме да видим Европа през крив макарон.”

Пристигна в Пловдив два часа след като говори с Гоце. Няколко тела вече лежаха на плочките пред паметника, Сергей плачеше встрани, останалите се бяха скупчили пред дулата на терористите, а Елена се беше скрила зад един дъб и заснемаше всичко.

Румен успя да разпознае няколко от загиналите. Най-отгоре лежеше Нихат, под него две вкочанени ръце стискаха новото издание на читанката за трети клас, Даниел май беше. Най-отдолу се подаваше една обувка от крокодилска кожа. „Господи” помисли разстроен „и на жени не прощават. Горката Емилия!”

— Айде бе, шефе, ще ни изтрепят заради теб! – Изрида Сергей. – Къде беше?
— Я се дръж по-мъжки! — Отвърна Румен. – Какво искате бе, ашлаци? – Обърна се той към терористите.
— Как какво? – Сопна се един от тях, ръгайки дулото на Калашника в ребрата на Доган – Оставката ти!

Доган подскочи от болка и извика:

— Дай им я бе, Румен челеби, дай им я. Твоето не се губи. Ще задвижа обръча от фир… – Проехтя изстрел, и Сокола се просна по очи до обувката на Масларова. Емел изпищя и се хвърли върху него:
— Вьх, ефенди, на кой ни оставяш? Как ще борим стихиите без теб? Аллах, Аллах, къде си та не виждаш тази мъка? – Делян Пеевски се присъедини към нея – Чичо Меди, какво ще правим без теб? Шефе, дай си оставката бе, мама ще те позлати, само да оживея – Обърна се към Румен. Сълзи се стичаха по кръгловатите му бузи.

Нещо се прекърши в коравото сърце на Румен. Дали двете малки водки си казваха думата, или сълзите на Сергей и Делянчо, така и не разбра. В странен унес протегна ръка, пое напечатаната оставка от убиеца на Сокола, и с едно отсечено движение се подписа. Сергей се усмихна и извика:

— Елена, ела да снимаш този исторически момент отблизо! Другарят Петков току що спаси правителството от сигурна смърт. Молодец, другарю Петков, молодец!

Румен се обърна и си тръгна без да каже дума.

Същата вечер Гоце, който се беше завърнал благополучно от Израел след като се извини че България не е успяла да спаси всички евреи в Европа, в извънредно включване по БНТ съобщи:

— Скъпи съотечественици! Както вече знаете, трагедия сполетя България през изминалата нощ. След като част от правителството беше зверски избита от терористи, само геройската намеса на другаря Петков, спаси държавата от гибел. Поради тази причина, и поради факта, че другаря Станишев изпадна в тежка нервна криза, прие отново съветското си гражданство, и емигрира в Украйна, назначавам другаря Петков за министър-председател. За да се запази тройната коалиция и да довърши успешно мандата си, мястото на незаменимият Ахмед Доган ще заеме шестнайсет-годишния му братовчед Мехмет Доган. Благодаря ви за вниманието!

Любен Дилов-син към социалистите

2006-08-31T05:10:00.000+03:00

"Какво означава 83 "въздържали се"? При това за проект, внесен от вашия Министерски съвет?! Освен да ви благодаря, че не сте се изпуснали, а сте се въздържали, за друго не се сещам... "

Спасители на етажа

2006-08-26T08:30:00.000+03:00

Веселина Седларска, Новинар

Случило се през най-горещия ден миналата седмица, който си беше и най-горещият през годината, така че ситуацията пълзяла към "Котка върху горещ ламаринен покрив". По-точно котката му пълзяла към покрива по външната стена на сградата и когато я видял, или по-скоро чул, вече била между прозореца му на последния етаж и покрива. Той винаги е бил съвсем наясно с това, че глупавото животинче все някой ден ще хукне след мечтата си да улови врабче, но пък сега бил абсолютно ненаясно как да се справи. Ама, разбира се, казал си, ще извикам пожарната, това те го могат, виждал съм го. И чак когато се запътил към телефона, се сетил, че наистина го е виждал, ама в американски филм.
Размекнал ти се е умът от жегата, потвърдил комшията, тя Бърза помощ за човек не идва, ти искаш пожарната за котка да дойде, добре, че не си звънил, най-много да те напсуват или глобят, туй да не ти е американски филм и по-точно по оня канал, пред който виси жена ми, "Холмарк". Та като станало дума за американско влияние и за жена му, която работела в едно радио, комшията се сетил да разкаже нещо за разведряване на аварийната ситуация (щото котката продължавала да впива нокти във фасагена и да озвучава района). Разказал как дали на жена му да запише реклама на дограма ли, щори ли, май дограма, "Рехау". Записала я със съответния подканващ клиенти глас и вече я били пуснали няколко пъти, когато шефът й попитал колко пъти още по договор има да се излъчва рекламата за "Рехау". Какъв "Рехау", отвърнала жена му, тук съм записала една реклама на "Пиксей". Какъв "Пиксей", рекъл пък шефът, това е "Рехау", ти български не можеш ли да четеш? Мога, обяснила жена му, ама мислех, че е на английски, и реших, че е "Пиксей". Откъде-накъде ще е на английски, казал шефът. Ами че то кое не е на английски, казала съседката. А котката все още била на стената, залепена като ваденка.
Присъединилият се трети комшия твърдял, че ако падне, единият от седемте й живота със сигурност заминава, че даже и двата. Пък що се отнасяло до объркването на американските филми с българската реалност, и той се бил замислял по въпроса. Особено след като минал през онова следствено дело, дето си го представял, че ще бъде като в книга на Гришам. Като видял обаче как следователят чука на една "Марица" отговорите му, почнал да си го представя повече като Пери Мейсън. Пък то се оказало нито като едното, нито като другото, ами като нищо, щото малко по малко изчезвало и накрая съвсем вече го нямало.
Котето си било все още там във вертикално положение, когато се появила съседката и казала, че гледала един филм по "Холмарк", в който... Само не казвай нищо за пожарна, щото тая опция я обсъдихме вече, и на мен ми мина през ума, ама бързо се освестих, казал собственикът на смъртно застрашената котка. А съседката попитала: И като ти мина през ума да извикаш пожарната, на кой номер щеше да звъниш, на 911 ли? След което казала, че цял свят го знае този номер и пак в американските филми, някой като загази, друг казва "кол найн уан уан". А тук един ще каже "извикай Бърза помощ", пък втори ще го попита "ама кой беше номерът на Бърза помощ", трети ще каже някакъв номер, четвърти ще рече "не, това е номерът за разписанието на влаковете" и накрая пети ще заключи "няма смисъл, те и без туй няма да дойдат" и добре, че се намира някой шести, който знае как да даде първа помощ.
Много ни объркаха тези американски филми, казала комшийката и припомнила оня случай, в който тя позвънила в полунощ на полицията да се оплаче от шумния купон на първия етаж, но когато полицията отишла, ония ги попитали имат ли прокурорска заповед да им правят забележка. Да, тия от първия етаж много гледат американски филми, потвърдил мъжът й, внучето им се роди, като почна "Дързост и красота", сега е гимназист, та то ми каза, че дядо му е съчинил клетва "Да ти влезе Брук в къщата". Пък аз нали съм напред с около хиляда серии от гурбета в Норвегия, продължил съседът, станах важен източник на информация за бабата, която ме попита ще се съберат ли Брук и Рич накрая, щото било много горещо, можела да направи инфаркт тия дни и тъй да не разбере какво ще стане с тия двамата.
Накрая се появило момчето на съседа и казало, че обсъждат американски филми, ама са точно като в български, в смисъл, че има проблем, а те не действат, ами се наддумват. След което детето взело пакета с космонавтската храна за котки, раздрусало го през прозореца да се чуе познатият шум и котката се ориентирала накъде да се придвижва. Малко по-късно котката вече седяла под масата, около която всички поливали с наздравици факта, че сме втората по интелигентност нация в света.

Памет за продан

2006-08-14T01:45:00.000+03:00

Монитор

Манастирът "Св. Пантелеймон", в който през 9 в. склопява очи цар Борис I, се продава. Общинарите на гр. Велики Преслав горят да го връчат на бизнесмен, готов да се бръкне за сума, надвишаваща първоначално обявените 233 000 лв. Ако миналата година подът е бил 40 000 лв., сигурно можем да се утешим, че цената на националната ни памет е скочила цели 5 пъти. Начинът на употребата є "на ползу роду" също търпи развитие. Тя вече ще се олицетворява не от почивна станция на профсъюзите. Именно в това през 1944 г. комунистите са превърнали духовното светилище от Средновековието по време на своя дълъг режим на братството, равноправието и атеизма. Първо, разбира се, са го национализирали според класово-партийните си представи за земно и небесно и според каноните на историческия си материализъм. Вярно е, сегашните им наследници в управлението се отказват от тях. И връщат имотите на царя. Защото това е част от коалиционната им култура. Националната култура обаче явно не струва такива жертви. Модерният ляв капиталистически дух на общинските съветници от древната ни столица им подсказва по старому, че Българската православна църква не може да има никакви претенции над своята собственост. Новото е, че сградата ще се превърне в туристически комплекс, за да заработи на пълни обороти според кмета. А сенките на забравените прадеди да стоят там, където им е мястото в забравата. На мястото, където са преписани и размножени Киро-Методиевите преводи на Свещеното писание, ще се вие димът на бира-скара. Спа -център ще измива последните остатъци от памет за мястото, където са се създавали уникални керамични икони като оцелялата на Св. Теодор Стратилат. Важното е оборот да става и животът да продължава. Когато историята е за продан обаче едва ли можем да говорим точно за живот. Той се нарича вегетиране. Сън. Дрямка. Апатия. Това са състояния на безпаметство, в които изпада общност, удобна за манипулиране. В случая с продажбата на манастира "Св. Пантелеймон" причините за това са поне обозрими. Името им е алчност. В исторически размери.

Народното Събрание заседава...

2006-08-05T07:49:00.000+03:00

В залата са седем души.

БАЛАДИЧНО ПИСМО

2006-07-20T23:29:00.000+03:00

Не сколасахме с четата, байо. Залудо затрихме момчетата.
Залудо измряхме, Българийо. Като псета ни клаха. И нека.

Робува си роба робията. Че що са за роба пет века?
Щом овчари стадата си криеха, и ни сочеха подли пътеки.

Затуй ли главите ни горди анадолски дервиши побиваха.
И цяла нощ клета Околчица мълчалива кръвта ни попиваше.

Че ден бе! Кънтяха челата ни. Дълба ги оловото жежко.
Из урвите псуваше вятърът. Орлици се виеха тежко.

И сбъднах молитвата. Спяха телата ни - парцаливи, низвергнати, диви.
И ние кълняхме и плачехме, Дяконе: - Ще възкръснат ли в Българско живите!

Ветровете са нашите мисли и тъмна вода е скръбта ни.
Като мътно небе сме надвиснали - двеста неми зловещи камбани.

По-мъртви от мъртвите, мили народе, по-живи от живите, робе и скоте,
ний пак ще превземем със гръм парахода и пак ще загинем! Подписвам се: Ботев.

17 години простаци на власт водят до тук...

2006-06-29T02:24:00.000+03:00

Из творенията на кандидатите за гимназия:

Странджата бил болен от левкемия, но по това време няма химиотерапия. Единственото спасение е да умре за свобода.
* * *
Македонски има мечта да мине през Дунава от родната Македония във Влашко.
* * *
Макар да е още млад, лицето на Бръчков сигурно е имало много бръчки, откъдето идва и името му.
* * *
Вазов е велик поет и революционер.
* * *
Иван Вазов обичал да ходи по кръчмите и да събира материал за творбите си.
* * *
Странджата идва от Странджа и размахва знамето на победата.
* * *
Хъшовете тихо пиянстват в кръчмата и чакат да пукне топчето, за да започнат борбата.
* * *
Странджата може да е беден, но поне има лъжица в ръката си.
* * *
"Тръба звучи, Балкан стене" е израз на радостта на Вазов, че природата още е жива. * * *
Владиков е доста заможен, облечен в цилиндър и бастун.
* * *
Македонски не иска да играе пропадналата Лалка в пиесата, понеже е мъжествен. За успокоение му дават ролята на Желю хайдутина.
* * *
Макар да са заклети алкохолици, хъшовете са борци за свобода и трябва да се уважават.
* * *
На Бръчков му дават ролята на Станка и той я приема от добро сърце, понеже жена не би се намерила да се подложи на такова мъчение.
* * *
Странджата казва, че те са скитници и голтаци, но българите са по-зле, защото са нескопосни роби.
* * *
Свободата е основното качество на Странджата, а лъжицата и алкохолът - основни пороци.
* * *
Всеки българин трябва да се радва, че пияните хъшове са го освободили от робство.
* * *
Странджата казва, че неговите ръце не ще останат празни, защото мечтае за бой, свобода или смърт.
* * *
Турците събличат и глобяват народа, той пищи от мъка и чака със скръстени ръце хъшовете да го освободят.

Royal Problems

2006-06-23T18:43:00.000+03:00

Разговор №801 между Виктор Емануил и Пиерпаоло Черани от 21.02.2006 г.

В.Е.: Ало?
Ч.: Ето ме...
В.Е: Ето го и него! Всичко ли е наред?
ч.: Можеш ли да говориш сега?
В.Е.: Да, абсолютно!
Ч.: Исках да ти кажа, че те почувствах... От много време не съм те виждал! Почувствах те...
В.Е: Точно така.
Ч.: Почувствах те така...
В.Е.: Ама ти вече си станал американец, значи!
Ч.: А, не, не, знаеш, че единственият приятел в живота ми си ти, никой друг!
В.Е.: Така ли? Добре, добре!
Ч.: Разбира се! Почувствах те така дистанциран, стана ми малко неприятно...
В.Е.: Не! И аз! Но си помислих, че...
Ч.: Единственият, към когото съм привързан в живота, си ти! Мисля, че го знаеш добре...
(липсва)
Ч.: Исках да ти кажа това:
Няма да зарежа България!
В.Е.: Така ли?
Ч.: Да, няма да я зарежа.
Ч.: Представи си, обади ми се един техен министър, докато бях в Америка, да ме пита дали ще доведа Андреа Бочели да пее за рождения ден на техния, на царя!
В.Е.: Безплатно естествено.
Ч.: Безплатно друг път! Защото аз за него няма да похарча и стотинка повече. По-скоро с тебе ще ходим по проститутки, докато сме здрави и можем.
В.Е.: По-добре. Наши пари, да. Защото после за Бочели ще трябва частен самолет.
Ч.: Да бе, друг път ще му го платя!
В.Е.: Естествено!
Ч.: Стотинка няма да похарча за това повече.
В.Е.: Не, не, не! Абсолютно, ние отиваме... (кашля) Мамка му, каква кашлица!
(липсва)
В.Е.: Значи имаме всички тези неща там и нищо не се придвижва!
Ч.: Нищо не се придвижва.
В.Е.: И какво казва нашият Спас (фонетично)?
Ч.: Казва същото, което казваме ние: че тоя цар не иска да си размърда задника!
В.Е.: А не можем ли да минем без царя?
Ч.: Обаче той е, който поддържа правителството, разбираш ли? Аз социалистите не ги познавам. Четири-пет години разхождам министрите му по света.
В.Е.: Да.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прецака!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
Ч.: Исках да ти разкажа лично нещата, които ми каза Симеон.
В.Е.: Ама ще стане ли, или е приключила работата?
Ч.: Не, не, не, продължаваме! Даже придвижих всички работи!
В.Е.: А това с болницата?
Ч.: Да, и това го придвижих доста успешно, трябва да ти кажа, че той ми даде пълна подкрепа.
В.Е.: Да, ама той казва така винаги, а после нищо не върши.
Ч.: Но сега не зависи... него, зависи само що се отнася до гласуването в парламента. Нали? Слушай...
В.Е.: Да...
Ч: Ако дойда при теб към 7,30-7,45, в бара ли си?
В.Е.: Да, да, там съм.
Ч.: На хотела...
В.Е.: Да.
Ч.: Тогава ще мина там, ще ти разкажа всичко.
В.Е.: Все пак обясни ми...
Ч.: Знам, съкровище, знам, но ще ти го обясня на място, всичко после...

Разговор №873 между Пиерпаоло Черани и Виктор Емануил Савойски от 14.03.2006 г.

Черани: Ало!
Виктор Емануил: Извинявай, Виктор се обажда. Как си?
Ч.: (неясно) Добре, ти?
В.Е.: И аз. Обадих ти се по-късно, защото ми го казаха едва в...
Ч.: Не се притеснявай. Сега приключих с Виктор, с... Виктор, със Симеон.
В.Е.: Така ли.
Ч.: Връщам се в хотела, гадните австрийци не искат и да чуят да ходят при онзи другия, искат да изчакат още един месец. Обаче има отлични новини за телекомуникациите, даже трябва да ти кажа изключителни.
В.Е.: Така.
Ч.: Да, изключителни. Сега се връщам в хотела, аз съм с онези приятели ливанци, за които ти бях казал. Тук е... (неясно) и ме чака. Обаче при... (неясно) тук нещата се развиха много добре и за Украйна се развиха много добре, до два-три месеца трябва да сме там.
В.Е.: Добре. Но е жалко, че не искат да го направят с... оня там.
Ч.: Те са кретени. Ciatobox (фонетично) е наистина тъпанар, разбираш ли?
В.Е.: Да.
Ч.: И му казах - добре. Аз не мога да упражнявам натиск, ако не искат. Сега в три ще се върна при Симеон, след два часа с тях. И без това няма да има смисъл, защото Симеон дори не е успял да ми организира среща с министъра на здравеопазването
В.Е.: Уф, дори и това ли (неясно)?
Ч.: (неясно) Не, изобщо не му е обърнал внимание.
В.Е.: Значи е изпаднал малко в немилост.
Ч.: Не. Но не е успял, защото онзи министър не иска, ако няма нареждане от премиера. Така или иначе сега в три съм там, ще ти се обадя около чет... в три и половина по твое време. Така ще ти кажа последните подробности на спокойствие, защото сега влизам с тези в хотела.
В.Е.: Да. Но се надявам нещата с телекомуникациите да потръгнат добре. Нали?
Ч.: Да, много добре се развива, защото са направили споразумение с турците, но после ще ти обясня, защото съм тук с тези хора и те не разбират италиански и не ми е приятно.
В.Е.: Окей, добре. Кога ще ми се обадиш? Когато искаш.
Ч.: Ок, така или иначе много съм доволен. Много съм доволен.
В.Е.: Ако си доволен, добре.
Ч.: Да, да, много, много. Ако този път с частниците...
В.Е.: Значи ще ми се обадиш по-късно?
Ч.: След два часа, става ли?
В.Е.: (неясно) Прегръщам те.
Ч.: Чао, Виктор, чао.
В.Е.: Благодаря. Чао, благодаря.

Разговор № 501 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 23.01.2006, 12,41 ч.

Ч.: И исках да ти кажа, че говорих с... бях ти звъннал, за да ти кажа, че ми се обадиха от Австрия да ми кажат, че нещата са се задвижили и е потръгнал новият проект за болницата, австрийците и министърът са се размърдали и той идва на официално посещение във Виена на 13 или 14 февруари и би трябвало да подпишат новия договор.
В.Е.: Това е договорът за онази в България!
Ч.: Все за онази, да.
В.Е.: Аз... на 13-и ще съм в Сестриере, защото знаеш, че...
Ч.: Ама, разбира се, но ...
В.Е.: Да, знаеш.
Ч.: Да, но аз даже няма да ходя, аз даже няма да ходя във Виена: няма нужда да ходим. И без това вече нашия договор го имаме!

Разговор № 801 между Виктор Емануил Савойски и Пиерпаоло Черани от 21.02.2006, 13,36 ч.

В.Е.: А! Пак за болницата! Я слушай: работата с телефоните защо не стана?
Ч.: Защото царят и там има пръст!
В.Е.: Тоест?
Ч.: Тоест той е спрял договора за цесия и оттам вече нищо не ми е ясно! Пак ще ходя! Защото ние имаме: телефоните, самолетите, това... мамка му, как се казваше?... болницата, диализата...
В.Е.: Ама той иска, иска да изкара нещо от това и толкова!
Ч.: Значи той ми се обади, докато бях в Америка.
В.Е.: Да.
Ч.: И ми каза, че ще ходи на Олимпийските игри.
В.Е.: Аз не съм го виждал.
Ч.: И той ми каза: Кога ще се видим? Че трябвало да говори с мен, че имало интересни неща.
В.Е.: А! Хм.
Ч.: Не му се обадих повторно, защото исках да говоря с теб на спокойствие. Значи аз смятам...
В.Е.: Остави го да си троши главата, така ...
Ч.: Да, но знаеш, че няма да го оставя да си троши главата ...Аз ще се върна в България! Като съм казал "А", ще кажа и "Б", защото не мога...похарчил съм толкова пари!
В.Е.: Кога?
Ч.: Ще ми се да отида на 6-и, 7-и и 8 март.
В.Е.: Аха.
Ч.: И ще им се тропна там, ако ти си съгласен, и да видим какво ще стане!
В.Е.: Абе! Аз на Олимпийските игри не го видях, нито по телевизията, нито на откриването.
Ч.: Аха. Значи може да не е отишъл. Той ми се обади само за да ми каже това. Или пък е искал аз да изпратя да го вземат.
В.Е.: А! Да! Това е!
Ч.: Това е претекстът, а после, като е видял, че съм в Америка, не си е помръднал задника.
В.Е.: Аха!
Ч.: Иначе нямам представа. Но аз не мога да зарежа това нещо.
В.Е.: Но той блокира всичко, защото видя, че няма да му дадем директно паричен процент.
Ч.: Не е вярно, защото аз му дадох както онези пари, така и парите за изборите. Помниш ли, че ходих дотам да му ги нося? И той парите ги взе! Прецака ме и после ме остави с пръст в устата. Защото аз ходих, направих всичко за него, водих го в "Ла Скала"...
В.Е.: Ама зле ли се държа с теб?
Ч.: Не! Той винаги се е държал добре с мен, любезно. Ама дреме ми на оная работа, че е любезен!
В.Е.: Откачена история.
Ч.: Ама, какво да ти кажа. Аз трябва да отида, Виктор. Толкова много съм похарчил, здравето си съсипахме. Аз, аз...
В.Е.: Нервите! Нервите!
Ч.: Нерви и пари! И все: един ден, един ден, един ден! В сряда, не, във вторник, не, в понеделник, не, във вторник, не, в четвъртък!
В.Е.: А сега какво има да ти казва това лайно?
Ч.: Не знам. Не съм му се обаждал след деня, в който той ми се обади. Исках да съгласувам с теб дали си съгласен да отида.
В.Е.: Това е най-доброто и е последен опит, иначе оставаме прецакани.
Ч.: Да, ама аз няма да се откажа!
В.Е.: Няма.
Ч.: И той накрая, когато стигнахме до същинската част, ни прееба!
В.Е.: Да.
Ч.: И сега зависи пак от него. Аз знам за какво иска да говори с мен. Или искаше да му пратя самолет, или иска аз да му реша проблема с онзи негов терен зад къщата, който струва сто милиона евро.
В.Е.: Какво?
Ч.: Неговия терен.
В.Е.: А, терен! Да, извинявай, чух трен. Да, да, терена.
Ч.: Помниш ли, че ходих при него?
В.Е.: И той какво иска да го прави?
Ч.: И той иска да намери... междувременно той иска да държи парите в чужбина, а не там. Защото той се прави на голям пич, но в това отношение е едно копеле...
В.Е.: Да.
Ч.: И той иска да му намеря, както говорихме, някой, който да му купи терена...
В.Е.: За сто милиона?
Ч.: Сто милиона, да! Това е един голям имот, който той е получил. Според мен целият му интерес е да спаси тази своя собственост, преди да му я вземат, и прави какво ли не и затова ни прееба, за да си спаси той задника!
В.Е.: Аха! Я слушай...
Ч.: Аз обаче му казах, че мога да пробвам да продам терена, но той трябва да ми подпише договор, с който да сме сигурни, че ще ни даде пари, а не после да го продаде на друг, а ние да сме работили като луди, нали?
В.Е.: Кой мислиш, че може да купи терен в България? Аз, уфф..
Ч.: Има българи, които биха купили веднага, защото неговият терен... Помниш ли къде беше къщата?
В.Е.: Да, да.
Ч.: Съвсем близо до магистралата, съвсем близо до Царския парк, може да се застроява, може да се направи, дето се казва, търговски център, жилищна зона, един от най-хубавите райони: сделка е, защото той има стотици хектари: има 150 хектара.
В.Е.: Да.
Ч.: Не е дребна работа! Дебела работа е!
Ч.: За тази работа с къщата му може да се говори с Дзунино.
В.Е.: Така! Веднага! Аз ще говоря. Веднага щом затворя. Ясно, веднага.
Ч.: Обаче първо той ще ми подпише, че ще правим бизнес.
В.Е.: Симеон. После? Дзунино ще ми подпише на мен.
Ч.: И после ти може да говориш с...
В.Е.: Защото с него трябва да се... Дзунино е тарикат!
Ч.: Голям!
В.Е.: Не, аз на Дзунино ще му кажа по телефона. Защото аз вече имам една фирма с Дзунино, но това няма нищо общо, защото, ако направим това, влизаш ти, аз и иначе фирмата ще ни отмъкне още 50 процента, които ще са на Дзунино, разбираш ли?
Ч.: Да, обаче ако Симеон приеме да напише, че ни дава права за преговори, тогава можем да действаме, иначе...
В.Е.: Права да водим преговори за какъв срок? За колко години искам да кажа?
Ч.: Поне за една.
В.Е.: Да.
Ч.: Но изключителни, Виктор, защото иначе...
В.Е.: Да, и да не досажда после!
Ч.: Защото иначе пак ще ни преебе.
Ч.: Оставам на мнение да отида там, да ми подпише това, после ще действаме.
В.Е: Това добре. С останалото какво ще правим? Зарязваме ли го?
Ч.: Не, не, не! За болницата ми се обадиха българите, австрийците действат и с посолството, и с всички, включително, защото са инвестирали почти един милион евро да направят проекта.
В.Е.: Да.
Ч.: Проектът е готов. Като оставим настрана парите, моите пътувания и досадата...
В.Е.: Да.
Ч.: Тези са направили (_)
В.Е.: А за парите после... Сто милиона евро, казваш.
Ч.: Да, И той иска да са в чужбина.
В.Е.: Добре. После обаче ще му поискаме обратно една част, иначе ще го предадем на полицията.
Ч.: А така! Това щях да ти кажа.
В.Е.: Ха-ха-ха. Това ще го направя веднага: няма проблем. Така че да не може да се върне в... в това.
Ч.: Съгласен ли си?
В.Е.: Как не! Веднага. Даже сега ще го направим! Значи върви: опитай да видиш пак, но ...и с изключителни права, ей! И не на техния шибан език: направи го на английски!
Ч.: На италиански! Той говори италиански!
В.Е.: Да, на италиански. Защото иначе все ще намерят нещо, за да ни претаковат.
Ч.: Разбира се. Добре, така ще пробвам да направя.
В.Е.: Добре. Прегръщам те и до скоро.

Only in Bulgaria 2

2006-06-15T02:12:00.000+03:00

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Минчо Христов относно политиката на българското правителство относно назначаването на заместник-министрите и съветниците към Министерския съвет и критериите за тези назначения.
Господин Христов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на три минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Господин премиер, Вие не ми отговорихте на предишния въпрос. Останах с впечатление, че Вие криете нещо, но всъщност Вие си знаете.
Уважаеми колеги, господин премиер! Преди да започна своя въпрос, искам да Ви помоля нещо. Миналия петък изнесох пред министър Николай Василев редица факти, които той отрече. Един от тях се отнасяше до госпожа Гергана Сърбова, която даде лиценз за трети GSM оператор без търг и без конкурс за смешните 27 млн. евро. Днес тя е финансов директор на БТК. Господин Василев отрече, че госпожа Сърбова е била член на неговия политически кабинет. Ето ви справката (показва справката), ще ви я предоставя.
Обърнете внимание на господин Василев повече да не лъже от трибуната на Народното събрание, защото той излага себе си, пък и Вас като негов началник. (Оживление и смях в Коалиция за България.)
Господин премиер, Вие, според Конституцията, назначавате заместник-министрите. С Ваша заповед за заместник-министър на държавната политика за борба с бедствията и авариите е назначен господин Делян Пеевски. Този 25-годишен младеж изглежда е вундеркинд. На 21 година, като студент второкурсник, той е парламентарен секретар на Министерството на транспорта и шеф на най-голямото пристанище в България – пристанище “Варна”. Освен че е бил начело на жълтия комсомол, той е известен с това, че е син на доскорошната шефка на Спортния тотализатор Ирена Кръстева.
Господин Пеевски се свързва и с една нашумяла скандална сделка, при която 25-годишната госпожица Маргарита Донкова – негова секретарка, закупува половината от зала “Универсиада”. Днес тази криминална сделка се разследва от българската прокуратура.
Ще Ви дам и друг пример – за заместник-министър на икономиката е назначена Нина Радева. В същото време обаче нейният съпруг Йордан Радев се явява шеф на Международния панаир в Пловдив и се явява неин подчинен.
Смятате ли, че подобна семейственост отговаря на законовите, а и морални норми? Не сме ли свидетели тук на един жесток конфликт на интереси?
Бившият началник кабинет на министър Валентин Церовски господин Калин Рогачев, който е един от архитектите на скандалната сделка около магистрала “Тракия”, днес е заместник-министър…
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Трите минути изтекоха. Благодаря Ви, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ:
Има ли изработени ясни критерии, по които Вие, господин премиер, назначавате заместник-министрите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Господин премиер, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Преди да отговоря на въпроса Ви следва да направим две съществени уточнения.
Първо, правителството не може да има самоцелна политика относно назначаване на заместник-министри, още по-малко на съветници. Правителството има една политика с ясно разписани управленски приоритети. Тя е обективирана в наскоро приетата програма на управление. Въпросът за назначаването на заместник-министри не е въпрос на политика, а въпрос на подбор на подходящите хора, които могат да оформят работещия екип във ведомствата, за да реализират вече утвърдена от кабинета политика.
Второ, правителството е съставено от три различни политически формации. Общата отговорност, която те носят за управлението, естествено изисква и общ контрол върху действията във всички министерства. В този смисъл това, което Вие наричате във въпроса си квотен принцип, разпределящ постове между различните коалиционни партньори в правителството, всъщност на сериозен политически език означава принцип, разпределящ отговорностите и гарантиращ контрола вътре в коалицията. Да, такъв принцип съществува и той е аксиоматично задължителен за всяка сериозна коалиция. И Вие можете да направите справка за това как се правят коалиции и се осъществява взаимен контрол между политическите сили в европейските страни, за да не бъде което и да е ведомство затворена ниша за една единствена политическа сила.
В настоящия момент кабинетите на моите колеги министри са в състав, който ще им позволи да изпълняват политическата програма на правителството с необходимата професионалност, компетентност и отговорност. Кадровите решения са резултат от политическо споразумение между Коалиция за България, Националното движение Симеон Втори и Движението за права и свободи за създаването и функционирането на коалиция за съвместна законодателна дейност и съвместно управление с приоритети европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност. Мотивите, принципите и ангажиментите на трите партии, посочени в споразумението, са известни на българската общественост и не е нужно да ги коментирам за кой ли пореден път. Ще напомня, че заместник-министрите, съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за администрацията, подпомагат министъра при изпълнението на неговите пълномощия.
Със заповед той определя техните правомощия и определя функциите. Заместник-министрите се назначават и освобождават от министър-председателя.
В администрацията на Министерския съвет работят съветници държавни служители. Длъжността “съветник” е свързана с изготвянето на становища и оценки по секторните политики, с разработването на общонационална концепция и стратегия в съответната област на управлението, проекти на нормативни и други актове и съдействие за тяхното прилагане. Съветникът носи пряка отговорност за дейността си. Тази длъжност се среща единствено в администрациите на Народното събрание, президента и Министерския съвет. Конкурсната процедура за назначаване на съветници е задължителна. Свободните длъжности се обявяват в регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт. Има и интернет страница и адрес на тази тема. Те се обявяват едновременно с това и в централен ежедневник. Изискванията към тях са определени в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 47 на Министерския съвет от 2004 г. За да бъде назначено едно лице за съветник то трябва да има завършена образователна степен “Магистър”, минимален ранг “Първи младши”, или девет години професионален опит.
Към политическите кабинети на министър-председателя и заместник министър-председателите се назначават съветници по трудов договор от министър-председателя, респективно заместник министър-председателя. Тази категория съветници няма статут на държавни служители и техните правомощия се прекратяват с прекратяване пълномощията на органа на изпълнителната власт. Тези служители не изпълняват функции на управление, а подпомагат дейността на политическия кабинет чрез изготвяне на анализи, становища и подготвяне на информация. При назначенията се определят още професионалните и делови качества, организационната компетентност, придобитият опит, знание и умение, познаване и използване на нормативната уредба, владеенето на чужди езици и уменията за работа в екип. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Господин Христов, имате думата в рамките на две минути да зададете два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Уважаеми господин министър-председател, наистина не бих искал да бъда на Ваше място. Честно Ви го казвам. (Оживление и реплики от КБ: “Няма и как!”.)
Времето едва ли ще ми стигне да изброя странните назначения във Вашето правителство. Ще Ви посоча например госпожа Бужка Лукич – заместник на Николай Василев. Освен необичайното си име, тя има и една необичайна за длъжността си професия – фризьорка. Относно нейното назначение ще Ви цитирам бивш депутат от Коалиция за България, който каза: “Това е безотговорен подбор и аз наистина не мога да разбера защо БСП назначава такива кадри!”. А господин Александър Паунов - заместник-председател на вашата парламентарна група в момента, заявява: “Това е възмутително! Как ще убеждаваме нашите симпатизанти, че администрацията ще се реформира?”.
Давам Ви и още един пример – господин Димитър Пейчев. Бившият депутат от НДСВ днес е заместник-министър на земеделието и ще управлява десетки милиони евро годишно. Той е известен с това, че закупи едно бивше предприятие – “Тракия РМ” за 1,5 млн. лв., след което, малко преди изборите предишното правителство му отпусна близо 9 млн. лв. за обезщетение на екологични щети. Коментарът оставам на Вас.
Какво бихте направили Вие, господин премиер, за да можете да избирате наистина достойни и можещи заместник-министри? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Уважаеми господин министър-председател, имате думата да отговорите в рамките на три минути на последния уточняващ въпрос.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ:
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Искам да се върна отново на фундаменталния въпрос, който засяга работата на правителството, аз бих казал и съотношението на Народното събрание в управлението на страната. Формирането на тристранна управленска коалиция е пряк резултат на свободния избор на българските граждани, които са дали пълномощия на народните представители и на политическите сили, на които те имат доверие.
За мен формирането на управляващата коалиция, в която участват партии с различни политически биографии и идеологически отличия, е израз на тяхната отговорност пред българските граждани, пред нашата страна в един решаващ момент от нейното развитие – близо една година преди членството в Европейския съюз, и в решаващия период на интеграцията на практика в дейността на европейските институции. Това изисква преди всичко политическа стабилност на институциите. Това изисква силно правителство и парламентарно мнозинство, които разполагат и с политическата воля, и с обществената и парламентарна подкрепа, за да реализират необходимите реформи. На този принцип е създадено и функционира правителството и управляващото мнозинство. Принципите са прозрачни и ясни и са заявени преди много месеци в политическо споразумение.
Отново ще подчертая, че присъствието на представители на всяка една от политическите сили в управлението във всяко едно ведомство в качеството на заместник-министри за мен е полезно явление, тъй като дава възможност да не се фрагментизира управлението, тъй като дава възможност на взаимен контрол и отчетност. Това е един принцип, който е основополагащ за ефективна демокрация и между институциите, и вътре в институциите.
Като министър-председател аз имам доверие към предложенията, които се правят от коалиционните партньори, и смятам, че предложените от тях кандидатури имат право на шанс, за да се покажат и докажат като успешни управленци в качеството, което им е отредено от политическата сила. Нито един – нито министър, нито заместник-министър, нито дори министър-председателят, са венчани за съответната длъжност. В зависимост от резултатите ще бъде оценявана и тяхната дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЮНАЛ ЛЮТФИ:
Благодаря Ви.
Господин Христов, имате думата, за да изразите Вашето становище към получените отговори.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА):
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, искрено се надявам, че скоро ще оцените по достойнство заместник-министрите, които Ви съобщих преди малко, а вероятно и много други.
Знаете, че обичам да говоря с факти, затова ще ви дам още един пример. В Министерския съвет като Ваш съветник, доколкото знам, работи госпожа Ценка Василева, която по моя информация е била заместник-областен управител по време на правителството на господин Любен Беров. Въз основа на ревизионен акт тя е отстранена на закрито заседание на тогавашното правителство, заради финансови злоупотреби. Този доклад в момента по моя информация се намира в деловодството на Министерския съвет. Призовавам Ви, господин премиер, да се поинтересувате от този доклад.
В заключение ще Ви прочета един документ на Българската социалистическа младеж: “Назначенията на висши постове на хора, които не притежават необходимата образователна подготовка, професионален опит и обществено доверие не допринасят за успеха на лявоцентристкото управление.”
Аз просто нямам какво да добавя към това. Благодаря.

Only in Bulgaria

2006-06-14T09:09:00.001+03:00

Из доносите на агент Алберт

2006-05-24T19:34:00.000+03:00

29.02.1980 г.
"От мой приятел, студент II курс славянска филология, разбрах, че на едно събиране у свой приятел Владимир Венцелов Райчев споделил пред свои колежки - София Попова, Галина Иванова, Светлана Хаджииванова, че неговият приятел употребява наркотици и че няколко пъти Владимир Райчев му е поставял лично инжекции и е опитвал сам. Владимир Райчев е II курс славянска филология и изучава полски. Има нестабилни позиции по някои въпроси - споменал, че 50-ото постановление е резултат от някаква инфлация..."
Офицер от ДС към Алберт: "Да наблюдава Райчев, като своевременно ме информира за проявите му..."

18.12.1981 г.
"Мой приятел отново имал възможността да попадне в компанията на Румен Янков, Атанас, Виктор Кунчев, Владимир Райчев - студенти от факултета по славянски филологии... В разговор с моя приятел Румен Янков започнал, без да прави допълнителен коментар, да сравнява цените на стоките от днешно време с тези отпреди 10-15 г., като единствено изтъквал, че сега е "много скъпо"... По повод предстоящото тогава откриване на бюста на Леонид Илич Брежнев Райчев подхвърлил, че "вече се бил изходил по малка нужда зад него". В компанията... Атанас подхвърлил с уговорката, че е изказан от Владимир Райчев, следния виц: "Колелата на пълните влакове за СССР повтаряли в такт името Брежнев, а на връщане оттам празните влакове повтаряли "Тошо"... преди това на подхвърлянето на Атанас да разкаже ли анекдота Румен Янков възразил, но въпреки това Атанас го разказал."
Задачи за Алберт:
"Да контролира поведението на Райчев и неговите изказвания и ме уведоми незабавно за негативни прояви."

21.01.1982 г.
"Мой приятел сподели с мен, че разговарял с Владимир Райчев... Владимир споделил, че написал някакво стихотворение - подражание на текста от песента "Младостта си отива...". В това стихотворение се казва, че "младостта се пропива, тъй като няма перспектива... Владимир Райчев, според моя приятел, е потисната, комплексирана личност, в резултат на негови лични проблеми и несполуки."
Мероприятия:
"Райчев ще бъде установен и изучен за евентуално отношение..."

12.05.1982 г.
"От мой приятел разбрах, че имал възможност да прекара... в компания с Владимир Райчев, съпругата му Светлана Хаджииванова и приятел на Владимир Валентин, по прякор Казака... Райчев споделил, че в България само глупавите хора са честни и обратно - всички честни хора били глупави. Доста често си служи с анекдоти... насочени към уронване престижа на СССР и персонално на Леонид Брежнев.
Справка:
"Владимир Венцелов Райчев - студент, полска филология, известен, води се на сигнал за идеологическа диверсия."
Задачи за Алберт:
"Да продължава да издирва връзките на Райчев. Да следи за поведението му и евентуално за характера на литературите му наклонности."

4.05.1982 г.
"Мой приятел посетил дома на Владимир Венцелов Райчев... и станал свидетел на следния диалог между Владимир и баща му: Владимир запитал каква е правилната форма на употреба - "хитлеровски офицери" или "хитлеристките офицери", като казал, че бил подчертал на всички места - т.е. приятелят ми предполага, че става въпрос за текст, писан от Владимир и даден за корекция на баща му."
Задачи за Алберт:
"Да посети в дома му Райчев и провери дали пише книгата за Хитлер."
Мероприятия:
"Райчев ще бъде профилактиран."

Мълчанието на декларациите

2006-05-05T22:55:00.000+03:00

Веселина Седларска
Новинар

Висшият съдебен съвет подкрепи идеята за операция "Чисти ръце" сред съдебния елит. Подкрепи я "по принцип". Декларирането на доходи и имоти ще бъде доброволно. Декларациите могат да бъдат проверявани при сигнал. Няма наказания за вписването на невярна информация. Не се предвижда декларациите да се огласяват публично. Всичко това беше направено, за да се отправи положителен сигнал в посока Брюксел.
Спряхте ли да се смеете?
Аз още не съм. Чудя се дали горните няколко изречения са най-смешното нещо на тема "чисти ръце", което съм чувала, или една история, разказана от Петер Юхас. Юхас е унгарски писател, който знае всичко за българския език и за българите. Точно тази история на Петер Юхас обаче е унгарска. Нужно е да уточним, защото в нея има една баба без гащи, което не е много типично за българските баби. Действието се развива в едно унгарско село в горещ летен ден. Толкова непоносимо горещ, че споменатата баба е с блуза и пола, а под тях - по организъм. Бабата меси хляб. От това й става още по-усилно. Затова бабата решава да си почине. Да поседне. Тя си вее с полата, за да се разхлади, след което я повдига и присяда. Едва когато започва да потъва в нещо меко, разбира, че е седнала върху тестото. Подскача бързо, но късно - тестото вече е залепнало за нея. В този критичен момент от другия край на двора се задава дядото. Бабата го поглежда с надежда и пита: "Чисти ли са ти ръцете, да отлепиш от мен тестото?"
Хайде сега да си представим Висшия съдебен съвет на мястото на бабата, за да си дойде всичко на мястото: положението е наистина напечено, все по-ясно става каква е голата истина, тестото е компрометирано, никакви чисти ръце няма да свършат работа. Какъвто и положителен сигнал да отправя бабата към дядото, положението с тестото е очевидно. Това тесто магистратите в България си го месиха, ядоха, преядоха, а сега искат - когато е неспасяемо съмнително - да го отлепят от себе си и да ни го пробутат за курабийки. Че и на Брюксел.
Не че не сме яли и такива курабийки, но вече - мерси!
Само дни преди магистратите, депутатите също скриха доходите и имотите си. Тъй като няма как да ги скрият от публичния регистър, решиха да скрият публичния регистър от нас. Медиите няма да могат да публикуват доходите и имуществото на народен избраник, без да имат неговото писмено разрешение - тоест публичният регистър вече не е публичен. Ръководствата на медиите ще имат достъп до информацията в публичния регистър, но няма да могат да я съобщават на своите читатели, слушатели, зрители - тоест медиите в това отношение няма да могат да бъдат медиатори. Мога да вляза в Интернет и за секунди да установя, че годишната заплата на Джордж Буш е 400 000 долара, на Дик Чейни 181 000, на сенатор - 162 100, а на член на Върховния съд - от 199 200 до 208 000 долара годишно, но ако ме интересува в каква кола се вози Ахмед Доган, трябва да попитам Йордан Цонев, пък той да ми каже, че този месец е виждал шефа си, но не бил точно в такава кола, в каквато аз си мисля, че е бил. Малко повече, около минута, ще ми отнеме, ако искам да разбера какъв точно бизнес има сенатор, да речем, от щата Айова и на кого го е връчил на "сляпо доверие" - какъвто е терминът за управление на нечий бизнес, докато собственикът пребивава във властта. Но никога няма да разбера какъв бизнес се крие зад най-обикновен селски кмет, камо ли зад депутат.
Висшите магистрати нямат право на други доходи, освен от заплата и лекции. Халал да са им лекциите, не ни интересуват. Но нека да публикуват заплатите си. И те, и всички надолу по системата. Тези заплати им ги плащаме ние. Нека видим какви пари плащаме, за да се чувстваме незащитени и невъзмездени. Нека видим срещу какви пари не работят съд, прокуратура, следствие, полиция. Ние им знаем и къщите, и колите, и колежите на децата, ние ще преценим съответства ли едното на другото. Нека видим какви заплати получават хора, които ни наредиха след Румъния. И заради които ни депресират с предпазни клаузи.
"Парите не говорят, те ругаят", това го пееше едно време Боб Дилън. Нещастни депутати, нещастни магистрати... Не само ние, а и собствените им пари ги ругаят, щом ги скриха от нас.

Чомакови неволи

2006-04-10T19:03:00.000+03:00

Общината в Пловдив продала незаконно Античния форум
Окръжният съд обяви сделката за нищожна
10 Април 2006
Mediapool

Продажбата на Античния форум в Пловдив от общината е незаконна, установи Окръжният съд в Пловдив. Решението на съда, публикувано в понеделник, е, че сделката за продажбата на терена между Пощата и хотел “Тримонциум”, където се намират археологическите разкопки, е нищожна, защото теренът е собственост на държавата, а не на общината, съобщи “Дарик радио”.
В началото на декември 2003 г. община Пловдив сключва договор за продажба със софийската частна фирма “Младост Алфа” за продажбата на “празно дворно място” с площ от 5634 кв. м., за което е издаден акт за собственост на община Пловдив два месеца преди парафирането на договора – на 7 октомври 2003 година. За същия терен обаче има издаден акт за публична държавна собственост година преди продажбата, в който имотът е описан като археологически паметник на културата с категория от национално значение.
На този терен именно се намират археологическите разкопки на прочутия форум на античния Филипопол, който е най-големият проучен у нас форумен комплекс.
Въпреки археологическата стойност на терена, общината го продава за строителството на 6 етажна сграда с подземни гаражи на две нива.
Инвеститорът плаща скромната сума от 1 240 200 лв. за “празното дворно място” и се ангажира да съхрани във фоайето на сградата част от римските разкопки. За разкопки и консервиране на паметниците софийската фирма се ангажира да отдели още 1 млн. лв.
Според изследванията отдолу лежат 4 археологически пласта, които ще бъдат напълно унищожени, когато влязат тежките строителни машини да изливат бетон, за да построят двете нива етажи.
Докато тече съдебната одисея на един от най-значимите археологически паметници, софийската фирма “Младост Алфа” е продала терена на три пловдивски фирми – “Сиенит Инвест” ООД, занимаваща се със строителство, “Полет 2000” и “Нов Форум”.
Общественото и професионално недоволство, породено от продажбата на апетитния централен терен в Пловдив, принуди тогавашния министър на регионалното развитие Валентин Церовски, като собственик да си потърси правата върху имота. Делото е заведено през април 2005 година, а в исковата молба е посочено, че при сключване на договора за продажба общината е извършила недопустимо разпореждане с държавна собственост.
След разглеждане на всички представени документи, съдът е приел, че археологическите разкопки нямат отделно и самостоятелно съществуване извън терена и не могат да се разглеждат като собственост на държавата, която е различна от тази на земята под тях. Именно това беше тезата, изказана от общината при защита.
Пловдивският окръжен съд установи, че е налице общност на терен и разкопки, която е публична държавна собственост и разпореждането с нея е забранено от закона.
Решението на съда може да се обжалва пред по-висша инстанция.

ИЗ ДЕЛНИЦИТЕ НА ЕДИН ЛУД

2006-04-09T23:27:00.000+03:00

ТОНИ ФИЛИПОВ, Д-Р
Монитор

Понеделник, 3 април
Посъветвах миналата неделя Бойко да не асфалтира нощя, щото никой няма да забележи. Казах му да създава максимални затруднения на населението, за да мисли то само за него добро или лошо няма значение. И той ме послушал. Даже отишъл още по-далече. В събота, когато столичани заминават по родните си места, генералът затворил изходното платно на Цариградско шосе. В неделя пък, когато се връщат, затворил входното.
Браво, ето това имах предвид. Така се прави.
Борисов реве в "Политика" като бяла мечка в топло време, че оня "нещастник" Яне Янев, като чул, че партията ще се казва ГЕРБ и изприпкал и запазил името. Бойко вика: "Това са долнопробни хора!"
Но са креативни, не може да се отрече! Сега ще стане Лудото Яне мандатоносител на Бойко.
Понеже партията е вече заета, генералът регистрирал сдружение с идеална цел. Вън от всяко съмнение е, че целта е идеална, най-добрата възможна цел. Сдружението позволява в ГЕРБ да влязат цели фирми. Според мен няма пречка да се присъединят и холдинги, АД-та, банки, както и отделни физически лица.
Ще се присъединят, много ще се присъединят. Четох, че като се разбрало, че БСП идва на власт, червените се сдобили с 15 400 нови членове само на туй основание. К'во им пречи на тези 15 400, а и на още други да идат сега при Бойко?!
След като на 3-ти март Сидеров беше обявен за Левски, вчера във Враца заместникът му Антон Сираков го обяви за Ботев: "Името на вашия град идва от "врата". През нея преди 130 г. влезе Ботев… Сега влиза Волен, за да върне България на българите…" В "Стандарт" се подбъзикват, че се очаквало скоро Сидеров да стане Бенковски.
Ба, той вече е станал. Цялата "Атака" обикаля България като Хвъркатата чета и подбужда населението да въстане срещу американския поробител, който иска да си дига калета на наша територия.
А след като мине и през Бенковски, вече могат да го провъзгласят за цялото Възраждане накуп…
Ахмед Доган се разсърдил на медиите, след конференцията се фръцнал и не дал брифинг за журналистите.
Мемед, да се сърдиш на медиите е все едно да се сърдиш на времето. На времето му е през метронома.
Доган вика: "Обръч не е мръсна дума". Естествено, че не е. Думите сами по себе си са неутрални. Хората ги правят мръсни.
Велева коментира в "Труд": "Доган като политически Мичурин". Не знам дали той е политически Мичурин, ама ти и Тошев се държите гаче ли вчера сте паднали от магданоза и от сътресението ви са се изяснили нещата.
Гледам на сергията заглавието на "24 часа": "Премиер за първи път в РПУ".
Помислих си едва ли не, че… Ебати как се прецаках. Той отишъл само на посещение. Що лъжете народа, бе маскари! Народът тръпне да вкарат някой министър в милицията. И от ЕС това чакат. Колко ли е бил разочарован Оли Рен, като е прочел дописката. Сигурно повече от мен.
На днешния ден през 1990 г. БКП си смени името на БСП. Но после забрави да си смени манталитета и така си остана социалистическа партия с комунистическо мислене.
"Труд": "Плащаш бързо, пестиш от глобата". Вестникът съобщава също, че ти вземат и по-малко точки. Станишко съобщил, че сега експерти обмислят промените.
И какво ще променят промените? По-бързо от "на място" може ли? Не може! А да ти вземат по-малко точки от "хич" може ли? Не може! Народът го е измислил, бе! Плати си на човека, той ще прояви снизхождение, на каквото държавата не е способна…
Галя от Каризма: "В къщата научих как изглежда адът". Педалчето Дим Дуков я побъркало. Адът това са другите (Сартър). Чаткаш ли, маце! Другостта, както би казал философът Доган. Тези, като Дим Дуков. Затова е казано, че адът, това е раят, но гледан от обратната страна, от лявата.
"Труд" пише вчера, че в метрото настанало лудо оживление, защото се качил коминочистач. И всички искали да го пипнат. Да, но едно ченге ми каза друга версия. Тоя бил мангал. И докато те го пипат за късмет, такъв късмет им дошъл, че после не могли да си намерят кой портфейла, кой часовника, кой цялата документалистика…
Орешарски: "2009 г. живеем по-добре". Добре.
Доган заповядал да почне надстройване на дувара на сарая му до 6 м. височина. Миналата седмица тръгна слух за някакъв атентат срещу агата. Но според мен стената не е предизвикана от страх някакъв, а от това, че дивите шопи се катерели по стълби и дървета да гледат какви неща стават по поляните и басейните на сарая. Викат, че си струвало да се види…
Шест метра дувар! Сравних го с всички известни и значими дувари Берлинския, израелския, на Централния Софийски… Може би само Великата китайска стена, единственото човешко творение, дето се вижда от Космоса (висока е от 3 до 8 м., т.е средно иде пет метра и половина), може да се окаже равностойна, но едва ли по-висока от съоръжението на Доган. Но едно е сигурно от Космоса вече ще се виждат два обекта: Великата китайска стена и Доган-сарай.

Вторник, 4 април
Пенсиите излизат на протест пред МС утре. Искат 150 евро пенсия. Наборчетата, вярно, че в Библията пише: "Поискай и ще ти се даде." Вярно е също така, че няма лимит колко да се иска. Но известна скромност все пак няма да е излишна.
Може всякак да се живее, човек знае и две и двеста. Средностатистическия американец например поглъща 3200 калории дневно, а в Етиопия оцеляват с по около 500.
Д-р Джеймс Левин от Минесота измислил учениците да учат прави, за да се пребори затлъстяването. При експеримента се оказало, че децата усвоявали много по-добре материала.
Д-р Левин вика, че това можело да се приложи и към работното пространство в офисите. Доказано било, че седнал човек за 8 часа гори 50-60 калории, а ако се движи, макар и бавно 800.
Добре де, ако целта е само да се изгорят калориите, не може ли да седиш и да си клатиш краката? Така не се ли изгарят повече калории?
Професор, измислил… К'во си измислил, бе! Берлускони откога изхвърли столовете от залата, където заседава МС…
Тоя Берлускони е голяма работа. Вчера в телевизионен дуспут нарекъл конкурента си Романо Проди "полезен идиот". Проди пък му го върнал на пияница. А пък днес чета, че Берлускони казал, че избирателите на левицата са "ташаци". Дори и Сидеров не си позволява такава вулгарност.
Лидерът на СДС в Бургас д-р Антонио Душепеев (писал съм ви за него, тоя, дето мангалите се обърквали и редовно му викали Дупепеев) миналия месец напуснал поста и синята партия. Днес вика пред "Новинар": "Ще повярвам, че нещата почват да се променят, когато пристигне тук централното ръководство и започне да си плаща сметките по престоя. От Костов насам не съм видял някой да си е поел разходите. То в интерес на истината и аз не съм ги подканял да си плащат, но в България е така тук хората обичат безплатните неща."
К'во ще се убеждаваме, умре българинът за безплатни неща. Шамар да е, аванта да е. Еле пък на кьорсофра как припка като поп на кръщене.
Но не си прав да се самообвиняваш, Душепеев! Нямаш вина. Как ще ги подканяш, да не си келнер, та да викаш: "Моля, сметката!" Те като нямат съзнание…
Сидеров коментира в "Атака" как Коритаров поканил Росен Владимиров и Надежда Захариева (икономисвам епитетите и обидите пред всяко име, щото ще ми отиде страницата) и последвали "дълги и сластни облизвания от страна на Алберт Коритаров на турски задни части."
Ба, не си позволява… Кажете, това език на журналист ли е?
Д-р Иванов от Четвърти километър смята, че Сидеров е жертва на преждевременна андропауза, но аз не съм готов да потвърдя тази диагноза.
"Дневник": "Животните в Европа може да получат право на адвокат" Стига, бе! Казвам ви, че в ЕС не е за нас. Те ще въведат скоро социални и здравни осигуровки за животните и един Господ знае още какво.
Очакваме прокуратурата да поиска имунитетите на още народни представители, обяви вчера Станишко на въпрос за еврокритиките към България.
Защо, бе, защо чак сега! Какво пречеше да дадем на Европа Софиянски, Върбанов и Кузов… Пречеше синдромът на лимонадата в ушите, както казва бизнесменът от БСП Гущеров.
Макар че, ако трябва да съм справедлив, прокуратурата направи каквото можа. Лани прокурорът Цеко призова бандитите в 7-дневен срок да декларират откраднатото имущество. Е, получи се малко неудобно, щото те не откликнаха. Но той опита.
Днес се навършват 114 години откакто полк. Христо Николов изобретил първата българска картечница. Понеже тя била с по-добри показатели от тогавашните леки картечници на армиите в Европа, представител на английски оръжеен завод дошъл при него и му предложил голяма сума в злато, за чертежите. "Моят труд е предназначен за моето отечество", отговорил полковникът.
Ех, полковник… Сега ако знаеш…
България е обявена за официална туристическа дестинация на Китай, съобщиха от Държавната агенция по туризъм. От 1.3 млрд. жители на Поднебесната империя 100 млн. се водят богати. Направо ще ни задръстят дестинацията.
Но аз не съм изненадан. Когато Шулева ходи, кметът на Шанхай Хан Чжън я предупреди: "Пригответе се, 17-милионен Шанхай е готов да тръгне за България." И ето, тръгва китайският народ на малки групи от по един милион туристи, както вика Павката…
Бъдещето ни е с Китай. Един Мони Паси го разбра. Като беше там изчисли, че само от клечки за зъби можем да правим по 3 млрд. оборот с китайците. Ама не съм чул нещо да се е предприело. Е това сме, хубави идеи имаме, ама не ги реализираме.

Сряда, 5 април
В "Стандарт" Елеонора Николова вика: "Борисов не е заплаха за СДС".
Права е. То за СДС вече няма заплаха. СДС е паднало толкова ниско, че няма нужда от бутане.
Бойко им подава ръка, те се репчат. В "24 часа" бизнесменът Маргарит Тодоров разправя как през 2001 г. търсел контакти с Костов от името на Царя. Костов и хората му смятали тогава, че Симеон няма да прескочи 4-процентната бариера, ако се яви самостоятелно на избори…
Каква прозорливост!
"Стандарт" цитира министъра на образованието: "Аз самият харесвам мислите си, но не винаги ги помня всичките.."
Голяма работа, че не ги помниш. За народа загуба велика, дето вика Иванчо Йотата. Но ако толкова страдаш, записвай си! Аз вече втора книга издавам само щото си записвам мислите. (И аз си ги харесвам.) Ако не си водех бележки, всичко щях да съм забравил…
Апропо, уважаеми читатели, очаквайте в съвсем скоро време втората част на книгата "Из делниците на един луд". Под печат е. Всеки момент ще тръгне към сергиите. Ама вие още не тръгвайте, аз ще ви обадя.
В "Новинар" нарекли Оли рен Holly Rehn, демек Свети Рен. Той верно ще стане български светец, ако ни приеме въпреки безхаберието на управниците ни. Аз лично ще му паля свещ всяка година на патронния му празник.
Но може да стане и О-ле-ле Рен, както съм предупредил.
"Нощен Труд": "Атлантиците вдигнаха бюст на Паси". Лично Чапкънов го изваял. Странно, на бюста изглежда повече евреин, отколкото на живо. Паси се хванал под мишница и се занесъл в къщи, бюста си де. Сложил се в хола, да го гледат гостите.
На вниманието на Евгени Минчев, Дим Дуков и т.н: В медицински център Бодимед вече правят процедурата хидроколонотерапия, по която цял Холивуд е луднал. Тя по същността си е клизма, но по-скъпа, 80 лв. струва. Докторите препоръчват за пълното очистване от токсините да се направят 3 процедури в рамките на 10 дни.
След тези процедури нямало нужда да се пости. Пенсиите, а?

Четвъртък, 6 април
Проф. Михаил Константинов пише в "Монитор" за ДПС: "Трудно е да се повярва, че действията и приказките на някои от лидерите на тази етнокорпоративна политическа сила не се извършват под влияние на алкохол или други упойващи вещества."
Вика още: "Понятието "мисловна парадигма" е най-обикновена тафтология. Защото всяка парадигма е по дефиниция мисловна, т.е. в главите на хората. Парадигми в природата няма и това не само докторите, но и студентите по философия би трябвало да го знаят…"
Така е, във философско отношение Соколът се оказа малко бос. Парадигмата е образец, модел, начин на мислене. А мисловната парадигма е мисловен начин на мислене. Така излиза, де.
Кънчо Стойчев единствен възхвалява в "Труд"големия политик и философ Доган, как само той си признавал истината и т.н. дрън-дрън: "Изпитвам гордост, защото политическият елит на българските турци е далеч по-патриотично настроен от политическия елит на българските българи. Което е може би най-голямото ни политическо богатство…"
Елита? Всъщност, защо не! Да се граби в България винаги е минавало за патриотизъм…
Накрая на текста на Стойчев от "Труд" турили бележка: "Позицията на г-н Стойчев е дискусионна. Редакцията е готова да публикува и други мнения…"
К'во дискусионна, бе!
Сидеров, тоя задмина Коритаров, а? Чак примлясква от удоволствие…
Стойчев, а какво наукоподобно и обществено приемливо обяснение ще дадеш на следното твърдение на Доган: "Професионализмът в политиката е в обратна пропорционална зависимост на нейната прозрачност"?
Да, права е Андролова в "Новинар": "В морален смисъл напоследък България е толкова усрана, че напомня общ ректален термометър".
343 евро годишно ще дава ЕС на глава сиво искърско говедо. Поощрявали местните породи. Обаче аз си мисля, да се захвана с някоя българска порода пчели. Ако и за тях дават субсидии на глава, а то няма как другояче, ще стане добра далавера. Ще си декларирам колкото искам глави, нека дойдат да ги броят….
Поетът с нежно име Ани Илков пише, че от "мътната докладна мисъл на Доган" излезли само "някакви претенциозни скудоумия".
"Докато слушах за "мисловната парадигма на времето" и "вертикализирането на духовната субстанция" се досетих, че френските теоретици Дельоз и Гатари наричат това "самостоятелното мислене на идиота…"
Браво, Илков! Обаче и при теб се наблюдават елементи на самостоятелно мислене, да знаеш!
Вестниците гърмят: Идва Дженифър Лопес. Ей, братя, знаете ли, че на тая дупето є е застраховано за 1 млрд. евро! Няма майтап! И в родината є вече са є вдигнали паметник приживе, като на Пасито.
Помните ли какъв ден е днес? Не помните. За това сте на тоя хал. Днес е първи април на Царя. Преди 5 години той се изтъпани на моравата и каза, че ще се оправим. Е, не можахме всички, но той поне се оправи…
Като отишли вчера пенсионерите под прозорците на МС и почнали да викат: "Благодарим ти, Сергей, за щастливото детство." Излязла Илияна Йотова и ги навикала: "Какво детство, бе, когато вие сте били деца, Сергей не е бил роден!"
"Точно за това и благодарим!"

Петък, 7 април
"24 часа": "Криза за гробове, по-тежка от боклука." Това издали пред вестника от общината.
Ама що хабите репортерски ресурс да разпитвате в общината, като в. "Телеграф" го написа миналата седмица буквално със същото заглавие.
"Стандарт": "Правели сме пломби преди 9000 години."
Може, но вече избягваме. Не се търсят при новите разценки на денталните услуги.
Анна Заркова написала коментар в "Труд", в който твърди, че било общоизвестен факт, че човешкият мозък съдържал 99% вода.
Бъркаш го със зелето, колежке. Даже не със зелето, щото то има само 91% вода. Бъркаш го с краставицата, тя има 98% вода. Поне на Мирча Кришан краставицата. И затова в 100 гр. краставица има само 16 калории. Водата в човешкия мозък е 80%, което пак не е малко. Но може пък да има и мозъци с повече вода, знам ли.
"24 часа" посветили на Румен Вълка собственикът на "Волф" и "Дитц", цяла страница. От нея между другото научавам, че Румен бил работохолик. Зимата се качвал лично на снегорина и чистел. (Единственият "Майбах" в света с гребло!) Браво, а лятото, когато няма сняг? Лятото сигурно мете, един работохолик си е такъв през всички сезони.
"Монитор": "Офшорка пази АЕЦ "Козлодуй". Чудесно. Ами ако, дето вика Каракачанов, зад нея се крие Бен Ладен, к'во правим тогава?
Емел Етем: "Спасяването на пострадалите е техен проблем". Ако беше малко по-интелигентна, малко повече да беше чела и щеше да каже: "Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се".
Този лаф на Илф и Петров всъщност е пародия на изказване на Ленин: "Здравеопазването на трудещите се е дело на самите трудещи се." Но след стъпването на Гайдарски в здравеопазването намери своето историческо потвърждение.
Труд": "Само Кузов излезе мъж". Единствен той се отказал доброволно от имунитета си.
Да, прав е Румен Леонидов като вика в "Политика", че "България обеднява откъм пичове."
За сметка на п…….

Заплакала е гората

2006-04-08T20:32:00.000+03:00

Кирил Цветков
Иде ли?

Заплакала е гората,
Гората и планината
и на гората листето...
заради Индже войвода.

/народна песен/

И да плачеш, Горо сестро, няма го Индже!

Името му остана в народните песни, а подвизите му - в шедьоврите на гения от Жеруна. И духа му, духа на войводата го няма...сякаш потъва в сивото ни, безлично ежедневие. Все по-рядко сянката му напуска вечността, за да похлопа на вратата на обърканата ни, ошашавена памет. Заплака отново гората заради Индже войвода. Защо ли? Сеч! Поголовна, безогледна сеч тресе многовековната й, но винаги млада снага. Ако беше жив Индже, така ли щеше да бъде? Щяха ли кърджалии да върлуват из дебрите й, макар не с шишанета и ятагани, а с моторни триони и резачки. Но плячката си е плячка.

А потърпевши са пак обикновените хорица, защото гората е тяхното национално богатство. И тя, гората, заплака както някога... Но плач сеч спира ли? Сеч - на всякъде. Даже и край Батак. Някога трупове, сега-трупи... История..., мени се!

"Имам обръч", изцепи се бабаитин пред репортери. Това пък сега какво е? Някаква гимнастика? Художествена гимнастика за мъже няма. Виж, за хула-хоп става, защото въртенето на обръча става с движения като гюбеците при кючека. А обръчът добре се върти. И къде ли не - в държавния резерв, в селското стопанство, вихри се и в гората.

Барабар с Марица тече река от дървесина. Основно на юг. Нали "Пътят към Европа минава през Босфора". Келепир, голям келепир е тази река! Покрай нея в обратна посока потича друга - от валута. Пари, пари трябват..., строят се сараи! Малко ли са у нас "юнаци", за които се казва "Бей гиби"?

Има и още нещо. По-добре е да я занема тази гора! Ако някой ден Аллах реши да се променят някои нещица - да няма къде да се крият хайдути. Хайдуци пак ще си има, но по-добре хайдуци, отколкото хайдути! Хайдутите са душмани, а хайдуците са друго нещо. С тях алъш-вериш може да се прави, па защо не и ортаклък. Много са тия, нахъсените на гората. Хъс за келепир, пък и зъб й имат.

На един баща му брал ядове от шумкари и "бащиния" му била - сече. На други дедите проблеми с горяни - секат и те. Гората винаги е била трън в очите на господарите. Затова и днес - сеч. А гората плаче. Нека плаче! След нас и потоп, както е казал един от Людвиците.

А то потопът почна. Гората плаче - сълзите препълват язовири и реки, разкъсват бентове и диги, отнасят мостове, събарят къщи, давят хора и добитък. А като оплешивеят ридовете потопа съвсем ще тръгне. Но какво от това казват "нашите", за пуста далавера са зинали като кратерите на Везуий.

И затова! А бакалъм, юруш на гората! Така ще е тя щом в държавата няма кой да "набива обръчи", както гласи старият лаф...

Бележка на автора:
Употребените чужди думи не са случайни. Нали се говори за втори официален език. Едно време вторият е бил първи, а първият - втори. Какво да се прави - история, мени се...

Червените не могат да управляват

2006-04-04T08:49:00.000+03:00

Мартин Карбовски
Новинар

Българската политическа приказка е извратена до смърт. Преди 10 години червените извършиха погром над държавата, наречен масова приватизация - тоталният капиталистически акт бе извършен от най-неподходящите хора - комунистите, разбира се, по волята на народа. Днес, десет години по-късно: тоталният исторически акт на присъединяване към мегадържавата Европа се извършва отново от наследниците на комунистическия манифест. Десет години по-късно едно червено правителство допуска и американски бази на територията на святата ни и чиста република. Разбира се - по волята на народа. Логиката е мъртва по тези земи.
Какъвто и толеранс да дадем на социалистите, каквато и симпатия да изпитваме към лидера им от ново поколение, буксуването вече е регистрирано. Целият ни български свят се крепи на Голямата Чакалня, в която ни вкараха червените - чакаме, стоим спокойно, пристъпваме от крак на крак, мируваме, не клатим лодката, само и само да ни приемат. Докато чакаме в чакалнята обаче, държавният влак влиза в задънен коловоз с преголяма скорост. Животът започва да изглежда зле (от заплатата до мръсотията по улиците) - и някак това е мистично свързано със социалистите.
Къде може да е причината? Червените управляват успешно само едно единствено нещо - престарелия си електорат, повече от два милиона пенсионери. Те се справят добре със заблудата, че са "социални" управници. Сиреч взимат от бизнеса и го дават на избирателите си, които не произвеждат нищо. Парите са асфалт, образование, чистота, сигурност, инфраструктура са щипнати сериозно от социалните фондове - помощи за цигани и пенсии. Но това е твърде частично обяснение, макар че е близо до истината.
По-интересната причина за неуспеха на червените управления е генезисът на бизнеса у нас - той е червен. Когато идваха на власт за малко сините, те тормозеха червения бизнес, пускаха му кръв и той се държеше прилично - държавните поръчки бяха контролирани малко от малко, управленията на СДС и царя бяха прогресивни и промяната в живота на обикновения човек се забеляза. Когато обаче властта е червена и бизнесът по произход е червен, двете части на държавната машина започват да си преливат кръв взаимно, ощетявайки държавната поръчка, която създава общия ни хабитат.
Чичо е червен бизнесмен. Чичовото е червен политик. Защо си мислите, че чичи и чичовото ще асфалтират една улица, като могат да се разберат да не я асфалтират. Друго си е, като чичо е червен бизнесмен, но властта е окупирана от гладни царисти и седесари - в дебненето кой какво прави държавата се самоконтролираше.
И това обяснение, макар близо до истината, също е частично.
Сигурно има и трета причина - днес червените не могат да управляват сами, БСП е слаба и разкъсана от противоречия, а партньорите й си късат черните потници и заплашват да се махнат от коалицията. Ако не живеехме в чакалнята на живота и на Европейския съюз, досега да сме влезли в предсрочни избори.
Нещата са ясни - народът, колкото и да е прост, усеща кога, в кой ден животът му се изплъзва от контрол. Нацията не иска много - само работа и да се гордее, че е българска. Червените ощетиха гордостта на българите с навеждането си към все по-необоснования Доган. Работата, заетостта като граждани на ЕС, е измерена като заплата в мерките на ранния соц - 120 евро заплата при хляб от 30 цента нагоре (като през 70-те). А нацията иска прогрес - основно тя очакваше капиталът да подобри условията на труд и да бъде притиснат да печели по-малко за сметка на повишено потребление. Това беше задача на червените и това не се случи - потреблението се увеличава за сметка на кредитите, които отново носят печалба на капитала. Левите у нас са десни експлоататори, те са най-лошите възможни капиталисти и поради това са и най-неподходящите управници.
За извратената политическа приказка у нас ситуацията в София дава нагледна яснота - това е приказката за Червената шапчица (БСП) и вълка (Вълка), които имат сериозни проблеми с Ловеца (спасителя на електората - Генерала).
Сюжетът е усукан много лошо за гражданите на тази държава - Червената шапчица (БСП) никога досега не е имала проблеми с Вълка (бизнесът, хранещ се с държавни поръчки). Червената шапчица и Вълка са биз-бизе и са се наговорили да изядат бабата (електората) заедно и въобще не желаят появата на Ловец, който да им попречи. Вълкът е в бойна готовност и само чака Червената шапчица да му каже, за да се опита да изяде Генерала - ловец. А той, милият, седи отстрани, седи и плаче - със сълзите на народа - дайте ми да одера Вълка или ще се кандидатирам за президент, казва. Обаче Червената шапчица е яростна и зла - тя не може да управлява, но яде яко от месата на баба си заедно с Вълка и сега й е паднало да не изпусне мръвката. Как ще свърши тая приказка, не знам, но обикновено в нея бабите най-много страдат. И именно затова се чудя - как може тая баба, целият електорат, как може да е толкова дементна, че да избира червените винаги в най-неподходящите исторически моменти от най-новата ни история.

ИЗ ДЕЛНИЦИТЕ НА ЕДИН ЛУД

2006-04-02T22:49:00.000+03:00

ТОНИ ФИЛИПОВ, Д-Р
Монитор

Понеделник, 27 март

Тая седмица я пиши бегала, ще мине в пренастройване на биологичния часовник.
Всяка година при смяната на зимното с лятното време се чувствам длъжен да предупредя моите приятели пенсиите да внимават с биологичния часовник. Да не се разместят операциите при изтегляне на времето с час напред. Редът е следният: в 6.00 звъни будилникът, в 6.15 ставате, в 6.20 пикаете. А не обратно.
"Сега" пише, че по повод смяната на времето правителственият пресцентър декларирал: "Това опровергава всички слухове за напрежение в тристранната коалиция".
Параванов казал оня ден в Елхово, че ГККП Лесово става врата на България към Европа. Лесово? На границата с Турция? Лелe, как се слага на Доган.
Гошо, самият Доган вече се отрече от възгледа си, че пътят на България към Европа минава през Босфора, бе! Доган и от обръчите се отрече. Вика: "Вие предпоставяте, че ДПС има фирми, аз твърдя, че ДПС няма фирми."
Ага, нещо си се объркал. Ти твърдеше, че ДПС има фирми, ние от теб научихме за обръча.
Ама той ни мисли за много късопаметни, което не е да няма основания. "Приписвате неща, които не съм казал в моя отговор пред Слави Трифонов".
Тъй ли, я да видим в дневника на доктора какво е записано:
"Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже обръч от фирми… Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик."
Валерия Велева хубаво го води през 2004 г. да си припомни Централния и по-специално килия 17- а, в която е лежал, ама той не си взе бележка. Дано Сидеров си удържи на обещанието.
А пък Нихат Катил вика, че обръчите били само в облото мислене на журналистите… Ама то по-добре обло, отколкото квадратно...
Петър Волгин се прави на агент Купър в "Труд": "Бойко Борисов е като совите. Действията му не са това, което са. Явно докато е охранявал Тодор Живков и Симеон е научил не малко."
Да, бе, научил е на гаргите очите. Това ли научи, да асфалтира улиците нощем? През цялото си 35-годишно управление Тато нито веднъж не е асфалтирал през нощта, Дедо също. Асфалтира се от 8 до 5. Тоя народ докато не му създадеш големи неприятности се прави, че не те забелязва.
Костовистите скочили срещу Борисов: първо трябвало да се докаже като кмет на София.
Не може, господа, не може. Бойко тича по тънък лед, ако се застои някъде и ще се удави. Затова трябва бързо да пробяга до другия бряг. Както казва една китайска поговорка, от всички 36 плана за действие, най-добрият е бягството.
Путин преписал дисертацията си от американци и така станал доктор по икономика. Цели 16 страници от същността на тезата му били "копи-пейст".
И аз съм взел да връзвам кусур на Сидеров. Ми той още не е президент.
"24 часа": "Английски заселник налага българин." Англосаксонецът Питър Морган, жител на село Зорница и един нашенец седнали да се почерпят и приключили напълно по нашенски - с побой. Англичанинът излязъл по-як, поради което нашият се озовал в болницата с комоцио.
Какво нещо е средата! Променя даже хора с утвърдени културни стереотипи.
Ебати каква ненормална държава сме! Чета в "Стандарт", че чл. 20 ал. 2 от сега действащия Закон за движение по пътищата защитавал дупките. Било записано, че водачът е длъжен да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя, товара, характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства… Абсолютно всички, може би единствено без международното положение.
След Сашо Томов и Митко Луджев пише спомени: "Нежната революция в България". Пишете, момчета, пишете. Писаното слово остава… Не е важно кой твори историята, важното е кой я описва. Щото, както съм казвал, Клио е най-голямата курва сред музите. Докато човек е на власт му обещава важно място в поверените й анали, а като падне се прави на разсеяна. Тъй че вземете историята си в собствените си ръце. Каквото е написано, това е истината. Веднага ще дам пример, за да не изглеждам голословен. Какво знаем днес за Троянската война? Каквото ни е написал Омир - че се е водила за хубавата Елена. А истината е, че това десетгодишно кръвопролитие се е водело заради Черноморските проливи, за да се изземат таксите върху търговския трафик и т.н. Херодот коментира: "Да не са луди гърците да воюват заради една жена". Но в историята остава версията на Омир, щото е по-талантлив. С което подсещам, че само с желание не става.
Най-високият човек в света, Бао Сишун от Китай, който е висок два сидера и 36 см., пардон, два метра и 36 см., си търси жена с обява във вестника. Жените го отбягвали, щото с него секс можело да се прави само с пожарна стълба.
Обърках се и казах "два сидера", щото той Сидеров стана мярка за всичко в общество. Да не си помислите, че намирам, че Сидеров е смешен щото е нисък. Не, не затова. А защото се мъчи да изглежда висок. И рус. Човек не може да избира как да изглежда, но може да избира как да се държи. И кой каквото си избере.
Абе, на тоя Бао дали му се променя ръстът с оглед на сезоните. Щото четох, че в зависимост от температурата височината на Айфеловата кула варира с плюс - минус 15 см.
71-годишната Пенка Балева скочила вчера с ластик от Стамболовия мост в Търново. Била голяма любителка на екстремното. Ба, любителка… Животът я е приучил. За 17 години нищо екстремно не й е останало чуждо. Така погледнато имаме два и половина милиона любители на екстремното.

Вторник, 28 март

Звъни днес един от репортерите ни на Юнал Лютфи да го пита за коалиционните кавги. Лютфито със сънен глас вика: "Иване, колко пъти да ти казвам да не ми се обаждаш в събота, че си почивам!?" Иван се стресна: "Ама как събота бе, г-н Лютфи, днес е вторник…". "Вторник? Сигурен ли си? А неделя и понеделник имаше ли?"
Ей, ага, дано знаеш поне кой век сме, че то поведението на Доган е с два века давност.
Павел Шопов от "Атака" вика при Коритаров: "Вие знаете, ние напуснахме българския парламент и слязохме при хората, за да видим проблемите…"
Коритаров: "Слязохте?"
Правилно го засече. От къде слязохте, бе? От приказката за стълбата?
В СДС решили, че един член щял вече да е достатъчен, за да се открие клуб на партията по места. До сега се големееха, ако няма поне 10 члена, няма клуб. Член-председател на клуб, таш… Как ги подритна историята!
Айде, тая година "член-клуб", пък догодина "член-партия". То не трябва да съм Лещански, че да го ясновидя.
Канадското издание "Калгари Сън" пише, че световните шампиони по фигурно пързаляне Денкова и Стависки са от страна, в която има само две ледени пързалки. Да, бе, да!
Той и Топалов е от страна с много нисък коефициент на интелигентност, ако слушаме проф. Ричард Лин от университета в Ълстър, ама е световен шампион по шах.
Туй академично говедо изкарало, че на Балканите са най-прости, а българите най-простите сред простите с коефициент на интелигентност едва 94 точки. След нас били само сърбите и турците. Германците и холандците най-умни - 107 точки.
Германците? По-интелигентни от Нас? Да, бе, да! "Когато император Карл Пети казваше, че говори на немски само с конете си, братята Кирил и Методий разпространяваха в България славянската писменост!"
Като мериха лани през март по БНТ айкюто на българина, средното за страната излезе 100. "Стандарт" тогава писа, че най-умният българин бил 85-годишен, рус, 2 метра висок, от Русе. Демек 85-годишен блондин, малко по-нисък от Шакил О'Нийл! Което ме възмути, щото на тая възраст отдавна не се делят на блондини и брюнети. Както и да е. Тоя професор ни цака поне с 6 т.
"Телеграф": "Пълнят дупки след сигнал на Телеграф".
Може пък това да е начинът, по писма на читатели, дето се казва в нашия еснаф. Иначе се казва "на повикване". Звънете братя, не го жалете!
"Православният хомосексуалист" Дим Дуков се изцепи снощи във Вип Брадър за шефа на международния отдел на БСП Кристиян Вигенин: "За мен той е чистокръвен гей". Нико Тупарев доразбърква: "Дим Дуков се изпусна, какво да се направи. Това е риалити - някой казва нещо и няма връщане назад. Не съм чувал за тоя депутат - Вагенин ли се казва?"
Не, не се казва Вагенин, щото не идва от вагина, а от друго нещо, не знам какво точно. Ай стига, що се правиш на оригинален!
Вагенин, пардон (ей простотията ми се лепи от въздуха), Вигенин исках да кажа, е от най-доверените хора на Станишев. Което всъщност нищо не доказва, щото той и Кузов беше от най-доверените на Сидеров…
Сега чета, че и тоя педофил Кузов щял да прави партия! За това казвам, че педалите трябва да се сложат на мястото им! Дори и с цената на невинни жертви като Вигенин.
"24 часа": 15 години "Галъп", 15 години циркът на демокрацията" е шеговитото мото, с което именитата агенция отбелязва годишнината си".
А шеговито, а!

Сряда, 29 март

Пенсиите, с тока нещата стоят така, че вероятно пак ще набарате фазата. Нови 30% увеличение след затварянето на 1-4 блок на Козлодуй. Но изход няма! Единственият изход, не е изход. "Телеграф": "Свършиха местата за покойници". Това щяло да е следващата голяма криза след боклука. Имало закътани за приятели, но вървели по 2000 до 3000 лева на черния пазар.
Пенсиите, пенсиите… Не можете да кажете, че не съм ви предупредил. Когато преди изборите 2005 г. Станишко викаше: "Имам план за промяна…", аз ви обясних, че вас ви няма в този план. И както виждате, не съм ви излъгал. А за поскъпването на водата ще ви пиша следващия път, за да не ви доде много наведнъж.

Четвъртък, 30 март

"Новинар": "Партията на Борисов гони 47%".
Как ще ги гони, като ги е минала, бе! Има 47.2%! Поне това показва последното хвърляне на боб на НЦИОМ.
На вниманието на комисаря от ЕС Алваро Хил Роблес, който ни упреква в "гетоизация" и "сегрегация": Господин комисар, вчера в София групи мангали изпотрошиха 3 от новите царски мотриси с камъни. Днес във Видин друга група нападна полицаи с тухли и брадви. Дайте акъл как да продължим с интеграцията?
В "Политика" колегата Минчев вика: "Потопите са бедствие №2. Бедствие №1 е Емел Етем."
Прав сте, колега. Както казва поетът Дулев във в. "Кукуригу":
Знайно е от всекиго: В нашата история
туй не ни е първият кризисен момент.
Ний не сме държава, а лаборатория.
Господ в нас заложил е експеримент.
…
Наверно пробва статистически
(в дадена държава, в даден период)
колко некадърници нужни са фактически,
за да се разсипе цял един народ.
"Стандарт": Китайски пушки за тъщи на ловното изложение". Става дума за въздушни пушки, по 30 лв., заедно с оптика и комплект от 200 съчми. От 50 м. уцелвала врабче в окото.
Егати варварството! Дори и тъща не заслужава да умре така зловещо, надупчена от 200 съчми. Един джентълмен би дал още някой лев и би взел една прилична помпа.
В. "Атака" реве, че НЦИОМ забавил поредното си изследване по заповед на БСП, защото националистите застигала червените: "Защо социолозите така истерично крият истината?"
И аз това исках да питам. Защо я крият? Те трябва редовно да съобщават за успехите на "Атака", за да се вземат в ръце нормалните хора. Щото не вярвам всички българи да са "втора цедка хора", както пеят "Ъпсурт".
Сидеров, срещу теб има социологически заговор. Но да знаеш, че и слънчевото затъмнение не беше случайно!
Според "Политика", то не било слънчево затъмнение, ами Бойко Борисов минавал.
Ей, колеги, малко сте се изхвърлили. Чак пък да затъмни Слънцето! Един древен цар казал на поета, който го възпял и го сравнил със Слънцето: "Преди да ме сравняваш със Слънцето, трябваше да видиш нощното ми гърне".
А вий не сте го виждали, нали?
Не, това не е просташка задявка! Съвсем сериозно ви го говоря. В предговора към "Любовникът на Лейди Чатърли" Дейвид Лорънс обяснява, че една от причините за лудостта на гения Джонатан Суифт е, че видял нощното гърне на любимата си. И затова в поемата, която й посветил, повтаря разочаровано: "Но Силия, Силия, Силия ходи по нужда..."

Петък, 31 март

Петканов: "За Европа ни трябва поне един нов затвор."
Браво, това е най-неотложното.
Лишените от свобода трябвало да живеят при нормални условия. Нелишените могат да почакат. Поредното доказателство, че от свободата голям келепир няма!
Собственикът на "Левски" Тодор Батков: "Хомосексуалист ни закла". Като му тръгне на един народ на педераси и няма край.
"Стандарт": "Топим се със 115 на ден"
"Монитор": "Чезнем със 116 души на ден"
Я да видим кой дава повече?
"Труд": "Топим се със 171 души на ден".
Истината е, че за миналата година сме намалели с 42 299. Което прави по 115.88, което се закръглява към "Монитор", а не към "Стандарт". А защо "Труд" ни топи толкова, не знам.
Както и да е това. Но от "Дума" научаваме, че раждаемостта стигнала 1.31, най-високият коефициент от 1995 г. Бре тая Масларова!
Краткосмешни новини:
1. Фонд "Земеделие" ще има седем зам.-директори, вместо досегашните трима.
2. Рекорден ръст на депозитите на гражданите през февруари- 9.2 на сто.
3. Руснаците изведоха първия негър в Космоса. (Те изведоха и първото куче, първия българин...)
4. Правителството не признало на областния управител на Габрово Цветан Нанов фактура за закуска за 9.78 лв.
5. Болницата в Бургас си купила трактор. (Честито, догодина и редосеялка!)

Зловоние в червено

2006-03-31T04:59:00.000+03:00

Борислава Радоева
в-к Монитор

Зловоние. Това се носи от почервенелите централни кабинети на "Дондуков" 2 и "Александър Жендов" 2. В първия седи Георги Първанов и чупи ръце в очакване на есента, която може да му донесе края в политиката. Във втория е бившият му съветник, сега външен министър, Ивайло Калфин. И се надява да оцелее като член на кабинета и да не стане обект на интерес на доскорошния си колега, сега главен прокурор Борис Велчев.
Има за какво. Скандалът "Шевес", в който те влетяха със скоростта на совалки на НАСА, вече постигна ефекта на снежната топка.
Първо, външният министър (за когото и глухите камъни в София знаят, че се съветва с Първанов за всяко по-важно решение) с лека ръка подписва договор, по който България се задължава с 1,5 млн. лв. За имагинерни услуги, описани като лобиране пред ЕС. С израелец, известен на всички не като лобист, а като специалист по избори. Ангажиран до края на предстоящите у нас президентски избори. Кой знае защо Калфин слага парафа си под документа спешно, без да разполага със свидетелство за чисто минало на израелеца. Което, апропо, законът изисква за всички.
Много интересно! И след като "Монитор" съобщи последователно сумата по договора, както и това, че израелецът е осъждан за измама и освен това може да е нает за предизборната кампания на Първанов, зловонието се понесе навсякъде. От президентството засипаха смешни твърдения, като например, че президентът изобщо не знаел за "намерението" (което си е чист факт) да се наеме Шевес. Бил научил от медиите. Освен това президентът сам си изграждал дейността и не ползвал услуги на чужди фирми. Да, ама агент Клер Сешлер Меркел заяви в прав текст пред в. "Политика", че е участвала в подготвянето на неговата визита в САЩ през 2002 г. За което и получила от българското посолство във Вашингтон поне 120 хил. долара.
Като се има предвид, че при такава подготовка през 2002 г. в Белия дом Първанов се срещна с Дик Чейни на телевизор, вместо лично, то си представям какво щеше да е без агент Меркел! Тогава вероятно щеше да гали катериците из двора на Буш с онази характерно скромна усмивка.
Калфин пък си призна за сумата от 1,5 млн. лв. по договора, след като цяла седмица увърташе. Също и, че го направил без да има документ за чистото минало на Шевес, но пък го чакал, а подписаният договор бил невалиден.
Е, как така, г-н министър? Ако си продавахте жилището, нямаше ли да се поинтересувате дали насреща Ви не стои измамник. И дали щяхте да подпишете, пък после да си говорите, че договорът не важи?
Ама, като парите не са от свети свой джоб, не е толкоз важно. Освен това, по всичко личи, са предвидени да обслужат интереси, които май съвсем не са държавни. Ето затова зловонието е силно. И е в червено.

Другарят Петков пак отърва кожата

2006-03-10T20:02:00.000+02:00

Дадоха общо 33 г. затвор по делото "Акрам"

Главният обвиняем - палестинец с българско гражданство, успя да избяга, но бе заловен в Испания и бе намерен обесен в килията си в Мадрид.

Общо 33 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието постанови Великотърновският окръжен съд в шест ефективни и една условна присъда на обвиняеми по делото "Акрам".

Съдът призна Стефан Косев (З8 г.) от гр.Габрово, Пламен Катрев (49) от Горна Оряховица и великотърновците Яна Маринова (58), Христина Гичева (35), Людмил Досев (47), Радослав Радославов (62) и българския гражданин от палестински произход Абдулджабар Абулибде (33) за виновни.

В периода 1992-93 г. в различно съучастие чрез използване на документи с невярно съдържание те получили неправомерно кредити за общо 93 000 лв. по сегашния курс (тогава 93 млн. лева или над 2,2 млн. долара).

Сумата била събрана от клонове на седем банки в Северна България - Българска пощенска банка в Плевен, Централна кооперативна банка във Враца, Първа източна международна банка в Габрово и Балканбанк във Велико Търново.

Съдът постанови условна присъда от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок за подсъдимата Яна Маринова, бивша секретарка на Акрам.

Между шест и четири години затвор са наказанията на останалите подсъдими, но те ще бъдат намалени с изтърпения от тях срок на предварителен арест.

Подсъдимият Радослав Радославов, който е бивш директор на РДВР във Велико Търново, бе признат за невинен по обвинението, че като подбудител и помагач на главния обвиняем Ангел Златанов-Акрам неправомерно е изтеглил кредити за 10 000 лв. по сегашния курс.

Съдът постанови да бъде отнето в полза на държавата 1/5 от имуществото на всички подсъдими и ги лиши от правото да заемат служби и материално отговорни длъжности в държавни и общински учреждения и фирми.

Всеки от подсъдимите ще трябва да заплати по 919 лв. за направените разноски по делото, решиха още магистратите.

Присъдите подлежат на обжалване в 15-дневен срок пред Апелативния съд във Велико Търново.

Самият Акрам, палестинец с българско гражданство, определян като един от най-големите банкови аферисти от годините на прехода у нас, бе намерен обесен в килията си в испански затвор през май 1999 г., докато чакаше да бъде екстрадиран.

Той успя да избяга от България през 1994 г. и бе обявен за издирване. Пред съда обаче застанаха брат му, снаха му Христина, екстрадирана от Испания в началото на 2000 г., и неговият служител Кантев.

Колкото до останалите обвиняеми, Косев е бил шеф на габровския клон на Първа източна международна банка и най-младият член на Висшия съвет на БСП в периода 1992-93 г., а Досев - бивш служител на Държавна сигурност, припомня в. "Банкер".

От аферата останаха още пет трупа: Банкерите Михо Михов от Кредитна банка-Ловеч, Ангел Кабаивонов от ПЧБ-Павликени и Александър Банков от ЦКБ-Враца, се застреляха с пистолети, а бизнесменът Янко Савов-Яшко, също свързан финансово с Акрам, почина от инфаркт след рекет да върне парите.

Шефът на "Енергомонтажи"-София Петър Петров, гарант за първия заем на палестинеца, умря от тумор заради притеснения, а един от обвиняемите - Людмил Досев, почти загуби разсъдъка си в ловешкия затвор, обобщава в. "Демокрация" през 1999 г..

Невежеството като оръжие

2006-03-06T21:49:00.000+02:00

Светлана Георгиева
Дневник

Какво може да обедини достолепна пенсионирана учителка, съкратен военен на средна възраст, земеделски стопанин с деца, научен работник без амбиции и необуздан младеж все още в пубертета? Доскоро бихме казали: нищо, между тези хора зее пропаст - например между учителката и младежа, между земеделеца и научния работник. Те са от различни възрасти, всекидневието им е "на двата полюса", а ценностите им (ако ги имат) са без допирни точки.

Митингът на "Атака" на 3 март обаче успя да слепи тези разнородни типажи в гневна тълпа, която ни върна към позабравените митинги в зората на демокрацията, само че с обратен знак - тогава се викаше против национализацията, а сега - за нея. Тогава масата искаше падане на желязната завеса, а сега - вдигането й отново. Тогава митингуващите не деляха нацията на българска, турска, ромска и т.н., а сега това е основното кредо. Бунтът на гладните, разочарованите и неудовлетворените в стил Емил Зола.

"Лепилото" на този феномен е направено от една доза разочарование от традиционните партии, две дози носталгия по социалистическото минало, когато всички бяха "равни", три дози натрупан адреналин, смесен с традиционното българско недоволство от другите, но не и от себе си, и равно количество алчност и заблуда, че би могло да се вземе от имащите и да се даде на "нищите духом".

С две думи, сюжетът си е направо библейски а лидерът на тази сплав май наистина е повярвал, че е месията. Което е задължително условие тълпата да му повярва, че той "ще оправи нещата". Всъщност Волен Сидеров използва до болка познати исторически модели, като разчита на това, че обожателите му не ги познават. И те наистина нямат представа, защото нито са чели хилядите книги, в които са описани, нито са гледали филмите, заснети за тях. Нито пък искат да ги знаят.

Невежеството по отношение на историята и законите е най-силното оръжие, с което Сидеров разполага, и той затова го размахва със самочувствието на едноокия, който е цар сред слепите. Защото, ако не беше така, всички на площада биха се разсмели на екзалтираните призиви за "национализация на всички приватизирани предприятия от 1992 г. насам". Или биха се уплашили, когато огромен плакат призовава Доган да намери смъртта си.

В коментари след празника беше споменато, че сред привържениците на "Атака" имало интелигентни хора. Но какво се разбира тук под интелигентност? И откога незнанието или пък първичните инстинкти и необузданият гняв се приравняват към интелигентността? Или това е поредното сбъркано понятие в България? Възможно е, доколкото скромните, с нищо неблестящи хора, отрудени и без претенции, с чисто съдебно минало, до вчера кротували в панелните си жилища, получават информация за живота предимно от телевизора. Свидетели сме как медийно-политическата чорба почва да завира и на повърхността изплува пяна - класическа готварска ситуация, в която хубавото стои на дъното.

Едно разбъркване по невнимание обаче обърква работата и мръсната пяна полепва по качествените продукти. Такъв е и нашият случай и затова учителката стои редом със скинаря и двамата скандират: "А-та-ка!". И те са учудени, че са един до друг и че крещят едно и също, но го приемат за даденост. Ситуацията е същата като на опашка за топъл хляб, който обаче не стига и тогава недоволството обединява всички, които преди това са се ритали по кокалчетата и са се опитвали да се предредят един другиго. Само че, когато разграбят магазина и се разотидат всеки с някакъв къшей в ръка, те отново ще са разединени. Просто такива общности и колективи имат извънредно кратък живот, те са невъзможни по обективни причини, екзалтацията в един момент свършва, а с нея и "приказката".

Последователите на "Атака" ще станат безобидни в мига, в който осъзнаят, че нямат нищо общо помежду си, че не са съмишленици, че дори илюзиите им се разминават. Докато осъзнаят, че силата на Волен и компания е, докато са в опозиция и могат само да кряскат. Че ако случайно вземат властта, ще увехнат като горски теменужки, преди да бъдат занесени вкъщи, защото нямат потенциал да "оправят нещата". Все пак митът за селския цар не е актуален в България от цели седем века. Това, от което има нужда, е студеният душ на познанието, смислена информация, която да вади от транса. От просвещение, което така и не се състоя. Да си спомним как изчезнаха сектите, които в началото на 90-те като че ли заплашваха да срутят православието в страната - ами всички разбраха, че водачите им са лишени от чудодейната сила, която си приписваха. Въпросът е кога ще дойде този момент на отрезвяване и в политиката и какви бели ще се случат дотогава.

Рецепта има, но проблемът е, че консервативните партии едва ли ще могат да я изпълнят. Защото не знаят коя е противоотровата и за беда продължават да тънат в шаблонната стилистика, която отблъсква и интелигентните. Те не умеят да говорят с хората, не владеят кодовете към различните прослойки и затова са обречени да стоят неразбрани там на върха (в парламента), докато не бъдат изместени от него. А опасността става все по-голяма, защото след Волен идва Бойко, а след него ще има и други. Те владеят жаргона и езика на улицата (без значение дали влагат здрав разум) и колкото по-рядко слагат вратовръзки, толкова по-големи шансове имат да отскочат нависоко. Свирейки на тънките струни на етническата ненавист и класовата омраза.

Защото кой да каже на тези, които с надежда подтичват след новия си лидер, че точно на Васил Левски (до чийто портрет Волен умира да се снима) принадлежат думите: "Готов съм да се потурча, само да продължа делото." Кой да обясни на научния работник и на земеделеца, че всеобщият просперитет е свързан и с личния им принос към икономиката на държавата и събарянето на същата тази държава не е пътят към забогатяването на отделните граждани. И кой да им обясни въобще що е това икономика, какви закони движат човешкото развитие и след колко време и при какви условия сегашните участници в митинга биха могли да заживеят по-добре. "Биха могли", а не "ще".

Традиционните партии за беда са убедени, че не дължат такива отговори на избирателите си, защото вече ги били дали, но масите не ги били разбрали. И докато мълчат от безсилие, Волен и други като него ще продължат да си вярват.

Иван Тодоров - Доктора 1964-2006 (отстрелян)

2006-02-22T23:56:00.000+02:00

Името на застреляният в сряда в Лозенец Иван Тодоров, наричан Доктора, се чу за първи път, когато на 18 април 2003 г. той по чудо оцеля при страшен атентат.
Мерцедесът му беше взривен на бул. "Цариградско шосе" в София. Шофьорът, на чието място Доктора трябвало да бъде, загина на място, а самият Тодоров веднага напусна България под предлог, че ще си лекува спуканите тъпанчета на ушите във Франция.
Поради неизяснени и до ден днешен обстоятелства, недоучилият за ветеринарен лекар младеж, чиято първа присъда на 20-годишна възраст е за нелегален внос на джинси, беше обявен за конкурент, а после и заместник на "картофения" бос Косьо Самоковеца в контрабандата.
Няколко дни след атентата тогавашният главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов съобщи, че в багажника на взривения мерцедес, в чантата на Тодоров, са намерени снимки на политици и магистрати в компанията на престъпници.

На снимките Доктора позираше с двама тогавашни министри - на финансите Милен Велчев и на транспорта Пламен Петров, с депутата Мирослав Севлиевски и с близкия до Симеон Сакскобургготски и неговия кръг лондонски бизнесмен Спас Русев. Снимката била направена на борда на яхта в пристанището на Княжество Монако. Компанията играела белот.
Милен Велчев призна, че е бил на яхтата със семейството си, а там имало хора, които видял за първи и последен път. Нарече снимките компромат срещу себе си.
Мирослав Севлиевски, лидер на току що сформирания тогава клуб "Новото време", заяви, че никога не се е снимал с Иван Тодоров-Доктора, а е бил на една яхта с него, защото са гостували на трети човек.
Пламен Петров не каза нищо и скоро след това беше свален от министерския пост.
На 5 август 2003 г. в Хасковския районен съд беше внесен Обвинителен акт срещу Иван Тодоров и му беше наложена формална забрана да напуска страната заради старо дело за грабеж и отвличане на бизнесмена Милослав Кръстев, извършено на 2 април 1994 г. Доктора обаче беше в чужбина по онова време. Разбра се, че Милослав Кръстев бил замесен в нелегален внос на цигари от Турция през 1996 г. Преди това, през 1994 г. бил отвлечен и държан няколко дни във фамилната къща на Иван Тодоров в село Марково и му отнели луксозен автомобил и 68 000 долара.
На 15 август 2003 г. Доктора пристигна с частен самолет от Милано, кацна в Пловдив, яви се пред Окръжната следствена служба на Хасково и веднага пак се върна в Италия. По време на двучасовия разпит заявил, че се страхува от нов атентат. Поведението му беше демонстративно арогантно, никой не се опита да го спре, той не даде никакви изявления пред медиите. На делото Милослав Кръстев неочаквано заяви, че не е сигурен, че Иван Тодоров е бил сред мъжете, които са го отвлекли. На другия ден Окръжният съд отмени решението, с което на Тодоров се забранява да напуска страната, и постанови, че той може да се лекува в чужбина, но трябва да се завърне не по-късно от 24 февруари 2004 г. След поредица отлагания и заседания Тодоров беше осъден от Хасковския окръжен съд на 5 години затвор. Обвиняваният за контрабанда на цигари бизнесмен получи присъда за старо дело за рекет и въоръжен грабеж.
Ново обвинение, този път за пране на пари, придобити от контрабанда на цигари, повдигна към Доктора Националната следствена служба на 17 февруари 2005 г.
Обвинени бяха и бившите му съдружници Петър Петров-Амигото и братята Дойчин и Димитър Мирянови. Доктора беше уличен в контрабанда на цигари за 50 милиона евро.
Трафикът е бил насочен към Македония, затова в България не било възможно Доктора да бъде съден за контрабанда. Обвиненията били само за пране на пари, придобити от контрабандата. Внасял парите в български банки и с фалшиви търговски договори ги разпращал в трезори по цял свят. На Иван Тодоров отново беше наложена забрана да напуска страната и парична гаранция 15 000 лв. На 21 февруари 2005 г. Софийският градски съд му наложи и постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
На 18 октомври 2005 г. в Софийския градски съд започна новото дело. Обвиняеми този път бяха Иван Тодоров-Доктора, Петър Петров-Пепи Амигоса, братята Дойчин и Димитър Мирянови и Цвета Манавска за изпирането на 99 млн. лв., придобити от престъпна дейност.
Отстрелян в София на 22/02/2006.

Др. Кирил Добрев

2006-02-21T23:59:00.000+02:00

Още тук.

Синчето на "единственият честен комунист" Николай Добрев е новият областен председател на БСП в София. Името на младият господин досега беше известно само покрай ареста му през 2000г. Тогава, в продължение на по-малко от три месеца Кирил Добрев получава над $800,000 от сръбският гражданин Бранислав Зечевич, който се оказва замесен в канал за трафик на цигари ръководен от сина на Слободан Милошевич, Марко.
Тогавашния министър на вътрешните работи Емануил Йорданов разпорежда "спешна служебна проверка" по случая, след което естествено няма никакви последствия.

БЧК и Главното Мюфтийство

2006-02-21T09:38:00.000+02:00

Иван МИХАЛЕВ
в-к Капитал

Главното мюфтийство е действало като търговско предприятие с разнообразен предмет на дейност. Зад паравана на благотворителността системно са били правени опити за злоупотреби с дарения от чужбина, показва журналистическо проучване на “Капитал”. В основата на тези нарушения стои и един класически опит за контрабанда, подробности за която излязоха на бял свят покрай скандала с арестувания председател на Българския червен кръст Христо Григоров. Главни действащи лица в опита за безмитен внос на стоките са били бившият главен мюфтия Селим Мехмед и неговото обкръжение.

Даренията не са това, което са

Всичко започва през ноември 2001 г. Тогава Главното мюфтийство сключва договор с фирмата “Лима интернешънъл” ООД, собственост на бизнесмена Красимир Петров. С него той получава правомощия от мюфтийството да продава хранителни стоки, получени като дарения за нуждите на мюсюлманската общност в България. Петров е трябвало да наеме складове и да организира продажбата на помощите срещу комисиона.
Това е първият официален документ, който доказва, че стоките от т.нар дарения изобщо не са били предвидени за изхранване на бедни мюсюлмани. В договора пише, че парите от продажбата на “помощите” ще отиват в специална сметка и ще служат за социално подпомагане. Къде реално обаче са отивали парите вероятно знаят само бившият главен мюфтия Селим Мехмед и неговият началник на кабинет по това време Николай Панков, който е имал пълномощно да се разпорежда по всички въпроси от името на мюфтийството.
Наетият за посредник в продажбата на даренията Красимир Петров е имал бизнес, свързан с вноса на месо през границата. Проверка на “Капитал” установи, че фирмата му “Лима интернешънъл” е внесла 45 пъти различни видове месо в периода 2001-2002 г. Вносът спира, след като на граничния пункт Калотина е заловен ТИР на фирмата с нередовни документи. По документи товарът бил 20 тона телешки обрезки на стойност 12 214 долара, но при проверката се установило, че в камиона има три вида телешко месо, чиято стойност била над 120 000 лева.

„Турското Сапио”

Първата пратка с “дарения” пристига в края на ноември 2001 г. На границата са задържани четири ТИР-а със стоки, чийто получател е Главното мюфтийство. Първите два съдържат пилешки бутчета, а другите два - сухо мляко. Официалното обяснение е, че с тях ще се правят безплатни кухни (имарети) към джамиите в страната. От мюфтийството са действали по устни разпоредби от Агенция “Митници”. Показано е и писмо на главния мюфтия, върху което имало одобрителна резолюция за допускане на безмитния внос. Твърди се, че тя е била подписана от тогавашния заместник-директор на митниците Богдана Джонева. Граничните митничари обаче отказват да приемат хвърчащия лист и стоката е задържана до изясняване на случая. Оказва се, че задържаните четири камиона са част от по-голяма пратка с помощи, която е трябвало да съдържа общо 1000 тона пилешки продукти, 500 тона телешко месо, 800 тона сухо мляко, 200 тона суроватка и 1500 тона кафе на зърна.
От мюфтийството не скриват, че част от помощите са предназначени за продажба и показват подписания договор с “Лима интернешънъл”. Те се позовават на текст от Правилника за прилагане на Закона за митниците, където доста неясно е казано, че се позволява безмитен внос на стоки от първа необходимост с благотворителна цел, ако това не създава предпоставки за злоупотреби и не води до нелоялна конкуренция. Индустриалните количества на искания безмитен внос обаче хвърлят в недоумение ръководството на митниците и финансовото министерство. Тогавашният заместник-министър Атанас Кацарчев категорично се противопоставил, като посочил, че заявените от мюфтийството количества се равняват на една трета от вноса на тези стоки в България.
Против е бил и тогавашният директор на митниците Емил Димитров-Ревизоро, който изпраща факс до подчинените си да не допускат безмитен внос на кафе и суроватка за мюфтийството, тъй като това не са стоки от първа необходимост. След мъчително лобиране по различните етажи на изпълнителната власт в крайна сметка мюфтийството получава отказ за безмитен внос на стоката. Главният мюфтия Селим Мехмед е призован да внесе митата за четирите тира с хранителни продукти, ако не иска да бъде обвинен в контрабанда.
Самият Емил Димитров описва подробно случая в третата си книга “Митнически дневници”, като нарича схемата с мюфтийството “Турското Сапио”. Аналогията с едноименната фондация не е случайна. И в двата случая става въпрос за безмитен внос на огромно количество стоки, които привидно са вкарани с благотворителна цел, а в действителност става въпрос за контрабанда в особено големи мащаби.

Сухо мляко и пилешки бутчета

Продължението на историята е още по-любопитно. След продължително колебание мюфтийството решава да плати митните сборове на двата тира със сухо мляко. Парите били дадени назаем от Красимир Петров. По думите на тогавашния началник на кабинета на мюфтийството Николай Панков става дума за над 100 000 лева, които впоследствие били върнати с парите от държавната субсидия и други приходи на мюфтийството. Млякото отишло в складовете, наети от “Лима интернешънъл”, след което било продадено.
Другата част от задържаната пратка също не стигнала до бедните мюсюлмани. След продължително разкарване между различни митнически бюра пилешките бутчета от другите два тира се вмирисали и ДНСК наредила да бъдат унищожени. Така мюфтийството не само че платило мито и ДДС за тях, но трябвало да даде близо 20 000 лева за изгарянето им в екарисаж.
Докато траело всичко това, на границата продължавали да пристигат помощи за мюфтийството. По думите на Николай Панков най-малко осем тира с различни продукти са били върнати след отказа на Агенция “Митници” да ги допусне в страната без плащането на дължимите мита. Цял кораб с голямо количество хранителни продукти, натоварени от САЩ, престоял четири месеца в Черно море, тъй като от мюфтийството продължавали да се надяват на положително развитие по режима на вноса.

БЧК е бил пощенска кутия

Изглежда, след провала на схемата с даренията хората на Селим Мехмед се насочват към Българския червен кръст, който е единствената неправителствена организация в страната, имаща право да освобождава дарения от мито. Покрай ареста на шефа му Христо Григоров се разбра за две конкретни пратки, чийто получател е било Главното мюфтийство. Първата е за контейнер с пуловери и шапки, изпратени от виетнамската фирма “Конгту”, които трябвало да стигнат до районните мюфтийства в Пловдив и Кърджали. Те били приети от Николай Панков и складирани в помещения на ЕТ “Лъки - Васил Стоянов” на базара в “Илиянци”. Оттам нататък съдбата на 220 бали с виетнамски дрехи и шапки не е известна.
Втората пратка е била за 2050 палета с краве масло от Германия, което също било внесено безмитно като дарение за мюфтийството. От склада на БЧК маслото било предадено на Пламен Кузов, за когото се твърди, че е бил служител във фирмата на Красимир Петров. Той пренесъл стоката до склад на ЕТ “Бони - Борис Стоянов”, след което съдбата й е неизвестна.
През седмицата се разбра, че е била подготвена още една пратка за мюфтийството. Става дума за контейнер с маратонки и обувки, които пристигнали през есента на 2003 г. Дарението обаче не било внесено от БЧК, тъй като по същото време за пореден път имаше спорове за легитимността на главния мюфтия.
Очевидно червеният кръст не е бил пряко замесен в измамите с даренията на мюфтийството, а е служил като посредник при освобождаването на пратките на границата. Самият Селим Мехмед продължава да отрича, че е подписвал каквито и да било документи за дарения, и твърди, че подписът му е бил фалшифициран, което може да се провери само ако бъде назначена графологична експертиза.

Всички се дистанцират

Скандалът с даренията отприщи поредица от разкрития за злоупотреби в мюфтийството, свързани с продажби на имоти и тегления на пари от банкови сметки от различните ръководства на институцията. Автор на разкритията през седмицата беше претендиращият отново за легитимност бивш главен мюфтия Недим Генджев, но самият той беше арестуван в сряда заради извършени банкови преводи от сметки на мюфтийството за близо един милион лева.
Политическата цена от скандала засега се плаща от Движението за права и свободи, което винаги е контролирало назначенията на главните мюфтии. През седмицата хората на Ахмед Доган се опитаха да се дистанцират от злоупотребите с помощите. В сряда депутатът от движението Ахмед Юсеин поиска пълна ревизия на мюфтийството в периода, когато начело е бил Селим Мехмед. Той призова да бъде проверен случай, при който мюфтийството е било ощетено със 189 178 лева, които липсвали от сметката му в българска банка. Липсата била установена от акт за начет на мюфтийството, изготвен през ноември 2003 г. Пълномощно за теглене на пари от сметката имал само Николай Панков. Пред ревизорите той заявил, че средствата са отишли “за потушаване на последствията от провалилата се контрабанда... със знанието и съгласието на бившия главен мюфтия Селим Мехмед... за извършване на нерегламентирани плащания”. Това е написано в сигнал до прокуратурата, подаден от следващия главен мюфтия Фикри Сали.
Не е тайна, че хората на Ахмед Доган недолюбват Селим Мехмед още от времето, когато беше главен мюфтия. На последните избори Мехмед дори беше кандидат за депутат от листата на “Коалиция на розата”, в която членуваше конкурентната на ДПС формация - Национално движение за права и свободи на Гюнер Тахир. Ето защо е логично, че Селим Мехмед и някогашният началник на кабинета му Николай Панков си навлякоха гнева на ДПС. Може би те ще бъдат и следващите мишени на прокуратурата по скандала, който продължава да се разраства в нови посоки с всеки изминал ден.

Владимир Кузов

2006-02-10T00:20:00.000+02:00

От в-к Новинар

Двама от групата на т. нар. бойловъри, които заедно с депутата от "Атака" Владимир Кузов са уличени в гей-педофилия, в момента се намират в ареста. Третият от групата е бил освободен в края на миналата година по здравословни причини.
Владимир Кузов е от групата на бойловърите, потвърди вчера Павел Чернев от "Атака", който разследва случая с гей-педофилския скандал с колегата си. Чернев се е запознал в Софийския районен съд с делото срещу педофилите, което е било образувано на 4 май миналата година. Четирима бойловъри, сред които е и депутатът Кузов, са били уличени, че са блудствали с непълнолетно момче. Сигналът срещу педофилите в полицията подали родителите на детето, което е на 12-години и не е от ромски произход. То е разпознало Кузов и останалите трима, които са блудствали с него, сочат оперативните данни. Освен родителите сигнали са подавали и граждани, които ставали очевидци на набезите на бойловърите.
Групата е действала в района на столичната гара "Подуяне", като примамвала малки безпризорни момчета, подхвърляли им по няколко лева и ги примъквали в храсталаците, за да блудстват с тях. Граждани се жалвали в полицейското управление непрекъснато от педофилите, защото те открито примамвали децата. 56-годишният пенсионер по болест А.И. и 31-годишният му приятел К. М. били арестувани първи. По-късно бил заловен и 22-годишният Ю.Б. от Горна Оряховица, който освен педофил бил и сводник. При разпитите тримата съобщили, че има още един член на групата и той е Владимир Кузов. Междувременно обаче Кузов станал депутат и делото срещу него било спряно.
При разследването станало ясно, че освен гавра с момчета педофилите разкрили и сайт, в който публикували снимки на момчета. В сайта се съобщавала и философията на бойловърите, според която да правиш секс с малолетен не било престъпление, стига детето да желае това. При обиските в домовете им били открити множество материали с детска порнография.
В хода на разследването станало ясно, че освен от района на "Подуяне" бойловърите примамвали своите жертви и от Интернет-клубове. Случаят, в който те посегнали на дванадесетгодишното момче, чиито родители завели жалба срещу тях, е точно такъв, твърдят запознати с разследването

Павел Чернев

2006-02-09T00:25:00.000+02:00

Тази физиономия по нещо си прилича с тази, и тази.

От в-к Стандарт

В редиците на "Атака" лъсна и побойник. След педофила Владимир Кузов и неизвестния засега депутат, който според Станчо Тодоров има жълта книжка, партията на Волен Сидеров вече блесна и с бияч - 130-килограмовия депутат юрист Павел Чернев. Дясната ръка на Волен преби във вторник вечерта Ивайло Дачов - един от водачите на конкурентния на "Атака" Български национален съюз с лидер Боян Расате. Повод за саморазправата бе телевизионно интервю на Дачов. Той бил поканен в телевизия СКАТ, за да участва в дискусия по повод зверското убийство на двете сестри в Пазарджик. Заедно с него била и активистката на БНС Андриана Митева. След края на предаването с водещ Теодор Ангелов двамата си тръгнали. Но на входа обаче се сблъскали с мощното тяло на Павел Чернев и още двама, внушителни на външен вид мъже. Единият сграбчил Ивайло, за да не мърда. А Чернев започнал да го млати с крошета. Андриана Митева се развикала за помощ. Тогава обаче я хванали и заплашили, че ако продължава да крещи, ще бият и нея. "Ще те изкормим", съскали биячите. Изведнъж изникнали още двама побойници. Те продължили да удрят Дачов. Той паднал на земята в несвяст. През това време водещият Теодор Ангелов излязъл от телевизията. "Аз на тебе колко пъти съм ти казвал да не пускаш тия на Расате в СКАТ", нахвърлил се и върху него Павел Чернев. Конфликтът между "Атака" и БНС на Расате е стар. Допреди месец хората на Расате все още формално бяха съюзници на Сидеров, въпреки че непрекъснато афишираха различията в позициите си. След педофилския скандал с Кузов обаче БНС на Расате окончателно скъса с "Атака". В момента съюзът е основен инициатор за създаването на нова националистическа партия. Тя ще се казва Движение за българокрация в политиката и се обяви като алтернативата на "Атака". Водеща роля за учредяването й има именно пребитият Ивайло Дачов. Той е 34-годишен, инициатор е на кампанията във всяко училище да се вдига българското знаме. Съпартийката му Андриана е на 26 г. Тя отговаря за социалните дейности в БНС. Митева има здравословни проблеми, все още се възстановява от наскоро претърпяна тежка операция.
Пребитият Дачов си извади медицинска експертиза за нанесения му побой. Той подаде вчера сигнал в полицията срещу Чернев.

Чернев преби партиен опонент

Съдят Чернев за бой

Познай кой ще дойде на вечеря

2006-01-17T04:20:00.000+02:00

Мартин Карбовски
в-к Новинар

Познайте кой ще дойде на вечеря? Шести американски флот. В петък CNN направи своите брейкинг нюз, за да ни съобщи, че може би дясната ръка на Осама - терористът Зауахири, е убит при бомбардировка. След това CNN не направи своите брейкинг нюз, за да ни разкаже подробно как всъщност в бомбардировката са загинали повече от 18 жени и деца и че бомбардираното село се намира на пакистанска територия, в държава, която е съюзник на САЩ.
Освен това световните медии, след като разбраха, че Зауахири не е бил в селото, дълго време твърдяха, че убитите са талибани. Сиреч, спокойно, намериха си майстора. Още по-късно, след като се разбра, че това са жени и деца, САЩ все пак поискаха ДНК проби на Зауахири - медийните съветници на Пентагона заслужават заплатите си.
Но никой друг в Пентагона не може да се похвали, че заплатата му е заслужена - нито разузнавачи, нито топографи, нито висши военни. Американската авиация имала данни, че в това село същата вечер Зауахири щял да вечеря. Добре че нашата полиция не действа като световната - като разберат от МВР, че някой бандит ще вечеря в рибен ресторант, те не взривяват целия ресторант само и само да го заловят. Но американците не искат да се възползват от световните демократични практики при залавяне на бандити, защото нямат подкрепата на населението дори в съюзнически страни като Пакистан. Никой не се решава да търси Зауахири пешком в селото, да види кой точно вечеря там - американците трепят мухите с фугасни бомби и затова губят войната.
Освен това за тях териториалното право и цялост на страните абсолютно не важи, двадесет километра встрани от границите на войната всъщност се оказва допустима грешка. И колкото по-точни стават оръжията, толкова повече се греши с тях. И колкото повече са убитите, толкова повече медиите ги обявяват за талибани, терористи и бунтовници, за да ни е чиста съвестта. И колкото повече стават тези жертви, толкова повече никой не ги брои. 18-те загинали при тази бомбардировка отиват в океана на омразата и потвърждаването на мнението, че силата се използва не за налагане на един по-справедлив свят, а за нещо друго.
Това не би трябвало да ни засяга, ние сме си добре. Но ако утре американската авиация получи информация, че Зауахири обядва в българския парламент, защото там кюфтетата държат добра цена, можем ли да бъдем спокойни, че няколко US самолета от Косово няма да се вдигнат и да бутнат "Цар Освободител" от пиедестала му заедно с коня.
То ако информацията е за парламента, много хора дори ще се зарадват, но ако Зауахири и компанията му реши да преспи в "Младост" или Пазарджик, тогава ще разберете защо пакистанците са побеснели и каква точно война се води срещу тероризма.

Емил Иванов

2006-01-11T13:06:00.000+02:00

Областният управител на Софийска област и бивш кмет на Своге Емил Иванов е осъден на 2 години и шест месеца затвор за побой през март 1990 г. Присъдата му е издадена за нанасяне на средна телесна повреда от Свогенския районен съд.
Настоящият губернатор пребил на 26 август 1989 г. Георги Атанасов, който по това време е бил управител на Клуба на културните дейци в Своге. На пострадалия е нанесена "средна телесна повреда, изразяваща разстройство на здравето, неопасно за живота". Шест месеца по-късно жертвата умира.
С такова съдебно минало Иванов е изкарал два мандата като кмет на Своге и впоследствие стана управител на софийска област. На последния си пост той беше назначен от квотата на ДПС.
Иванов има бурна история като кмет на Своге. Той управлява града от 1995 г. до есента на 2005, когато беше назначен за губернатор. За този период е успял да овладее 90 % от местната икономика и тя се държи от фирми, които са близки до него, твърдят местните.
Според запознати, Своге е първата частна община в България.

Как да бутнем Първанов?

2006-01-10T13:23:00.000+02:00

Юлиан Попов, Медиапул

Не съм сред тези, които са обладани от антипървановска истерия, само не мога да разбера защо идеята, че той е следващият президент така спокойно се загнезди в съзнанието на българина. Та затова, макар и от чист демократичен нагон, се замислих как да бутнем Първанов? Ето го планът.
Що за президент е Първанов?
Енергичен, скучен, дори досаден, натякващ, мрънкащ, посредствен, с много добро чувство как да не разсърди клиентите на женския пазар и дори да се хареса на всички на пазарджишкия пазар, слаб (отслабнал), сресан, разхождащ се сред хората, прегръщащ бабички, международно кротък, с три портрета на камината (Путин, Милошевич и Евтушенко), рускоговорящ, плахо европеизиран, постоянно учещ се, необидчив и крайно домашен. Ако президентите си имаха гербове, неговият би бил две кръстосани чехли. С две думи нещо като добре опечена замразена океанска скумрия, поднесена с изящно подредена студена гарнитура в най-елегантния ресторант на Балкантурист по Черноморието в средата на 70-те години. Как де не му се радваш като постоянно ти напомня на времето, когато картите за почивните станции струваха по 21 лева за две седмици?
Надали и той самият би отрекъл подобна характеристика, пък и тя далеч не е отрицателна. Просто сдържано обективна. Все пак тя подсказва, че на българина може да му предложиш и нещо по-прясно, по-екзотично или по-калорично.
Какво би предпочел българинът?
Това, че Първанов е безкрайно популярен, е илюзия. Той е президент и като такъв се зъби на всички партии, включително и на своята. Избирателят, на когото му е писнало от политици, харесва някой да ги мъмри от връх Шипка и затова цяла България сега него гледа.
Мрънкащата политика обаче може лесно да бъде разсеяна, ако се появи някой, който може да артикулира нещо смислено, конструктивно и радикално. Или поне нещо ново. Някой силен и членоразделен мъж или някоя чаровна и безстрашна жена, който или която да бъдат видени от хората хем като политическа хем като извънполитическа фигура – като Бойко Борисов, който няма да се кандидатира, защото си има по-интересна работа от това да бъде президент.
Кипърския въпрос
Къде да го намерим тоя човек, който може да бутне Първанов? Имам двама-трима кандидати наум, но няма да се опитвам да ги натрапвам. По-важен е принципът. Човекът трябва да е чаровен скандалджия. Някой, който не само приятелите му знаят, че е почтен и прекрасен (тоест Гаврийски не става), но и всеки, който не иска и да знае за него, е чувал за него. Обикновен тест би бил да се обадиш на някой български келнер в Кипър и да го питаш – “Чувал ли си за Горан Панков?”. Като ти каже: “Не, не съм чувал.”, това означава, че Горан Панков не става за президент.
Когато се спрем на десетина кандидата, за които българският келнер в Кипър е чувал, трябва да му зададем въпроса: “Кой от тия хора си знае работата?” Тогава той ще ти каже: “А бе Слави е голяма работа, ама това неговото не е работа.” Така Слави ще отпадне, но ще останат 4-5 души с професии.
Третият въпрос е да питаш келнера за всеки поотделно: “Знаеш ли от коя партия е този?” Ако ти каже, “А бе не знам от коя партия е, ама не им цепи басмата ни на едните, ни на другите!” тогава вече ще знаеш, че си намерил човека.
И как все пак да бутнем Първанов?
Имаме ли си кандидат, останалото е лесно. Но не толкова лесно, колкото някои си мислят. Първо, Кандидатът не бива да вади компромати по телевизията. Това се прави от щаба на Кандидата, а Кандидатът се разграничава категорично от подобни действия. (Така Първанов спечели миналия път.) Всеки път, когато някой публикува писмото на Първанов до Милошевич, Кандидатът категорично ще се разграничава от подобен подход.
Второ, Кандидатът се заканва на всички, включително и на нас, които ще го издигнем, че като стане президент, няма да ни цепи басмата.
Трето, Кандидатът не трябва да бъде подкрепен от партии на власт и партии, които едва ли съществуват. Събиране на партии-трохички само показва слабост.
Четвърто, нашият човек трябва да поведе яростна кампания срещу Филчев, Първанов и Газпром накуп.
Пето, Кандидатът по никакъв повод не би трябвало да споменава каквото и да било за Европейската народна партия.
Шесто, думата “дясно” трябва да бъде категорично зачеркната от речника му.
Седмо, от момента, в който си го изберем за кандидат, той не бива да напуска и за миг границите на страната, освен за 3 часа да иде в Македония на събор.
Осмо, Кандидатът трябва да заяви, че политическите мизерници са разсипали българските училища и той няма да ги остави на мира, докато те не оправят този въпрос.
Девето, да проведе кампанията си под лозунга : “В какво превърнахте страната?”
Десето, човекът трябва да се откаже от блянове за привличане на ДПС и трябва да нападне фронтално Ахмед Доган и да каже, че който иска да гласува за Доган, Газпром и Филчев, да ходи при Първанов. (Тази кампания се комбинира с лозунга “Достойно отношение към малцинствата”.)
Единадесето, напълно игнорира Атака на принципа, че за луди и умрели лошо не се говори.
Дванадесето, да добави Жак Ширак към Доган, Газпром, Първанов и Филчев.
Останалото е упорита работа. Първанов е много енергичен и методичен. Той има чудесно чувство за всяка баналност, за която избирателят ще каже: “Добро момче е този Георги. Събира пари за децата, слага знамена на училищата, прави туршия за зимата.”
Нашият човек трябва да го изпреварва на всяка енергична старческа крачка и да му подлива по една голяма кофа вода с нещо по-смислено и интересно. Тогава ще видите, че Първанов е всъщност много слаба ракия.

Софийска вода

2006-01-03T01:00:00.000+02:00

Димитър Илиев, Божидар Димитров
в-к Стандарт

"Софийска вода" АД не изпълнява системно инвестиционната си програма, което е основание за Столичната община да прекрати концесионния договор. Това е един от общо 31 извода за нарушения в дейността на концесионера в доклад на фирмата за мониторинг на концесията "Омонит" ООД. Той е представен в края на миналата година пред парламентарната комисия за борба с корупцията, а за неправомерните действия е сезирана Софийската градска прокуратура.

Шефът на "Софийска вода" Кевин Старлинг не се посвенил да осребри такси за 4 лв. и кафе за 6 лв., след като прибира по 68 000 лв. месечно
Много такт, дипломатичност и оперативно-тактически комбинации ще са нужни през 2006 г. на столичния кмет Бойко Борисов. Разчистването на авгиевите обори от предишното управление задължително минава през предоговарянето на концесиите за водоснабдяването и почистването на София.
"Двете концесии ощетяват сериозно столичани. Няма да се поколебаем да стигнем до шумни разводи, ако не се възприемат сериозни промени в схемите на работа", твърдят от общината.
През последните 4 години и половина след май 2001 г. столичани усетиха като дамоклев меч как от парите им като данъкоплатци изтичат милиони евро към концесионера "Софийска вода" АД. Едва след смяната на Стефан Софиянски те разбраха как изпълнителният директор на фирмата прибира по 68 000 лв. месечна заплата, а всеки ден консултантите на концесионера прибират по 6300 евро.
Преките резултати за столичани са плачевни - водата скочи от 0,47 до 0,84 лв. на кубик. Сега се иска цената да скочи до 1,47 лв. на кубик!? Загубите на вода, които се калкулират в сметките на софиянци, вместо да намаляват заради инвестициите, напротив, увеличават се от 58 на 68 на сто. Шампанското от сватбата между столичани и "Софийска вода" горчи вече пета година. През това време сладостта му усещат само управата на Столична община. И всеки опит да се изкаже на глас колко невярна е невестата, завършва с насилствените уговорки колко неизгодно бил сключен предбрачният договор, как по него ще се произнесе арбитражен съд в Лондон и как съпругът ще трябва да се бръкне с 35 млн. евро неустойки. Сега на бял свят излезе и поредната порция мръсно бельо. Разводът става още по-невъзможен заради потенциалната загуба на 84,5 млн. евро. Това е безлихвен кредит, взет за изграждането на водоснабдителната мрежа на столицата по програмата ИСПА. Той ще бъде безвъзвратно изгубен, ако концесията бъде развалена.
Затова сегашният столичен кмет ще трябва да преглътне доста от нелицеприятните "изневери" на британската невеста. Като например фактът, че към възнагражденията на английските консултанти са начислявани дори семестриалните такси по колежанското образование на децата на прокуриста на "Софийска вода" Кевин Старлинг - Анна и Едуард.
Въобще британците редовно осчетоводяват като капиталови вложения лични разходи - било то за самолетни билети, комуникации, такси за обучение или ресторантски фактури. В тези суми влизат смешни прищевки като сметка за такси за 4 лв.
и кафе по 6 лв., които британецът с месечна заплата от 68 000 лв. би могъл да си позволи да плати от собствения си джоб.
За последните две години, откакто начело е прокуристът Кевин Старлинг, подобни разходи са за 3,5 млн. евро.
За източването на средства от фирмата се използва ловка финансова схема. Разходите първо се начисляват на фирмата "Юнайтид Ютилитис", която впоследствие ги префактурира на дъщерната си "Софийска вода". Оказва се, че нито един от мениджърския състав на фирмата няма висше техническо образование и не е познат сред експертите от водния сектор в света.
Впрочем още първото извънбрачно похождение на британската невеста през 2001 г. даде да се разбере, че полигамията силно тресе "Софийска вода" и ще донесе много горчилка на вярната Столична община. Семейните скандали около изнесената в чужбина инвестиция от Европейската банка за възстановяване и развитие за 42 млн. евро продължават да стоят в арбитражния съд и търсят своето решение. Заради спорната сума докладите за дейността на фирмата останаха незаверени от контрольора "Омонит" и неприети от общината.
Още тогава стана ясно, че британците използват умело цял наръчник от финансови хватки за източване на парите, които досущ копират операциите по пране на пари. Те издаваха документи за различни плащания на консултанти, застраховки, покупка на софтуерни продукти и различни други услуги. Проследяването на пътя на парите се затруднява от непрекъснато преливане от левовата сметка на фирмата към тази в евро. И сигурно не е изненадващо, че парите по договорите винаги са към дружества, близки на концесионера. "Ако британците не са съгласни с условията ни и не започнат да "обичат" столичани, ще търсим нова невеста, заяви кметът Бойко Борисов. - Готов съм да стигна докрай."

Общината загърбила сигналите за злоупотреби
Доскорошните шефове в Столичната община и Столичния общински съвет са бездействали и не са взимали адекватни мерки по сигналите на фирмата контрольор "Омонит" за крещящите злоупотреби при изпълнението на водната концесия. "Резултатите от предоговарянето на концесионния договор между "Софийска вода" АД и общинската комисия с председател Минко Герджиков са крайно незадоволителни за софиянци", предупреждава фирма "Омонит" в доклада си до парламентарната комисия по корупция от 21 декември 2005 г. Подписаните от Минко Герджиков две допълнителни споразумения със "Софийска вода" от лятото на 2004 г. досега са неизгодни, твърдят експертите от "Омонит". Не са в интерес на общината договорените промени в механизма за корекция на тарифата за водата. За инвестиции отново се приемат разходите за консултантски услуги, което не променя действащия досега механизъм. "Постигнатите нови договорености или не са значими по своя ефект, или се изискват по закон. Останалите точки от задълженията за предоговаряне не са обсъждани или по тях не е постигнато споразумение", сочи докладът на "Омонит". "Софийска вода" в нито един момент досега не е изпълнила инвестиционна програма по договор, но в същото време продължава да плаща консултантски хонорари на хора от персонала на фирмите майки. Като консултант изпълнителният директор на "Софийска вода" получава 8500 евро седмично. Останалите директори взимат по 6600, 7900 и 3100 евро седмично. Така само изпълнителният директор получава годишно 818 000 лева - повече от фирмата за мониторинг "Омонит" (700 000 лева). Хонорарите се превеждат в чужбина и се отчитат като нематериални активи на дружеството. За инвестиции са приемани и всички разходи по настаняването и пребиваването на чуждестранни експерти и техните семейства в България. Само от това концесията е била оскъпена от 5% до 20% в различни периоди. "Не е чудно, че за реални инвестиции във ВиК мрежата не са останали пари", е основният извод на "Омонит". Междувременно концесионерът отчита загуби - 8 млн. лв. за 2002 г. и 11,5 млн. лв. за 2003 г. През 2003 г. дружеството е декапитализирано и изпада в търговски фалит заради източването на собствения си капитал, сочи "Омонит". Реално извършените от "Софийска вода" инвестиции са по-малки не само от отчетените от самото дружество, но и от предвидените в концесионния договор. През първата година "Софийска вода" е изпълнила едва 48% от задълженията си, през втората - 90%, през третата - 60%, и през четвъртата - 50%. В нито един момент концесионерът не е спазил задължението си да инвестира поне 75% от предвиденото за всеки две последователни години. Вследствие на това са включени като инвестиционни разходи 38 милиона лева. В същото време предложените от "Софийска вода" проекти за 140 милиона лева са с надути разходи и без точни разчети за нуждите и развитието на града.

БТК

2005-12-31T01:54:00.000+02:00

Гроздан Караджов
в-к Стандарт

БТК ще стане офшорка. Собствениците й от "Вива Венчърс" се сливат с едноименно дружество, регистрирано в Кипър. Това стана ясно преди два дни от разрешение на Комисията за защита на конкуренцията. Тя одобри концентрацията, както и преминаването на "Вива" в ръцете на исландеца Тор Бьорголфсон. Сделката се извършва чрез фонда му "Новатор", който също е офшорка - регистриран на Британските Вирджински острови. Така БТК вече няма да плаща данъци в страната, а собствеността на компанията е поставена под сериозна въпросителна.
Регистрацията в офшорна зона на практика не позволява да се проследят истинските собственици. Това ще наруши и основното изискване на приватизационната процедура - да не се допускат офшорки в БТК.
Какво следва оттук за БТК, коментира Гроздан Караджов, бивш главен секретар на Министерството на транспорта и телекомуникациите и бивш шеф на борда на БТК, в предаването "Часът на Милен Цветков", излъчено на 29. 12. 2005 г. по Нова телевизия.

БТК минава в други ръце. Но това не е новина. Това беше новина през 2003 г. Още тогава тази офшорка съществуваше и в пресата бяха нарисувани начините, по които БТК ще стане офшорна фирма. Тогава имаше реакции, за момент беше спряна приватизацията, прокуратурата се намеси. Но управляващите ни увериха, че това няма да се случи, казаха, че договорът е написан перфектно, и го засекретиха. И днес същата тази фирма, известна повече със съкращението си "Топко"-Кипър, всъщност получи разрешение да се слее с едноименната "Вива Венчърс" от Виена, която е собственик на БТК. "Вива" от своя страна трябваше да бъде собственост на "Адвент", но тъй като стана вече собственост на офшорна компания, няма как да се разбере чия е. Преди 3 г. тези хора говориха тези неща (виж карето). Три години по-късно всички те са уволнени и вече не са част от управлението на БТК. Става дума за една перфектна лъжа, която се извърши тогава по време на приватизацията на БТК. Въпреки спирането на сделката и уверенията, че БТК няма да попадне в офшорни компании, откъдето да се източват средствата на компанията.
Но сега се оказва, че реално печалбата на БТК няма да може да бъде установена в България. Както виждате, с днешна дата КЗК е направила една галимация, която е юридически несъстоятелна. Това, което са решили вчера в КЗК, е едно замитане под килима на проблема, който се създаде още при приватизацията. Дойдоха едни хора, които се наричат Лондонското лоби около царя, което много набързо скалъпи няколко много важни сделки, едната от които БТК. Те записаха в стратегията за приватизация на БТК, че им трябва много голям инвеститор с над 200 млн. реални инвестиции. А защо им беше този инвеститор, така и не стана ясно, след като впоследствие се яви едно ООД от Виена - "Вива Венчърс". И когато бе повдигнат въпросът, че към началото на процедурата това ООД дори не е съществувало, те казаха: "Да, но зад него стои един митично богат фонд "Адвент". Тогава аз предоставих копия от всички документи, до които се добрах, за да се види, че в договора няма никакви ангажименти на богатия фонд, а има само ангажименти на едно ООД. Това е типичната пирамидална структура
от тези, каквито си спомняме от 1996 година. Нищо по-различно. Впоследствие в документа разкрихме, че не само че това ООД няма да носи никаква отговорност, ами собствеността на БТК се разбива в 15 офшорни компании, всичките са Вирджински острови, Кипър, Кайманови острови. Това са нашите пари и техните избегнати данъци. Това трябва да стане ясно. Докато БТК плащаше над 200 млн. евро всяка година данъци, тази сума драстично ще намалее след сегашния маньовър. Ще лишим държавния бюджет от 200 млн. евро годишно. Направеното от КЗК е голяма галимация защото на практика Тор Бьорголфсон им е предоставил един договор, сключен със самия него, с друга негова фирма. Който гласи, че неговият фонд "Новатор" ще управлява БТК, но ще я управлява така, че нямало да има контрол върху нея. И КЗК погледнали договора, който е все едно, че ти си си направил договор сам със себе си, разгледали го много внимателно и казали - "ами той няма да има контрол, затова разрешаваме на "Новатор" да стане мениджърско дружество на БТК". По тази линия за една година ще бъдат дадени 36 млн. лева възнаграждение за мениджмънта на БТК. Да сте видели с нещо да се е подобрила услугата на БТК?
Какво следва от казаното дотук? Трябва да се извади договорът на държавата с "Вива Венчърс" и да се види какво точно е записано там и дали той се изпълнява. Защото това сливане на офшорката с виенското ООД е нарушение на този договор. Точно това трябва да провери прокуратурата - как са ни излъгали. Че са ни излъгали, няма съмнение. Или в момента се нарушава договорът за приватизация на БТК, следователно при данни за възможно престъпление прокуратурата е длъжна да се самосезира. Или пък някой чиновник някога е пропуснал да запише този ангажимент към купувача и сега се е намерила вратичка БТК да стане офшорка. Ако е така, този държавен чиновник, пък бил той и министър, тогавашен или настоящ, трябва да си понесе своето, трябва да се изправи пред Темида и ако е сгрешил, да види решетките.

Иван Костов

2005-12-29T09:01:00.000+02:00

Как бързо лети времето в демократична България! Само в нашата мила Родина е възможно главния асистент в катедра "Научен комунизъм" на ВМЕИ "Вл. Илич Ленин" да се превърне в най-върл враг на комунизма в период от 11 години. Само в България е възможно през Декември 1989г. да възхваляваш Партията и Перестройката във в-к Дума, а през 1990г. да си депутат и финансов министър на СДС.
Голямата мечта на Иван Костов, според познаващите го, била да стане член на БКП, но за съжаление малко преди да се осъществи дойде 10 Ноември 1989.
Някои го считат за най-успешния министър председател, но може би "успехите" се дължат на факта че след Виденов единствения възможен път за българската икономика беше нагоре.
Под неговото управление беше приватизирана за $100,000 БГА Балкан, извършиха се скандалните приватизации чрез РМД, появиха се "Олимп", г-н 10%...

Петрол срещу храни

2005-12-28T11:49:00.000+02:00

Още по темата тук.

В заключителния доклад на комисията на комисията на ООН, оглавявана от Пол Волкър, разследваща злоупотребите по хуманитарната програма на ООН за Ирак ''Петрол срещу храни'', посочи, че БСП е получила 3 млн. барела иракски нефт в нарушение на наложено ембарго. Изводите потвърдиха съобщенията във в. ''Ал Мада''. Програмата започва от 1991 г. и продължава до 2003 г. За БСП са били отредени общо 8 млн. барела, от които са доставени малко над 3 млн. Според таблица към доклада доставките са осъществени през две компании - "Братя Василеви" и "Машиноимпорт".

Докладът изброява три договора, по които като ползвател на петролните бонове е записана БСП. Доставките за БСП са свързани и със скандалния руски политик Владимир Жириновски, за когото според комисията "Волкър" са били предназначени общо 73 млн. барела нефт. Най-малко 28 петролни доставки, предназначени за Жириновски, са били финансирани от базираната в Тексас компания "Бейойл", срещу чийто президент Дейвид Чалмърс и неговия заместник - българина Людмил Дионисиев, бяха повдигнати обвинения в злоупотреби по "Петрол срещу храни". Чалмърс и Дионисиев, бивш директор на "Химимпорт" от социалистическо време, бяха арестувани през април в САЩ.

В докладите на българските Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба "Сигурност" (НСС) по петролния скандал има достатъчно улики и доказателства, че лица и фирми, близки до Висшия съвет на БСП са заобикаляли или са правили опит да заобикалят петролното ембарго, като използват програмата "Петрол срещу храни" за трупане на печалби. Това бе потвърдено и от един от бившите депутати от НДСВ, член на парламентарната комисията Тошо Пейков, който твърдеше, че е прочел докладите. По думите му там нямало доказателства печалбите да са отчислявани във Висшия съвет на БСП, но са визирани "все хора, които са се афиширали като представители на БСП, служители на бившата ДС, бивши посланици".

Скандалът в България, започна с публикация на иракския вестник “Ал Мада”, според който БСП и българската фирма "Ирак бул ойл" получавали подкупи от режима на Саддам. Тогава от централата на бившите комунисти - "Позитано" 20 - сами обявиха, че фирма на собственика на вестника на социалистите "Дума" Петър Манджуков, е сключила законна сделка по програмата на ООН "Петрол срещу храни", а неин консултант е бил членът на ВС на БСП проф. Захари Захариев.

Др. Людмил Дионисиев

2005-12-27T12:18:00.000+02:00

Един от специалистите по комунистическите куфарчета от зората на демокрацията. По думите на другаря Луканов, Дионисиев е "специалист номер едно по нефта" в България. Бивш директор на Химимпорт, братовчед на друг партиец и директор на Машиноекспорт Борислав Дионисиев.
Емигрира в САЩ веднага след падането на партията от власт и, незнайно как, след година-две е вече заместник директор на Bayoil, компания за търговия с нефт с няколко-милиарден оборот. Явно за верните другари Американската мечта е на една ръка разстояние.
Арестуван през Април 2005 за злоупотреби по програмата "Петрол срещу храни". Засега изглежда, че дори и партията-майка този път няма да успее да го спаси.

Агент Алберт срещу мутрата Пенков

2005-12-23T08:25:00.000+02:00

- Започва "Коритаров Live". Днес точно 23 декември, ден преди коледните празници, ще ни гостува зам.-министър на вътрешните работи. Това е г-н Камен Пенков. Темата, както сме я обявили, е: "От какъв тип граждански контрол има нужда МВР".
Иначе в пресата тази сутрин има още достатъчно сериозни допълнителни поводи за разговор с него. Добро утро, сега казвам на г-н Пенков.

- Добро утро.

- Нека да започнем с една публикация от днешния брой на в. "Стандарт", която всъщност цитира информация на световноизвестната британска радиостанция Би Би Си.

Хазартен бос е №1 в мафиотския списък - става дума за това, че български хазартен бос е №1 в мафиотския списък на поверителния доклад на Европейската комисия. - Това стана ясно от излъчен в сряда по Би Би Си материал, в който отново се твърди, че ЕС има неофициален регистър на български престъпни босове. Според материала на журналиста Малкълм Брабънт, когато името на въпросния бизнесмен се спомене пред български полицаи, те започват да треперят.

Г-н Пенков, има ли такъв хазартен бос или бизнесмен, от чието име българските полицаи започват да треперят?

- Г-н Коритаров, аз бих искал да започнем нашия разговор по един друг начин. Обикновено, идвайки в студио, е нормално гостът, поканеният, да благодари за поканата.

- Ами благодарете.

- Така. Нямам повод да благодаря предвид факта, че не съм поканен.

- Неканен ли сте?

- Точно така.

- А как дойдохте?

- Ами, за зрителите ще поясня, вие знаете много добре как дойдох.

- Как дойдохте?

- Ще обясня, имайте търпение. Както много добре знаете, по предварителен сценарий днес на моето място трябваше да седи друг колега.

- Иван Чобанов.

- Иван Чобанов, точно така.

- Директор на Национална служба "Сигурност" (НСС).

- Така. Предвид някои негови неотложни ангажименти от пресцентъра вчера към вас бе отправено предложение да бъде заменен с мен.

- Да. И аз казах на Явор Симов добре, щом имате такава идея, нека дойде г-н Камен Пенков.

- Така. Това вероятно сте го казал, но сте го казал в един втори разговор с г-н Явор Симов, който е директор на нашия пресцентър. Първата ви реакция е била, че... аз не желая да разговарям с този престъпник, тъй като неговото място е в съдебната зала, а не в студио.

- Колеги, обадете се на Явор Симов тутакси, включете го в ефир, защото това, което говори Камен Пенков, меко казано, е абсолютна инсинуация. Не само че не отговаря на истината, но аз дори не бих го определил и като недоразумение, защото това не е недоразумение. Светкавично Явор Симов в ефир, ако обичате.

- Аз също настоявам.

- Тутакси Явор Симов да се обади, защото това, което говори Камен Пенков, е скандално. Веднага да се включи Явор Симов.

- Да, аз също го намирам за скандално.

- Това е абсолютен скандал, първо. И ако това беше вярно, на ваше място не бих дошъл.

- Дойдох знаете ли защо, г-н Коритаров?

- Не, нямам представа.

- Ами защото храня някакви симпатии към предаването, което водите вие.

- А, предполагам че е така.

- Така е. Така е и ще ви обясня защо.

- Имате възможност. Нека да ви кажа само едно нещо. Аз се бях обаждал на вашия личен мобилен телефон, дори имам го тук в моя апарат. Вие знаете как да ми се обадите, можехте да ме питате. Яворе, добро утро.

Явор Симов: Добро утро.

- Току-що г-н Камен Пенков съобщи, че когато... хайде, ще си говорим на "вие", въпреки че си говорим на "ти" неофициално - когато ми съобщихте, че тук няма да може да бъде г-н Иван Чобанов, директорът на НСС - и впрочем аргументите, с които мотивирахте, че той няма да бъде, бяха доста различни от това, което казва г-н Камен Пенков.
Не заради негови неотложни ангажименти, а заради това, че той би искал (което е абсолютно, споделям го като принцип) работата на НСС да остане в пълна дискретност, което е нормално и професионално за всяка такава служба.
И г-н Пенков твърди, че когато сте ми предложил той да дойде, аз съм казал - не искам да разговарям с този човек, защото той е престъпник и мястото му е в съдебната зала. Кой сега какво си измисля, искам да знам?

Я. Симов: Значи, точните думи, ако трябва да бъда честен, това, което беше ваша реакция първоначална, бяха - за какво ми е този престъпник, той не е за мен, той е за съда.

- Ама не съм казал такова нещо, Яворе, не си измисляй. Това сега евтино активно мероприятие ли е или е някаква друга простотия?

- Не, аз съм далеч... Значи много хора мен ме познават, като колеги, какъв човек съм аз. И не бих измислил такова нещо.

Аз също се учудих на вашата реакция. И вие сам казахте, че ви трябват няколко минути да помислите, тъй като не знаете какво да правите този човек във вашето предаване.

И след около десет минути, след като мислихте, ми се обадихте. И тогава ми казахте, че...

- Моите думи бяха, че няма смисъл да идва г-н Камен Пенков, Яворе... Моите думи бяха, че след като г-н Чобанов няма възможност и не желае да бъде в това предаване, няма особен смисъл да идва г-н Пенков, защото г-н Бойко Коцев беше вече в друго предаване. Други зам.-министри бяха на други места... и няма смисъл да правим евтин PR на МВР.

- Да, точно така. Но ние не говорим за местен PR, а говорим за събеседник във вашето предаване, с който да дискутирате в края на годината проблеми, мероприятия, факти, които са се случили в това министерство.

- Яворе, доста елементарно, моето момче. Позволявам си така да ти кажа, защото си по-малък от мен. Доста елементарен трик, Яворе.

Толкова елементарен, че дори не си струва да се учи някакво по-специализирано образование, за да се направи. Не се прави така, не се прави така.

- Това е вашата оценка. Истината е друга. Вие най-добре разбирате как се прави.

- Не се прави така, защото когато общуват медии, знаеш, че има един елемент на коректност. И аз не случайно пожелах да се включиш в ефир, защото нямам никакви притеснения от това какво съм казал.

- Да, аз нямам нищо против да се включа в ефир и да кажа това какво си говорихме вчера с вас. Само че не ви прави чест, когато говорите по телефона едно, в ефир да казвате съвсем друго, което не ви е във ваша полза.

- Яворе, Яворе.

- Да, слушам ви.

- Така, изслушайте ме сега. Абсолютен факт е, че от известно време аз говоря принципно за това, че на МВР и на българската полиция не бива и не трябва да им се позволява да превишават своите правомощия, както това се случи в случая с Ангел Димитров-Чората, когато практически беше извършено едно престъпление.

Ако имате някаква обида или имате нещо да ми казвате, не по този инсинуативен начин, Яворе. Това не е случайно предаване. Това не е предаване, в което могат да се правят евтини полицейски трикове...

- Аз не казвам, че е случайно предаване, г-н Коритаров. Извинявайте, че ви прекъсвам. Гледам го почти всяка сутрин.

- ... елементарни, толкова елементарни, колкото е културата на поведение на цялата тази система. Аз не съм човек, който може да каже такова нещо.

К. Пенков: Протестирам срещу подобна...

- Аз не мога да разбера, бе... Чакайте! Ало?

- Г-н Коритаров, протестирам срещу подобни квалификации.

- Ало?

Я. Симов: Да, чувам ви, г-н Коритаров, но всичкото това, което казвате, показва за пореден път вашия стил. Значи вие говорите неща, които са определени квалификации.

Вие нямате коректност във вашето предаване, ако трябва да си говорим по този начин, както вие започвате разговора.

- Яворе, Яворе, ако знаех, че такова нещо ще ми сглобиш, толкова евтино, щях и аз да се подготвя, бе.

- Съжалявам, но аз съм бил абсолютно коректен винаги с вас и с абсолютно всяка друга медия, с която съм имал контакти. Но просто начинът, по който и вие контактувате и обяснявате нещата... аз не съм съвсем съгласен с това, което казвате.

Но мисля, че това не е спор, който трябва да водим по този начин.

- Яворе, виж сега, значи не ме принуждавай, аз трудно мога, първо, да ти кажа...

- Да?

- Един разговор по телефон няма доказателствена стойност. И аз нищо друго не мога да ти кажа... че не съм казал, защото няма как да го докажа.

- Значи ние не говорим за разговор по... за доказателства... ние говорим за принципни неща. И вие, ако сте човек, който държите на думата си и сте честен, бихте го признали това нещо. Аз не съм човек, който ще си измислям такива неща, нали?

- Яворе, ама аз първо нека да обясня. Не съм поканил Явор Симов да си говоря, защото ако исках да си говоря с Явор Симов, той щеше да е тук, в залата.

- Съжалявам, вие ме набрахте по телефона, за да ме питате за моята позиция. Аз ви казах каква е, защото това беше фактът.

- Инсинуатори, спекуланти и интриганти, това са... само такива хора могат да сглобят подобна нелепост. Когато си говориш с един човек по телефона...

- Това е ваше твърдение.

- ... когато си говориш с един човек по телефона, си говориш с един човек по телефона. Когато си поканил един човек в студио, говориш пред ефир...

- Това го разбрах. И вие искате сега да ми кажете, че това, което вие ми казахте по телефона, трябва си остане само по телефона, а не в ефир, така ли?

- ...аз го казах, че когато Иван Чобанов не може да дойде, няма смисъл да идва човек, който да прави евтин PR. Г-н Камен Пенков ми беше предложен и аз казах - добре, ще говорим и с г-н Пенков.

Предполагах, че имаме добри отношения, но сега от това, което чувам, смятам, че за пореден път българското МВР нещо се е объркало. Дълбока грешка.

- Това е вашата квалификация, г-н Коритаров, защото вие не искате да си признавате това, което говорите.

- Грешка. Яворе?

- Да, чувам ви.

- Не ти прави чест, мойто момче. Хайде дочуване, весели коледни празници. Много долен...

- Мерси, и на вас, г-н Коритаров. И лека работа.

- ... изключително долен... И лично аз просто няма да се занимавам повече с пресцентъра на МВР. Благодаря, благодаря на Явор Симов. Чудя ви се, г-н Пенков. Тогава защо...

К. Пенков: И аз ви се чудя. И аз ви се чудя, г-н Коритаров.

- За какво ми се чудите?

- Как може да си позволявате подобни квалификации. Знаете ли защо съм тук?

- Вие, честно, от мен чухте ли да съм ви казал? Аз ви казах - добро утро, добре дошъл. Тази инсинуация, г-н Пенков, не знам каква е нейната цел, мога само да предполагам, мога да предполагам и какъв е нейният характер, но това са нелепости.

А за да бъдете вие в това студио, вие сте гост, официален и ако на някого бъде казано - този престъпник по-добре да е в съдебната зала, а той дойде, значи той просто няма достойнство. Следователно аз си правя някакви други изводи.

Но аз не си ги правя, защото не съм казал такова нещо. И не това е целта. Между другото как се развива вашият застрахователен... охранителен бизнес?

- Никога не съм се занимавал със застрахователен бизнес. Сега, ще ви моля, нека да не изместваме темата. Дошъл съм тук именно воден от чувство за собствено достойнство и воден от чувство на отговорност към институцията, която представлявам.

- Много елементарен трик. Изключително елементарен трик. Просто, да ви кажа, будите у мен една... такава енергия събуждате точно на 25 декември. Защо така елементарно бе, г-н Пенков? Толкова примитивно...

- Вие сте енергичен човек и сте го показал.

- Такава омраза лъха от вас.

- Искам още веднъж в ефир да чуя от вас, вие казахте ли това нещо по отношение на мен?

- Току-що обясних на Явор Симов, че такова нещо не съм казал. Дори му поисках мобилния телефон на Иван Драшков, за да му честитя повишаването в чин.

Използвам ефира, ако ни гледа, да му кажа - честито. Заради това, че е генерал-майор, един много симпатичен човек, професионалист, ерудит, който не би си позволил такова нещо.

- Аз вярвам на това, което казва колегата Симов, тъй като той го потвърди и в присъствието на министъра на вътрешните работи.

- Е, г-н Пенков, ето, уважаеми зрители, случая "Чората" - вярата, че МВР не е нарушавало правата си при убийството на Чората. След това се наложи втора медицинска експертиза, която показа, че убийството на този човек е причинено в резултат на неправомерно употребена сила.

Те си вярват помежду си и представят тази вяра за истина. Аз ви казвам, такова нещо не съм казал.

Те сега ми сглобяват някаква (не знам как се нарича това и на какъв език) постановка и аз какво трябва да направя? Аз какво трябва да направя сега, г-н Пенков?

- По отношение на постановките, струва ми се, че се изразявате твърде професионално. Това показва известен опит, квалификация.

- Разбира се, че се изразявам професионално, г-н Пенков. Да, точно така, професионално. Само че ще ви кажа, вие дори нямате въображение какво правите в момента.

Какво искате да ви кажа, а? Как работи румънското контраразузнаване, това ли да ви разкажа, или югославското? А, г-н Пенков, хайде, моля ви се, ако искате, отивайте си.

- Пъдите ли ме?

- Ако искате, ако не се чувствате комфортно, заповядайте, вратата е зад вас.

- Ако ме пъдите, на изпроводяк искам да ви кажа нещо. Не само аз, колегите от тази система, за която вие употребихте една оскърбителна квалификация, за нейното ниско ниво на култура на системата...

- Абсолютно ниска постановка е това, примитивна...

- Така. Сме възмутени, г-н Коритаров, от двойния стандарт, който вие използвате. Категорично. И веднага мога да го докажа това нещо. И веднага мога да го докажа. Вие посветихте изключително много време да манипулирате...

- А, ето къде е истината... За Ангел Димитров-Чората.

- ... общественото мнение по повод онзи трагичен инцидент, свързан със смъртта на Ангел Димитров, вие го наричате убийство, убийство.

- Убийство, извършено от български полицаи, точно така го наричам.

- Подобна квалификация е единствено в правото си да даде само съдът. Обърнахте изключително много внимание и отделихте време да коментирате инцидента между студентите и полицаите пред синагогата...

- Истинския мотив да ми сглобят тази постановка, току-що разказва г-н Пенков. Продължавайте, г-н Пенков.

- А, съвсем, съвсем мимоходом отбелязахте една перфектна операция на българските специални служби, свързана с освобождаването на английски гражданин, заложник...

- Много добър мониторинг прави МВР, но много зле се ориентира в съдържанието, г-н Пенков.

- За разлика от вас 70 международни информационни агенции отделиха пространно време...

- Г-н Пенков, аз не съм човек, който прави изкуствен позитивен PR на нещо, което не мисля, че заслужава похвала. Аз съм човек, който се ръководи от принципите и от съвестта си.

От принципите и от съвестта си ви казвам, че такова нещо, което засягаше лично вас, не съм казвал. Това беше причината и да включа Явор Симов.

Вие току-що разкрихте мотивите, за да ми сглобите тази постановка. Това, че не ви харесва как това предаване, единствено може би в България, се противопоставя на опитите за установяване на полицейски произвол.

В една демократична държава има съд и този съд трябва да прецени какво е извършила българската полиция, г-н Пенков. А не вие и не който и да било чиновник или дори той да е министър, зам.-министър или какъвто и да е.

- Г-н Коритаров, аз ви давам последен шанс.

- Какво ми давате вие?

- Давам ви последен шанс да ми поднесете публично своите извинения по отношение на квалификациите, които сте отправили към мен. В противен случай, тъй като заговорихте за съд, аз възнамерявам да потърся своите права в съдебна зала, където ще бъдем ние двамата с вас, заедно с още други хора, но ние двамата ще бъдем с различен статус.

И на изпроводяк, тъй като заговорихте за съвест, аз си тръгвам, искам да ви кажа нещо. Впечатлява ме...

- Вижте сега, чакайте да ви обясня какво прави г-н Пенков...

- Г-н Коритаров, нали сте ме поканили да кажа нещо.

- Един телефонен разговор, който е за поканване на гост. В резултат на това ръководителят на пресцентъра твърди, че аз съм казал нещо, което не съм казвал.

Човекът, който е засегнат, казва: "Искам да ми се извините, иначе ще ви съдя. За какво да ви се извинявам, след като не съм го казвал?"

- За това, че сте ме нарекли престъпник, за трети път го повтарям.

- За какво да се извинявам, след като не съм го казвал. Единственото, което съм направил наистина, това е работата ми по случая "Чората", чиято цел беше да покажа... в опит да се покаже какво наистина се е случило.

- Не коментираме случая "Чората".

- Напротив, вие започнахте с това.

- Не, вие започнахте.

- Не, вие започнахте сега да ми говорите за Чората.

- Не коментираме случая "Чората", аз ви казах, очаквам от вас извинение, а чрез мен и към институцията, която представлявам, защото вие, ако атакувате лицето Камен Пенков, бих го подминал, естествено с необходимото достойнство.

- Г-н Пенков, не е това начинът в една демократична държава да се разговаря с журналист. Аз съм в правото си да задавам въпроси.

- Как, ето, ние разговаряме пред една, надявам се, многомилионна аудитория.

- И аз се надявам. Но искам да ви кажа, че това не е достойно за разговор, защото аз задавам въпроси, аз не употребявам квалификации. Вие тук дойдохте агресивен, нападателен и казвате вие сте ме нарекъл престъпник, мястото ми е в съда. Откъде накъде, аз кой съм, та да ви пращам в съда.

- Позволявам си...

- Кой съм аз, та да ви пращам в съда?

- ... да ви дам една препоръка - да не злоупотребявате с категориите морал, съвест, чест и вие знаете защо ви го казвам. И така, г-н Коритаров, вие знаете много добре защо акцентирам върху това нещо.

- Не ми давайте препоръки.

- Позволявам си.

- Не си позволявайте да ми давате препоръки.

- Може да ги приемете, може да не ги приемете.

- Аз съм ви поканил да водим разговор. Не съм очаквал от вас такава безумна агресия за нещо, което не се е случило. Вие разбирате ли?

- Няма никаква агресия, отново правите опит за...

- Ако искате да защитите МВР, защитете го с дела, защитете го с дела, защото, ето какво пишат вестниците. От обявените вчера дела няма нито едно срещу босове от престъпния свят, в. "Стандарт". Защитете името на МВР с работа, с професионализъм.

- Ние го правим.

- Направете го и тогава ще бъдете подкрепени, но не с агресия. Просто се чудя за какво става дума? Изненадахте ме наистина.

- Няма място за никаква агресия, просто едно адекватно на вашето поведение.

- Истински ме изненадахте, просто ме учудихте. Макар че, като се замисля, няма нищо за чудене. Аз от МВР не се страхувам, г-н Пенков. От всичко мога да се стресна, от МВР - не.

А от вас още по-малко. Вашата фирма, когато бяхте шеф на охранителната фирма "Скорпио", тя охраняваше "Позитано" навремето...

- Тя още охранява "Позитано" и не виждам повод да се срамуваме от това нещо.

- Не, аз не казвам за се срамувате, само ще разкажа един случай. Имаше многочасови пленуми на "Позитано" и в зимните часове, когато зимно време се правеха пленуми по няколко часа, нормално е на човек да му се доходи до тоалетната.

До тоалетната се ходеше, аз поне... мен поне ме придружаваше човек от охраната. Само с придружител от охраната ме допускаха до тоалетните на "Позитано" 20. Това са свидетели всичките колеги, които са били там.

Сега, този манталитет, ако искате да го пренесете и в нашето общуване, което се случва за първи път, сега, аз съжалявам...

- Нямам никакво намерение, още повече че не знам дали ви е известен фактът, от 2000 г. аз не се занимавам с охранителен бизнес.

- Не, аз говоря за случай отпреди това, в интерес на истината, 90 и... няма значение, това са детайли, въобще не ме интересува това.

- Направи ми впечатление една фраза във вашето изказване преди малко, че вие не се страхувате от МВР.

- Да, не се страхувам.

Да, това е нещо, което ме радва, че вие виждате в лицето на МВР една сериозна институция, която е в състояние и която го прави, да гарантира...

- Аз виждам в МВР това, което виждат, както вие се изразихте, многомилионната аудитория - вас, вас виждам. А какво си мислят за вас? Добро утро. Добро утро, оправете телефона.

Зрителка: Ало.

- Добро утро, какво мислите за този разговор, който водим с г-н Камен Пенков?

- Ще ви кажа какво мисля.

- Кажете.

- Той е дошъл тук просто с някаква цел. Предаването ви е превъзходно. Показвате цялата истина на цяла България. А те зад гърба ви явно вършат нещо.

- Така, благодаря ви, че има още обаждания. Добро утро.

Зрител: Добро утро, г-н Коритаров...

- Какво мислите, че иска да ми каже г-н Камен Пенков?

- Аз смятам, че малко се прекалява с хуленето на МВР.

- Така?

- Смятам, че там работят много достойни хора, те са част...

- Работят, разбира се, аз споменах името на един от тях.

- Те са част от гражданското общество и тези цветове черно и бяло, едва ли ще бъдат полезни. Не смятам, че МВР заслужава такова отношение.

- Добре, благодаря ви. Добро утро.

- Добро утро.

- Какво иска да каже г-н Камен Пенков? Не се чува нещо. Последно, добро утро.

Зрителка: Добро утро.

- Какво иска да ми каже според вас г-н Камен Пенков?

- Според мен той просто иска да ви заплаши. Искат да превърнат България в една полицейска държава. Искат всички да треперим, да се страхуваме, да убиват безнаказано. Това иска да каже.

- Е, няма да стане, госпожо, няма да ме заплаши, няма... по никакъв начин не може да ме сплаши.

- И аз така смятам, защото вие сте личност, уважавана от многомилионната ви аудитория.

- Благодаря ви. Всъщност аз няма да бъда сплашен, не мога да бъда сплашен или накаран да мисля по различен начин, от начина, по който мисля.

Можете да направите така, че да бъда махнат от това предаване, в силата ви е, в правото ви е да окажете натиск и въздействие да бъда отстранен. Можете да направите всичко, каквото си пожелаете, само не и да ме сплашите.

Българското МВР заслужава наистина професионализъм и патриотизъм такъв, какъвто наистина хора, които обичат България, могат да му го дадат, г-н Пенков.

- Съгласен съм абсолютно с вас. Надявам се, че...

- Така е, ако някой на някого трябва да се извинява, това трябва да бъде не аз, а може би вие за този разговор, който проведохме, защото аз никога не съм си позволявал да ви нападам лично и да ви обиждам.

- Имам свидетел на казаното от вас.

- Нямате свидетел.

- Не, имам и вие го чухте. Той го повтори в ефир. По същия начин ще го повтори пред съответните институции, г-н Коритаров.

- Не ме заплашвайте.

- Не ви плаша.

- Всичко хубаво ви желая.

- Благодаря.

- Дочуване и довиждане.

Др. Румен Овчаров

2005-12-20T05:32:00.000+02:00

Другаря Овчаров е Московски възпитаник, както много от съпартийците си. Председател е на софийския клон на партията, както и заместник-председател на Висшия съвет на БСП. Неотразимият му управленчески гений в София води до три катастрофални загуби за БСП на столичните кметски избори, последната от които с разлика от 40% - повод за оставки навсякъде по света, с изключение на България. На държавна основа постиженията му са още по-забележителни - след като помогна за съсипването на българската икономика през 1996-97 като министър на енергетиката, в сегашното правителство му повериха и икономиката.

И за ползите от военните бази

2005-12-19T23:20:00.000+02:00

Долното е в отговор на статията ми в Капитал от 9.12.2005

И за ползите от военните бази
Българите трябва да са информирани точно
Димитър РУСКОВ
в-к Капитал, 16.12.2005

Повод за това писмо е мнението в последния брой на „Капитал“ под заглавие „И за вредите от американските бази“. Предварително съм длъжен да обясня, че съм относително информиран по темата, тъй като живея в Германия от 1981 г., а от 1983 г. работя като строителен инженер в американското учреждение, занимаващо се със строителство, с ремонт и поддръжка на всички обекти, свързани с присъствието на американската армия в голям район около Франкфурт. Смятам, че е необходимо българската общественост да бъде точно информирана за предстоящото създаване на американски бази в България. Коментарът ми се основава на наблюдения само за Германия.
1. Не е вярно, че всички държави, в които се намират американски бази, гледат да се отърват от тях. За една Германия с нейния икономически потенциал съкращаването на тези бази в по-малки градове е икономическа катастрофа. Винаги, когато се обяви някакво закриване, президентите на съответните провинции хукват към Пентагона и, използвайки личните си контакти, се опитват да направят промяна.
2. За твърдението, че военните в тези бази знаят, че са недосегаеми от местните закони и полиция. Всички правни проблеми са регламентирани от Статута на войските на НАТО, според който при произшествие, катастрофа, престъпление при участието на само един германски гражданин всички юридически процедури се провеждат от германски органи - полиция, следствие и съд. Нещо повече, в много случаи нарушителите - американски военнослужещи, при спорна ситуация се натискат чрез адвокатите си да бъдат съдени от германски съд, тъй като американското законодателство е много, много по-сурово.
3. За „положителния полъх“ в туризма и негативните социални последствия от присъствието на американски военни коментарът е ненужен. Вземете информация от ръководството и персонала на хотел „Родина“ в София, където години наред „отдъхват“ в почивните дни американски военни от Косово и Македония.
4. Относно последиците за околната среда. Служебните ми задължения в последните 10 години са свързани точно с тези проблеми. В Германия е в действие програма на американското правителство за отстраняване на всички проблеми, свързани с околната среда. Всички съоръжения се контролират много стриктно от германските власти. Новото строителство се проектира, одобрява, контролира и пуска в действие от германските учреждения - дейности, за които са отделени огромни капиталовложения.

Делян Пеевски

2005-12-18T11:07:00.000+02:00

За този "бледен младеж" с умно изражение думите са излишни, но в-к Сега са свършили добра работа:

Кариера като шестица от тотото
Петър Петров
в-к Сега, 17.11.2005

Какъв е шансът един 21-годишен младеж да стане член на политически кабинет и парламентарен секретар на министерство? Каква е вероятността човек на същата възраст и без висше образование да оглави борда на директорите на най-голямото пристанище в България? Колко често 25-годишен младеж без ден следователски стаж става следовател не къде да е, а в стопанския отдел на Столичната следствена служба? А пет месеца по-късно нашият герой вече е зам.-министър на бедствията и авариите.
Шансът всичко горенаписано да се случи на един и същ човек е като да се уцели шестица от тотото. Ситуацията е даже още по-впечатляваща - човекът първо спечели шестицата, после майка му направо оглави тотото. Младежът със стремглава кариера се казва Делян Пеевски, а майка му е Ирена Кръстева.
Младостта не е порок. Напротив, точно млади хора са прекратявали порочни практики и обвързаности. В Естония, да речем, главният прокурор е на 29 години, оперативните работници са около 30-годишни, а пък правителството е със средна възраст 35 г. И държавата там цъфти и връзва дори. Но в нашия случай става дума за смущаваща ситуация, в която една кариера се движи на ръба на закона. Само ще припомним схемата - когато фактите говорят, няма нужда от допълнителни обяснения.
Идването на НДСВ на власт през 2001 г. завари Пеевски на 21 години. Втори курс в юридически факултет. Липсата на висше образование не му попречи да стане парламентарен секретар на транспортното министерство и да оглави жълтия комсомол. Същата година застана начело на борда на директорите на пристанището във Варна. Остана там до 2003 г., когато царски депутати вдигнаха скандал за управите на държавните дружества и най-после някой във властта се впечатли, че Пеевски няма нужния образователен ценз.
По същото време един близък приятел на семейството му - Васил Иванов-Лучано - трябваше да стане шеф на Агенцията за младежта и спорта. Той обаче също няма висше образование, а пък Законът за администрацията изрично го изисква. Случаят се реши просто и логично - направи се специална промяна в закона, т. нар. поправка "Лучано", и проблемът отпадна. През 2002 г. Лучано назначи майката Ирена Кръстева за шеф на Спортния тотализатор.
Междувременно младежът сколасва да завърши висшето си образование, полага държавни изпити... През 2004 г. се регистрира като адвокат в Благоевград със софийски адрес. Нищо необичайно. Правят го много адвокати.
През април 2005 г. във Висшия съдебен съвет е внесено предложение Пеевски да стане следовател в Столичната следствена служба, в стопански отдел. Според закона за съдебната власт за това е нужен задължителен 2-годишен стаж, какъвто Пеевски няма. Но в същия закон пише, че може да има и изключения. Младежът естествено става изключение и 25 най-висши магистрати гласуват през май той да стане следовател.
Минават 5 месеца. Не е ясно какво е свършил в следствието, но кариерата му на това поприще приключва. Идва следващото стъпало. Неочаквано той е назначен за зам.-министър в новото министерство, което трябва да предотвратява и заличава последици от бедствия и аварии. Още по-странно е, че дни наред никой не знае от коя квота е точно Пеевски. Отговорът е: "Той е по коалиционното разпределение." Накрая става ясно, че е от квотата на ДПС.
Пеевски е безспорен вундеркинд на администрацията. Но не само това - и секретарката му е самороден талант. Тя се оказа съдружник във фирмата, в която чевръстият министър Лучано апортира земя под държавни спортни имоти. Същият министър, сега депутат, не забравя и майката. Той внася поправка в закона за спорта, която да предвиди 5-годишен мандат за шефа на тотото. Ако тя бъде приета, Кръстева ще е бетонирана до 2007 г.
Ето за такива приятели мечтае всеки от нас. След всичко това да говорим ли въобще за морал и закон?

Простете, мистър Пинтър!

2005-12-12T19:59:00.000+02:00

Мартин Карбовски
в-к Новинар

Харолд Пинтър, болен от рак, в запис при получаването на Нобеловата награда каза от инвалидната си количка - военното нахлуване в Ирак е "бандитски акт на нагъл държавен тероризъм". Умиращият драматург поиска двамата лидери на САЩ и Великобритания да бъдат изправени пред Международния наказателен съд. Пинтър размаха костеливия си юмрук като пример - това е правото на силните днес.
Така правят Големите - дори в играта със смъртта не спират да пишат история, опитват се да ни кажат нещо - без пиета и празнуване на годишнини. Пинтър направи това на другия край на планетата, някъде в САЩ. В същото време у нас, в царството на моралните стойности и светлите писателски примери, се случиха съвсем други неща. Мистър Пинтър няма да разбере за тях. Лошото е, че ние ще ги знаем.
България няма да се изтегли от Ирак. Простете, мистър Пинтър - един народ, непрекъснато наричан "малък", няма сили да се противопостави на каквото и да е решение на своите политици. Дори тези решения да противоречат на предишни техни решения. На власт е една коалиция, която бе избрана с обещание за незабавно изтегляне от Ирак. Но нещо се е променило, скръцнали са прешлените на наведеното ни правителство и никой не помни какво се каза през лятото.
Простете, мистър Пинтър - все още има страни в Европа (да, в Европа), чиито управници се надяват никой да не помни обещанията им, а ако ги помни, просто да се примири, че "тук животът е такъв". Все още има парламенти в Европа, които с мишкуване определят бъдещето и държавната политика. Мишкуване, докато преговарят с "големите братя". И мишкуване, докато прокарат интересите на "големите братя" като официална политика. Все още има хора в тази страна, които смятат промяната за поклон в друга посока, а не изправяне на милиони гърбове.
Мистър Пинтър, вие не знаете кой е Станишев и не ви и трябва. Но ние знаем и на нас също вече започва да не ни трябва да го познаваме. Млад човек, дошъл с идеята, че може да промени събитията или поне начина на правене на събитията тук, в слабините на Европа. Натискът е преголям явно - мислят си обикновените избиратели на най-младия премиер в Европа. Но всъщност натискът е толкова голям, колкото е голяма липсата на съпротива - ако вярваме на физичните закони на Балканите.
Това, което Пинтър никога няма да разбере, е как едни хора в Европа ги лъжат в очите и те се правят, че вярват. Вярват без полза, заблуждават се на загуба. Не са като американците, чиито заблуждения всъщност днес се наричат "патриотизъм извън границите на страната". В момента вярваме, че новите рейнджъри в Ирак ще бъдат без оръжие. В Ирак без оръжие?! Нация от умиращи пинтъровци е за предпочитане пред нация, вярваща, че в Ирак може да се ходи по улицата без оръжие.
Същата нация вярва на мантрите от сорта - ние не можем да напуснем Ирак, защото там дадохме много жертви (военният министър Веселин Близнаков). Лъжата понякога е умна, но по-често е безчовечна и сама себе си обосновава. Същата нация се прави, че вярва на друга мантра - "... все пак трябва да вземем участие в следвоенното възстановяване в Ирак". Поне един отвратен Пинтър в тази страна трябваше да се разболее от такава лъжа - но няма.
Лъжат ни, мистър Пинтър, лъжат и крещят, че са единствени. Жертвите ще продължават да пристигат и ще служат за оправдание за още жертви. Никой не иска да види онова, което вижда Пинтър - Ирак е по-лошо блато от Виетнам.
Лъжата идва с едно-единствено оправдание - че сме малка страна. Че нищо не зависи от нас. Затова и медиите не се занимават много с нещата, които ни правят малка страна. Не се занимават дори с проблема на бъдещите 7 години, където българските медии така и не разбраха с колко точно милиарда ги ощетиха предложенията на Блеър в европейския проектобюджет. Тук просто живеят хора, които не се интересуват от себе си и не знаят, че няма малки страни, а има малки хора. За това - простете, мистър Пинтър, не се познаваме, но и по-добре.

В очакване на Годо

2005-12-09T20:51:00.000+02:00

Пенко Гаджев
в-к Капитал

Във Вторник в Букурещ, Кондолиза Райс и Траян Бъсеску подписаха договора за разполагане на американски военни бази на територията на Румъния, нещо което се очаква скоро да направи и България. Според румънските власти, договора е “историческо постижение”, теза която се поддържа и от българските управници. През последните години родните политици създадоха толкова митове за икономическите и политически ползи от тези бази, че сигурно всички баби в Безмер и Ново Село вече са проговорили английски и потриват ръце в очакване на доларите, рукнали към селата им. Депутатът от ДПС Янко Янков например твърди в скорошно интервю, че “Става въпрос за десетки, дори стотици милиони долари, които ще бъдат инвестирани в подобряването на инфраструктурата покрай разполагането на базите и в тяхното логистично осигуряване. Положителен полъх ще има и в туризма, хотелиерството, ресторантьорството, културните дейности.''
Кратък анализ на ситуацията обаче е достатъчен за безславното развенчаване на тези митове. Първият въпрос, който всеки би трябвало да си зададе е защо при положение че множеството от държавите, в които са разположени американски бази се опитват всячески да се отърват от тях, ние толкова препираме да ги приютим? Защо цяла Западна Европа, включително новоприетите по-бедни членки на ЕС, обръща гръб на тази щедрост? Ако има изобщо някаква полза от тези бази в България, вредите от тях многократно я надвишават.
Икономическата изгода от базите е почти нулева за страната домакин. Вярно е, че милиони долари ще бъдат вложени за строителство и инфраструктура, но строителството ще е вътре в базите, а инфраструктурата ще е от базата до най-близкото селище. Логистичното осигуряване на базите винаги и навсякъде по света се извършва от американски компании, дори и когато този вариант е по-скъп за САЩ. Всичко, от оръжия и машини, до дрехи и храна, се осигурява от компании, контрактирани от Пентагона. Така се и получават уникални ситуации като чукове, доставени от Халибъртън за по 90 долара бройката и порция войнишка храна за 30 долара. Тоест, няма значение колко струва, важното е да се достави от американска компания. ''Положителния полъх'' в туризма и особенно в културната дейност на Безмер и Ново Село също е доста съмнителен. Полза ще имат само кръчмарите, чиито обороти леко ще се повишат през почивните дни.
Докато икономическата изгода е спорна, негативните социални последствия са неоспорим факт в района на всяка американска военна база. Около базата във Филипините, закрита през 1992 година например, са работели над петдесет хиляди проститутки, повече отколкото войниците в базата. Между 1972 и 1995, американски войници са били замесени в 4716 пресъпления в Окинава, почти по едно на ден. И понеже САЩ не са член на Международния Криминален Съд и базите им са автономни от местните съдилища и закони, почти никой от престъпниците не е осъден. Военните в такива бази знаят, че са недосегаеми от местните закони и полиция, и в много случаи се държат като в Дивия Запад.
На последиците за околната среда също никой не обръща внимание. От токсични замърсявания, причинени от американски бази, се оплакват в Панама, Исландия, Португалия, Южна Корея, Япония, Германия, Великобритания, и Канада. Във всички случаи САЩ отказват да поемат каквато и да била отговорност. Че замърсяване на въздуха и почвата край Безмер и Ново Село ще има е ясно, понеже там ще се тестват оръжия и ще се провеждат учения, както във всяка друга база. А всеобщо известен факт е, че САЩ предпочитат да тестват новите си и потенциално опасни оръжия зад граница (с изключение на полигона в пустинята на Невада). И кой може да ги обвинява, когато държави като нашата им дават тази възможност?
Геополитическото положение на България ни поставя на границата между Запада и Близкия Изток. По всичко личи, че САЩ занапред ще продължат натиска си над “сили на злото” като Сирия и Иран. При едно бъдещо американско нападение над някоя от тези държави, което изглежда все по-вероятно, базите в България и Румъния ще са естествените отправни точки на атаката, което автоматично ще ни превърне в една от целите на терористични атаки. България вече даде достатъчно безмислени жертви във чужда война. Защо трябва да го правим отново?

Глупаво червено

2005-12-05T19:13:00.000+02:00

Мартин Карбовски
в-к Новинар

Нормалните нации живеят по правило - имат на едно село само по един Мунчо. У нас цялото село е от мунчовци, а нормалният е само един, заради което у нас свестните ги смятат за луди. Страшно е обаче, когато мунчовците се обединят в партия. Още по-голяма лудница става, като тази партия е социалистическа.
Социалистическата партия днес наистина прилича на малка лудница - нормални са само шефовете, които водят малката си общност към Европа. Добре че паството на тази малка лудница е надрусано с екзалтация и дисциплина, защото иначе не знам какво ни чака.
За първи път в историята си главатарите на тази партия са що-годе нормални хора, докато електоратът и делегатите им са просто вярващи в правотата им (както винаги досега). Червеният електорат е толкова вярващ в правотата на главатарите си, че дори главатарите да кажат: от утре ще сме капиталистическа партия, всички ще се съгласят, вярвайки, че това е просто още един трик в борбата срещу фашизма, капитализма и империализма. Просто хора, които се сугестират лесно, е лесно да убедиш да вървят понякога и в правилната посока.
Днес символът на партията не е Станишев обаче, а облеченият целият в червено делегат Младен Костов. Това е разбирането за политически и личен PR на обикновения БСП депутат - да се облечеш като ферари. А вие се чудите откъде Азис взима идеите си. Клоунадата с партийните символи в БСП се взима съвсем насериозно като модернизация на партията. Ретро-соц-кич концепцията на облечения с червено делегат е символ за липсата на промени в съзнанието на обикновения социалистически партиец. Той е съгласен да влезе в НАТО, ако го водят вождовете, както е съгласен да се приватизира партията, стига да го водят вождовете му. БСП си остава вождистка партия от костовистки тип и еднолично този път е взела правилните решения - съпорт на усилията за влизането ни в ЕС.
БСП не вярва в знамения - тя вярва в победата на здравите сили, без да може да дефинира кои са здравите сили. БСП не иска квота за млади кадри, докато в тоалетната на НДК на стария митеранец Барух Шамлиев му става лошо и издъхва. Никой ли не прави връзката?! БСП продължава да е партия на фиксацията - делегатите червени старци смятат, че са вечни и наричат младите социалисти "изкуствен тор". Безумни партийни егоисти са червените - мантрите "стар партиен кадър", "партийно родословие", "червена аристокрация" им пречат да виждат партийното приватизиране и срастването на партия с държава. Пречат им да чуят Янаки Стоилов, който за цвят внесе малко интересни истини на конгреса, но никой не го чу. Има критика, но няма резултат от нея - значи критиката е градивна.
Партията на социалистите трябва да поспре на пътя до табелката "регенерация и вулканизация" - надпис, който обикновено се отнася до стари соц евтини гуми, които не вършат работа в хлъзгавото време на промяната. Партийната машина занася - просто защото партийните кадри не могат да критикуват държавните кадри - те са едни и същи. Червената феодализация на партия и държава отново ще влезе във владение - няма как Румен Овчаров да бъде критикуван от софийската партийна организация, защото е неин шеф. Ето ти сблъсък на интереси - партия, държава и много бизнес в един човек. Дълбоко нереформираната и ретроградна маса на БСП не може да контролира избраниците си и така тя ги обрича да се корумпират. А БСП и не иска да контролира никого, защото "партийното доверие" е също част от фиксациите и мантрите, облечени в червено.
А хора, които никой не контролира, рано или късно правят грешки, но най-вече започват да крадат. При тази слаба опозиция и доволни коалиционни партньори БСП е неконтролиреума и опасна. Вярата, че Станишев и двамата Руменовци са свестни хора, не стига, за да сме сигурни в правотата на партийните постъпки и политика. Социалистите, вместо да се обличат глупаво в червено, трябва да се облекат официално и да са коректив на управляващите. Няма шега - толкова я закъсахме, че до тях опряхме.

Волен Сидеров

2005-12-05T18:16:00.000+02:00

Трагикомично копие на Хитлер, този "националист" е поредния участник в комедията, наречена българска политика. Въпреки че отрича всякакви прилики с Фюрера, те са очевадни: Вагнеровите маршове по митингите на Атака, вдигнатата в поздрав десница, незаглушимото кресчендо на безмислената му реторика, мрачното изражение и черните дрехи...
Неуспял фотограф, неуспял журналист, неуспял демократ. Сидеров, борецът срещу статуквото и шуробаджинащината, набързо изучи българските политически прийоми и назначи доведения си син за свой заместник, а по-късно за депутат в Европейският Парламент.
Всеки, който е чел някое от произведенията му, като например "Бумеранга на злото" би трябвало да е наясно, че освен от социални, Сидеров страда и от психични проблеми.

Камен Влахов

2005-12-05T01:38:00.000+02:00

Едно от недоразуменията на прехода. Според в-к Капитал ако се пусне търсене в Google с думите Камен, Влахов и пиян, ще излязат над 30 резултата. Пробвах, само 11 излязоха. Но защо да търсим в интернет за факти, на които сме били свидетели в преки предавания от Народното Събрание?
Колко работа е свършил през мандата си е трудно да се разбере, но за този период г-н Влахов успя да "направи на кълбета" Софийските паяци и блъсна нарочно полицай, който не го пускал да влезе в затворена улица. За последното беше осъден.
Наскоро г-н Влахов загуби и адвокатския си лиценз.

Ахмед Доган

2005-12-01T08:58:00.000+02:00

Агент Сава е човекът, който реално управлява България, особено през последните пет години. От 1989 насам, нито един парламент не е минал без него, въпреки че той благоволява да отиде на работа не повече от 5-6 пъти годишно.
В сегашното правителство на агент Сава се подариха най-апетитните ресори, а той бързо забрави "дисидентските" си мъки и се прегърна с партията-майка. Същата партия, за която настояваше да се забрани в началото на 90-те години. Същата партия, за която доносничеше преди 1989.
Собственоръчно създаде така наречения "етнически модел" и мита, че без ДПС "етническият мир" е застрашен. В същото време във всяко ведомство, поето от ДПС, "гяурите" се гонят, и на места в и около Кърджали вече не може да се чуе българска реч.
Въпреки че е роден и живял в абсолютна мизерия във Варненското село Пчеларово, е известен с любовта си към скъпите неща в живота. "Добрия мюсулманин" обича скъпите пури, скъпите костюми, и скъпите жени, и живее в "Догансарай" в покрайнините на София.
Преди изборите през 2005 публично призна, че е корумпиран до мозъка на костите си със следния израз: “Вижте, в цял свят, като започнете от Америка до Япония, всяка партия си има, така да се каже, обръч от фирми... Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище са... или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.”
Вместо обаче да се заведе дело срещу него, някои му се възхитиха на честността...

Др. Андрей Карлович Луканов

2005-12-01T01:08:00.000+02:00

Аферата "Акрам"

2005-12-01T00:44:00.000+02:00

Единственото добре документирано източване на банки в България, по което естествено осъдени няма.

През 1993 екип от мастити социалистически лидери от Плевен, Враца, Габрово, Велико Търново, Ловеч и Дряново “усвояват” 93 млн. лева (по тогавашния курс) с посредничеството на палестинеца Джамал Абдуладем Абулибде. 14 млн. от тях последният взел с благословията на Румен Петков в качеството му на тогавашен БСП-лидер в Плевен. Като главен координатор на операцията се спряга Андрей Луканов. Аферата “Акрам” е единственият сравнително добре документиран случай за пълнене на прословутите “куфарчета с пари”, които сложиха началото на посткомунистическия “национално отговорен капитал”.
Абулибде, завършил в България и женен за българка, работел като сервитьор в луксозните заведения на Велико Търново, и се преименувал на Ангел Радославов Златанов. В началото на 90-те бил популярен като “Акрам къмпъни”, а също като “Пирамида”, “Вавилон”, “Марка комерс” или “Шанс 58” – според случая. Кредитите от банките е теглил той, давали му ги с препоръки от местните БСП-босове, парите постъпвали в партийните каси и там, по волята на босовете, пълнели съответните куфарчета.
През май 1999 Акрам е убит при мистериозни обстоятелства в Испания и едноименното дело се затлачва. Аферата оставя още трупове след себе си - Михо Михов от Ловеч, Ангел Кабаиванов от Павликени и Александър Банков от Враца. Двама от замесените БСП-босове след това са възнаградени с кметски постове – Румен Стоманярски във Враца и Румен Петков в Плевен. Делото срещу Румен Петков в последствие е прекратено заради депутатския му имунитет.

Др. Благовест Сендов

2005-11-30T07:01:00.000+02:00

Роденият през 1932 година математик ще бъде вовеки помнен и проклинан от хилядите жертви на "Сендовската" система на образование, едно от брилянтните му изобретения от 80-те години на миналия век. "Сендовските" възпитаници не получаваха оценки от първи до седми клас, и изучаваха само три предмета - Чета, пиша, смятам, Природа, и естествено, руски език.
Най-голямото постижение в политическата му кариера е премахването на паметните плочи на цар Борис III, Димитър Пешев и православната църква от гората на България в Израел, вината за което е лично негова и на Анжел Вагенщайн.
По необясними причини в момента е посланник на Република България в Япония.

Др. Румен Петков

2005-11-29T19:52:00.000+02:00

Сред Плевенчани този радетел за правда и свобода е известен с любовта си към уриниране в градския фонтан.

Настоящият Министър на Вътрешните Работи познава законите интимно, поради многобройните дела заведени срещу него преди да се спаси в Парламента. Разследван е за Аферата Акрам , за злоупотреба със служебно положение и нанасяне на финансови щети на държавата и общината при даването на разрешение за строеж на мотописта в природното богатство Кайлъка край Плевен. Най-фрапиращо обаче е обвинението срещу Петков за осуетяване на полицейска проверка и хулиганство. В този случай министъра отнема ключовете за патрулката на полицаите, които са пристигнали с прокурорско разрешение за обиск. За да не остане и грам съмнение кой кой е, той повиква по телефона и телевизионен екип, който надлежно документира сцената на видео.

Първата работа на новоназначения министър бе създаването на "Обществен съвет" към МВР съставен изключително от бивши кадри на ДС и бивши министри на вътрешните работи. Съвета се оказа първият от поредицата гафове на Румен Петков и беше разпуснат две седмици след създаването си понеже си бил "свършил работата".

Др. Сергей Дмитриевич Станишев

2005-11-29T16:48:00.000+02:00

Емил Кюлев

2005-11-26T09:27:00.000+02:00

Овчаров срещу Волкър

2005-11-07T18:47:00.000+02:00

Пенко Гаджев
В-к Капитал, 7.11.2005

През изминалата седмица двама икономисти се изправиха в косвена битка един срещу друг. Първият е световно признат специалист, образован в Принстън, Харвард и London School of Economics. Вторият е Московски възпитаник. Първият собственоръчно успя да трансформира американската икономика през 80-те години, изкоренявайки двуцифрената инфлация и високата безработица. Вторият участва в правителството, което нокаутира българската икономика през 1996-97. Първият е надпартиен специалист, участвал еднакво успешно в леви и десни правителства. Вторият е изявен член на Българската Социалистическа Партия. Вероятно вече се сещате, че става въпрос за Пол Волкър и Румен Овчаров.
Изявлението на министъра на икономиката и енергетиката Овчаров, че изнесеното в доклада за програмата “Петрол срещу храна” са “пълни глупости” може само да навреди на БСП и България, и най-малкото е обида към почти двугодишния труд на комисията. Логичното продължение на това обобщение е, че създателите на доклада са глупаци, а това съвсем не е така, колкото и да му се иска на министъра. Професионализма, педантичността, и прямотата на 79-годишния Волкър са неоспорими и световно признати. През 1999 година, ръководена от него независима комисия разследва ролята на Швейцария в укриването и източване на банковите сметки на евреите загинали през Втората Световна Война. След фалита на Енрон, на него беше възложена комисията която разследва ролята на “Артър Андерсън” в скандала, и по-късно доведе до закриването на компанията. Едва ли човек от този ранг ще рискува безупречната си кариера и име, за да злепостави безпричинно БСП.
Вече е пределно ясно, че БСП или определени кръгове в БСП, са участвали в сделки с режима на Садам Хюсеин. Още в началото на 2004 БСП беше спомената като един от участниците в сделките от иракски вестник. Всеки, който си е направил труда да се запознае с материалите по разследването се е убедил, че всяко твърдение е стабилно подкрепено с квитанции, номера на договорите, писма, и множество документи от банките използвани за депозиране и трансфер на парите. Пътят на всеки цент и барел с нефт е документиран и проследен от начало до край. Дори БСП да не беше назована в доклада на Волкър, бегъл поглед върху фирмите, изпълнители на сделките е достатъчен за да се види откъде са дошли парите и къде са отишли. Всички участници са по един или друг начин свързани с партията. Людмил Дионисиев от Бейойл, който беше арестуван в САЩ за финансови злоупотреби, и който поне засега не се свързва от американските власти с България по никакъв начин освен с това че е българин, е приближен на покойният Андрей Луканов. Носителят на орден “Стара Планина” Петър Манджуков пък финансира издаването на в-к Дума и е близък с висши партийци, включително с президента Първанов.
Реакцията на БСП като цяло беше също толкова неадекватна, колкото и тази на Овчаров. Татяна Дончева, лишена от възможността геройски да пребори корупцията в София, посъветва журналист да “се гръмне”. Вечния член на висшето партийно ръководство Захари Захариев определи данните като “машинация на администрацията на Буш”. Странно твърдение, при положение че комисията не е американска и е напълно независима както от САЩ, така и от ООН. Факт е също, че много повече американски компании са назовани в доклада отколкото български. Премиерът Станишев пък сподели, че когато са се сключвали сделките партията е нямала пари да си покрие дори най-належащите разходи. Младият и неопитен премиер явно все още не знае, че парите от подобни сделки не влизат в партийните каси а се разпределят из Бояна, Драгалевци, и в чужбина.
Ако целият скандал е манипулация отвън или недоразумение, съществува много лесен начин левицата да изчисти името си. Просто някой трябва да попита фирмите участнички за кой е бил предназначен нефта? Ако не е бил за БСП, защо са записали партията като получател в контрактите? Вместо това, главният прокурор Филчев ще праща Спартак Дочев на разузнаване в Ирак.
Най-жалкото в случая е, че България можеше да излезе победител ако политиците ни знаеха как да се защитят. Българските фирми, участнички в програмата “Петрол срещу храна”, са едни от малкото които не са плащали подкупи в Ирак и това е видно от доклада. Единствената въпросителна, на която трябва да се отговори е защо БСП фигурира като получател на нефта, кой в партията е отговарял за сделките, и къде са потънали печалбите?

Катрина и Джордж

2005-09-20T18:53:00.000+03:00

Пенко Гаджев
В-к Капитал, 20.9.2005

Четири години след терористичните атаки над Ню Йорк и Вашингтон, кабинетът на Джордж Буш се изправи пред най-голямото си предизвикателство – ураганът Катрина. С оглед на десетките милиарди долари похарчени от 2001 насам за подготовка срещу терористични актове и природни бедствия, резултатът е повече от плачевен. Жителите и властите в Ню Орлеанс бяха сварени абсолютно неподготвени за катастрофата, която знаеха че рано или късно ще ги сполети.
В проучване, поръчано след 11 Септември 2001 от Белият Дом, учени от всички краища на САЩ предвиждат трите бедствия, които е най-вероятно да сполетят страната в близко бъдеще. На първо място са нови терористични атаки, на второ и трето – наводнение в Ню Орлеанс и земетресение в Калифорния. Наводнението се предвижда да отнеме около 65000 живота и да рани над 200000 души. В отговор на тези мрачни прогнози кабинетът на Буш прави напълно “логична” постъпка – орязва още повече и без това изтънелият бюджет на Ню Орлеанс.
Ако се остави настрана безумното решение този метрополис да бъде построен на мястото на което се намира – заобграден от Мексиканският Залив, Мисисипи и огромно езеро, лежащ на 3 до 5 метра под нивото на водата върху пресушените блата на Луизиана, бедствието можеше да бъде предотвратено сравнително лесно и десетки пъти по-евтино от цената за възстановяването му ако държавата си беше свършила работата. Разрушенията, разбира се, пак щяха да са огромни, но Ню Орлеанс нямаше да се превърне в токсично блато.
Някои от дигите, отделящи града от водата са строени в края на 19 век, а системата като цяло е предвидена да устои на ураган от Категория 2. Катерина беше Категория 4 и загуби част от мощността си преди да достигне брега. От средата на миналият век местните власти молят държавата за увеличение на бюджета и строеж на нови, модерни съоръжения. По последни данни, цената на пълно обновление и подсилване на системата от диги щеше да струва около 20 милиарда долара – около 15 пъти по-евтино от щетите нанесени от Катрина.
Причините държавата да обърне гръб на Ню Орлеанс, колкото и да се опитва Джордж Буш да ги отхвърли, са две – расизъм и класово разделение. Градът на Марди Гра, който светът познава, се състои от два квартала – Френската част и административният и финансов център на Луизиана. Истинският Ню Орлеанс, който остава скрит от камерите по време на карнавалите, е населен от почти 70 процента Афро-Американци, мнозинството от които живеят в крайна мизерия. Пари се наливат само и единствено в гореспоменатите квартали, където има огромна възвръщаемост (туризмът във Френската част носи печалби от около осем милиарда долара годишно). Останалите части на града и населението им са изоставени на произвола на съдбата. Множеството от къщите не са застраховани, а тези които са нямат застраховка срещу наводнение.
Катрина за пореден път изведе на преден план шуробаджинащината в администрацията на Джордж Буш. Оказа се че единствената точка в резюмето на току що подалият оставка директор на ФЕМА Майкъл Браун преди да поеме поста си е била директор на Международната Асоциация за Развъждане на Арабски Коне. Важен пост, от който Браун е бил уволнен. Друга важна точка в биографията му е, че е бил съквартирант на близък приятел на Буш по време на колежанските им години.
Че несправянето с катастрофата е продиктувано от расова и социална дискриминация и непукизъм се видя както преди, така и след бедствието. Преди Катрина да достигне града, беше дадена заповед за евакуация, но никой не се сети да подсигури транспорт за бедните жители на града, тридесет процента от които не притежават коли. Стотици училищни автобуси останаха паркирани и по-късно заляти във вътрешността на града. Но истинският шок дойде след наводнението. Необяснимо е как държава като САЩ може да подсигури помощ за пострадалите от цунамито в Азия по-малко от 24 часа след събитието, въпреки липсата на каквато и да била инфраструктура, а жителите на Луизиана, Алабама и Мисисипи да трябва да чакат близо седмица за храна и вода. В никакъв случай не липсват възможности, нито пари. Флорида, Тексас, и други незасегнати щати са съвсем наблизо, пътищата и летищата бяха почти незасегнати. По-малко от две денонощия след началото на кризата спасителен отряд от Канада беше в околностите на Ню Орлеанс. За федералните власти обаче се оказа по-важен стремежът да предпазят стоката в супермаркетите от изгладнелите оцелели, отколкото навременната евакуация на хилядите бедстващи. След издадената заповед да се стреля “на месо” по крадците по телевизията предаваха кадри на полицаи и военни в лодки, бързащи да спасят поредният магазин от грабеж и в същото време подминаващи крещящи и плачещи хора, пленени по покривите на къщите си от водната стихия в продължение на дни.
Неподготвеността на властите и безсилието им да се справят с катастрофата доведе и до някои комични моменти. Мексиканската армия влезе в САЩ за първи път от 150 години и в момента помага с изхранването на хилядите бежанци в Тексас. Япония, на която липсват каквито и да били природни ресурси, от няколко дни продава нефт на САЩ, а стотици хиляди консерви от Европейският Съюз пътуват към Америка. Не че е лошо да се помогне, но все пак САЩ са страната харчеща близо 250 милиона долара дневно за да си играе на война в Ирак и Афганистан.